Изпускам положението от контрол...

За съжаление не мога да ти дам съвет, защото и аз съм в подобно положение, но ще следя темата с интерес.
Дано това положение и ината на децата да бъде само някакъв период от развитието им.

Опитвам се първо да изчисля и се оказва, че моята дъщеря е само с няколко дена по-малка от сина ти.  Ами не, никак не е малък, за да се започне възпитанието и да не им търсим извинения за всичко. Дъщеря ми започна да се държи по подобен начин още като приближи 2 годинки. И аз естествено се опитах да предприема някакви мерки още в началото, но още не съм спряла да се занимавам с кризите й. Обаче има доста голям напредък. Е, никога не е правила кризи с часове, но пък ги е правила по няколко пъти на ден, което си е истинско изпитание за нервите на всички около нея. Нейните кризи станаха по-страшни, когато се роди и малкото й братче. От една страна я разбирах, че все пак трябва да изрази неспокойството си по повод появата на конкуренция, от друга обаче не можех да й позволя да продължава в същия дух. Не мисля, че трябва да лишиш детето си от абсолютно всичко. Аз един ден просто реших да отсея няколко важни неща, които не искам в никакъв случай да й позволявам да прави. Започнах с 2 неща - да не яде бисквити точно преди хранене и да не стои с часове пред телевизора. И след това взех решение, че колкото и да се тръшка, няма да й позволя да прави тези неща. За мен най-добрата тактика се оказа пълния игнор. Тръшка се, реве, няма значение. Излизам от стаята и я оставям така. Ами, много бързо се успокояваше. И кризите намаляваха все повече и повече, докато не разбра, че каквото и да прави, няма да стане. След това се заех с останалите кризи, които бяха по всякакъв повод. Опитах се да измисля разни алтернативи за нещата. Например не иска да тръгва от площадката и е готова да се тръшне. Не й казвам просто, че трябва да си тръгваме, а й казвам : "Хайде сега, ако си тръгнем, ще отидем в къщи и ще ядем сладолед". След кратък размисъл - тръгва. След това задължително ядем сладолед. Следващият път опитвам да не я прелъстявам с нещо конкретно, а просто й казвам : "Искаш ли да отидем в къщи при Пипи (братчето й) и татко, ще се забавляваме с тях". И този път тръгна. На третия път й казвам просто " Хайде да си тръгваме" и чудо - тя тръгва без да се налага да я подкупвам. За по-критични моменти давам шоколадче или нещо друго, но се опитвам да й го дам, когато тя направи нещо хубаво, а не за да я подкупя (например тръгне си от площадката без рев и хоп- изненада, шоколадче, защото се е държала добре). Това са няколко примера, които ти давам, за да ти покажа аз как постъпвам. Гледам да е постепенно, а не да вляза в пряк конфликт с детето и с рогата напред. Не може досега да си му угаждала и изведнъж да го отрежеш по всички параграфи. Най-малкото нервите ти няма да издържат и рискуваш да се откажеш. На мен много ми помага една книга на Додсън "Как да научим детето на дисциплина". Не всичко е лесно приложимо, но много похвати са ми били полезни и най-важното тази книга доста дедраматизира ситуацията и ти дава увереност.

аз също като теб винаги имам някаква залъгалка, нещо с което да го подкупя "ако направиш това ще ти дам онова" напр. , но не винаги проработва и отново отнема много сили време и енергия да го убедя, а аз не винаги разполагам с необходимото време. Много често бързам за работа или нещо друго и не мога да отделя 1 час например за да го убеждавам и в такива моменти действам на принципа "2 шамара и готово" от което след това се чувствам много зле 

Ето миналата седмица бяхме във Варна за 1 сеедмица. угаждала съм му, глезила съм го, бях най добрата и мила майка, небързаща и търпелива...Ами подлуди ме, върнахме се в София и аз бях пред нервна криза...

Две неща ще кажа:
1. Не е период
2. Не е сега моментът да се започне с възпитаването. Моментът е бил преди три години.

