Има ги всякакви, някои ми помагат, а други ме избутват, даже и с количка да съм. Съседите ми са дружелюбни, въпреки че съм новодомка, помагат...
- Публикувана: 23 юли 2007, 12:19 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2007, 13:13 ч.
Странно ли ви се струва когато ви помогнат?
... в чужбина хората много помагат.
Съгласна съм с това, но само ако не си бременна или с малко дете.
В момента съм бременна и имам дете на 1 година и 7 месеца и не само, че никой не ми помага, ами ме гледат като полезно изкопаемо
. Преди няколко дни един мъж на около 35 години ме помоли да му остъпя ред на опашката в един магазин, защото имал да плаща само един шоколад 
. Е, аз на това му викам "без коментар" 
. 
Не, не ми се струва странно, но винаги се радвам когато ми предложат. Едно такова приятно ми става 
. В нашият вход всички се познаваме и почти всички семейства са с бебета или малки деца, съответно и постоянно си помагаме с колички и багажи 
. Помагали са ми и съвсем непознати хора, и място са ми правили винаги като бременна, не знам явно имам късмет просто като чета другите постове...
. В нашият вход всички се познаваме и почти всички семейства са с бебета или малки деца, съответно и постоянно си помагаме с колички и багажи . Помагали са ми и съвсем непознати хора, и място са ми правили винаги като бременна, не знам явно имам късмет просто като чета другите постове...
Това с непомагането е Българска болест... При нас си е норма да се усмихват, да предлагат място, да правят път в асансьора и т.н. В големите магазини и моловете дават електри4ески скутери на бременните, безплатно, (ако не искат да ходят), правят път до пробната или тоалетната за инвалиди, дори ако има опашка...
Нормално е - колкото по-богато е едно общество, толкова е по-толерантно към "уязвимите" си 4ленове...затова и много се радвам да про4ета, 4е в бедна и измъ4ена България все още има хора които не са оскотели съвсем...
Нормално е - колкото по-богато е едно общество, толкова е по-толерантно към "уязвимите" си 4ленове...затова и много се радвам да про4ета, 4е в бедна и измъ4ена България все още има хора които не са оскотели съвсем...
В нашия вход винаги ми предлагат да ми помогнат, а живеят предимно възрастни хора. Съответно никога не съм се възползвала от помощта им, но ме радва, че предлагат. Но има и обратни случаи. Примерно един от съседите си е оставил един огромен столточно на нашата стълбищна площадка. Минаването покрай въпросния стол с количката е много трудно. Помолих го преди 3 месеца да го качи на горната площадка, което не мисля че е кой знае какъв проблем (още повече, че на събранието на входа изрично се прие да се разкарат всички предмети от площадките с изключение на нашата количка). Оттогава не ме поздравяват и стола си седи. Друг пример, който силно ме потресе: тръгвам да слизам с количката от един рейс 404. Явно техните врати са по-малки, защото аз се заклчщих с количката и няма мърдане. Цял рейс и цяла автобусна спирка седят и ме гледат как се пъна като глист на буца. Накрая шофьорът на автобуса слезе и ми помогна.
Така че много е жалко, когато такива уж нормални реакции започнат да ни правят впечатление и да ни очудват.
Така че много е жалко, когато такива уж нормални реакции започнат да ни правят впечатление и да ни очудват.
.При нас абсолютно никой не се сеща да помогне и то са хора от блока,с които се засичаме за асансьора 
.Много съм разочарована,дори от майки които имат деца и също не помагат,а само се хилят на бебето