Плюсове и минуси /столицата или малкият град/

Това е пълна заблуда. Скоро имаше списък и се оказа, че София е на 3-то или 4-то място по високи заплати.
Околностите на София и Бургас мисля, че водеха първо място.

Еми да! И на мен така ми се струва.

Като цяло съм съгласна с първия постинг на авторката...

В момента точно това ме притеснява на Плевен - не мога да намеря работа за над 300лева. А разходите изобщо не са по-малки.

Иначе ми е много по-яко - има огромен център без коли, с каскада и достатъчно дървета за сянка. Готина градска градина в центъра, много яко сенчесто музейче на 5 минути от къщи, пак в центъра, пълно с майки и деца. Парка Кайлъка, който ми е на 20минути ходене пеша или на десет с тролей, има басейн, тенис кортове, които не ползвам аз де, заведения, езерце с лодки, миналата година установих, че мога да греба и да карам лодката и е голямо удоволствие. Има и заведение с детски кът. В самият град няма детски клуб или парти център, но кво толкова, ние и в Сф не сме се засилили да ходим всеки ден. Има няколко басийна, няколко прилични клуба и няколко готини пицарии. Няма готини уютни кафета, абе кафетата не ме кефят. Има хора, с които да се виждам, вечер като легна чувам птички и щурци, а в Сф като си легна вечер чувам шума от коли все още и някво бумтене, а когато взимам детето от ясла и вървим към вкъщи понякога не я чувам какво ми казва, защото е ужасно шумно. В София в Студенски град бършех прах два пъти в седмицата, после в Хаджи Димитър - всеки ден, тук в Плевен може веднъж в седмицата.

Всъщност единствените две неща, които в момента са ми минуси за Плевен са ниските заплати и това, че някакси не можеш да останеш анонимен, имам моменти, в които просто искам да се скрия, но винаги от някъде изкача някой познат, а и близостта на цялата рода се усеша заплашително. Но съм практична, все пак е важно, че са наблизо и могат да помагат за детето - да го гледат докато мен ме няма, в Сф това няма как да ми се случи, детето е залепено за мен и това адски ми тежи понякога.

Аз съм от тези дошли в София заради работата, и ето вече една година съм тук и не мога да свикна с този град и това си е. Не мога да свикна с мръсотията, с бездомните кучета, с дупките по улиците, със задръстванията, с разстоянията, със страха че ще се прибера в квартирата и ще намеря всички чекмеджета обърнати или още по-лошо някой ще влезе до като спим и .... Социален живот почти не водя тук /нямаме баби наблизо на които да оставяме малкия/  ... а и честно казано нямам нито желание, нито време за такъв. Превърнали сме се в едни роботи, ... а в Търново не беше така... Напоследък се случи трагедия с мои близки тук в София и съвсем съм настръхнала на тема престъпността в столицата /не че в малките градове не се случват такива неща, но поради голямата концентрация на хора тук са ежедневие/. Детето ми сега е на 2 и не мога да си представя как ще расте тук, как ще ходи на училище и ще се прибира само ... не, определено не искам да отглеждам детето си тук. Няма една нормална градинка наблизо, вярно че има и големи паркове, но са далеч и изобщо не се поддържат. Лекарите тук са бизнесмени, а не лекари – плащам си за мамолог, а той вместо да ми даде касова бележка например ме дава визитна картичка, и освен на ехограф, настоява да ми прави и снимка, без да има причина .... е има защо да не ми вземе пари за два прегледа щом може.
Та възможностите за работа и професионално развитие са наистина единственото нещо което ме доведе тук и само то ме задържа за момента. Мисля си все повече за връщане в родния град и ще работя в тази посока. И когато това стане, София никак, ама наистина никак няма да ми липсва! 

Когато човек роди доста се променят нещата, за мен  е много важно детето да расте в по-нормална обстановка и да прекарвам повече време с нея. Между другото познавам няколко млади семейства, които вече решиха да се върнат я от София, я от чужбина, поради голяма част от гореописаните причини /не само от мен, от всички, които са посочили плюсовете на провинцията/.
А и България не е толкова голяма - винаги може да отскочиш и да разнообразш с друго населено място - кеф ти Балкан, кеф ти море, кеф ти язовири, села, кеф ти шопинг и градски туризъм.

Абсолютно права си. Ние живеем кажи-речи на пъпа на България и на практика всичко ми е близо. 40 минути каране по правилник и съм на центъра на Пловдив... За нищо на света, обаче, няма да преспя в него.

