Как се справяте с хиперактивните деца- моля споделете

Добре дошла в клуба на "нервните" майки
Със съжаление и срам споделям ,  понякога се радвам , че Поли посещава ДЯ , защото нямаше да издържа това чудо през целия ден . Дори и лелите казват , че такова чудо не са виждали скоро  , да ми е живо и здраво хлапето , ама е много 

Водете детето на рита топка или нещо друго,но изразходващо много енергия-така след 1-2 часа няма да му е до щуротии,а изморен ще си погледа телевизия.

П цял ден сме на вън с изкл. сега в жегите. Ходим по стадиони събирам го с деца тича нон стоп. В къщи също не сяда дори като яде пдскача не помага. Не си задържа особено вниманието в телевизията

"Как се справяте с хиперактивните деца- моля споделете"

Само да уточня, че едно дете може да бъде наречено "хиперактивно" след серия лекарски прегледи. Това е диагноза и то сериозна...

Не бъркайте понятията "хипеаркивност" с "щуро", "диво", "буйно" и т.н. дете.

Ева 23, колко голямо е детенцето ти?

Съгласна съм с bim_bam, хиперактивността е сериозна диагноза.    Ева 23,посетете невролог,психолог и ако имате проблем и с говора, и логопед.Специалистите ще преценят имате ли проблем или не.Препоръчително е да имате мнения от различни специалисти.Колкото по-рано се започне работа с детето, толкова по-добре.Ева23 детето ти има ли следните характеристики:лесно се вълнува,постоянно е неспокойно, концентрациятя му е лоша и не може да си задържи вниманието дълго време, променя ли му се внезапно настроението, често ли избухва, агресивно ли е, трудно понася критика, импулсивно, лесно ли се дразни?Причина за хиперактивност могат да бъдат и изкуствените добавки и консерванти в храните.Какво предпочита да яде най-много?   

Как се справям ...трудно ми е   Данито е на  5,3  мес  при нас като  че ли  всичко започна от задръжката  в  говора .При нас  е най изразено   смяната  на настроенията    може  цял ден  да мрънка  да плаче и да иска.. По нервно дете е  ,ако нещо   не  стане на неговата става агресивен   и почва да   удря .Като  цяло    е   много  разглезен досега  сама сьм си го гледала   и   дисциплината  му липсва  при такива деца      се  изисква   голяма  строгост и ред   нещата да  вьрвят,разбира се  трябва да се ходи и на терапия ние  ходим на логопед    от  2 год 

На подфорума деца с увреждания и хронични заболявания има тема:"Хиперактивност с дефицит на концентрация", където има мнения на майчета за справянето с този проблем, терапия от специалисти и подходящите лекарства за това. 

  да - лесно се вълнува, лесно раздразним, импулсивен, агресивен много рядко, но се случи напоследък.
    за вниманието - на 2 г. е синът ми не се заиграва дълго на едно място с една играчка, не може да изгледа и едно детско от 10 мин цялото, ако решим да четем книжка след второто иззречение е изчезнал, непрекъснато е в движение, тръшка се за всичко с което аз не съм съгласна и е абсурд да ме чуе за каквото и да било.

Да зная,че това е сериозна диагноза чела съм за нея и за това пуснах тема много от нещата които виждам у него ме насочват на там. Яде повече суха храна т.е. салами кренвирши и пр., но не яде зрънчо чипсове и всички такива неща. Сокове бутилирани също много рядко пие

Да допълня ао ви помогне да ме насочите говори изцяло от изкл. малък,но много звуци му липсват всичко съскашто и к и г и пр.

Благодаря ти много отивам за инфо 

Беше нервен .След като му спрях шоколада , се успокои.
Може и да си внушавам ама в момента си е така.

Липсата на звуци може лесно да се коригира от логопед, но не омаловажавайте този проблем.Консервантите и изкуствените добавки не се съдържат само в чипс и зрънчо, те са в големи количества във салами, кренвирши, пастети, всякакви видове купешки консервирани храни и пр.Шоколадовите лакомства също превъзбуждат.Опитайте с повече плодове, зеленчуци и домашно приготвена храна.Купените сокове може да замените с прясно изцедени плодове.Непременно направете консултации с нужните специалисти.Желая ви успех и дано бързо разрешите проблема.