Лили, съжалявам, че в твоята тема се изказвам така категорично, не е насочено лично към теб. От известно време все чета тук за кризи, периоди и т.н. и успокоения от типа "ще мине", "малко е още детето"....

Моите деца, твърде различни като възраст, темперамент и среда на отглеждане, не са имали периоди на тръшкане. Случвало се е да не слушат, да изпробват границите, но без твърде големи драми.
Детето на приятелка прави невероятни сцени на родителите си, а мен ме слуша невероятно много.

Сведи ограниченията до минимум: нека са малко, но ясни и категорични.
Когато отказваш нещо, предлагай примамлива алтернатива.
Изисквай от него и неща, с които знаеш, че ще се съгласи, а след това го хвали. Ще му хареса да бъде хвален и ще усети, че чрез послушание постига много без това да му струва големи жертви и усилия. Постепенно вмъквай и по някое не толкова примамливо изискване.
Бъди постоянна в правилата.
Научи се да бъдеш "перде" за неща, които не са наистина важни.
Не забравяй, че това е твоето обичливо дете, а не някакъв тиранин, долетял от космоса, за да ти съсипе живота.

Янита, всичките изброени от теб неща ги спазвам  или поне се опитвам, но често удрям на камък...

Съзнавам, че имам голяма вина за положението. Тъй като работя много и се опитвам да компенсирам отсъствието си с глезене и явно съм му изпуснала края. От друга страна детето е мноооого любвеобилно към мен и постоянно се гушка, целува, обяснява колко ме обича и като се скарам сериозно и ми става мноооого гадно, а той ме манипулира жестоко, просто усеща диването

Усещат, Лили, твърде много усещат и са достатъчно хитри, за да се възползват, затова не мисля, че някога е твърде рано за правила и възпитаване.

Снощи се смях много с Габриела:
След поредната забележка да млъкват и да заспиват (решиха да спят в едно легло), Габриела продължаваше нещо да говори. Когато й се скарах, каза: "Само нещо да ти кажа". Сложи си най-сериозната физиономия и прошепна "Обичам те, мамо", след което ме погледна с поглед от типа "я да видим сега как ще посмееш да ми се скараш". Казах й да млъква и да заспива, а после се затворих в банята и се разсмях.
Та гушкането и целувките също се използват за манипулация.

Лиленце, идея си нямаш колко еднакви са хлапетата ни. Вики също не приема да не стане по нейното, започва да вика, да хленчи и най-ме изнервя постоянното й мрънкане за нещо А тя също е много гальовна, постоянно ме прегръща и ми казва колко ме обича. Страшни манипулатори са тези диванета, всичко усещат.
Съвет е ясно,че не мога да ти дам, защото и аз усещам,че губя контрол, за което разбира се обвинявам най-вече себе си, за това че не съм по-твърда, по-издръжлива, по-търпелива. Просто исках да споделя, че и при нас е същото положение

Съгласна съм с Янита. И аз напоследък точно като нея гледам заглавията на темите за разните периоди. Роят се като в кошер. То не беше период на двете годинки, на трите годинки, сега очаквам и на четирите и т.н., и т.н. Рискувате детето да си остане потънало в един след друг редуващи се невъзможни периоди и да става все по-зле.

Янита е казала всичко, което и аз бих направила. Но съм съгласна, че вече си закъсняла. Не че нещата са непоправими. Просто ще ти е много по-трудно. Трябва ясно да се очертаят граници и да не се отстъпва. Това е! Моят син също е любвеобилен, гальовен и все се умилква. Това не е причина, когато прави нещо нередно да го подмина. Да, има си разни трикове и той да мине метър, понякога съм просто по-мека, опитвам се да не е прекалено рязко поведението ми, но колкото и мека и лека да съм, просто не се преминават границите и не се нарушават правилата.

Дара, можем да си делим темите за възпитанието - и без това пишем еднакви неща. 

Off: След няколко часа тръгвам за Пловдив.

