Ай-яй-ай, Диос! - изквича дон Джонидепио, когото фибата беше задянала по десния бут. Доня НеРижа, която малко недочуваше, реши, че донът я вика (отново) за сластни плътски страсти и го помъкна към хасиендата (тя обичаше удобствата).
- Публикувана: 31 юли 2007, 09:42 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2007, 16:44 ч.
Бреговете на Куба, 2048 година...
Мърморейки под носа си дон Ебастиян се отправи към Хасиенда Дел Амор, където се натъкна на интересна гледка. Нерижата тъкмо сваляше кюлотите си от където изскочи пълнежът . Горкичкият си помисли, че е станал свидетел на нещо свръхестествено, започна да се кръсти и моли на Девата от Гваделупа и да се кълне, че повече няма да има греховни мисли...е, поне не постоянно.
прабаба Тайминдилия се замисли за стотния си рожден ден. Най важното беше да е весел и тя тръгна да търси 
Пуфтейки от огромното усилие и помагайки си с най-черните клетви и псувни, които биха накарали всеки уважаващ се пиратски капитан да сведе засрамено очи, Как`Силия измъкна от храстите огромна купчина ръждясала тенекия и я курдиса под най-голямата палма. Изплю се върху ръкава на блузата си и с лакът забърса един малък участък от тенекето. Отдолу светна позлатен надпис Т3-М4. Ръгна с втория лакът друго парче тенекия и най-отгоре засвети, въртейки се, малка червена лампичка.
- Тъйййй, казанът за ракия е готов! - самодоволно се потупа по рамото тя и се тръшна в предварително опънатия наблизо хамак. Над него беше окачена голяма табела: "Вариме ракия с матрял на клиента", а отдолу беше добавила с по-ситни буквички: "Алкохолът води до бавна смърт, но ние не бързаме!".
После замери казана с един кокосов орех, уцелвайки едно клеясало копче, което задвижи някакво неидентифицирано чудо на техническия прогрес, което изненадващо запя с продран мъжки глас:
Адам е бил съпруг на Ева,
Алаверди, алаааавердаааа...
- Тъйййй, казанът за ракия е готов! - самодоволно се потупа по рамото тя и се тръшна в предварително опънатия наблизо хамак. Над него беше окачена голяма табела: "Вариме ракия с матрял на клиента", а отдолу беше добавила с по-ситни буквички: "Алкохолът води до бавна смърт, но ние не бързаме!".
После замери казана с един кокосов орех, уцелвайки едно клеясало копче, което задвижи някакво неидентифицирано чудо на техническия прогрес, което изненадващо запя с продран мъжки глас:
Адам е бил съпруг на Ева,
Алаверди, алаааавердаааа...
- Пускай одма Джонодепиото, твойта мама нерижа! - изрева доня Дона и стовари с все сила празната бутилка от кайсиевица върху поолиселия нериж череп на НеРижата. Въпросната се срина на пясъка и мигом захърка, благодарение на мохитото в кръвта си, а Джонидепиото плахо се измъкна от кюлотите й, търкайки зачервените си и насълзени очи.
Айй,я рива,яривааа...вайя кон диос-промърмори дон Ебастиян и отложи грозните си помисли относно новонавъдилите се на брега мачовци.Сега излизаше по-спешна задача-да изпревари бабишкерите и да събере доволно количество банани,които да заложи в казана на Как Силия-белким изкара хубава плодова шльокавица...
, нямаше нищичко за ракия...
Йохохо и бутилка ром! - крещеше доня Долорес, слизайки на брега от една разнебитена лодка.
Под едната и мишница беше стиснала огромно количество бохчи, някои от които подрънкваха обещаващо, а под другата - новия си любовник Артуро, на видима възраст оклоло 40 -значи младо яре...
- Забравихме се ей....
Под едната и мишница беше стиснала огромно количество бохчи, някои от които подрънкваха обещаващо, а под другата - новия си любовник Артуро, на видима възраст оклоло 40 -значи младо яре...
- Забравихме се ей....
- О, Диос мио! - потърка цицината, която стърчеше между НеРижите й кичури доня НеРижа - как боли!
В следващия момент се опомни и заврещя.
- Доно! Ще те убия! Като верблюд ще те удуша с тези две ръце - и тя разпери костеливите си пръсти, за да илюстрира заканата.
Но от доня Дона нямаше и следа. Само прострените й кюлоти се ветрееха подозрително на вятъра.
Доня НеРижа прехлъцна тревожно и се втурна по следите на своя дон Джонидепио.
В следващия момент се опомни и заврещя.
- Доно! Ще те убия! Като верблюд ще те удуша с тези две ръце - и тя разпери костеливите си пръсти, за да илюстрира заканата.
Но от доня Дона нямаше и следа. Само прострените й кюлоти се ветрееха подозрително на вятъра.
Доня НеРижа прехлъцна тревожно и се втурна по следите на своя дон Джонидепио.
