Раждане вкъщи - какви са ЗАКОНОВИТЕ и практически подробности в БЪЛГАРИЯ?

Именно за асистирано раждане става въпрос.

Мег поздравления, много се радвам за вас. 

Здраве и късмет желая.

Меги, честито!   
Аз си знаех, че всичко ще е наред, при теб просто нямаше как нещо да се обърка.
Много да му се радвате на малкия човек и да си призная, че лекичко завиждам, че на мен не ми стиска... Аз го нямам това упование...

Колко до притесненията със записването, можеш да питаш Роси, Ирина или pepita, те не са имали никакви проблеми. Ако ти трябват координати, свиркай на някоя от нас.

Ронка, потърси "родилна къща"/родилен център или нещо подобно, където раждането се води в условия, близки до домашните от сертифицирани акушерки. В Германия има почти навсякъде, предполагам, че и при вас има.

Меги, честито отново   
Защо не пусна направо нова тема с разказа?
Това за 5-те дни го е казвала Ирина. Намерихте ли формуляр?

Благодаря Коте,  Ще потърся като му дойде времето

Това е нещо друго! Разказът беше за неасистирано раждане и по този повод се изказах.

За напъните и преди бях чела, че само на мъртвите бебета трябва да им се помага по този начин. Иначе бебето и матката се спраят идеално. Майката трябва само да се погрижи да не пречи на процеса като максимално отпусне мускулите си. Природата си знае ралотата и едно здраво бебе знае кога и как да се роди. По никакъв начин не мога да си представя раждане по гръб, тъй като за мет това е удобна позция само ако искаш да вкараш нещо там. Иначе ако трябва да се изкарва бебе такар сигурно се налага да се напъва. Аз обаче не смятам да проверявам в този живот

Лурдес, доколкото съм запозната това означава, че не трябва напълно да се следва естествената сила на напъна, защото така се получават разкъсвания. Дори като е асистирано раждането идва момент, в който те съветват да задържиш напъна. Тоогава е много важно да не позволиш на тялото си да напъне със силата, с която иска...
Може и да греша, но това съм чела. Момичетата, които са го практикували в домашни или болнични условия могат да кажат дали е вярно това.
На мен за сега ми предстои само

Личният лекар се оказа наистина точен! Ще ни реши проблема  Далго е израждал деца в домовете на майките като акушер в "Бърза помощ" и много ни се зарадва 
дори пита защо след като не сме намерили някой да присъства, не сме му се обадили 

Иначе изобщо не мислех да пускам историята тук; написах я, ако Роси или Оля искат да я сложат на техните сайтове - там е по-подходящото място според мен. Т.е. извинявам се, че разводних темата за юридическата страна и процедурите. По нея мога да кажа само, че след приемането на БГ в ЕС веднага влезе в сила една директива за кварификацията на акушерките и те трябваше да преминат още обучение. Сега вече имат право да работят без лекар, но наистина системата с планирано асистирано домашно раждане не е уредена законово. Иначе медицинската помощ у нас е право, за чието ползване се плаща (здравна осигуровка), а не задължение. Както обаче юристите знаят, правото на един поражда задължения за друг. В случая задължение за медицинските лица да не отказват помощ на родилка, ако тя потърси такава (дори и когато няма осигуровка).

Меги, въобще нямах предвид разводняване на темата, а дали няма да е по-подходящо разказът да си има собствено място.

Май доста хора ще се заинтересуват от координатите на този личен лекар

Мег много се развълнувах от разказа, всичко е толкова естествено и красиво! Благодаря че сподели с нас!   
Аз също планувах домашно раждане, даже Пепита щеше да ми асистира. Не съм убедена какво точно ме разколеба на финала, вероятно колебанието на мъжа ми. А факта че два дни ми изтичаха околоплодните води по малко, тъй като мехура се спука някъде горе, ме притесни и дори ускорихме раждането в болницата.
Истина е че ще съжалявам винаги че пропуснах едно вълшебно изживяване. Едва ли ще имам четвърти шанс, но кой знае...