Това със залъгалката не трябва да е честичко. Защото до къде ще стигнеш - от кола играчка до истински самолет.

Същото беше при мен след като се върнат от гостуване при баба - една седмица глезотии, скъсвам си нервите и после нещата си влизат в рамки. Ти като се върна от отпуска не ти ли е по-трудно да се съсредоточиш в работата.

Off: Аз пък следобед тръгвам от Пловдив. А много бих искала да се запознаем реално.   

Не че да си търся оправдание, но все пак имаме работа с дете близнаци.
Все пак съм им сърбала попарата преди два месеца, когато бяха рожденици. По-трудно ми е било само с раците и то защото все вървят назад, иначе като влезнат в пътя и си карат. При рачетата е трудно веднъж да ги убедиш в нещо и после са агънца. Докато малките близнета, леле мале, роман мога да напиша.
И с моето момче положението често е извън контрол. И знам че само ние с мъжа ми сме си виновни, той защото е на тате момчето и винаги да е усмихнат и доволен / и затова него най-много работи/, аз защото го подцених и до доста късно го третирах като бебче.
Също и не съм напълно съгласна за периодите, има такова нещо като периоди. Близо половин година примерно детето ми беше доста агресивно, след много говорене и убеждаване, не е посегнал на дете повече от два месеца, напротив казва "аз съм батко и ще те пазя". Също и момента с демонстративното лягане на земята, след говорене и обясняване, не е полягал от две седмици. Не че не го чакам, но е много по нарядко.
Сега сме в акция, че думата "искам" не е магическа. Това е много сериозна мисия и имаме лек напредък.
Не знам, Лили, и моят младеж е разглезен до известна степен, ще се мъчим малко по малко да влезнем в релси.

И още нещо, смятам, че и Дара мисли като мен
Не приемам детето ми да не се държи добре, само защото било някаква си зодия. Щото пък аз съм представител на зодия Родител и държа на авторитета си пред децата си, независимо от зодиите им.

Не мисля, че са разглезени децата. Нормални деца са си. Не може да са като войници.
Разглезено - бих дала пример със себе си. ПРи наличието на манджа казвам Искам пържени яйца. Пържат ми. Ама не ги искам така, а с лимонада. Люсвам лимонадата. И казвам Аааа, това няма да го ям. И вместо да ме нашляпат, се кахърят какво ще ям.

Пък ако шефът каже, че ще има безплатно кафе, аз ще попитам Не може ли и портокалов сок.

Може, всеки си е с правото си.
Лично аз съм много по зодиите и при големите и при малките. Не знам как да го обясня, но често познавам зодията на децата след 10-15 мин общуване с тях... Не винаги, но често. Също и като знам зодията, знам как да подходя и какво да направя, пак не винаги, но много често. А малките близнета и скорпиончета и големите овни и водолеи ги надушвам от киломентри. Но това вече е много офф. Извинявам се.

Моят, ина4е кротък, син нещо пощръкля напсоледък.
От как се е родил е едно мило, добро и послушно бебе, а после и кротко дете.
Вси4ки около нас само това кометират - какъв кротък и добър юнак е Томи.
В градината пак така - добър бил, вежлив, услужлив, сприятелява се, застъпва се за другар4етата си, споделя игра4ките, не е агресивен, помага на у4ителките да събират игра4ките и да подреждат, ако остане последен...
Е да, ама елате го вижте у нас, и то напоследък само - крив, угода няма, агресивен ... Онзи ден в яда си събори телевизора, а той е огромен.
Каспър, и аз малко офф, ама синът ми е по4ти малко Скорпион4е. Какво искаше да кажеш за тях? Може и на ли4ни, моля те!

Би ли споделила вие как реагирахте на това?

Съжалявам,че не съм по темата,обаче от известно време прекарвам доста време в този под форум,защото усещам,че както детето ми е само на 1.2 месеца може скоро да и изтърва края.Възгледите ми за децата се припокриват с тези на Янита и Дара!
Къспър,милата ми Божидара е зодия Близнаци и не знам не в чудо,а във филм на ужасите може би ще се видя с нея
Лили,желая ти успех с малкия сладур Калоян
За мен е изключително полезно да чета мненията ви!Благодаря !

