Синдромът "Купи ми НЕЩО"

Ох, защо ли ми е толкова познато това "Мамо, купи ми нещо" 
Ще следя темата с интерес.

Моят син за игра4ки не ме врънка много-много, но за лакомства и книжки - мира не ми дава.
Понякога внимателно избирам маршрута, по който да минем на връщане от градината, за да избегна мрънкането му.
А като се затръшка за книги, отиваме до библиотеката, която е много близо до нас.
Има много книги, пазели, игри, дискове и детски кът.
Поиграва си. Взимаме някоя книга и така...до следващия път.

Казала съм на Сашо, че ще получава вече играчки само от дядо Коледа и за рожден  или имен ден. Лакомства купувам в рамките на нормалното. 

Ах, Белинда, Белинда! Моите деца са вече на 7 и 6 г., но драмата се задълбочва, вместо да станат по-сговорчиви и да се примиряват с някои ограничения, те направо са разтворили едни усти като лами, ако може цялата земя да налапат. Стаите им са препълнени с играчки, всякакви джунджурии, но .... наумят ли си, че искат нещо, не забравят, а човъркат с малките пръстета директно в мозъка ми, докато накрая не капитулирам и не извърша покупката. Синът ми сега нещо се е присетил за топка за ръгби - всеки ден!!!! ме пита кога ще му я купя и всеки ден!!!! реве безутешно, когато отговоря, че ще получи такава за рождения си ден. Сили нямам вече да се боря с тях - все пак са двама на един. Стискай зъби и не се предавай, че за децата май важи онази безсмъртна сентенция на Мечо Пух: Колкото повече вали, толкова повече вали.

Имахме си правило вкъщи - купува се нещо, но само 1! Дали ще е играчка, дали лакомство - само 1 нещо на излизане и то в рамките на определена сума. Понякога съм му позволявала за същите пари да си избере 2-3 неща, но по-евтини. Ако пожелае нещо скъпо, уговаряме се да го получи на най-близкия празник. Друг е въпросът, че докато дойде празникът, се сменят няколко желания. 

При нас условието е да не се купува повече от едно нещо на седмица. Синът ми обикновено иска DVD-та. Купуваме едно тази седмица и избираме друго за следващата седмица. Така няма мрънкане, знае си кога ще го получи, не му е отказано, но не му е и задоволена прищявката веднага. Виж за книжки това правило не важи, те се купуват без ограничения, но не повече от 2-3 наведнъж. Ако си е харесал и други, тях купуваме при следващото ходене до книжарницата. 
Със сладкишите проблема е малко по-сложен, там важи правилото за единичната бройка Купуваме само едно сладкишче - днес шоколадово яйце, утре сладолед и така.

Ох, и при нас е така. Може да сме купили нещо преди 15 мин., но приберем ли се в къщи задължително трябва да минем и през кварталния магазин..... добре, че в повечето случаи минаваме с една обикновена вафла. И аз като теб се страхувам да не отгледам  глезльо, защото просто не мога или по-скоро не искам да му отказвам - нещо като чувство на вина, че цял ден е бил в яслата - а и ми сеиска  времето когато сме заедно след това да не го прекарваме в тръшкане и караници.
 Но моята тактика е избери си сам и то само едно нещо. Гушкам го примерно на лавката и го чакам да си избере..... почти винаги си избира нещо шарено и евтино   Единствено в жегите правех "изключение" - така му обесних, да купим и вода към това което си е избрал, защото винаги беше много жаден след ясла.

