Здравейте,скъпи майки.Пише ви една загрижена самотна родителка с деветгодишен син.
Най-прекрасното дете,над което треперя от сутрин до вечер,ще бъде в 3-ти клас,а преди дни позната психиатърка го определи категорично като хиперкинетичен.
Чела съм много за тези деца,но това не ме успокоява.Още в първи клас имаше проблеми с дисциплината според госпожата,която също губеше контрол и това допълнително ме караше да мисля,че проблемът е по-скоро в нея.При нея наистина има проблем.защото тя го сочи,наказва,отказва му участие,той е любознателен,любопитен,активен,но тя непрекъснато го ругаеше,казвайки му,че е нахален и пред мен дори,наказваше го дори,когато не е виновен,а после караше останалите да се извиняват,защото са я излъгали,че той е виновен.Средата,в която взаимодействаше,беше от деца,които се учеха да говорят български,много от тях не познаваха елементарни герои,приказки,факти и пр.Училищният психолог бе категоричен,че детето не е хиперактивно,а дете,което иска да насочва вниманието към себе си.Посетих психолог и психиатър.При първия работата започна,без да поставя диагноза.Детето беше спокойно и се радваше на срещите,караше го да рисуват,да говорят и пр.Ходенето започна да ми дотежава/много километри/,климатични условия и пр.По-късно се срещнахме и с психиатър в Пловдив,който категорично каза,че детето е хипеактивно и му изписа медикамент.не го дадох.След завършването на училище го преместих в ново и сега предстои започването.Психиатърът ми ме изпраща към доц.Полнарева и спомена за едно лекарство,наречено концерта,чиито странични действия ме подлудиха.Кажете ми,скъпи майки,които сте имали или имате подобен проблем какво да правя.
Най-прекрасното дете,над което треперя от сутрин до вечер,ще бъде в 3-ти клас,а преди дни позната психиатърка го определи категорично като хиперкинетичен.
Чела съм много за тези деца,но това не ме успокоява.Още в първи клас имаше проблеми с дисциплината според госпожата,която също губеше контрол и това допълнително ме караше да мисля,че проблемът е по-скоро в нея.При нея наистина има проблем.защото тя го сочи,наказва,отказва му участие,той е любознателен,любопитен,активен,но тя непрекъснато го ругаеше,казвайки му,че е нахален и пред мен дори,наказваше го дори,когато не е виновен,а после караше останалите да се извиняват,защото са я излъгали,че той е виновен.Средата,в която взаимодействаше,беше от деца,които се учеха да говорят български,много от тях не познаваха елементарни герои,приказки,факти и пр.Училищният психолог бе категоричен,че детето не е хиперактивно,а дете,което иска да насочва вниманието към себе си.Посетих психолог и психиатър.При първия работата започна,без да поставя диагноза.Детето беше спокойно и се радваше на срещите,караше го да рисуват,да говорят и пр.Ходенето започна да ми дотежава/много километри/,климатични условия и пр.По-късно се срещнахме и с психиатър в Пловдив,който категорично каза,че детето е хипеактивно и му изписа медикамент.не го дадох.След завършването на училище го преместих в ново и сега предстои започването.Психиатърът ми ме изпраща към доц.Полнарева и спомена за едно лекарство,наречено концерта,чиито странични действия ме подлудиха.Кажете ми,скъпи майки,които сте имали или имате подобен проблем какво да правя.