детето ти просто е темпераментно.Недей да мислиш че му има нещо и да психясваш.Та той е две годишен.на негова възраст 80 % от децата едва свързват 2 думи в изречения/особено момченцата/.
На тази възраст всички деца са емоционални повече от необходимото,лесно се ядосват-та те се опитват да пораснат,
ако можеха щаха да кажат
" искам да правя всичко ,искам да знаям всичко и ако може това да стане веднага ще е най добре,защото иначе ще се ядосвам и тръшкам и рева силно силно"
Просто ти трябва спокойствие.Дай малкия на ясла -почини си.Когато ти си изнервена и той ще бъде.Приемай белите му с насмешка.
Какво толкова прави-цапа,драска по стени,бута където си му забранила,разхвърля,тича по улиците и не можеш да го стигнеш,влиза в локвите и пляска с крака -нарочно,..............
Кое е по важно за теб-детето ти да е щастливо и умно или да ти е чисто и прибрано.
Остави го да прави "бели"-само внимавай да не се нарани.
Относно храната-единствено шоколадовите неща  и коко-колата могат да спомогнат за повишената активност/и то в по големи количества/.Най големият ми син ядеше само глупости като малък/пръчици,банички,вафли,/Храната през годините които той беше малък бе под всякаква критика/90-91-92/пълна с корсенванти,но по спокойно дете от него нямаше и сега си е такъв.Това е темперамент.
Дъщеря ми беше луда за връзване /целия блок беше вдигнал ръце от нея/Сега е спокойна млада дама.
Малкия е най буен,но пък аз вече съм с опит и много по спокойно гледам на нещата
НЕ Е ЛЕСНО ДА СИ РОДИТЕЛ

Все едно моята Калина описваш
Аз го отдавам на прекалена емоционалност.Не се опитвам да я променям-с времето и това ще стане,ако ли не-ще си е такава луда глава.
Напълно подкрепям отговора на ani69

По тази причина ще го давам на ДЯ. Не издържам вече, на всичкот отгоре е и агресивен. Забавлява се като ме хапе и дере, аз пищя, той се кефи Пък и хич не спи, малкия звер!
Дано яслата да му помогне да си хаби енергията.

На моето не смея да му поставям диагнози, просто е много палаво. За заиграване- заиграва си се и то много задълбочено, само дето не с каквото трябва  рядко е агресивна и яде здравословна храна. Проблемът са пакостите, не мога да се справя с тях 

Мили майчета, не бъркайте хиперактивното дете с палавото дете. Разликата е много голяма. Даването на детска ясла няма да разреши проблема, а може и да го задълбочи, защото хиперактивните деца не обичат да се подчиняват и развалят дисциплината в групата. Може да чуете и забележки от сорта, че детето ви не е спало и е събудило другите деца от групата, че по време на хранене става и сяда от масата, докато другите деца стоят спокойно на масата и докато не се нахранят не стават от нея. Освен това отказват да участват и в груповите занимания и проявявят интерес само тогава, когато нещо им стане интересно.

Калина също е страшно палава, буйна и бясна и гледам да насочвам енергията й в правилната посока - дивеен, търчане и игра навън.
Като беше по-малка също се опасявах за хиперактивност, но с течение на времето тези ми съмнения се разсеяха. Все пак, ако имаш такива притеснения, би могла да заведеш детето на прегледи при различни специалисти.

Мн. благодаря маминки малко се успокоих. Но все пак ако продължава да се увеличава " дивотията" му ще го заведа за мое успокоение на специалист.

За нас градината оказа добро влияние - е , още го взимам на обяд, защото не иска дори да легне в кревата, но... почна да сяда с нас на масата, използва лъжица и не се олива...рисува - имаме опити за оцветяване от градината. С нетърпение чакам есента, когато почват заниманията ни по плуване. Ходим на психолог - тя успява да го накара с награди - солетки, кубети - да седне и да работи - подреждат пъзели, рисуват, реди мозайка, подрежда цветове, ръчичките му стават все по-чевръсти. Много му се радвам и виждам, че усилията на всички си струват. Успех. И вярвай в способностите и в потенциала на детето си.

Mama mariana, при нас проблемите лъснаха в детската ясла, тъй като там песонала не е обучен да работи със "специални" деца и по-точно хиперактивни. След изписването ни от детската ясла се свързахме с логопед, който работи индивидуално с дъщеря ми в къщи и в Специализираната детска градина за деца със специални нужди от близо 1 год. При нас настъпиха също подбрения започна да съставя изречения, оцветяваме книжки, подреждаме кула от кубчета, правим къща от строителя. А във специализираната детска градина персонала е обучен да работи с такива деца като ни подготвят на есен да бъдем интегрирани и в обикновена детска градина.

