Зълвата -ве4ната посредни4ка

# 15 3 авг. 2007, 14:37 ч.

Мнения: 417

И моите зълви(две за разкош) постоянно мрънкат и се жалват,но аз не им обръщам внимание.Съгласявам се,уж им съчувствам и готово.Мир и любов.Но пък те не ми се бъркат в нищо,един път се опитаха,но ги отрязах и дотам беше.Иначе знам,че ми говорят зад гърба,но и аз говоря зад техния. Mr. Green

# 16 3 авг. 2007, 14:46 ч.

Мнения: 3 500

Имам си зълва. Не контактуваме много, но се уважаваме, приятелки сме. Никога не бих я изолирала от детето. Напротив, винаги съм се стремяла малката да вижда често леля си и да я обича. Даже в повечето случаи аз съм инициатора. Защо винаги си мислите , че като е зълва или свекърва, то непременно се заяжда, непременно не ви приема, и непременно трябва да я отстраните. Всеки човек си има особености. Но това не означава, че зълва ми не е леля на детето, каквато и да е. Тя е негова роднина, една кръв тече във вените им, така да се каже и трябва да има някакво уважение. Никой не ви кара да бъдете неразделни приятелки, но трябва да сте по-толерантни една към друга.

# 17 3 авг. 2007, 15:17 ч.

Sofia
Мнения: 4 726

Цитат на: muneca de porcelana в пт, 03 авг 2007, 13:17

Това, че ти си майка на детето си, не те прави автоматично единствен негов роднина и диригент на оркестъра. Детето има баба, дядо и леля и има нужда от контакти с тях и те имат нужда от контакти с него. Предполагам, че има баба дядо и леля(или вуйчо) и по твоя линия и също контактува с тях.
Аз и брат ми сме много близки и не си представям момента, когато някаква ......ще ограничава достъпа ми до дома и децата му, както и аз няма да ограничавам неговия и на децата му достъп до моя дом дом и моите деца. Няма да възпрепятствам и контактите между децата ми и бабата и дядото, независимо дали те са моите, или на партньора ми.
Поговори със зълва си, виж кое и какво на кого тежи и се опитайте да изгладите неразуменията. Успех

Ако ти се държиш с жената на брат ти като с "някаква ......", не се изненадвай, ако някой ден ти ограничи достъпа.
Не смятам, че едно дете има нужда от всичките си (пък макар и ужасни) роднини и мисля, че майката най-вече, а и бащата, трябва да решат дали е подходящо детето да общува с дадени хора.

Аз донякъде (не съвсем, защото мъжът ми мисли като теб) бях ограничила контактите със свекърите, напоследък ми правят обаче добро впечатление и бих се съгласила да им пооставям детето за малко.

# 18 3 авг. 2007, 15:34 ч.

Мнения: 123

аз със моята ваобще не се разбирам,но и мъжът ми е наясно с това.просто съм и казала какво мисля за нея но въпреки това тя не се сърди,за сметка на това пък постоянно ме занимава с нейните проблеми,което вече едва изтрайвам.и по добре че сме далече една от друга иначе сигурно щях да се #2gunfire

тя не се разбира с нейните родители,а те за мен са като мои(тъйкато моите са далече)и преди се опита и с тях да ме скара,но всички я знаем какво представлява и просто неи обръщаме внимание

# 19 3 авг. 2007, 16:26 ч.

Мнения: 26

Ей от тия жени няма спасение, нищо че и аз съм зълва на снаха ми . Смятам , че разликата между моята и мен като такава е огромна. Да оставим това кой какъв, не може да се харесваме на всички, ама мене мама поне на едно нещо ме е научила - уважение към хората, не съм дръжна да ги обичам . Като видиш някой или като отидиш някаде, независимо дали са ти приятни или не присъстващите - поздрави. Нищо не струва едно Добър ден или Здравейте. Аз на мойта като я поздрави - и отсреща мълчание- никакъв отговор. И аз не я харесвам ама поне елементарно възпитание имам. Тя никога няма да поздрави не само мене ами където и да отиде- влиза и мълчи и всички присъстващи са длъжни да я поздравят и ако не го правя почва да се сърди. Сега тя и мъжът и са ни сърдите на мен и моя мъж, че когато ходим в техния град / свекърва ми живее също там и си ходим два пъти в месеца/ не им се обаждаме специално на тях. Че за какво да и се обажда човек, като тя едно Здрасти не може да ти каже, пък да не говорим за някакъв друг разговор.
Съжалявам , че си излях и моя проблем в тази тема. Ама исках да споделя с Вас и да Ви кажа - за криво колело прав път няма , така че не се и опитвайте да му го посочите. Аз моята смятам да я игнорирам - окончателно. В смисъл да не я забелязвам- не съществува.

Причина:

Причина: