И наистина кърменето не е единственото нещо за което трябва да се подготви една бременна. След като се роди Косара, изведнъж започнах да се чудя как трябва да спи (тя искаше все по корем) и се оказа, че във всяка държава имат различно мнение по въпроса и смятат останалите начини за опасни.
Някои идеи имат нужда от време за осмисляне, а след като родиш ти се струпват толкова много неща наведнъж... Преди да забременея си мислех, че на малките дяволчета трябва да им се покаже кой е шефа още от първия ден. Да си ходят в стаята и да не се обаждат много, много. Когато за първи път прочетох за бебета, спящи в леглото с родителите си (или в плътно долепено легло), го помислих за нередно и ненормално и ако не беше форума едва ли щях да се навия да го направя. Ако се бях информирала по-рано, че и това е нормален и приемлив вариант, нямаше да се мъча 4-5 месеца, да ставам по 2-3 пъти на вечер да кърмя и приспивам (и то в стая, в която температурата падаше до 14 С').
По същия начин идеята за ЕБХ в началото ми изглеждаше АБСУРДНА, но ако бях попаднала на инфо, докато бях още бременна, можеше да се навия да опитам. Знам, че ако имам второ дете, непременно ще пробвам.
Поста ми стана малко дълъг и встрани от темата, но в 3 ч. не мога да се изразявам по-събрано
Да, много добре казано!
И аз така, като тебе! Първите 2-3 седмици от живота на бебчето ми бяха изпълнени с плач и притеснения от моя страна защото нищо не беше наред (т.е. както ми бяха казали в болницата). Оттогава започнах по форумите и коренно си промених държанието - започнах да се вслушвам в бебето си - кърмене на поискване, спане където иска - някои нощи си спи в легълцето, някои при нас (като съвсем малък почти изцяло при нас и то върху корема ми при коликите.
Много гушкане и носене. Носих ко в кенгуру по цял ден вкъщи още откакто направи месец и половина (може и слинг). Отогава той е много спокоен и уравновесен. Освен от дребни причини не е плакал (даже сега установявам, че той сега плаче много повече отколкото като бебе, защото започва да се утвърждава като личност).
Оттогава никога не съм го оставяла да плаче за кърмене, да плаче сам в леглото, да плаче дълго време за нещо. Знам, че той беше едно щастливо бебе. Сравнявам го с племенницата ми, която вече е в първи клас. Тя до годинката постоянно плачеше денонощно. Но тогава съвсем нямаше информация никъде и сестра ми изпълняваше дословно всичко, което и кажеше педиатърката - хранене под час (спазваше го до секундата, въпреки рева на бебата), нощем само водичка и тя - рееееев. Сестра ми я носи на ръце по половин-един час докато заспи, тя след 20 мин се събуди с рев, пак я приспива половин един час, тя след 20 мин пак будна - и така кошмар беше. Но не я хранеше нощем, щото педиатърката така казала... А колко рев е изревала сама в леглото, няма да ви казвам...
Сега тя е едно много умно и хубаво момиче, но добре, че нищо не помнят от бебешкия си период. И това елиминира нуждата от "възпитание" в толкова ранна възраст, дали ще го гушкаш или ще го оставяш да реве за да разбере кой командва, няма значение, защото те нищо не помнят от този период. Така че е по-добре да са гушкани и да не плачат, отколкото ревящи, но дресирани...
Да ви кажа много съм доволна от себе си как отглеждам детенцето си - кърмене на поискване (все още), късно захранено (след 6,5 мес), несъм го тъпкала със сокове и вода рано-рано, гушкане постоянно и много щастливо детенце. Да не говорим, че коликите му бяха съвсем малко и е боледувал само два пъти (единия при избиването на първия зъб на годинката, втория ей сега наскоро хвана в яслата вирус) и то мина бързо...
Леле, умря циганката дето ме хвалеше...
И аз не знаех нищо за ЕБХ, с второто бебе ще е още по-добре!