И ние  от септември  сме на градина   и ми е малко  притеснено..но  трябва малко по малко да  свиква с децата ..

Точно това ми беше идеята, че в Специализираната детска градина се научихме на ред и дисциплина, а в детската ясла я оставяха да прави каквото иска:не са настоявали да стои на масата докато се храни, да участва в заниманията заедно с другите деца. Но сега положението е съвсем различно и от Специализираната детска градина ни казаха, че вече спокойно можем да я преместим в обикновена детска градина, макар че и аз се притеснявам как ще се адаптира там, тъй като в Спец.ДГ им се обръща много внимание.

Би ли дала по подробни симптоми по които "заподозря" нещо изощбщо преди диагнозата и какво направи ? При нас се получи точно същото като тръгна на ясла започнаха да се случват тези неща. Там не играе с децата бута ги само с едно единствено контактува, но ходи малко после ваканция сега пак ще почваме - да знам какво да наблюдавам.

Мила Ева23, проблемите с дъщеричката ми започнаха след навършване на 2 год., дотогава тя беше спокойно и весело дете. Започна да се катери навсякъде, да се тръшка на земята при всяка наша забележка или ако не стане по-нейното, не се заиграваше дълго време с 1 играчка, вземе дадена играчка хвърли я после вземе друга. Имахме и проблеми с говора казваше само: мама, тати, баба и кака. Благодарение на работата с логопед от близо 1 год. вече съставя изречения от 3 думи. Логопеда работи с нея и като псохолог/това й е втората специалност/ по време на урока редува четене на книжка или редене на мозайка или някаква друга игра за концентрация с игри свързани с бягане, скачане.
   С постъпването на ДЯ  стана много нервна започна да си дъвче ръкавите на дрешките, не се заиграваше с децата, ставаше и сядаше от масата по време на хранене, макар че не е злоядо дете или при груповите занимания, след обед не спеше, всяка сутрин влизахме с ревове и писъци в групата.
    Първото нещо, което направихме: отидохме на преглед при детски психиатър, който ни постави диагнозата: "Хиперактивност с дефицит на концентрация". А след това работата с логопед и постъпването в Специализ. ДГ значително я промениха, може би заради огромното внимание, подходящия подход и занимания към децата и въведения ред и дисциплина в групата. Макар че има още какво да се желае. Ако имаш още въпроси ми пиши. Успех.

леле, като ви чета стигнах до извода, че първородният ми син има същите симптоми ... с изключение на това, че от 3 месеца се опитва да повтаря и запомня почти всяка дума, която ние казваме, макар и с неуспех ... но говори на бебето и му казва "как си,бебе" и "бебе си, паче и папа" което означава, че бебето спи, плаче и папа ... взе общо взето да се мъчи да връзва някакви изречения. аз обаче се притеснявам как ще го разбират като тръгне януари на прискул и там му говорят на английски и как ще ги разбира и той ... чувам от мамите тук, че е погрешно да говориш на детето си на английски, освен ако не възнамеряваш да не разбира и говори български ... но той също не стои на едно място като му се четат книжки ... заглежда се единствено по рекламите и по тв планета  и по филмчетата, които му пускам на компютъра ... иначе му дай да се бие, да блъска и хапе децата ...тук ако поискам консултация със специалист ще чакам поне 3-6 месеца ... направо не знам.

Не си поставяйте сами диагнози, моля ви! Хиперактивните деца с дефицит на вниманието са доста по-различни от останалите, не става дума за палаво и буйно дете. Диагнозата се поставя обикновено след 3годишна възраст, такива деца обикновено спят лошо, малко (и след тази възраст), много нервни и раздразнителни са и без причина, обикновено говора изостава, правят истерични кризи, не могат да се занимават с нещо повече от три минути и т.н. Диагнозата се поставя след третата година, защото до тогава няки от тези неща се считат за нормални.

Съгласна съм с Любознателна. Ако имате съмнения,потърсете специалист,той ще ви насочи после какво да правите.

