Изпускам положението от контрол...

  • 3 502
  • 62
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 3 861
Не прочетох всички мнения, но от 3 годишно момче и 3-годишно момиче разлика има. Няма да говорим за кризата на третата година - всички сте наясно. Искам да спомена за прочетеното в една книга, за която пуснах дори специална тема - може би трябваше да я пусна в този форум. Та на въпроса - момчетата на 3 годишна възраст изживяват детски пубертет, свързан с хормоните и тестостерона. Ако авторката на темата прояви интерес - ще прочета отново и ще напиша точното обяснение.

Ще съм ти благодарна ако напишеш обяснението, а и предполагам още много други майки   bouquet






опс, ти вече си писала, сори, ще си я намеря тази книга и ще я прочета, благодаря за инфото

# 46
  • Мнения: 6 206

Пак ще ти кажа за мен, колкото и да му е смешно на някой моето дете е лидер, за други може да е малък лигльо  Crazy.

Да,може да мислиш така в случай,че лидерството не засяга други деца и тяхното пространство,самочувстие и лидерство.Скоро ми се случи от лидерството на едно детенце дъщеря ми да получава удари в гърдите.Което вече определено е меко казано неприемливо.
Всяко дете с удоволствие би се налагало,ако можеше.С удоволствие би се тръшкало по земята с часове,ако така ще получи желания бонбон.Да ви кажа честно и аз бих се потръшкала,ако знаех,че това е начин да си удължа отпуската например. Grinning Ама не става.

Което не значи, че трябва да приемеш толкова кратка отпуска  Simple Smile Потръшкай се по друг начин и си удължи отпуската, щом ти се почива повече, бори се да го имаш. Това се опитвам да го уча моето дете, да не се отказва...
За отношенията към другите деца, никога не съм стояла и гледала отстрани.  Етапа с ударите го изживяхме доста бурно и тежко. Напротив вече си знае какво е кавалер и как се държат кавалерите. Особено пък към момичета отношението съм безкомпромисна, не че осъзнава още много нещата /в смисъл, че може да се държи кавалерски/, но на моя приятелка момчето е петгодишно и е вече истински галантен малък мъж. Значи не сме толкова далече от целта.

# 47
  • Мнения: 917
съжелявам, че се намествам в темата, но моето детенце на 1г и 4м винаги  е била кротка, спокойна и любвеобилна. мога да кажа, че се разбирахме добре. но от една две седмици /това съвпадна с периода на тръгване на яслата/ е ужасно нервна и реве като магаре и се тръшка на всичко. направо в чудо се виждам. а тъй като не говори и не мога да разбера какъв е проблема. почти сигурна съм че това се дължи на яслата, ама чак пък толкова. моля ви споделете мнение

# 48
  • София
  • Мнения: 9 862
Бубичко,според мен тръгването на ясла на едно детенце на тази възраст си е напълно достатъчна причина да започне да се държи по описания начин.Не зная какво да те посъветвам,не ходят моите деца на ясла,но определено за много деца тръгването на ясла си е доста неприятно изживяване.Успех!

# 49
  • Мнения: 1 258
Което не значи, че трябва да приемеш толкова кратка отпуска  Simple Smile Потръшкай се по друг начин .....

ОК,ще пробвам. hahaha

Не съм по тръшкането.Ще изям някой,който с тръшкане ми постига разни неща.Да постигаш нещата и да се бориш за тях не е тръшкане.Не се съгласявам,че ако като малки децата се тръшкат и ако им го позволяваме,като големи ще знаят също как да се "тръшкат",за да успяват.Не.
И като малки и като големи постигането на желана цел е въпрос на мислене.При малките-по-малко,при големите-по-голямо.Ето това толерирам и насърчавам.При мен е ясно,че ако някой се тръшне,няма сила,която да ме накара да изпълня нещо.Но има много други начини.
Допускането на тръшкането и истерията при децата за някои родители и умилително и задоволително.В смисъл - ще премине.Ако не след първия,то след втория,след третия,след десетия път...
Аз не се примирих още на първия път и така това не се превърна в проблем.Въпрос на допустимост и търпимост.

