Сега, чисто хипотетично-не за този телефон и не за така развилата се случка и спирам-някой загубва нещо.Друг го намира.Телефон, часовник-нещо.Идва трети-видял , например какво става, и казва-извинете, ма това е мое, аз току-що си го загубих.Ти го даваш.И казваш-о, извинете, аз ей сега го намерих всъщност.
Аз лично веднъж прибрах от съседната маса забравен телефон именно с идеята да не го "прибере" някой друг.Върна се човека да го потърси, още от вратата му помахах да дойде, защото знаех за какво се връща.Можех да замълча.Можеше сервитьорката да го "отсервира".Но аз намерих този телефон и само благодарение на това, че по ред причини бях запомнила кой седи на съседната маса -притежателя си го получи.
Всъщност-скоро даваха репортаж за намерен порфейл с пари-от майка и дете.Похвално.Но рядкост.Честно е да върнеш намерено.Има и друг момент-намираш телефона, носиш го в полицията.Рядко някой си го търси като загубена вещ там.Защото до този момент тази вещ е загубена.Някой я е забравил, загубил, не му е пребъркана чантата ловко.Тук е тънката граница.За мен поне.
О, не, Бамби, не това не.На мен лично ми се е случвало-детето ми си загуби любима играчка-веднага се върнахме, знаех къде би могла да е по маршрута.Видях играчката в ръцете на друго дете.Попитах, майката каза-да-намерихме играчката там и там.Върнаха я.С мноооого рев , с много болка в очите на детенцето, на което не му е обяснено, че някое дете си я е загубило сигурно.Подарих на това детенце друга играчка.
Но моето дете си е виновно също толкова-да е внимавало.Случва се да си загубиш нещо, това, че случайно един ден го виждаш това нещо в други ръце....еми....дори и да е веднага-невниманието си е невнимание.
Аз лично веднъж прибрах от съседната маса забравен телефон именно с идеята да не го "прибере" някой друг.Върна се човека да го потърси, още от вратата му помахах да дойде, защото знаех за какво се връща.Можех да замълча.Можеше сервитьорката да го "отсервира".Но аз намерих този телефон и само благодарение на това, че по ред причини бях запомнила кой седи на съседната маса -притежателя си го получи.
Всъщност-скоро даваха репортаж за намерен порфейл с пари-от майка и дете.Похвално.Но рядкост.Честно е да върнеш намерено.Има и друг момент-намираш телефона, носиш го в полицията.Рядко някой си го търси като загубена вещ там.Защото до този момент тази вещ е загубена.Някой я е забравил, загубил, не му е пребъркана чантата ловко.Тук е тънката граница.За мен поне.
О, не, Бамби, не това не.На мен лично ми се е случвало-детето ми си загуби любима играчка-веднага се върнахме, знаех къде би могла да е по маршрута.Видях играчката в ръцете на друго дете.Попитах, майката каза-да-намерихме играчката там и там.Върнаха я.С мноооого рев , с много болка в очите на детенцето, на което не му е обяснено, че някое дете си я е загубило сигурно.Подарих на това детенце друга играчка.
Но моето дете си е виновно също толкова-да е внимавало.Случва се да си загубиш нещо, това, че случайно един ден го виждаш това нещо в други ръце....еми....дори и да е веднага-невниманието си е невнимание.
пенелопа без коментар.И аз съм от Марс Та трудно ми се разбира.Ама ти трябва с тази хипотеза да си от Юпитер 
добре Г-н полицай 