Така е... Последният път като бях в Смолян, се замислих колко са ми променени приоритетите. Започнах да забелязвам неща като чисти улици, поддържани детски площадки и пешеходни зони... Всъщност, за първи път открих и някои плюсове на малкия град. Да не говорим, че след две години, прекарани в мръсните градинки и мизерията на краен софийски квартал, и най-малкият град ти се струва център на просветата 

Е, Студентски град какво общо има със София? 

Аз освен това имам и пресни наблюдения /от последната ми работа/ от образованието в градовете. В смисъл - от средата. Малка част от нещата, които вършех, беше да посещавам едни лекции в различни градове на страната. В Сф-те училища се нагледах на груби и псуващи учители... и зле изглеждащи училища, може би, защото нямах посещения в центръли или елитни учибища /с изключение а едно частно/. Децата си бяха почти като навсякъде, но учителите, базата и т.н. мн зле. Из малките градчета наистина се чувствах като в центъра на просветата, разкрасени по проекти, оцветени в хубави цветове, в Мездра и Враца например много се изненадах, децата бяха толкова будни, учителките дружелюбни, базата ок... В Благоевград също не беше зле, но не знам каква е тая акселерация там - 6класничките изглеждаха огромни, нещо като плевенските деветокласнички. В Плевен пък, къдто имах повече наблюдения, понеже и лекции изнасях - супер будни деца, в едно единствено училище простееха и се държаха тъпо. Но навсякъде имаше огромна разлика със София.

Доне, в Смолян и чистият въздух и балкана са съвсем големи бонуси за децата.

За мен като настояща и бъдеща мама плюсовете на моя малък град са много повече от минусите, и не бих го заменила за столицата. Работя на 15мин. от вкъщи, и на 10 от детската градина на детето. А при положение че таткото е по смените, аз я взимам почти всеки ден, и това ми спестява много разходи за транспорт, а също и време. През почивните дни можем да посетим градската градина (която е в центъра на града) и детето да си поиграе там с други деца. Вечер мога спокойно да я оставя да играе с децата на улицата, като седна на близката пейка и хвърлям по едно око, да не мине някой от съседите с колата, но движението не е натоварено, и децата са спокойни. Роднините ми са наблизо, а откакто загубих майка си, за мен е много важен контакта на детето ми с баща ми, бабите ми, защото искам да има спомени от тях, а не да загуби всякаква връзка със семейството, както би станало ако живеехме в някой друг град. Ако ни скимне можем да отиден на излет в планината (само на 1/2час път с кола) и да си прекараме страхотно, без да има задръствания с които да се съобразяваме на отиване или на връщане. Както и ми харесва липсата на "тълпи" с които столицата изобилства ("Тълпи" - прах, мърсотия, микроби, цигари и др приятни неща). Минусите на града - понякога просто ми писва че е малък, и тогава отивам в Благоевград, където получавам достатъчно разнообразие, имам достъпност до големите вериги магазини, и повече културни прояви. Освен това няма как минавайки през града да не налетиш на поне няколко познати (не че непременно е лошо), но клюките се разбират сравнително бързо.

Единствения плюс на столицата е 2-3 пъти по-голямата заплата която бих могла да взимам, но пътните и квартирата която би трябвало да плащам ще обезмислят до голяма степен тази разлика, а не бих заменила къщата си с двор, за панелен апартамент някъде по крайните квартали. Минусите са вече изроени в доста от постовете, така че няма смисъл и аз да ги повтарям. На мен сърцето ми е тук - в родния град, и ще си остана тук, защото ми харесва.

Някой ми е изхвълрил пъпа на морето ..Пък съм родена в София - гадно място е .

В малкия град е много по-спокойно    шофирането

Че София е мръсна спор няма, обаче не беше преди години така. Голямото строителство и безработицата в страната докараха много хора, които тук не се държат като в родния си град. Имам състудентки, съседи и т.н., които си изхвърлят боклука на улицата, но в Търново не го правят.
Не обвинявам никого, но СОФИЯ не беше такава преди.  Ние също имахме градинки, езерото Ариана, фонтани и т.н.

СОФИЯ отдавна не принадлежи на софиянци. Тук е пълно с пришълци, които я направиха такава каквато е сега. Погледнете как "бъдещето"  си стопанисва Студентски град, така се отнасят и към столицата. Чувството, че си временно и за малко прави някои преселници "неуязвими". Но много от тях са намерили работа, партньор, приятели тук. Остават, но не уважават!