Правилото за единичната бройка май доста майки го практикуваме 

  Мамо, има ли подарък? ме пита мен
Единственото, което съм постигнала дотук е да знае, че всичко що се купува е подарък независимо дали е дъвка или бонбони, пъзел или балони  

п.п. ПИБ - правило за единична бройка 

И при синът ми този синдром важи с пълна сила, точно "НЕЩО", дори понякога като влезем в магазин и има някоя играчка, която и той има вкъщи иска отново да му я купя. Аз отказвам да купувам, често му взимам някои евтини играчки, но задължително една за деня (естествено не всеки ден) и ако съм купила Зрънчо, не купувам друго (яйце, Бестини, Лото и т.н. боклуци). Аз обяснявам защо не купувам (не му трябва, скъпо ми е имал е нещо почти същото, не е слушал и няма да получи нищо). Рядко се примирява, започва или да се моли или да плаче, обяснявам отново, че няма ефект и от двете и си продължаваме по пътя, надявам се в един момент да започне да осъзнава смисъла на думите ми, до тогава - търпение  

  Аз им ограничавам пък парите-примерно казвам 1 лв.И те търсят ли търсят нещо за един лев,но просто се убедих,че строгите забрани -НЕ само повече влошават нещата.

Именно Страх ме е, че ако не утрепя змията в зародиш, после оправия няма да има. Ужасно ме е страх от перспективата!!!Виждала съм в какво се превръщат разглезените синчета на по-заможни семейства, все искат още, и още, нещо повече, скъпи лични вещи от рода на телефон за 800 лева в седми клас, кола на 16, накрая я дай да опитаме нещо по-вънуващо, че иначе всичко вече ми е безинтересно, яя..тва тревица ли е, яяя, тва екс ли е, яяя...и т. н., не смея да продължавам. Сигурно звучи смешно да си мисля такива нещо, когато детето ми е на три, ама то така се почва - с идеята, че ако се тръшне, ще получи всичко, което поиска. Нали знаете, първите седем...

Това с единичната бройка е идейно Ще пробвам. Но пак много ми се вижда - всеки божи ден играчка, която до следващия ще е счупена Може да редуваме - днес лакомство, утре играчка...Дали ще мога да му внуша

И при мен важи правилото за единичната бройка. Без обаче да коментирам или да съобразявам цената. 

Наскоро поиска еднорог/играчка/ - за 30 лева докато бяхме в МОЛ-а, където задължително й купувам книжка - 1,50 лева. Казах й че ще купя само едното - тя да си избере. Избра книжката /Аз не съм виновна, че тя е будала  /.

Но имаме и разни "вечни" покупки - като топче от 1 лев всеки път като минем покрай Пикадили.  Това е към книжката...

Дъщеря ми обаче е скромна в исканията си /когато е с мен/ за сега и не ми се налага да задоволявам прекомерно много и големи желания.

Обича да казва "Хайде да купим НЕЩО.", на което аз спокойно отговарям, че ще го направим, ако каже какво точно е това "нещо" 

Може би играчка веднъж седмично, а сладкишче веднъж дневно. Като за начало играчката може да е 2-3 пъти седмично, докато я докарате до веднъж

Аз пък за друго се замислих  Смятате ли, че от малки децата трябва да си правят сметката за цената на това и онова. Моя син като иска нещо и аз му кажа, че е твърде скъпо, след това започна да ме пита за всичко - 'това колко струва?' и очаква ако е скъпо да не му го купя.

Ние сега сме на друга вълна- свърши еди какво си и ще имаш еди какво си- на заработка сме, един вид.
Така вече сборникът със задачи за втори клас е почти към края си. Пишем кратки разказчета в една тетрадка, да не забравим писането. По лев на разказче... Ако щеш.
Преди три седмици в МОЛ-а харесахме робот за около 13.00 лв.- събрахме определения брой разкази и имаме робота. В момента "почиваме"- аз и таткото, иначе математиката си върви. Ще ходим на море и който е писал и решавал задачи ще посети  водните удоволствия на Златните.
Та... такива ми ти работи.

Не 
Не коментирам пари и цени с дъщеря си. Не й давам пари по никакъв повод също така. Дори наскоро кръстницата й донесе от Гърция ръчно оцветена касичка-прасе и аз супер нетактично направих изявление подобно на горното...