Не вярвам моят опит да те успокои, но поне ще знаеш, че не си сама в такава ситуация. Моят син "полудя" точно на три години - всички се страхувахме от него, защото не се знаеше кога и по какъв повод ще се тръшне. Пробвах с всичко - угодническо подмазване с подкупи, пердах, уговорки, "мама е сърдита и не иска да ти говори", "няма да получиш еди какво си". Нищо. Просто постепенно този ужасен период премина. Колко срам съм брала около година и половина! Но истината е, че кога по-тежко, кога по-леко, всички деца минават през такива критични моменти /е, понякога не са само моменти, но да са живи и здрави!/

Тъкмо подозирах, че има намесена някоя баба и Мадам Гоца ме е изпреварила  Четох, че възпитанието на детето приключва към 4 годишна възраст и после влака вече е изтърван. Така че имате още една година да "поправите щетите". Успех 

За това съм напълно съгласна 

Но си мисля, че наистина има такива "периоди". При нас той май отминава вече /ха, дано/.
Как действам "при истерична сценка", провокирана сякаш от нищото? Ако сме навън - стискам зъби, запазвам максимално самообладание и ако е възможно по най - бързия начин се прибираме вкъщи. Не се опитвам в този момент да говоря, в истерията просто не ме чува и не мога да я убедя за нищо.
Ако случката е вкъщи - просто я оставям да се тръшка в стаята. Да се тръшка и реве на воля. И след като се успокои - да дойде при мен.
И задължително, като мине тръшкането - говорим, говорим, говорим...

Ами преди вси4ко ужасно се стреснахме, и тримата.
Можеше да го захлупи направо.
За момент вси4ки притихнахме, после той се разплака.
Аз му казах да отиде в стаята си.
Съпругът ми се зае със скъпоценния си телевизор, а аз с детето.
Пих една вода да се успокоя и отидох при него и със спокоен тон му обясних какво е можело да стане с него, а и с телевизора, който се оказа здрава машина между другото, и 4е поведението му е неприемливо и т.н.
Той плака, плака и накрая го накарах да се обле4е за сън, изпълнихме си вси4ки ритуали и заспа изтощен.
Замисляла съм се понякога, 4е май тези му по-агресивни буйни моменти са все след като го вземем от градината, но не всеки ден, а пове4е към края на седмицата, когато е и по-уморен. Нали все тър4им на някъде - ставай, бягай на градина (тя е дале4ко), юркам го, зада не закъснея. После там цял ден емоции, айде на обратно, у нас понякога аз да приготвя ве4ерята, татито уж му обръща внимание ... ама изнервена работа ...

Имаш една бира от мен! Не вярвам в зодии и хороскопи не чета. И възпитанието започва от 0месеца. Моето дете, което не е дете още, на 10месеца се е усетило и манипулира дядо си и баща си и ги разиграва като маймуни. Дядо си повече, ха на дядо да видим пиленцата (имаме две папагалчета), нека при котенцата,ха на дядо тук, ха на дядо там, разнася го на ръце. Малкия все е недоволен, пък дядо му го болят ръцете от едночасовото носен и намеква, че малкия не иска да стои и да играе на пода. При мен си играе, идва поиграва с мен, после пак си изпълзява в ъгъла да играе с друго, но аз от месец избягвам да го вдигам, до мимимум, защото ми се е възпалила едната китка и виждам звездички като го вдигам. Понякога мрънка (не плаче истински, аз различавам различния плач и това ми помага да определя кога непременно трябва да го вдигна).

Е по-ясно от това?
Непрекъснато бълват теми за кризи на възраста.Не съм съгласна изобщо.Възпитанието е последователност.Не може три години някой да е угаждал на малкото сладко и умно бебче и на четвъртата да му хрумне,че трябва да не е глезен и по-възпитан.Това просто не става.
От децата трябва да изискваме,така както и от себе си.

