Как да разбера дали ставам за ....шофьор?

На ти аргумент: сульо и пульо кара, та ти ли няма да можеш??

Като кандидат шофьор мога само да добавя, че без да се запишеш на шофьорски курс, няма как да си отговориш на въпроса. Тогава усещаш страх ли те е или не, отдава ли ти се и т.н. Ако усетиш, че те влече, трябва редовно да шофираш и ще се усъвършенстваш. Е, в началото сигурно ще има проблеми, ще трябва много да внимаваш, особено в София, но ще свикнеш. Между другото в петък съм на изпит-всички, които живеят в Търново, не излизайте 

Току що по едно от радио съобщиха, че и Нелсън Пикет се е записал да изкара шофьорски курс. 

Кой?

Едно момче от формула 1 

Ето защо човека ще кара курс

Нелсон бил, а не Нелсън. 

И аз така разбрах. 

Имам книжка от 11 години.Да съм карала 5-6пъти-в ранна бременност,когато след събиране ни прибирах с мъжа ми(късно вечер,пусто-кеф).
Отказах се когато веднъж се прибирахме от Балчик и изневиделица на междуселски път се появиха 2 деца на колелета(излизащи от черен път).
Просто набих спирачки без да гледам има ли някой отзад-инстинктивно.
Зад мен един Москвич наби спирачки също и му се разхвърчаха джантите.
Избегнах децата,но не спрях.....мъжа ми каза ,че не съм виновна,но ми стана кофти.
Мен по принцип всяка кофти ситуация ме държи доста,не съм чешит.
А и не мога да си представя,че някой може да ме напсува на пътя...сигурно ще оставя колата и ще тръгна пеш...такава съм...Така разбрах.

Коленете омекват най-вече в периода на самостоятелно шофиране 2 месеца, след като е взета книжката. Няма ненаучени хора, който има желание става добър шофьор.

И точно заради такива аргументи по пътищата е пълно с некадърни шофьори 
По темата -  От малка си мечтаех да карам кола и бях убедена , че ще бъда перфектен шофьор    Такъв съм и в момента  Друг е въпроса , че окьоровях и ми е трудно да карам без очила особено вечер  Лошото обаче е ако не можеш да караш пък се мислиш за много добър .... Ей тогава стават големи бели  Затова трябва да си направиш реална самооценка и добре да си помислиш преди да се качиш да караш 

Жози, аз бях най-най-безнадежният случай с поне 50 часа при инструктор, е след моята приятелка де, която има сигурно 100 часа при инструктор.
След курс отивах в офиса почти разревана, защото си давам парите на вятъра, че няма да оправдая очакванията на много хора, че ще се изложа, абе че съм кръгла нула.
Сега карам ежедневно по софийските улици, а приятелката ми я е страх да кара в София, но пък си кара в Холандия, където живее 

Та искам да ти кажа, че всичко е практика, не е лесно, но става с много инат 

Не мислех да пиша ама....преди много време си мислех че не ставам за шофьор. Това беше преди изобщо да се кача на кола, поради тая причина нямах и желание да се уча. А много исках да карам, и то добре. Но бях сигурна че няма да ме бива. В университета се запознах с един инструктор, младо момче на 30 г., станахме си много добри приятелчета, оказахме се от един квартал и той ме научи да карам, но като казвам научи, наистина го направи. 2 месеца през ден в центъра на София, по 1-2 часа каране, колко ми е крещял и викал само аз си знам, пред него не показвах че ми пука, но в къщи се спуквах от рев. За листовки и изпит по кормуване не ми е помагал грам, все казваше, че трябва да карам добре защото нося отговорност не само за себе си, но и за други хора, а и един ден дете ще возя. Научи ме да паркирам перфектно. Винаги ще съм му много благодарна за това че дори и когато изкарах книжка, и познати мъже сядаха с мен да се возят, никой не вярваше че шофирам от месец - два примерно и мислеха че се майтапя, всички казват че имам много мъжки стил на каране. От тогава не съм слязла от колата, просто не мога без нея, а и обожавам да карам, признавам, скандалджийка съм, мен не ме псуват, но аз редовно храня тоя и оня, ръкомахам и обяснявам. Майка ми все казва че ще си изям боя на някой светофар. 
Шофирането е комплес от много качества, трябва да имаш добри рефлекси, да умееш да взимаш решения за много кратко време както и начин да ги реализираш, да следиш едновременно поне 5 показателя, и същевременно да имаш добра коорадинация на крайниците. Неувереността е много лош съветник, приятелката ми заради това 6 пъти я късат на кормуване.
Има един много неприятен момент обаче, който съм забелязала - някой индивиди от мъжки пол, обикновено с черен голф 2 - ка, пернишка регистрация ( но съвсем не е задължително ), като видят че кара жена, нарочно се опитват да и докарат съзнателно някаква инфарктна ситуация, и се хилят после. Най-редовен пример - карам си по главен път, от пряка вдясно се приготвила кола да излиза, като приближа съвсем тоя вземе да се покаже и заема половината от платното, е ако има кола отляво на мене, аз къде да ида. Поради тая, а и други причини ( обичам да карам бързо ) винаги съм в най-лява лента, ако пътя позволява. 
Като си избираш инструктор гледай да не е възрастен, на тях не им пука много, много, гледат да те претупат, ще те скъсат и пак пари ще даваш за допълнителни часове, пак изпити и т.н. По-младите още имат хъс за обучение, дори и да е по-сприхав, един ден ще си благодарна и помни че е за твое добро.  
В заключение, повярвай ми, никога не съм и предполагала че някога ще бъда шофьора който съм. Така че, без да провери, човек никога не знае.