Знам, че съм малко крайна, но 

За цените- зависи изцяло от възрастта на детето.
Моят син е на седем години и вече премина първи клас. Математиката му е слабост и не виждам причина да не говорим за цени и дори за ценообразуване  . На него самият му е интересно защо нещото си струва еди колко си. За нас пък е полезно той да си прави сметката /пазарува вече от година и половина сам/- колко струва покупката, той колко има и какво следва да бъде рестото. Освен това не е зле да умее да си прави сметка от типа на това, че сокче четвърт литър излиза по- скъпо от сок от един литър, напр. 
Със сина говоря и за заплащане на труда и за цената на един или друг вид труд. Нямате представа колко стимулиращо е за него това и как му дава хъс да учи. Говорим и за цените на тока и на останалите консумативи.
Когато в текстова задачка има смятане в пари не само за него, за много деца на неговата възраст е по- лесно да я решат. Имам такъв спомен и от племеницата ми, когато беше голяма колкото него.

Аз също съм наложила "правилото на едното нещо",но бабите и дядовците купуват в захлас с повод и без повод
Никога не казвам,че нямам пари,защото не искам да звуча оправдателно и виновно пред детето си.Обяснявам,че се купува само едно нещо,и то ако мама го одобри.Подаръци и играчки само за Коледа и рожден ден(както днеска )Днес я заведох в детски магазин и й казах-избери си нещо,защото имаш празник.Но тя пък беше скромна и изборът й не надхвърли 15лв
По принцип не допускам да ме изнудва и манипулира за покупки.

Не си. И аз така.

Един ден като се прибра детето от градина и аз му показвах някаква нова негова тениска и той като изцепи "тя колко струва"   - ами, същисах се, не го очаквах. Друг ден пък като излизахме от двора на градината едното от момчетата в неговата група каза на майка си "мамо, кога ще ми върнеш 7те лева"   Съжалявам, но не мога да го приема. Смятам, че това, която трябва да знае съм му го обяснила. Знае, че ходя на работа, за да имаме парички за ядене и подаръци. Това е. Друго не му трябва за сега.  

Judy, това, което си описала е вярно. Аз за това казвам за моето дете "за сега". Всяко нещо според възрастта си.

Не мисля, че си крайна. И аз смятам, че детето трябва да расте безгрижно и да не мисли за пари, цени... Аз обаче допуснах грешката веднъж и не знам как да я поправя 

А аз чакам с нетърпение да започне да си иска разни неща 

Светла, не си допуснала грешка. Децата обсъждат цени и покупки в ДГ постоянно. Ако ти не го правиш това не значи, че детето ти няма да се запознае с тази страна на въпроса.
Много се смях миналата година като чух, как децата обсъждат въпроси и поставят етикети "богат- беден" според... вида на дограмите в домовете. Това определено не сме го коментирали у нас, но на улицата...

Judy, думите ти ми припомнят нещо прочетено и отхвърлено като общоприето правило, а именно -  Децата не трябва да израстват с убеждението, че могат да имат всичко, което пожелаят.
И продължението: "Желателно е и е пример за ефективно родителство да научите децата, че могат да имат всичко, което пожелаят." Съгласна!
"Но може да им се наложи да работят упорито за него. И може да не го получат веднага и на момента." И с това съм съгласна.
"Когато пазарувате и детето ви каже “Искам това”, отговорете с “Разбира се – а как ще платиш за него?” или “А какво ще направиш, за да го получиш?” Попитайте “Колко пари имаш?” или “Имаш ли план какво да направиш, за да го получиш?” - Абсолютно съм против!
"Нашата задача като родители е да помогнем на децата да научат, че могат да имат всичко, което поискат, ако са съгласни да се потрудят за това. По време на процеса на обмисляне как да получат това, което желаят, те се учат да разрешават проблеми, да планират, да си поставят приоритети и да постигат цели. Може би дори ще започнат да гледат на себе си като на хора, способни да получат каквото искат в живота. Това е толкова далеч от разглезването колкото можете да си представите. Този феномен се нарича поемане на отговорност за собствените си желания."
Звучи добре, но е абсолютно клише и не е адекватно за различните възрастови групи.