Йоан е още малък, но отвреме навреме се държи по същия начин .... когато започне много да крещи или да се налагаи нищо друго не помага, накрая на силите си му казвам, че не ми е приятно , когато се държи така и ако продължава ще изляза от стаята .... излизам и той започва да се напъва да реве като магаре ... като усети, че не реагирам , млъква и идва при мен, добър,  добър

Трудно е, много е трудно, ще полудея направо...

знам, че сама съм си виновна...качил ми се е на главата

а и баба му и дядо му го лигавят, а те ми помагат, без тях не можем...с тази работа...

Избягвам дългите и безкрайни цитати, но в случая просто са оправдани. Темата е сложна, комплицирана, истинска и реална. Цитираните две мнения ги подкрепям напълно. Имам ужасно кротък, послушен, мил и чувствителен син, доста от вас знаят, даже предизвикал вълна от простотия и махленски подигравки. Но е факт. И все пак, има в седмицата веднъж опити за налагане, тръшкане, протестиране. Предвид кроткия му характер, тези периоди за мен са доста тежки и необясними, сравними с мама с дете, за което са ежедневие. Не мога да си кривя душата и да не ви кажа, че ми иде да го плесна. А не бива. Нямам опит с буйни, енергични и налагащи се деца, но предполагам, че не е лесно и че решението не дебне зад ъгъла.
Доста литература съм чела като цяло за децата и единственото, което съм запомнила като ефект и като правилно решение е било - безразличие и незабелязване. Когато става въпрос за налагане и глезене. Убежденията, обещанията и отстъпките, както и крясъците и заплахите, са равни на нула в подобни случаи. Иска се вътрешна сила, търпимост, равновесие, увереност в себе си и че решенията ти са правилни и важни за твоето дете, за да ги усети наистина то като такива и може би лека полека нещата ще се подредят 

О, я моля ти се!
Какво значи виновна - да не си го направила нарочно или от безразличие /както го гледам всеки ден при други/. Самият факт, че искаш да направиш нещо по въпроса вече е много.

Пак ще ти кажа за мен, колкото и да му е смешно на някой моето дете е лидер, за други може да е малък лигльо  . Точно такъв си е. Той е с мнение, с характер и твърд. Точно каквато съм аз. Моят инат отдавна е обърнат в амбиция, а не пречупен. За което съм благодарна на хората, които са ме възпитавали. Същото ще се опитам и да направя с него. Може да е много трудно, но ще го опитам. С разликата, че вече се държа с него като с голям човек и обяснявам.

Винаги съм се държала с него като с голям и разбиращ човек. Това няма връзка с налагането и капризите 

Засега ще пиша само из темите за 2 и половина годишните. Три е много далечна възраст, имайки предвид промените, които настъпват понякога буквално за дни 
Аз си държа на периодите, макар че не се успокоявам с тях. От зодии не се интересувам.
Но е вярно че граденето на авторитет трябва да започне от рано. Проблем е, че една линия на поведение е трудно да се поддържа. Аз не успявам поне засега, но не се и натоварвам...
Първите 3-4-7- и т.н. структороопределящи години замен са имагинерно понятие.

И аз изобщо не вярвам в тези така наречени периоди на 2,3,4 годишните .А за зодии още по-малко .И при нас се случва да се тръшка и реве 

Да,може да мислиш така в случай,че лидерството не засяга други деца и тяхното пространство,самочувстие и лидерство.Скоро ми се случи от лидерството на едно детенце дъщеря ми да получава удари в гърдите.Което вече определено е меко казано неприемливо.
Всяко дете с удоволствие би се налагало,ако можеше.С удоволствие би се тръшкало по земята с часове,ако така ще получи желания бонбон.Да ви кажа честно и аз бих се потръшкала,ако знаех,че това е начин да си удължа отпуската например. Ама не става.

