Публикувана: 29 юли 2007, 14:43 ч.
Последно мнение: 30 юли 2007, 15:56 ч.

Неработещите, правите ли разлика в дните?

2 032
45
1

# 30 29 юли 2007, 22:28 ч.

Мнения: 4 111

Ами така си е. Много натоварване и накрая - стига. Шефът ми имаше една приказка - уморените коне ги убиват. Изстискваше всичко от всеки и не се интересуваше кой колко сили има и че утре може да не разчита на някой от нас. Толкова злополуки и травми са предизвикани от бързане и спазване на срок. Да не говорим за психическите отражения. Та писна ми и приказката се започна.

# 31 29 юли 2007, 22:31 ч.

Мнения: 1 299

Цитат на: Арлина в нд, 29 юли 2007, 22:09

Не различавам дните само по време на сесия - тогава вместо понеделник, вторник и т.н., дните се превръщат в 4 дни до изпита, 3 дни до изпита... изпит, 5 дни до следващия и така. Знам само датата на последния Laughing

Ахх, и при мен беше така Joy

# 32 29 юли 2007, 22:34 ч.

Мнения: 5 877

Докато си работех вкъщи, грам разлика не правех. Имам политика да не помня неща, които не ми се виждат важни.
Харесваше ми да не знам кой ден е. Като едновремешните календари - оставяш природата и вътрешното ти чувство да те водят. Когато е светло, ставаш, когато е горещо, вадиш летните дрехи.

# 33 29 юли 2007, 22:38 ч.

Мнения: 53

Мдаа.
Сега се опитай да микснеш предишния си живот- с лудото , непрестанно работене и гадния шеф , и сегашния с децата ( не знам за теб, аз имам двенки ) .
Нямам време да ги видя.
Бавачки, градини, баби, само не и аз- мама все я няма, все е в командировка, и тази неделя е на работа ...

Писва, идва време за промяна.

# 34 29 юли 2007, 22:41 ч.

Мнения: 1 272

В общи линии все ми тая, макар че в петък се радвам че идват почивните дни и ще сме заедно цялото семйство.

# 35 29 юли 2007, 22:41 ч.

Мнения: 4 111

Разбирам. Предполагам, че щах да бъда по-различна след появата на детето. Единствето, което ме спира да започна работа е точно това, че ще изпусна най-хубавите моменти от живота на детето ми.

# 36 29 юли 2007, 22:41 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Само една седмица е минала от отпуската ми(остава ми още месец) и вече започнах да бъркам. Но не ми дреме. Почивам и мързелувам активно.
В петък, обаче, ще заминаваме в гората на палатки и ще броя дните, дано не ги объркам пак.

# 37 29 юли 2007, 22:42 ч.

София
Мнения: 4 423

Правя разлика разбира се, преди, когато работех не правех разлика - смесваха ми се ден и нощ и обратното, сега живота ми е различен, смислен и много, много подреден.
Не бих искала да го променям - по - смислена работа от това да си гледаш детето не виждам, колко глупава и заблудена съм била.... ooooh!

Последна редакция: пн, 30 юли 2007, 09:01 от Буболина

# 38 29 юли 2007, 23:22 ч.

Мнения: 53

Буболина,

# 39 30 юли 2007, 00:52 ч.

Мнения: 3 491

Правех разлика, като не ходех на работа, и още как! Съпругът беше у дома, а това беше най-радостното време от седмицата! При положение, че гледах 2 малки деца с по-малко от две години разлика помежду им, оценявах безкрайно възможността да имам 2 дни от седмицата 2 допълнителни ръце помощ, възможност да поприказвам с възрастен човек, и шансът да изляза сама за час-два навън, та ако ще това да е само до супермаркета. Чаках също с нетърпение момента да качим децата в колата, да ги приспим, да си купим отнякъде кафе и да пием кафе в колата, докато тихо слушаме радио и си говорим. Това можеше да стане само в събота и неделя! Никога не съм оценявала толкова много радостите на съботата и неделята, както когато не ходех на работа.