По темата на Белинда - децата ми са големи, подобен проблем нямам, не си и спомням да е имало сериозни тръшкания и катаклизми, започващи с Искам. По-често чувам "бих искала", "може ли"...., в подобни случаи не съм си позвоявала да поставям условия - ако направиш това, ще се случи еди какво си. Приемам го за манипулация.
Просто питам - а за какво ти е, щом имаш подобно, или пък предлагам алтернатива. Случва се и да отказвам категорично.

  това ми напомня на...

- Ние бяхме на море - казва едно момче от групата на сина ми.
- И Косьо беше на море - казвам аз.
- Къде? В Турция ли? - пита момчето.
- Не - казвам аз.
- А къде? В Гърция?? - пак пита то.
- Не, при баба и дядо - отговорих. 

сори за офф-а, просто се сетих

Относно репликата: "ако направиш това, ще се случи еди какво си" - и аз не я приемам, но зависи как е поставен въпроса. Нямам против, когато сгъвам прането и дойдат да ме задърпат да оцветяваме книжка да кажа: "Ще дойда, ако ми помогнеш да сгънем прането, защото аз имам работа в момента". Нали?

 Казали сме,че играчки се купуват за Рожденния ден.Сега даже сами започват с "Мамо,ще ми купиш ли за рожденния ми ден...",като всеки ден сменяме избора  .За лакомствата уговорката е едно на ден.

И при нас е така. Отначало имаше уговорки, но след като видя, че съм твърда се примири. Освен това смятам, че по този начин го уча да прави избор и да взема решения.
А и излишни пари за боклуци нямам.

Още преди първото "купи ми" определяме правилата. Те са различни според ситуацията:
- отпуска се определена сума, която детето да изхарчи по своя преценка и която не може да бъде надвишавана
- лимит от определен брой неща за конкретното излизане/пътуване
- предварително се уговаряме какво ще бъде купено
- предварително определяме кога ще се купуват подаръци/сувенири и т.н.

Не се притеснявам да откажа на децата си дадена покупка с обяснението, че не си заслужава парите. Използвам и определението "боклук" за някои храни/предмети, понякога предлагам алтернатива.

През почивните дни бях с децата в Пловдив. Преди първото излизане из града им казах, че всяка има право на 1 сувенир, 1 нещо от обикновен магазин, ако влезем в такъв и 1 подарък за някого. Разпределиха се коя за кого ще избере подарък и си напомняха какво още могат да получат. Е, така се случи, че получиха по две нови дрехи, но тава беше по моя преценка. В едно магазинче отказах на Габриела нещо захарно, но и предложих да си избере истинска храна, ако е гладна.

И при моите деца е имало сърдене и тръшкане, но с търпение, постоянство и спазване на обещанията заедно се учим да не стигаме до конфликти.

Точно така, още повече, че нямам нищо против да му купувам скъпи неща, стига наистина да са ценни и полезни. Въпросът изобщо не опира до парите. Искам да се научи да оценява нещата не според стойността им в  пари, а според това как биха му послужили и колко му харесват. Малко сложно го казах...Идеята е да не иска нов меч всеки ден, при положение, че в хотелската стая вече имахме 4 полусчупени и накрая се наложи да отделя сак само за неговите нови, но вече потрошени играчки

И аз прилагам метода на Кака Сийка. Работи много добре и големият вече е свикнал. Преди всяко излизане се уговаряме какво ще купуваме и то да бъде само едно.
На почивка обикновено не купувам от улицата, водим го на детски увеселителни места и за там също имаме уговорка - на едно нещо, най-много две да се забавлява.

