И аз-като може би всяка от вас- през повечето време мисля как ще бъде живота ни с моята Бейби (на 1 г. и 7 м.), как да си докарвам повече средства, та да не й липсва поне материално татко й, как да й кажа къде е той когато ме попита и т.н, и т.н
Обаче от време на време всеки трябва да разпуска. И така, седим си двете с нея една неделя и разглеждаме снимки. Тя се радва, сочи и казва: "баба", "деде" (само тях познава по снимките, дори мен не). Идваме до баща й и тя го сочи: "Ъ?" и аз - с церия си акъл и това дето съм прочела, че не трябва да настройваме децата с/у бащите им, и обясних с усмивка, кратко и ясно " Това е Ак." Тя взе, че си го хареса това Ак и сега всеки път щом види баща си (само на снимка, де) , сочи и казва Ак. Сега, момичета, единствената причина поради, която ми се ще баща й да я види, е (много съм гадна) за да го посочи с пръстче и д аму каже "АК".
Да види той какво съкровище е изоставил!