Моят син вчера кръстосал крак връз крак, взел една книжка - на батко му за превозните средства, и гледа една картинка на автовоз - и нарежда - бати, тати, мама - коли за бати тати и мама

НЕ е диагноза все още, засега докторите и специалистите се ограничават до СИНДРОМ или СЪСТОЯНИЕ, но се съгласявам, че наистина е сериозно и много трудно да се улови тънката граница между буйно и палаво дете и дете със синдром на хиперактивност с придружаващ го дефицит Имам материал по темата, но незнам как да го дам, защото е в WORD формат, а е дългичко (4 страници) за COPY-PASTE

Пепи    би ли   ми  го  пратила  на   пощата  материала  jesi_1232001@yahoo.com 

Готово

и на мен,ако може.   biarita@abv.bg

Айде, и ти си готова, пиле

 
Голямата ми е с такава диагноза и затова...

Пети, моля те прати го и на мен. adelina_adelina@abv.bg

Пети, много ти благодаря.

Пети  благодаря 

Моля, моля, пак заповядайте

някой няма ли да го публикува тук?

Щях,но ме изпревариха.
Публикувано е в темата за хиперактивност , в подфорума за деца с увреждания..

за мен хиперактивни деца няма, има активни деца, ккато и деца, които имат нужда от контакт с други деца и не могат да играят сами, които не играят достатъчно, изненервят се и стават неконтролируеми, което п-к изнерва тотално родителите, което пък изнервя допълнително децата. Моят син е много активен. Непрестанно сме по мероприятия и площдки и зоопарк, басеин и какво ли не. В къщи почти не се свъртаме, но не наричам детето си хиперактивно и не го тъпча с медикаменти . 

Къде точно, същото ли е като това, което ти пратих?

Извинете ме за ОФФ-а

Ти пък да видя някой тук да казва, че тъпче детето си с медикаменти?

Vivita не съм съгласна с теб относно това, че децата имат нужда от контакт с други деца и се изнервят ако не са играли достатъчно. Пробема е че  повечето хиперактивните деца имат проблеми с говора/заради слабата концентрация трудно запомнят/ и поради тази причина трудно комуникират с връстниците си и точно това ги изнервя и понякога ги прави агресивни към тях, защото самото дете не знае как да изрази емоциите си или да каже какво иска или какво му се прави.Постоянното движение също не е подходящо за тях, защото са им необходими и игри, при които се изисква голяма концентрация и внимание /напр. редене на пъзел, мозайка, вграждане на фигури, рисуване и  др./. Освен това на хиперактивните деца може да се помогне с подоходяща терапия от психолог и логопед, а не само "да се тъпчат с медикаменти"

Чудя се дали все пак да не пусна материала си тук, да се види и да преценят хората за какво става дума, не съм си го измислила сама, от психолог е дадено и обработено?
Доколкото мога, ще редуцирам размера

Защо не опитате с плуване  ?

За хиперактивни и буйни деца по-подходящи са груповите спортове, а не индивидуалните, казвам от опит и от лични наблюдения - футбол, баскетбол, волейбол, изобщо където има колектив и СЪОБРАЗЯВАНЕ с другите и има правила

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=31498.460

Пети  тук сьм  пуснала    материала койото ми прати   

Видях, мерси, дано бъде полезен

ти пък къде видя, че тук съм видяла някой да каzва???  zнам хора, които го правят, една от майките дава хомеопатични, другата не съвсем. Намирам zа неправилно да се опитва някой да лекува дете, което просто не обича да стои непрестанно в къщи, а в днешно време не живеем в големи къщи с дворове и много деца , където може да играе.

sladko pate , аz нямам опит освен с моето дете. То е активно. Иска да играе непрестанно, да е навън , някой да се zанимава с него, да рови къде ли не, да се катери, да гони кчета и котки (zа да играе с тях)...  идка непрестанно внимание , иначе има писък и то голям и истерия невероятна. Концентрира се, само когато му е интересно и то не zа много , но какво може да се очаква от едно малко дете, което при това е във фаzата на съпротивлението? Аz се опитвам да раzбирам какво му е интересно и да го правим zаедно. И да ти кажа иzморявам се доста, къщата ми е на вили и могили, но детео не е истерижно и учи страшно бърzо , направо смайва.

