Защо ще се върнете на работа?

Това не е моето разбиране-попитай някой детски психолог или сама потърси литература по въпроса за детското развитие.Не упреквам никого и не държа да налагам мнение-това е мнеието на науката,ясно,че всеки избира живота си и този на детето,което гледа,въпросът е какво губим когато печелим.

След 6-я месец всяка раздяла с майката е травмираща за детето. При раздяла с майката поведението на детето преминава през фазите: протест, отчаяние и загуба на привързаност. Протестът продължава от няколко часа до 1 седмица, детето плаче, крещи, търси майката, отхвърля непознати, отказва да се храни. Детето не приема раздялата и очаква завръщането на майка си. При отчаянието тази надежда постепенно напуска детето и то се затваря в своята тъга. Плачът преминава в хленчене, липсва интерес към околната среда, лицето придобива безучастен израз, погледът е замразен. Ако майката бъде върната на детето в този момент, настъпва ”оздравяване”, но детето е значително уязвимо при бъдещи раздели.

Това не е моето разбиране-попитай някой детски психолог или сама потърси литература по въпроса за детското развитие.Не упреквам никого и не държа да налагам мнение-това е мнеието на науката,ясно,че всеки избира живота си и този на детето,което гледа,въпросът е какво губим когато печелим.
Ето това може да е интересно:
Тъгата на детето при загуба на “предмета на любовта” е идентична по своето съдържание с траура при възрастния при загуба на любимо същество. След 6-я месец всяка раздяла с майката е травмираща за детето. При раздяла с майката поведението на детето преминава през фазите: протест, отчаяние и загуба на привързаност. Протестът продължава от няколко часа до 1 седмица, детето плаче, крещи, търси майката, отхвърля непознати, отказва да се храни. Детето не приема раздялата и очаква завръщането на майка си. При отчаянието тази надежда постепенно напуска детето и то се затваря в своята тъга. Плачът преминава в хленчене, липсва интерес към околната среда, лицето придобива безучастен израз, погледът е замразен. Ако майката бъде върната на детето в този момент, настъпва ”оздравяване”, но детето е значително уязвимо при бъдещи раздели. Загуба на привързаност настъпва при раздяла на детето с майката над 4 месеца. И последствията са необратими. Детето се адаптира към новата среда и проявява интерес към предложен му контакт. Ако майката се върне, липсват белези на привързаност, детето не я разпознава, безразлично е, дори я отбягва т.е. първичната емоционална привързаност е разрушена. При раздяла над три месеца последствията са необратими.

Общуването между детето и майката започва още от раждането и има голямо значение за детското развитие. От най-ранна възраст детето изпитва нужда от общуване с възрастния, като първоначално то е емоционално. Липсата му може да доведе до сериозни отклонения в емоционалното развитие на детето. Общуването с връстници възниква по-късно. Затова е желателно през първите три години след раждането си детето да бъде максимално време до своята майка и да не бъде лишавано от контакт с неговият единствен и незаменим “Предмет на любовта”.



Автор:
Мариана Тодорова - детски социален педагог
www.moetodete.com

Veronika44,  би ли споделила източника.

Източникът е най-долу в поста ми.

Източникът е най-долу в поста ми.

ZinaSt-става дума за максимално време,а не за постоянно.Никой не те упреква и не е необходимо да се оправдаваш,просто човек като взима решения трябва за знае за последствията.Всеки вижда каквото иска да види,дори в огледалото.

Заплатата на мъжа ми определено не е 2000 лева, но пак ни стигаше. Върнах се на работа, защото ми се обадиха с примамливо предложение. Сега съжалявам. Синът ми е при баба си на 200 км от нас, всяка една секунда мисля само и единствено за него. Ужасно много ми липсва и направо вече не издържам... Може би HR  специалистите са прави...Поне в моя случай!

Анджи според теб мъжът и жената не са равнопоставени така ли? Всичко това ,което става е някаква голяма световна конспирация измислена от мъжете искаш да кажеш ,че работещите жени трябва да се чустваме изиграни и манипулирани от мъжете ли?

Анджи това ,че аз работя въобще не руши авторитета на съпругът ми .
До сега не бях сигурна ,но вече съм на 100% или мъжът ти ти промива мозъка или някоя секта.Или пък се бъзикаш