Претенции на свекървата да гледа детето...

Аз ако искаш мога да доразвия събитията с подобна като твоята свекърва-за съжаление от личен опит. Като видя, че няма тя да е човека, който ще ръководи събитията започна да ме обвинява, че съм лоша майка. Викаше приятелките си уж на гости, които в един глас опяваха какви безхаберници са днешните майки. Веднъж я попитах за поне една причина или факт, което да ме прави лоша майка и тя не отговори нищо. Аз въпреки всичко смятах, че детето трябва да има контакт с баба си и й го оставях- със свито сърце. Когато поотрасна детето започна само да ми съобщава какво е казала баба Юлия за майка му и за другата му баба-т.е.майка ми и уверявам те това не бяха ласкателства. Това преля чашата. Оттогава за три години свекърва ми го е виждала общо пет пъти и то само в присъствието на някой от нас. А малкия ми син го е виждала- три пъти. Не исках да се стига до там, но даже в момента съжалявам, че не предприех по- активни действия по-рано. Просто с някои хора не можеш да се разбереш въпреки огромното си желание.

Здравей!
Аз не бих си оставила детето нито на майка ми, нито на свекърва ми за повече от няколко часа. Който иска да ме упреква  и критикува. За да го кажа това значи си имам някакви съображения и точка. Усещам, че не и е приятно /на свеки/ ама всеки си знае него си. По-добре изморена и недоспала от колкото - бебе захранено със сухи пасти и шоколад, сладолед и т.н. Същото се отнася и за майка ми.
Предполагам, че като порасне малкия след 3-4 години ще е друга ситуацията, но това е
далечно време...
Така, че направи така както на теб ще ти е спокойно и ще ти е добре!   

Поредната тема за ревност.

Колкото повече ти ревнуваш и изолираш бебето, толкова повече ще засилваш нейните желания и претенции да го гледа. Намерете златната среда бе жени! Да идва у вас и да го гледа колкото иска. Свекърва ми беше адски щастлива че и доверявах изцяло бебето от първите му дни- преобуване, подмиване, обличане, къпане...всичко. Но...в мое присъствие. До толкова доколкото не съм заета в момента. Нормално е бебето да е с майката в толкова ранна възраст. Не е нормално да се изолира бабата.

Изобщо не става дума за ревност, а за здрав разум! Но това не би го разбрал човек ,който не се е срещал с подобен екземпляр! Моята свекърва също се опитваше да ме принуди да й дам сина си, разбирайте не за два часа , а за постоянно,защото тя живее на 200км от нас / в едно село в което няма лекар, а в близкия град за да ти окажат спешна помощ трябва да ходиш до дома на лекаря и аптекаря и да ги събудиш/!! Това става когато бебо е бил на 3-4 месеца , естествено че не й го дадох и не от ревност а защото аз съм жива и здрава и съм най-доброто за моето дете!! Тя изобщо никога не е считала за необходимо  да спазва изискванията ми , напротив а нейните възгледи за гледане са направо животозастрашаващи!! За пример на 40дни тя измъкна сина ми от леглото хващайки го само за главата , за да му бъдел дълъг врата/ много от мамите сигурно са запознати с този обичай/ и това става след многократно напомняне от страна на мен и съпруга ми ,че това не го одобряваме и не разрешаваме да се направи на детето! Въпреки че съм й обяснявала ,че аспирин не се дава на дете под 12 г. тя упорито се опитва да излекува настинките им мажейки ги с аспирин и ракия , ако съм до нея я спирам, но ако й дам детето и се случи непоправимото ...??Никога не съм ограничавала контактите й с детето , но само под мой контрол, не защото съм ревнива, а защото й нямам никакво доверие! След като многократно я хванах ,че говори на сина ми простотии по мой адрес и по адрес на другата баба, просто като dalma`прекратих контактите между нея и детето ми , не защото съм ревнива и обидена, а защото смятам, че не е полезно за емоционалното състояние на детето да слуша как майка му е никаквица!! След 6 месеца тя ми се обади да ми иска прошка и оттогава вече 1,5г сме в примирие, поне на пръв поглед започна да осъзнава че децата са наши и ние отговаряме за тяхното възпитание, а тя е свободна да им се радва когато поиска!!! Съжалявам че по-рано не се осъзнах и от криво разбрано възпитание и уважение не бях по твърда в отстояване на позицията си,  отстъпваш ли твърде често просто ти се качват на главата!!

Ей, гала66, вие сте много тежък случай, направо не мога да повярвам. И аз не бих си дала 3 месечното бебе дори на майка си. Изобщо не съм ревнива, нищо не може да замени майката хубава или лоша....