Да ти кажа пък аз от моя опит, че където и да отидем, с колкото и деца да я срещна, каквито и забавления да измислям, все си намира за нещо да е недоволна. Колкото повече емоции и осигурявам - толко по зле завършва разходката. На гости с нея е опасно да се ходи, в кола с нея да се пътува е малък ад, в магазина - също, просто забравяш какво трябва да купиш,защото непрекъснато търчиш и правиш забележки и привличате вниманието на всички пазаруващи. Където и да отидем няма спокойствие, не може ей така да потъне в някакво занимание и да забравиш че има дете(както се случва на някои майки), яденето също е проблем.....абе въобще мога много да изброявам, но със сигурност вече е казано...

Може би трябва повече търпение в съzдаването на дисциплина, навици и малко по добро въzпитание , както и раzбирането, че не всички и са роби ... Вашето zвучи иzвинявай , но като пълна лигавщиня и налагане, а характеристиката от твоя страна, хиперактивност, като оправдание на беzсилието да си въzпиташ добре детето. Това е мението ми от постинга ти, не поzанвам нито теб, нито детето ти и не zнам доколко съм права, просто така ми zвучи.

 

Vivita, не одобрявам това че така нападаш Деситка. Ти едва ли не я изкара, че е лоша майка. А това не е така, независимо, че не я познавам и аз имам такова дете и знам как се чувства човек в такива ситуации, а понякога не знаеш и как да реагираш при такива нервни изблици, защото когато детето си науми нещо с нищо не можеш да го залъжеш или да му отклониш вниманието. Съгласна съм, че е необходимо много търпение и спокойствие и аз се опитвам доколкото мога да го запазя и това наистина помага, но не винаги. Ти сама споменавш в една от публикациите си, че твоето активно дете"има писък и то голям и истерия невероятна" обясни ни моля те как се справяш в тези ситуации.  

Деситка, иzвинявай, не съм искала да те обидя.
sladko pate,а ти прочете ли добре постинга? Кое дете не шари иz магаzина и не пипа всичко? Колко са способни да си стоят сами и да си играят, та чак да ги zабравиш? Колко могат да стоят часове в колата беz да мръднат?
Нищо ненормално не виждам в детето.
Лоша майка ще е , ако се предаде пред истериите на детето и се остави да я манипулира с писъци, а тя оправдае беzсилието си  с хиперактивност.
При писък не отстъпвам, ако е беzпиzина и е налагане. Ляга си на zемята и пищи, аz си гледкам в другата посока ... като се вдигне и дойде да се гушне , го погалвам по главичката и мием лицето с вода и го раzсейвам с нещо, което му е приятно и интересно. Например покаzвам му минаващ трамвай, куче ,  мотор или играещи деца. Когато не иска нещо, например да си тръгнем от басеина , каzвам му да каже чао и не осттъпвам, никакви 5 мин, 10 мин повече ... никога не отстъпва, дори, когато се усетя, че не съм права и може да постоим още малко време. Опитвам се да го раzбирам. Понякога не е в настроение, zащото е уморен, понякога просто недоволен, понякога ... НАй нормално дете, човек. Не кукла.
Обще вzето се опитвам да правим неща които са му интересни, като zнам , че някъде не му е интересно не го водя, та да стават ексцесии, отивам ,когато баща му го гледа ...
И така. Гледам да го раzбирам и да постигаме компромис в нещата които ттой и аz искаме. И не zнам дали активност, нетърпеливост, собствено мнение , иzраzяване на желанията са отрицателни характеристики.
А славянко, недей така, досат деца са такива , поради родителска грешка или беzсилие. Много са лошо въzпитани, стреснати, раzлигавени ... имат нужда от специалист , да но и родителите и те.

Vivita, сега се опитваш да нападаш и други родители.  Няма "лошо възпитани и разлигавени деца" , няма и " лоша  майка", макар че ти се мислиш за най-добрата.  Бъди по-толерантна към проблемите и болката на майките, които се опитват да помогнат на децата си, всяка майка най-добре познава детето си и има индивидуален подход към него. Не се опитвай да даваш съвети, които не са ти искани като напр."имат нужда от специалист, да но родителите и те"

OK. Проблема е в децата.
 
Съгласна  При такива реакции аz въртя очи    И никого не нападам, който и да се чувства нападнат. И най добра майка не съм. Добра съм си zа своето дете. И грешки правя , приzнавам беz бой.
Което се опитах да кажае, че не всички деца, които имат проблеми с въzпитанието и са по темпераментни са болни. ОК. Каzах го и спирам до тук.