Все си мисля, че някои деца се превръщат в каквото и да е там, защото родителите им не са мислили, така че ти наполовина си решила проблема.
Ето какво правя аз, защото придвиждаването навън с две деца, едното от които прекрасно знае кое колко струва, а другото се тръшка като актриса от Народния понякога ме затруднява.
Предварителен лимит не слагам нито като пари, нито като бройка. Ако нещо е неразумно скъпо, от малки им казвам, че е скъпо, но ако си заслужава го обещавам за рожден ден или Коледа, което е по-скоро. Като питат баби и лели какво да купят - ние сме намислили. Когато преценя, че сме изхарчили достатъчно пари за забавления казвам, че сме изхарчили много - на големия и в конкретни числа, че пак ще излезем и пак ще дойдем и т.н.
Храна по принцип навън не купувам от будки, маси и сергии. Изключение е сладоледа и напитките. Естествено тук не включвам хранене навън на маса, а всички глупости от сорта на солети, царевица и прочие. Каквото искат за похапване - влизаме в магазина и си го отнасяме в къщи. Поне веднъж седмично и децата се хранят с нас навън, така че не търпят излишни лишения.
Някъде към първи клас големият ми син започва да разпитва за цените и заплатите. Постепенно му обяснявам кое колко струва, за да има представа поне от порядъците. Позволявала съм си за скъпи неща да му кажа, че струват примерно 100 лева, а има хора които работят за 200 цял месец, да прецени дали си заслужава. Кои пита той, аз обяснявам кои професии. Може и да е малко назидателно, но ми се ще вече да усеща по-детайлно живота.
Така или иначе знам, че в училище те си говорят за покупки на играчки и най-вече комп игри и ГСМ-и. Говорят си и за колите, които имат. Фукат се един на друг. Това вече не мога да променя, но поне го отчитам.
Имаше период докато големият беше малък - ядосвах се като видя купищата играчки и остатъци от такива. После пердето ми падна и започнах редовно да разчиствам - парчетата на боклука, другите върху кофата.
Червеят на съмнението и мен ме гризе, скоро като имам син-пубертет, ще мога да споделя първоначалните резултати от методите си.

аз съм от купуващите всеки ден х2 било играчки , било лакомства не смятам за нередно, а и не искам да ги лишавам-аз самата съм израснала в лишение и за това сега имам възможност да угаждам на децата си

Засега "нещо"-то е шоколадово яйце,но малкия го карам да си го заслужи-да си прибере играчките,да си сложи чинията в съдомиялната или да си сгъне дрехите.Уж действа,но да видим за колко време...

Всеки иска да угажда на децата си. В много случаи отказвам не заради липсата на средства или за да ги лиша от нещо, а заради принципно положение.  Няма смисъл от безкрайно и безцелно купуване, само за да си мислим, че така задоволяваме децата, по този начин по-скоро им се прави лоша услуга.
На девер ми голямото момченце е така - знае, че всичко което поиска ще му се купи на момента. Вследствие на това няма интерес към нищо повече от 5 минути и на Коледа не се зарадва на нито един подарък.

е, то това е ясно 

BiBa, не става дума за угаждане, а по-скоро за възпитаване. Всички искаме децата ни да са радостни.

Ами как  казвам - купуваме само едно, ти си избери кое. Честно казано работи, не мога да се оплача.

За мен морето/почивката/екскурзията е време специално. Там при нас важи желязното правило за едно забавление на ден (без деня на пристигане и заминаване) - играчка, лакомство, батут, водно колело, рисувана гипсова фигурка или каквото там си избере до определена стойност. Ако стойността е много висока - равнява се на две или три забавления, ако е прекалено висока - резачка . Обикновено ходим за 5-6 дена, та тънко минавам...
Иначе в ежедневието по-често казвам "не" и подкрепям с аргументи. Но и момата знае от опит, че от тръшкане полза няма.

А я се сетете как е било едно време когато вие сте били деца? ЗАщото аз подаръци виждах само на Нова година и на рожденният ми ден.
Шоколад също само на Нова година, евт. на Велик ден ако някоя баба ми подари байкалче.
Сладките "лакомства" в къщи бяха кремчета, кекс или пък палчинки.

А сега нашите деца...

Това ме докарва до лудост в момента и мен. Надявам се да е период и да отмине, защото не става въпрос за конкретно желание /тогава мога да мотивирам отказа все пак/ а за НЕЩО 
Иначе за ежедневното харчене на пари на кафето нямам проблеми - дори по-често се налага аз да го питам иска ли нещо.