 

# 50
  • Мнения: 6 315
Лили, имаш прекрасен момък  Hug! Не е нужно да го лишаваш от всичко, а само от моментни прищевки. Ето - моят дребосък си иска зелен пистолет. Обяснявам, че парички за зелен пистолет няма. Нека да се тръшка (оставям го да си истеризира, последната истерия беше свързана с китара). Казвам категорично, че това няма да получи и до там. Ако иска да плаче и да се тръшка - негова воля. Непоколебима съм! Аз също работя, отглеждам го самичка, знаеш. Че е глезльо - глезльо е. Но знае, че има неща, които по никакъв начин не може да постигне, ако ще и целият останал свят да го съжалява... Аз все едно изключвам и нищо не чувам вече. Едно "Не" и това е.

П.П. не е от зодията. Ако трябва да говорим за зодии мога много да изприказвам, защото на моето човече и хороскоп му е правен и освен близнашкото си има други инатости които ... никак не са ми по вкуса, но ще се оправим с тях Simple Smile.

# 51
  • Мнения: 3 861
явно трябва да се науча да съм по-твърда с него. Днес се опитвах да му обяснявам надълго и нашироко за думичката "Не" и как като му кавам, че нещо не може и не става или не трябва, трябва да го приема...Все едно на стената си говорих  Crazy , но поне не пищя, което си е важно.

ще продължавам да обяснявам, трябва да инструктирам и другите домашни, саммо с баба му и дядо му незнам как ще се разбера ooooh!

# 52
  • Мнения: 1 942
Ох, като взема да чета било от възпитанието. Как родителите били виновни и разни други глупости. Ето Боби и Дени - едни родители, едно възпитание ама Дени като каже че иска нещо само с булдозер можеш да я извлачеш от местороизшествието. Боби само от поглед те разбира. Справяш се за момента със ситуацията. Детето ти расте с всеки ден, умно, гледано спокойно и без драконовски мерки и бой с пръчки ще разбере къде е границата. Дай му време  Peace 

# 53
  • Мнения: 25 636
Ох, като взема да чета било от възпитанието. Как родителите били виновни и разни други глупости. Ето Боби и Дени - едни родители, едно възпитание...

Не е точно така. На родителите може да им се струва, че възпитанието е едно и също, но не е така. А и ако е така, пак е погрешно. Съвсем по различен начин се възпитават първо, второ и т.н. дете. Момичетата се възпитавата по-различно от момчетата. Правилата може да са едни и същи, но възпитанието не се състои само от налагането на правила. Отношението, изискванията, глезенето също имат голямо значение.
Факт е, че при повечето семейства първото дете има по-кратко детство. За сметка на това второто, третото... винаги са по-глезени. Много често родителите имат слабост към някое от децата, въпреки че не го осъзнават. Класика са двойките майка-син и баща-дъщеря.
И накрая - самите родители не са замръзнали във времето - те също се развиват. Особено, ако между децата има по-голяма разлика, на практика те се възпитават от съвсем "различни" хора.  Laughing

# 54
  • Мнения: 5 183
Абсолютно подкрепям Как' Сийка.
Свидетелка съм на не едно и две семейства, в които се е родило второ, 4е и трето дете.
УЖ едни родители ги възпутават, УЖ били еднакви правилата (ако изобщо това е възможно), но преобладаващо, да не кажа 100% от слу4аите, по-малките винаги са по-глезени, своенравни и се ползват с пове4е привилегии.

# 55
  • Мнения: 1 942
Ох, като взема да чета било от възпитанието. Как родителите били виновни и разни други глупости. Ето Боби и Дени - едни родители, едно възпитание...