Vivita, хиперактивността не е болест ,а Синдром на хиперактивност с дефицит на концентрация. При правилен подход и терапия с такива деца се наблюдава значителен напредък в развитието им. Желая ти успех.

Сигурно и при правилна диагноzа. Благодаря.

Да, разбира се ако диагнозата е правилна ще бъда правилна и терапията имам в предвид от психолог и логопед.

Същата работа е и моят син. Постоянно скача, крещи, вилнее, караме се...ако се заиграе, играе с неща, които изобщо не трябва да пипа, детски филмчета вече не гледа. Направо не знам

 Оххх, уморих се да обяснявам че след правилната диагноза поставена от  няколко специалисти на детето може да се помогне не с "хапченце", а с подходяща терапия и подход от психолог и логопед.

Малко позакъснях с отговора, но първо искам да кажа, че щом не ме познаваш и не познаваш детето ми нямаш правото да изказваш мнение по въпроса как го възпитавам, пък най-малко дали е правилно. Аз просто споделих как се държи моето дете, което всъщност няма диагноза от специалист и не е водено на такъв.
Ти както виждам също си споделила какво прави твоето дете и как ти отговаряш на желанията му, но никой не те напада за нищо.
За моето дете между другото това не е само мое мнение - тя си е така и в яслите и при бабите и където и да е... Всеки си има собствен подход към детето, но мнението на всички е че детето е трудно (както се изразяват бабите) за гледане. Едната леля от яслите каза че такъв случай не се сеща да са имали досега.
Аз също не искам да се заяждам и да обиждам никого, но нека не се правят квалификации кой може и кой не да възпитава. Защото аз преди време, когато видех някое дете на улицата да се тръшка и да реве за нещо и си казвах - ей това ако ми е вкъщи никога няма да позволя така да ме разиграва. Нооо.... ето че сега си го имам и не мога нищо да направя (може би Господ си знае работата) Та идеята ми беше че когато не си вътре в нещата няма как да знаеш какво му е на другия. И няма значение дали някой ще поставя диагноза на детето ми за някакъв синдром.... просто детето си е каквото е и аз търся начини да се справям със ситуациите. Но ако стигна до там че немога сама да се оправям - естествено ще потърся помощ.
 п.с. На мен честно казано рядко ми се случва да видя в магазина някое наборче на моето дете, което да обикаля като хала между рафтовете и да се чуди накъде да хване, както прави моето. Сега пак ще ме обвиниш че аз съм виновна че не я вкарвам в правия път, но ако можеш ела ти го направи.... Или пък ще те поразходя в колата заедно с Лара да видим колко време ще я издържиш да ти реве на главата (без причина - просто защото трябва да си седне на дупето)..........Нещата се натрупват и когато положението е такова от самото раждане на детето - е да може и аз да бъркам, може и да отстъпвам по някога, но мисля че е нормално........

Виж тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=194769.0
май доста така правят, или пък други номера.

Засега се справям като я водя понякога на стадиона,когато е празен и там с баща си да се гонят за да се изтощи,има супер много енергия и голям бяс  Но понякога ми идва в повече,особено контактите и с др. деца ми тежат,защото нейната радост е да блъсне детето,да го шляпне и т.н.т,а аз как да се извинявам цялата почервеняла на майката  Водя я и на село при баба и,хем да си почина хем и да се набеснее

Как да се справям?! С много търпение и от време на време - пошляпване и истерии. Слава Богу, не съм сама, в смисъл - не съм единствената с такова дете. Бях се отчаяла по едно време, че сме безнадежден и неповторим случай. Според мен най-добрият вариант да се намалят щуротиите и белите на детето, да се води да тича някъде, да рита топка, да изразходва енергия, защото се уморява и вкъщи почти няма сили за бели.

Бях почти отчаяна, добре че порових из форума и открих тази тема. Няма нужда да обяснявам за моя бяс, но след като прочетох мненията ви се чуствам по-спокойна. |Не съм склонна да поставям такава диагноза на детето си, въпреки че поведението му ме плаши на моменти, но го приемам като част от порастването му. Бих се радвала да споделите идеи как да разнообразим ежедневието на децата си и да предотвратим подобни изблици на нервност и агресия.

Искам само да вметна за въпросните "хапченца" - те се дават на деца с изричното съгласие на родителя и никой не може да ви ги натрапи ако не сте съгласни детето ви да пие такива неща. Независимо кой какво предписва, родителят е този, който взима решението.

