Аз вярвам на съпруга си и съм избрала него. Споделям живота си с този човек. Родителите ми са ми дали живот и са ме отгледали, но аз съм отделна личност сега и не е нужно да се съобразявам със всяко тяхно желание. За моя радост не са ми поставяни ултиматуми да избирам, надявам се никога да не стане.
- Публикувана: 3 авг. 2007, 16:04 ч.
- Последно мнение: 16 авг. 2007, 03:25 ч.
Ако трябва да избирате между съпруга и родителите
Според мен, ако хората около теб наистина те обичат, няма да те поставят пред такъв избор. Всеки има собствен избор в живота, и най-близките хора трябва да го подкрепят. Може би наистина е въпрос на време, обикновено трябва да минат 3-4 год, за да свикнат всички с новото положение. Според мен има две важни неща в това положение / аз също съм се ръководила от тях/.
1. Родителите трябва да уважат и приемат избора на детето си, особено ако виждат, че то наистина ещастливо.
2. Съпругът/съпругата трябва да приеме и уважава родителите на другия, все пак те са създали и отгледали.
Всеки има недостатъци , но ако чуствата са истински има и компромиси. Никой никого няма да промени, просто е нужно да го приеме такъв, какъвто е.
1. Родителите трябва да уважат и приемат избора на детето си, особено ако виждат, че то наистина ещастливо.
2. Съпругът/съпругата трябва да приеме и уважава родителите на другия, все пак те са създали и отгледали.
Всеки има недостатъци , но ако чуствата са истински има и компромиси. Никой никого няма да промени, просто е нужно да го приеме такъв, какъвто е.
единствените хора,които някога са ме разбирали без да ми забраняват са били родителите ми,затова избирам тях.Съпруга ми утре може да си хване любовница и да ме напусне и къде отивам аз,ами при тях,но така като се замисля,ако се случи такова нещо по скоро ще изритам него от вкъщи 
И аз така смятам.
След като сме заедно повече от тринадесет години и винаги съм предпочитала съпруга си пред моите родители, най-накрая разбрах, че всъщност родителите ми са хората на които винаги мога да вярвам и разчитам, и които винаги ще ме подкрепят, каквато и глупост да извърша. Надявам се да са ми простили, че не съм ги предпочитала до сега.
Вече направих изборът си и живея с него. В момента моето семейство е мъжът ми, детето и аз.
това беше и моя избор
А трябва ли да се прави подобен избор? 
Както гледам ака се объжда "Нероден Петко" направо падам ...
- "ако мъж ми си намери любовница", ами ако не си намери, а аз си намеря
- ако нашите изкукат не знам си кога, ами ако не изкукат на ние изкумкаме
Такъв избор не пожелавам на никого... нищо сигурно няма, не можем да предвидим всичко
Както гледам ака се объжда "Нероден Петко" направо падам ...
- "ако мъж ми си намери любовница", ами ако не си намери, а аз си намеря
- ако нашите изкукат не знам си кога, ами ако не изкукат на ние изкумкаме
Такъв избор не пожелавам на никого... нищо сигурно няма, не можем да предвидим всичко
Трудна работа................
Имам прекарсни родители и съпруг. Дано не ми се налага да правя избор.
Имам прекарсни родители и съпруг. Дано не ми се налага да правя избор.
Аз също!
. 
Според мен, ако хората около теб наистина те обичат, няма да те поставят пред такъв избор. Всеки има собствен избор в живота, и най-близките хора трябва да го подкрепят. Може би наистина е въпрос на време, обикновено трябва да минат 3-4 год, за да свикнат всички с новото положение. Според мен има две важни неща в това положение.
1. Родителите трябва да уважат и приемат избора на детето си, особено ако виждат, че то наистина ещастливо.
2. Съпругът/съпругата трябва да приеме и уважава родителите на другия, все пак те са създали и отгледали.
Всеки има недостатъци , но ако чуствата са истински има и компромиси. Никой никого няма да промени, просто е нужно да го приеме такъв, какъвто е.
1. Родителите трябва да уважат и приемат избора на детето си, особено ако виждат, че то наистина ещастливо.
2. Съпругът/съпругата трябва да приеме и уважава родителите на другия, все пак те са създали и отгледали.
Всеки има недостатъци , но ако чуствата са истински има и компромиси. Никой никого няма да промени, просто е нужно да го приеме такъв, какъвто е.
