Ако говорим за някакъв видим и странен физически недъг, ще се държа леко неадекватно (не точно смутено) докато го възприема, но иначе не виждам с какво това може да притесни общуването ми с този човек.
- Публикувана: 25 юли 2007, 17:22 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2007, 21:47 ч.
Ще ви смути ли да общувате с човек с увреждане?
Цитат
А когато те немогат да "говорят"? 
Тогава е страшно! И моето дете е незрящо! Не ходи и не говори! Но е като другите деца! С чувства и характер! 
Мисля си, че темата за интеграция и общуване с "тези" хора е все още много тънка струна! Но безкрайно се радвам, че все по-често срещам позитивно настроени хора!
Тогава е страшно! И моето дете е незрящо! Не ходи и не говори! Но е като другите деца! С чувства и характер! Мисля си, че темата за интеграция и общуване с "тези" хора е все още много тънка струна! Но безкрайно се радвам, че все по-често срещам позитивно настроени хора! Наистина е много тънка струна - аз съм жива и здрава, но моите родители не, и това погуби детството ми образно казано, та даже и любовите ми.Хората ме приемаха като чужда и различна, подиграваха ми се и те и децата им.
За едно огромно съжаление мисля, много време и трябва на тази прословута интеграция
Цитат
А когато те немогат да "говорят"? Тогава е страшно! И моето дете е незрящо! Не ходи и не говори! Но е като другите деца! С чувства и характер! Мисля си, че темата за интеграция и общуване с "тези" хора е все още много тънка струна! Но безкрайно се радвам, че все по-често срещам позитивно настроени хора!
Тогава е страшно! И моето дете е незрящо! Не ходи и не говори! Но е като другите деца! С чувства и характер! Мисля си, че темата за интеграция и общуване с "тези" хора е все още много тънка струна! Но безкрайно се радвам, че все по-често срещам позитивно настроени хора! Наистина е много тънка струна - аз съм жива и здрава, но моите родители не, и това погуби детството ми образно казано, та даже и любовите ми.Хората ме приемаха като чужда и различна, подиграваха ми се и те и децата им.
За едно огромно съжаление мисля, много време и трябва на тази прословута интеграция
бих те питала на лични, но ми е важно Обичаш ли ги.. честно. Може и на ЛС да ми отговориш. Понеже говориш за погубено детство.
Не,въобще не се смущавам.Имам такава приятелка от доста години.Когато се запознахме ми каза:"Не ме съжалявай и не ме възприемай за различна-аз съм по-силна от теб!"Реших да уважа желанието и и наистина се оказа,че е много силна-и психически,и физически.Също така е невероятно организиран и грижовен човек,прекрасен приятел!
Винаги,когато видя чавек в количка и има нужда-помагам.Но първо питам има ли нужда от помощ-повечето от тях отказват.
Винаги,когато видя чавек в количка и има нужда-помагам.Но първо питам има ли нужда от помощ-повечето от тях отказват.
Цитат
А може би и сама си се справила:-))
бих те питала на лични, но ми е важно Обичаш ли ги.. честно. Може и на ЛС да ми отговориш. Понеже говориш за погубено детство.
бих те питала на лични, но ми е важно Обичаш ли ги.. честно. Може и на ЛС да ми отговориш. Понеже говориш за погубено детство.
Безумно ги обичам! - но съм им и много ядосана!
Колкото и да ми е трудно с тях общуването и до сега/а не са видимо ощетени/не ми харесва предходната дума/, то бих обърнала земята за тях.
Но знаеш ли, не, не съм се справила - едва сега започвам заради огромната подкрепа на съпруга ми.От много скоро говоря така открито - може би е един голям пропуск, но аз ужасно се страхувах, че пак някой родител ще ме натири или ще подучи детето си.......
Аз и сега и сега скачам, че даже вярвам, че бих се и сбила ако ме обидят.
Аааах колко нощи съм плакала......колко дни съм прекарала в страх за детето си....
Дай да спрем, съгласна
Обичат го!
не, не ме смущава. не знам защо. никога не ме е смущавало.
ако не съм сигурна да помагам или не, просто питам.
работила съм известно време с хора с увреждания, не се раличават особено от тези без.може би само са малко по-огорчени.
и досега си пиша в скайп-а с една мацка с много тежка форма на ДЦП, не се обслужва сама,не може да говори, но знае два езика, влюбена е и всеки ден се съветва с мен или просто споделя.....приятелка ми е и толкова. просто изглежда по-различно. и когато й давам да пие бира, се капе. но пък се смеем на едни и същи неща. и дъщеря ми я харесва, обича да я гали по ръката или крака. това е.
ако не съм сигурна да помагам или не, просто питам.
работила съм известно време с хора с увреждания, не се раличават особено от тези без.може би само са малко по-огорчени.
и досега си пиша в скайп-а с една мацка с много тежка форма на ДЦП, не се обслужва сама,не може да говори, но знае два езика, влюбена е и всеки ден се съветва с мен или просто споделя.....приятелка ми е и толкова. просто изглежда по-различно. и когато й давам да пие бира, се капе. но пък се смеем на едни и същи неща. и дъщеря ми я харесва, обича да я гали по ръката или крака. това е.
"Недъгав", "недъгави" и тем подобни "инвалиди" са неподходящи думи за хората като нас със същата природа и душа, със същите копнежи, настроения и намерения!!!
Не се притеснявам да общувам с хора с физически дефицити, имам приятелка с такъв проблем. Притесняват ме горепосочените етикети и хората, които упорито ги използват, за да обозначат групата хора със специални потребности.
Не се притеснявам да общувам с хора с физически дефицити, имам приятелка с такъв проблем. Притесняват ме горепосочените етикети и хората, които упорито ги използват, за да обозначат групата хора със специални потребности.
специален педагог от 1987 насам й се казва на професията 
Е, нЕмам думи... 
Явно всичко зависи от възпитанието и вътрешното светоусещане. Аз мисля, че повечето "нормални" хора изпитват страх при досег с различните от тях.
Не съм общувала с такива хора или може би много рядко.Малко се смущавам при вида на недъгав човек,но не го показвам .Истински ме смущават слепите хора,защото нямам контакт с очите на човека срещу мен и не знам къде да гледам като общувам с такъв.Не казвам,че са ми неприятни незрящите,напротив много ми е мъчно за тези хора,но те ме притесняват .Опитвам се да го преодолея.
Аз в първия момент се смущавам и то да не го обидя по някакъв начин или да се вглеждам.
ДА, точно това е. Когато срещна такъв човек, знам, че той е свикнал другите да се вглеждат в него и известно време ми е неудобно докато се "опознаем" и разбера как точно иска да го приемам.
Има хора, които искат да бъдат съжалявани, други ненавиждат тази дума. За това просто внимавам какво правя или говоря докато се разберем - с очи
Не, защото съм общувала и общувам с такива хора.
Притесняват ме душевно недъгавите - тези, при които се чудя дали си заслужава да търсиш капчица добро.
Притесняват ме душевно недъгавите - тези, при които се чудя дали си заслужава да търсиш капчица добро.
Щях да напиша нещо подобно.