Точно в момента сме на морето и Ирина се захласва по шаренийките на търговската уличка всеки ден. Старая се да спазвам точно правилото за едната бройка на ден и слава богу не всеки ден  . Освен това май все още минава номера с това не е хубаво, баща й обяснява, "някой неща са боклуци и щом мама и тате кажат, че не става значи не става". За лакомствата реагирам според случая-иска пуканки-обяснявам, че лепнат по зъбките и не стават за деца, ако иска нещо сладко-напомням, че вече е яла сладолед.  За сега не се тръшкала трагично, поне не тук. На 2г и 9м е. Честно казано доста натоварващо  се оказва минаването по въпросната улица, защото иска да види и да пипне всяко боклуче. Успях да я науча, че не се пипа, а само се гледа, защото чичкото/лелката ще се скарат 

Когато се разхождаме и минаваме покрай магазини с играчки или места с изкушения за Ели,казвам,че може само да разглежда,без да пипа.Вчера се върнахме от морето,където бяхме почти 1 месец.Там определено имаше много изкушения,но това правило много ми помагаше,както и ако реша,че нещо не е особено качествено или пък,че вече е получила подарък,казвам,че нямам пари и тя почти винаги проявяваше разбиране.Често аз и правя подаръци,било то плюшена играчка или книжка,по-рядко оставям, тя да иска.Понякога,когато прекали с думата "искам " и казвам директно-"Да не съм чула повече думата искам..." и тя милата продължава само да разглежда.Не казвам,че не се е случвало да се тръшка за нещо,но като,че ли става все по-рядко.Веднъж така се тръшна за едно конче-играчка,което видя в зоопарка,че не знам как успях да запазя спокойствие.Но бях категорична в решението си,защото имаше вече подобно в къщи.Понякога само заради това,че искам да усети и разбере,че не може само да се иска и получава и отказвам,но пак измислям причина и оправдание за решението ми. Поставям я и пред избор-или това или другото.Последния път исках да и взема две играчки,а тя по навик посочи само едната.Успех!!!

Когато се разхождаме и минаваме покрай магазини с играчки или места с изкушения за Ели,казвам,че може само да разглежда,без да пипа(не,че не ги пипа).Вчера се върнахме от морето,където бяхме почти 1 месец.Там определено имаше много изкушения,но това правило много ми помагаше,както и ако реша,че нещо не е особено качествено или пък,че вече е получила подарък,казвам,че нямам пари и тя почти винаги проявяваше разбиране.Често аз и правя подаръци,било то плюшена играчка или книжка,по-рядко оставям, тя да иска.Понякога,когато прекали с думата "искам " и казвам директно-"Да не съм чула повече думата искам..." и тя милата продължава само да разглежда.Не казвам,че не се е случвало да се тръшка за нещо,но като,че ли става все по-рядко.Веднъж така се тръшна за едно конче-играчка,което видя в зоопарка,че не знам как успях да запазя спокойствие.Но бях категорична в решението си,защото имаше вече подобно в къщи.Понякога само заради това,че искам да усети и разбере,че не може само да се иска и получава и отказвам,но пак измислям причина и оправдание за решението ми. Поставям я и пред избор-или това или другото.Последния път исках да и взема две играчки,а тя по навик посочи само едната.Успех!!!

Познат синдром. Всеки път като отивам до магазина започва да мрънка да му купя нещо (сладки неща), като се прибирам отнякъде е същата работа. От вратата се почва "Какво ми носиш?". Като дойде някой в нас на гости се задава същия въпрос. Чак ме дразни понякога.

Когато бях малка и питах така винаги ми отговаряха: "Пъстра лъжа в кошничка". Аз винаги си представях някаква кошничка с цветенца, пълна с нещо, но не знаех с какво. Сега вече знам. 

отвратително 

Да, ама аз се връзвах... и си чаках нещото в кошничката.