И накрая искам да се оплача - взеха ми талона миналия месец и то не заради какво да е, а за неправилно паркиране. В собствения ми квартал. Срамота. То поне да беше за нещо сериозно, ама така направо ми накърниха достойнството. Винаги съм си  мислела че ще си го отнеса я заради превишена скорост или минаване на червено, но тая глупост не очаквах да ми се случи. 

Забравих да спомена - същият този инструктор ме научи да карам и мотор, имам и А категория, но беше голям майтап тъкмо бях взела книжката за кола, и изведнъж сменям скорости с крак, давам газ с ръка - всичко наопаки.

Това много ми хареса!
По темата :Аз изкарах курса само заради 2 неща-Първо идиотите таксиметрови шофьори, които не идват  на повиквания при мен вече, защото изисквам коланите на задната седалка да са извадени , за да сложа столчето за кола на малката .
И второ-заради пазаруването, а не да мъкна торби или да чакам мъжът ми да ме закара.
По принцип винаги ще тая малък страх (сигурно) докато съм зад волана.Но в крайна сметка дори и да съм пешеходец, ще мине някой и ще ме отнесе с колата си.

Започвам с усмивка защото се сещам и за моите терзания.

Преди 8 г. се наканих да започна шофьорски курс. Имах голямо желание, но все поради някаква причина не го карах. В Добрич намерих много добър инструктор, а и цените бяха много приемливи, неудобството беше, че карах само 2 пъти на седмица по 2 часа....а и в Д4 най-натоварения трафик е както във Варна в 4 часа посреднощ  Взех си книжката от 1-вия път, без проблем. Проверяващият отначало искаше да ме къса защото аз съм била дребна а учебанат кола била много голяма (аз го контрирах, че у нас имам S класа  , която е още по-голяма) и че от мене шофьор нямало да стане, но като видя какво съм научлила млъкна.
Взех си книжката и веднага шофиране във Варна обаче...то страх, голям, да не сгреша някъде, да не ме блсне някой, аз да не отнеса някого . Трепереха ми краката, карах по 15 мин и казавах на мъжа ми той да кара вече че аз съм се препотила. А той пък един нервак. Кача се с мене, аз да карам и постоянно все натяква...тука дупка, там много близко минаваш, виж пешеходец....а аз се стресирам още повече...УЖАС направо. Тръгвам сама за Д4, след 20км му се обаждам и казвам ...."Аз не мога повече, умирам от страх" Той се смее...идва с приятел и прибира мен и колата от пътя. После имахме една лоша катастрофа...не шофирах аз...но се уплаших много и след това близо 2г не исках да карам.
Ноооо....започнах нова работа, тръшнаха ми служебна кола, и аз страх не страх, започнах да шофирам. Няколко години след това вече ми голямо удоволствие да карам и се чувствам волна и свободна да си джиткам където си искам. Страха вече го няма, само съжаление, че не съм го преодоляла по-рано.
Разделих се с първата си кола (семейна), много мъчно ми е все още за нея.....ах какви емоции имахме  Сега си купих новичка от магазина и и се радвам страшно много.
Че накрая, моя съвет е.....изкарай си курса, не слушай мъжа си. За него е по-добре да си зависима, а и ще му дойде в повече да поддържа кола. Много често мъжете се мъчат да ни отказат от нещо, не че защото не ни бива, а защото имат тайни подбуди за това 
И след това не се страхувай, смело, но отговорно