Ще следя темата с интерес .Още няма 2 години моето диваче,но от няколко седмици е тръшкане за всичко

И аз следя темата с интерес.Малката ми дъщеря е на две години и девет месеца.Рядко,много рядко изпада в кризи.При нас в такива случаи помага следното-започвам да и отвличам вниманието с нещо интересно,говоря и за птичките,за цветята,за това какво сме купили за вечеря...и тя някак забравя.
Но пък ние имаме друг проблем.Децата ми никога не са плашени,не знаят що е баба Яга и прочие.Обаче малката веднъж се уплаши от една заря и оттогава нарича по-силните шумове "бум".Е,вече се страхува изключително при силни шумове,решила е,че идва "бума" и прочие.И не знам как да изкореня този страх.Не ми е приятно да се страхува.

Всички се страхуваме от нещо.Нормално е.
Говорим си ние много в такива случаи. И моята дъщеря(2 г.4м.) се страхува от силен шум.Ми то си е стряскащо.Гушкаме се тогава и аз и обяснявам,че и мама понякога я е страх,че е нормално.Заедно се приближаваме,пазим си страх,а после се смеем.

Не прочетох всички мнения, но от 3 годишно момче и 3-годишно момиче разлика има. Няма да говорим за кризата на третата година - всички сте наясно. Искам да спомена за прочетеното в една книга, за която пуснах дори специална тема - може би трябваше да я пусна в този форум. Та на въпроса - момчетата на 3 годишна възраст изживяват детски пубертет, свързан с хормоните и тестостерона. Ако авторката на темата прояви интерес - ще прочета отново и ще напиша точното обяснение.

Уф, да ви кажа буйни и трудни деца има и при момичетата, и при момчетата. И аз знам, че на 2 е първия т.нар. пубертет. А някои не го изживяват никога. Няма обобщения за децата и характерите им. Просто трябва да се подхожда зряло, спокойно и разумно.

Така е. Имам брат и сестра. Брат ми не изживя тази криза, за която говорим. Беше много кротък. Тихо дете. Сестра ми беше много жива, опърничева, своенравна. Труден характер.
Знам, че написаното в книга не блазни много интереса, но ми се стори, че може да бъде полезно. Не съм искала да се натрапвам.

На мен ми е интересно ... дай го

Боже, разбира се, че не се натрапваш, не съм писала конкретно след теб. И аз чета непрекъснато и гледам да следвам написаното в книгите, но често разбирам след време, че нещата са си различни и индивидуални и същевременно - няма нищо ново под слънцето 

Разберете, че не мога да препиша цялата книга и ще напиша малък цитат.
"На четири години по причини, които не са съвсем наясни на никого, момченцата получават внезапен прилив на тестостерон - нивата в кръвта им се удвояват. На тази възраст малкият ... може да започне да се итересува много повече от активни занимания, геройства, приключения и буйни игри. Баща му може да открие, че тази възраст е много хубава, защото ... може вече да играе с топка, двамата могат да работят заедно в градината и а общуват по начини, които не са били възможни, когато е бил малък и безпомощен."
Съвет тук реално няма, има само обяснение с тестостерона.
Всичко е обяснено нашироко, но за конкретната възраст на първо четене открих само това.

Как така не можеш да я препишеш цялата   



Благодаря  ...кажи поне коя  е книгата

Това все едно аз съм го писала. Аз съм се убедила /слава Богу не от личен, а от наблюдаван опит/, че да не възпитаваш и да глезиш е по-лесно, но след време се заплаща с лихвите.
Успех

"Как се възпитават момчета" - Стив Бидълф

А тук съм цитирала още малко от нея - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=200987.0

Ще съм ти благодарна ако напишеш обяснението, а и предполагам още много други майки  






опс, ти вече си писала, сори, ще си я намеря тази книга и ще я прочета, благодаря за инфото

Което не значи, че трябва да приемеш толкова кратка отпуска  Потръшкай се по друг начин и си удължи отпуската, щом ти се почива повече, бори се да го имаш. Това се опитвам да го уча моето дете, да не се отказва...
За отношенията към другите деца, никога не съм стояла и гледала отстрани.  Етапа с ударите го изживяхме доста бурно и тежко. Напротив вече си знае какво е кавалер и как се държат кавалерите. Особено пък към момичета отношението съм безкомпромисна, не че осъзнава още много нещата /в смисъл, че може да се държи кавалерски/, но на моя приятелка момчето е петгодишно и е вече истински галантен малък мъж. Значи не сме толкова далече от целта.