Мая честита лентичка!   

Мая, изобщо не мислех да попада разказа в този сайт, но тази тема явно не се посещава от моного хора. Просто не исках да се получи същата истерия, каквато предизвиках през декември с един пост за търсене на акушерка. На една реплика от моя страна, че темата е за търсене на акушерка, а на на мнения за и против домашното раждане, възмутен редовен потребител се тросна, че ако не съм искала мнения, да не съм пускала темата. Та, сега съвсем пък не смятах да пускам историята, че да се "насладя" на канонадата, която отнесе Людмил преди време... Но в тази тема е доста по-спокойно, слава Богу

Мери, ако нещото те е спряло да родиш у дома, това е бил инстинктът ти. Щом така ти е подсказал, значи така е било най-добре, не се съмнявай в това

Сега да споделя пресен опит от борбата с институциите:
Личният лекар ни прати при своя позната в едно родилно отделение, да ни даде въпросните бланки "Съобщение за раждане". Това съобщение се оказа една страничка формуляр, като всеки друг - напечатан на търнака, некачествена хартия, като всеки безотчетен документ. Няма да се учудя, ако се окаже, че ги печатат на Гара Яна примерно и можеш да си вземеш такъв от някое павилионче в сградата на София-Прес Важното беше обаче личният лекар да го попълни и подпечата. Той ми издаде и болничния лист за 42 дни след раждането, като ми каза, че за разликата между термина и дата на раждане на сина ни (в случая 5 дни), болничния трябва да го издаде лекарката, водила ЖК. Жената знаеше, че ще раждаме вкъщи (макар и да мислеше, че ще има екип) и много се вълнуваше, така че не мисля, че ще имам проблем и с този болничен.
Попълненото съобщение за раждане занесохме в общината по местоживеене, но оттам ни насочиха към обредния дом, с който работели - оказа се, че някои административни услуги по гражданско състояние се правят именно в обредните домове. Там жената се същиса, че няма болнично заведение, издало съобщението и нещо започна да ми обяснява, че само с подпис и печат на личния лекар, нямало да стане. Аз възразих и цитирах закона (онази т.2 за компетентно медицинско лице) и тя звънна да провери. Благослових човека от другата страна на телефона, който явно потвърди, че подписът и печатът на личния лекар са достатъчни. Освен съобщението, поискаха да видят и личната ми карта (нормално) и удостоверението ни за граждански брак (придвидливо си го носех, тъй като със съпруга ми сме с различни фамилии. До седмица ще е готово удостоверението за раждане на детето, което по служебен път ще изпратят в общината по местоживеене и ние ще си го получим оттам. Доколкото ми е известно, оттам ще ни издадат и ЕГН-то.
Честно казано, като се замисля за цялата история с документите, раждането беше най-лесната и приятна част
Предвидливо си направихме копие на съобщението за раждане (нищо, че при личния лекар също остана едно копие), че не се знае какво още може да очакваме от администрацията.
Ей, на! Само пуснах "съобщение за раждане" в гугъл и веднага излезе това http://www.unicorn-bg.com/product_info.php?manufacturers_id=10&a … ba3b0d8ed27185d8e
Хубаво, де, не ги печатат на Гара Яна ама пака има откъде да се купи - лев и малко за сто броя Ехе, колко деца има да родим 

Мег, на мен също ми беше много полезен разказа ти! Желая здраве на семейството ти!

Меги, честито!
Страхотно ме развълнува разказа ти! Отдавна не бях чела нещо толкова хубаво, а чета много и избрана литература.
Да ти е живо и здраво бебчето!

Мег, попих всяка дума от разказа ти - изумена съм от спокойствието и увереността, която си проявила.
Мене определено не би ми стискало... Ще ме е страх и за бебето, за плацентата, за кървене...

Като каза за институциите - за да запишеш бебето на педиатър (за 3тия болничен) май се искаше и епикриза на бебето.