Още - доказано е, че рибеното масло, поради високото съдържание на мастни киселини тип Омега-3, подпомага концентрацията и подобрява поведението. Полезно е по принцип, не само за хиперактивни деца. Трябва да се приема над 3 месеца, за да има ефект.

Крис е палав, не бих казала, че е хиперактивен, кротък е, просто не се спира на едно място и не си сяда на дупето, но няма капка агресия в него. Обаче постоянно хвърчи нагоре-надолу и аз след него... Постоянно се чува нещо от сорта "Уф, Крисе, горката ти майка" ...
Лошото е, че никога не го е гледал друг, не съм почивала и съм тотално изцедена вече, но пък все още не съм се предала.
И точно, защото е палав, не искам да го дам на ясла, че не знам там как ще го опазят.

 Много хубава тема-сега я намерих.
Включвам се от позицията на дванадесетгодишния ми опит с подобен проблем-слава богу вече нещата се нормализират и поулягат/ама сега пък идва пубертета...но това е друга тема/.
Та по отношение на "хиперактивността" имаше момент,когато и под влиянието на госпожи в детската градина и  особено в у-ще аз се бях "психясала" че детето ми е с подобна диагноза и трябва да търся профисионална помощ.Потърсих доста мнения-включително и професионални-изчетох доста литература-и се поуспокоих че нещата не са чак "диагностично' зле.Обаче хич не ми беше лесно с моя бяс/зодия близнаци-там съм го описала в темата/
 И не искам да ви отчайвам,ама нещата въобше не се подобряват в детската градина и у-ще,напротив,тогава се започват оплаквания и от възпитатели и от "възмутени" родители-и става.... Бях отказала да ходя на всякакви родителски срещи и в детската и в у-ще  Наред с 6-ците в единия край/цитирам една друга мама/ в другия не ни стига мястото за забележки
Така че по-добре се запасете с търпение и се подгответе

И моето дете е от 'активните', чак хипер не мога да кажа,но е много енергичен. За секунда не се спира. Яслата ми е някакво решение.Но в кьщи е просто чудо . Отдавам го на това,че самата аз сьм такава-ако не ми ври и кипи все едно не живея.И бремеността ми беше такава-нямах ден ,в който да сьм си "лежала и почивала",работех до последно,ходех на лекции и изпити до раждането-в истинския смисьл,ремонтирахме,сватба правихме и какво ли още не. Та затова не му се сьрдя на детето,че е такова.

Опита Ви е безценен мили майки. 

 А ние и двамата с мъж ми сме "нерваци" и бабите все казват"Ами не се сърдете на детето-вижте се вие първо какви сте!"

 И защо пък точно с логопед-не видях някой да се оплаква от затруднен говор или заекване...

Защото при тоя синдром по принцип има и проблеми с говора,както беше и при моята дъщеря.
/при голямата дъщеря,но всичко с говора е вече ок/

Защото при тоя синдром по принцип има и проблеми с говора, Eis

И защото може да няма проблем с говора, може детето да говори постоянно, дори това е по-заблуждаващия случай, и да е налице дефицит на вниманието. В БГ има логопеди, които се занимават с този проблем и показват различни упражнения. Защото на едно дете 3-5 години само чрез игри и режим  можеш да се опиташ да му развиеш вниманието.

    Sorry-за невежеството, не бях навлязла надълбоко в проблема и си мислех че консултациите се правят с невролог или психотврапевт.Защото преди години/както бях споделила по-горе/класната на сина ми ни препращаше именно там но преминахме доста по-компетентна консултация/от класната-нея я сменихме/ и не се наложи-нещата не са били чак обезпокоително сериозни,колкото ни се внушаваше.Сигурно за това не съм наясно с подробностите за говора и нуждата от логопед.А така като се връщам назад и се замисля едно от оплакванията от него беше бъбривоста му в час,което пречи и на останалите.Но сега вече е на 12 и нещата някак си идват намястото.

 Благодаря!Аз за това се и извиних за невежеството си в тази насока.Както споменах вече преди нас ни насочиха съвсем надругаде-не при логопед.Но сега синът ми е вече почти на 13 и нещата са доста по-различни.Сега вече го "тресат" пуберитетските" неволи и настроения и ние с баща му също преминаваме "на друга вълна"-променливите настроения и т.н.