съжелявам, че се намествам в темата, но моето детенце на 1г и 4м винаги  е била кротка, спокойна и любвеобилна. мога да кажа, че се разбирахме добре. но от една две седмици /това съвпадна с периода на тръгване на яслата/ е ужасно нервна и реве като магаре и се тръшка на всичко. направо в чудо се виждам. а тъй като не говори и не мога да разбера какъв е проблема. почти сигурна съм че това се дължи на яслата, ама чак пък толкова. моля ви споделете мнение

Бубичко,според мен тръгването на ясла на едно детенце на тази възраст си е напълно достатъчна причина да започне да се държи по описания начин.Не зная какво да те посъветвам,не ходят моите деца на ясла,но определено за много деца тръгването на ясла си е доста неприятно изживяване.Успех!

ОК,ще пробвам.

Не съм по тръшкането.Ще изям някой,който с тръшкане ми постига разни неща.Да постигаш нещата и да се бориш за тях не е тръшкане.Не се съгласявам,че ако като малки децата се тръшкат и ако им го позволяваме,като големи ще знаят също как да се "тръшкат",за да успяват.Не.
И като малки и като големи постигането на желана цел е въпрос на мислене.При малките-по-малко,при големите-по-голямо.Ето това толерирам и насърчавам.При мен е ясно,че ако някой се тръшне,няма сила,която да ме накара да изпълня нещо.Но има много други начини.
Допускането на тръшкането и истерията при децата за някои родители и умилително и задоволително.В смисъл - ще премине.Ако не след първия,то след втория,след третия,след десетия път...
Аз не се примирих още на първия път и така това не се превърна в проблем.Въпрос на допустимост и търпимост.

 

Лили, имаш прекрасен момък  ! Не е нужно да го лишаваш от всичко, а само от моментни прищевки. Ето - моят дребосък си иска зелен пистолет. Обяснявам, че парички за зелен пистолет няма. Нека да се тръшка (оставям го да си истеризира, последната истерия беше свързана с китара). Казвам категорично, че това няма да получи и до там. Ако иска да плаче и да се тръшка - негова воля. Непоколебима съм! Аз също работя, отглеждам го самичка, знаеш. Че е глезльо - глезльо е. Но знае, че има неща, които по никакъв начин не може да постигне, ако ще и целият останал свят да го съжалява... Аз все едно изключвам и нищо не чувам вече. Едно "Не" и това е.

П.П. не е от зодията. Ако трябва да говорим за зодии мога много да изприказвам, защото на моето човече и хороскоп му е правен и освен близнашкото си има други инатости които ... никак не са ми по вкуса, но ще се оправим с тях .

явно трябва да се науча да съм по-твърда с него. Днес се опитвах да му обяснявам надълго и нашироко за думичката "Не" и как като му кавам, че нещо не може и не става или не трябва, трябва да го приема...Все едно на стената си говорих  , но поне не пищя, което си е важно.

ще продължавам да обяснявам, трябва да инструктирам и другите домашни, саммо с баба му и дядо му незнам как ще се разбера

Ох, като взема да чета било от възпитанието. Как родителите били виновни и разни други глупости. Ето Боби и Дени - едни родители, едно възпитание ама Дени като каже че иска нещо само с булдозер можеш да я извлачеш от местороизшествието. Боби само от поглед те разбира. Справяш се за момента със ситуацията. Детето ти расте с всеки ден, умно, гледано спокойно и без драконовски мерки и бой с пръчки ще разбере къде е границата. Дай му време   