Еле пък на морето и при бабите, тези симптоми се обострят доста  съм забелязала.
Моя малкия има подобен уклон и се налага да се обясняваме понякога. Зависи от моментния ми праг на търпимост. Нямам нищо против да му угаждам по принцип, но искам да има мярка и да не живее с идеята че винаги ще получава, всяко нещо което поиска.

Милен и племенницата сега са при свеки.  По 10 лв. на дете, на ден харчела. Какво пък толкова им купува, като те всичко си имат?

Няма вариант да излезем и да не купим нещо  но за щастие моят син се ограничава до солети и някакви бонбони примерно ... Не ми се е тръшкал за играчки или нещо друго , но за сметка на това истерясва  без причина ...  Защото не иска да върви направо , а наляво примерно .
Ей сега последен случай от морето - водим го с баща му да си избере играчка / нещо бяхме много ларж / Предлагаме , показваме ... малкият обаче каза " НЕ " и се врътна да си ходи ... Продавачката остана ей така 

Бабите имат склонност лекииинко да преувеличават, за да покажат колко много и колко добре се грижат за децата. Моята майка ми ги говори почти същите - как Дариа всичко искала и само по ресторанти я водела и прочие... Не ми е такова детето - знам си аз 

Минавайки по нашата улица, Самуил не спираше да се "пробва". Само и само да се купи нещо. 
Искаше (по реда на магазините) да се купи: кученце или поне хамстер, дъвка, пръскачака за ливада, алуминиева кофа, чехли с помпони (за мен), сладолед (посред зима), телевизор (за баща му) и т.н.
Слава богу, вече не е така. Опитваме се да го научим да избира и да мисли, преди да се втурне към поредната шарения.
Имаме строги правила (по 1 малко сладко нещо на ден: по 1 "забавление" (балон, количка, батут и пр.); голям подарък - по важен повод; книжка - често, филмче - по-рядко; малка играчка - по малък повод).
Пак се пазари, ама все по-малко го прави.
Засега го пазехме от информацията кое колко струва. Но вече е на пет и смятам да го науча да познава парите.
 

Няма помощ от роднини, обаче. Нарушават инструкциите. 
Сещам се как един ден Самуил ходи на пазар с баба си. Връщат се, а той надува една устна хармоника. И преди да кажа нещо, нашият извика:
- Това не е играчка! Това е музикален инструмент! 

Голям хитрушко

Какво ще рече принципно положение отивате на разходка и ти си купуваш кафе/кола или др. а на тях нищо ....защото си принципна
Не купувам безцелно
И съвсем не са презадоволени децата ми, че да нямат интерес към нещо
Защо ли някои смятат, че купуването на лакомства е вид лошо възпитание....чудно 

Айде напъни се малко и ще разбереш за какво иде реч, моля те! Не купуването на лакомство е лошо възпитание, а създаването у детето на впечтление, че всяко лакомство, което поиска, ще получи, независимо колко вече е получило, е лошо възпитание.
Никой не пие кафенце и сокче, докато дете седи гладно и жадно като накълвана кокошка на столче до него
Ей, много са ми странни хора, които се правят на несхващащи очевидни неща, само и само да кажат нещо

Аха. Аз съм още по-гадна.
Правилото е "1 нещо на ден". Това нещо е малко и обикновено е за ядене.  Не може да бъде откровено вредно. Бонбони "Пепеляшка" не ги броя за откровено вредни, сок "Степ" - да.
Тя естествено си избира 3-4 неща, при което от тях трябва да посочи едно, а другите - да ги "запомним". И аз помня, де ще ида.
Ако на другия ден още иска същото нещенце, купувам го. И запомням ново.

Ама и тя не врънка, чудно. Днес най-учтиво ме помоли да не й бъде изненада подаръкът за рождения ден (след половин година), а да й купя еди-си каква си топка от един конкретен магазин. 10 лева надали има.
И ако съм се съгласила да й взема бонбони и после я питам дали иска и праскови, почва да се притеснява за съдбата на бонбоните си. 

И при нас е така.Проблеми не сме имали,общо взето рядко иска нещо.