Xenia тя не иска да идва у нас да го гледа, иска да й го водя у тях и да го оставя без мен. Казала на мъжа ми, че искала да го гледа, но мен да ме няма  . Аз на това обяснение не можах да намеря и обясних на мъжа ми, че не смятам, че "преча" да го вижда, но да иска да ме няма - няма да стане. Аз не съм го родила свекървата да има с какво да се забавлява, а съм го родила да направи моя и на мъжа ми живота по-щастлив.

  Хе-хе...тая твойта била много ку-ку...Как така теб да те няма? Абе тез бабушкери вашите съвсем са изперкали май... Като чета далма и направо не мога да повярвам.

Е момичета, откачалки свекърви си имате, признавам. Де да имаше късмет на мен да се падне такава...мамо....горката баба.

Сама ще търсиш помощта й след време. На 3 месеца е бебето, естествено, че сега нямаш нужда от помощ, то само спи и папа. Обаче после... Без гръб ще останеш докато проходи, ще искаш някой да те замести. И това е най-малкото...

никога не бих оставила децата си на свекърва си - добре ,че вече са големи
  в малкото случаи,когато съм и ги оставяла винаги съм била на тръни от свободните изпълнения ,които прилагаше в мое отсъствие!
Аз не бих живяла при нея,а камо ли децата  ни!
И сега ,когато вече са големи ходят по задължение при свекърва ми и свекър ми- в смисъл веднъж на 2-3 месеца
Всичко това е в резултат на "гледането" на баба им като бяха малки!

Оставяла съм я Соня на моята свекърва, но ние се разбираме добре и нямам оплаквания 
Като беше на 2 месеца детенце и се гледаха за по няколко часа, да ходя на зъболекар, до общината, такива работи, а баба беше горда че е давала кърма от шишето и сменяла памперс 
НО искам да уточня, че инструкциите ми се спазват точно и никакви самоинициативи не се правят, сега не напира да я храни с неща които не съм оставила и даже се кара на съседки че се опитват да дават акъли  Само дето Сонче вече не иска да стои без мен, иначе бих я оставила за час - два, ей така да се помотам малко. И пак да уточня, свекърва ми и свекър ми са на 400 км от нас, но НИКОГА не е ставало въпрос да им оставяме там Мишолинка, те идват да ни виждат, ние ходихме, абе нормални отношения с баба и дядо 

Аз почти не давах сина си.
Иначе няма угодия - едни се молят някой да им помогне, а няма кой; други не дават да им пипнат отрочето, а пък за него ще се избият разни баби, лели и т.н.
Моето лично мнение, че човек като си има дете си го гледа, а не при първия удобен случай да го тръска на някого.

Прави така,както на теб ти е удобно

ами моя син е на година и осем месеца и нямам желание, ама никакво да го оставям на който и да е дори за час-два....майка ми много напира и все мърмори, че не искам, че съм й нямала доверие и т.н. но аз съм си такава....като тръгна пак на работа един ден, ще имат време колкото искат да му се радват и да го гледат...

според мен е здравословно за всички бабата да гледа от време на време внучето. за вас - почивка, за детето - разнообразие и възможност да свиква с хора, за бабата - шанс да свикне с детето и да поема и в бъдеще такъв ангажимент. аз до година не давах моето на свекърва ми и после беше трудно да й обясня всичко, което трябва да знае наведнъж. мисля, че е по-добре естествено и постепенно тя да участва в отглеждането. ние сега можем да си позволим бабин ден - в събота я оставяме на бабата за 7 часа и правим неща, които с детето не бихме могли.

на мен ми звучи, като да имаш генерален проблем със свекървата или твърде силно развит майчински инстинкт...вредно!

Когато синът ми беше на 3 - 4 мес., свеки все викаше "Кога бабо ще започнеш да ядеш каши, да те взема в къщи?", за което толкова нерви изсипах "Как така тя ще ми взема детето" и ред такива... да ама сега е вече на 3, сега е болен, болничен не дават, майка ми е на работа, свеки е в отпуска, ама "имам работа, сега съм заета.."
Не че не го е гледала, не че не е давала шоколади и тем подобни, не че не съм лъгала че е алергичен към тем подобните
Така че до първата година на бебчо силният майчин инстинкт е вреден за по нататък, развалят се отношения, а няма на кого да се опреш, а и тя няма на кого...
Да не говорим че има и реплики и от майка ми и от свекърва ми "Аз днес ще го гледам, ама утре ще дойдеш да окопаеш бостана"