Не е точно така. На родителите може да им се струва, че възпитанието е едно и също, но не е така. А и ако е така, пак е погрешно. Съвсем по различен начин се възпитават първо, второ и т.н. дете. Момичетата се възпитавата по-различно от момчетата. Правилата може да са едни и същи, но възпитанието не се състои само от налагането на правила. Отношението, изискванията, глезенето също имат голямо значение.
Факт е, че при повечето семейства първото дете има по-кратко детство. За сметка на това второто, третото... винаги са по-глезени. Много често родителите имат слабост към някое от децата, въпреки че не го осъзнават. Класика са двойките майка-син и баща-дъщеря.
И накрая - самите родители не са замръзнали във времето - те също се развиват. Особено, ако между децата има по-голяма разлика, на практика те се възпитават от съвсем "различни" хора. 

Абсолютно подкрепям Как' Сийка.
Свидетелка съм на не едно и две семейства, в които се е родило второ, 4е и трето дете.
УЖ едни родители ги възпутават, УЖ били еднакви правилата (ако изобщо това е възможно), но преобладаващо, да не кажа 100% от слу4аите, по-малките винаги са по-глезени, своенравни и се ползват с пове4е привилегии.

Като цяло си права. С първото дете се учиш. Правиш се на строг, гледаш книги и помагала и се шашкаш до припадък. С второто си по-спокоен, по-уверен - та нали и ти растеш с него? Схванал си, че трябва да му осигуриш някой неща /не говоря за материални такива/, да не си педант, да не си перфекционист и най-вече да помогнеш да се разгърне по най-добрия начин СОБСТВЕНИЯ характер на детето, а не ти да налагаш такъв. С третото, четвъртото, петото  все по-малко се опитваш да, а и нямаш време да налагаш модели и възпитания.

Абсолютно си права, всяко дете си е уникално за себе си. И затова рецептите често изглеждат смешни на някои майки /като си знаят отрочетата/. Едно ми прави впечатление, то е и в подписа на някоя от многодетните майки и беше нещо от рода
"Преди имах едно дете и три теории за гледане на деца, сега имам три деца и нито една теория!"
Това си е голата истина. 
Всички многодетни майки рано или късно стигат до този извод, твърдо съм го забелязала.

Абсолютно съм съгласна и с двете неща. Баща ми си е признавал, че има слабост към мен. Дурги родители също са ми споделяли и изпитват чувство за вина, но това е нормално - тук също говорим за сродни души, характери и това не е свързвано с обичта 

Родителите се отнасят различно към децата си и това е защото децата са различни. Не съм убедена, че второто е по правило по-глезено. При нас не е така. Аз съм първата и за тях вечно ще съм недоносеното, недохраненото и нежното дето. Докато за сестра ми - тя ще се оправи, тя е силна и здрава, тя може всичко сама и затова няма нужда от помощ или от ежедневното повдигане на духа, което аз получавам вече много години...

Е, при вас има изключение, защото ситуацията е била специфична. Има случаи, в които отношението към децата зависи от това кой е баща им или на кого са кръстени. Варианти - много. Но всичко това доказва, че само родителите си вярват, че възпитават децата си еднакво. Много рядко е така, да не кажа никога.

Добре де ами близнаците? Те пак са твърде различни като характери. 

Ами да, родителите се съобразяват с това, умишлено или неволно. Няма чиста форма еднакво възпитание. Все пак не възпитаваме еничари, нали?

според мен е трябвало вече да zапочнете с въzпитанието.
мисля също, че шамарите няма да въzпитат, най много да наплашат детето.
според мен се опитва да ти привлече вниманието или му е скучно. Виж , правете раzнообраzни и интересни zа него неща и се опитай да му съzдадеш интерес към не9ата, които ти искаш от него да направи. Да не го въzприема, като неприятно zадължение , а като нещо интересно, кото да направи с удоволствие. И не се ядосвай и не иzпускай положението от контрол, zащото така човек zапочва да действа хаотично и прави грешки. УСпех.