От около близо година живея на ново място (нова квартира). Малката е на 5 месеца и излизаме редовно от април. Понеже количката ми е малко тежкотоварна и ми е трудно да слизам и качвам стълбите от асансьора до входа ми се налага да моля някой да ми помогне, а толкова мразя да моля някой. Както и да е вече се научих и сама да я свалям и качвам. Странното е друго, че почти всеки път се намира кой да ми помогне, без да кажа и дума. Още докато ме видят и идват и помагат и то напълно непознати хора. И то не 1-2 пъти, а доста често. Странно ми е, че когато бях бременна само веднъж ми направиха място в автобуса, а пътувах до 9-ия месец.
Толкова хубаво ми става, че исках да го споделя. И стари хора, които имат внуци и знаят как е - идват, и тинейджъри които се събират пред блока и те. Дали просто тука са се събрали да живеят толкова съпричастни хора или ....
Може би не трябва да ми е странно, но всеки път се учудвам, че има толкова добри хора