Не е точно така. На родителите може да им се струва, че възпитанието е едно и също, но не е така. А и ако е така, пак е погрешно. Съвсем по различен начин се възпитават първо, второ и т.н. дете. Момичетата се възпитавата по-различно от момчетата. Правилата може да са едни и същи, но възпитанието не се състои само от налагането на правила. Отношението, изискванията, глезенето също имат голямо значение.
Факт е, че при повечето семейства първото дете има по-кратко детство. За сметка на това второто, третото... винаги са по-глезени. Много често родителите имат слабост към някое от децата, въпреки че не го осъзнават. Класика са двойките майка-син и баща-дъщеря.
И накрая - самите родители не са замръзнали във времето - те също се развиват. Особено, ако между децата има по-голяма разлика, на практика те се възпитават от съвсем "различни" хора.  Laughing

Като цяло си права. С първото дете се учиш. Правиш се на строг, гледаш книги и помагала и се шашкаш до припадък. С второто си по-спокоен, по-уверен - та нали и ти растеш с него? Схванал си, че трябва да му осигуриш някой неща /не говоря за материални такива/, да не си педант, да не си перфекционист и най-вече да помогнеш да се разгърне по най-добрия начин СОБСТВЕНИЯ характер на детето, а не ти да налагаш такъв. С третото, четвъртото, петото  Joy Joy Joy все по-малко се опитваш да, а и нямаш време да налагаш модели и възпитания.

# 56
  • Мнения: 6 206
Ох, като взема да чета било от възпитанието. Как родителите били виновни и разни други глупости. Ето Боби и Дени - едни родители, едно възпитание ама Дени като каже че иска нещо само с булдозер можеш да я извлачеш от местороизшествието. Боби само от поглед те разбира. Справяш се за момента със ситуацията. Детето ти расте с всеки ден, умно, гледано спокойно и без драконовски мерки и бой с пръчки ще разбере къде е границата. Дай му време  Peace 
Абсолютно си права, всяко дете си е уникално за себе си. И затова рецептите често изглеждат смешни на някои майки /като си знаят отрочетата/. Едно ми прави впечатление, то е и в подписа на някоя от многодетните майки и беше нещо от рода
"Преди имах едно дете и три теории за гледане на деца, сега имам три деца и нито една теория!"
Това си е голата истина.  Simple Smile
Всички многодетни майки рано или късно стигат до този извод, твърдо съм го забелязала.

# 57
  • Мнения: 27 524
На родителите може да им се струва, че възпитанието е едно и също, но не е така. А и ако е така, пак е погрешно. Съвсем по различен начин се възпитават първо, второ и т.н. дете. Момичетата се възпитавата по-различно от момчетата. Правилата може да са едни и същи, но възпитанието не се състои само от налагането на правила. Отношението, изискванията, глезенето също имат голямо значение.

Много често родителите имат слабост към някое от децата, въпреки че не го осъзнават.

Абсолютно съм съгласна и с двете неща. Баща ми си е признавал, че има слабост към мен. Дурги родители също са ми споделяли и изпитват чувство за вина, но това е нормално - тук също говорим за сродни души, характери и това не е свързвано с обичта  Peace

# 58
  • Мнения: 901
Родителите се отнасят различно към децата си и това е защото децата са различни. Не съм убедена, че второто е по правило по-глезено. При нас не е така. Аз съм първата и за тях вечно ще съм недоносеното, недохраненото и нежното дето. Докато за сестра ми - тя ще се оправи, тя е силна и здрава, тя може всичко сама и затова няма нужда от помощ или от ежедневното повдигане на духа, което аз получавам вече много години...

# 59
  • Мнения: 25 636
Родителите се отнасят различно към децата си и това е защото децата са различни. Не съм убедена, че второто е по правило по-глезено. При нас не е така...

Е, при вас има изключение, защото ситуацията е била специфична. Има случаи, в които отношението към децата зависи от това кой е баща им или на кого са кръстени. Варианти - много. Но всичко това доказва, че само родителите си вярват, че възпитават децата си еднакво. Много рядко е така, да не кажа никога.

Общи условия

Активация на акаунт