Синдромът "Купи ми НЕЩО"

И аз прилагам метода на Кака Сийка. Работи много добре и големият вече е свикнал. Преди всяко излизане се уговаряме какво ще купуваме и то да бъде само едно.
На почивка обикновено не купувам от улицата, водим го на детски увеселителни места и за там също имаме уговорка - на едно нещо, най-много две да се забавлява.

Все си мисля, че някои деца се превръщат в каквото и да е там, защото родителите им не са мислили, така че ти наполовина си решила проблема.
Ето какво правя аз, защото придвиждаването навън с две деца, едното от които прекрасно знае кое колко струва, а другото се тръшка като актриса от Народния понякога ме затруднява.
Предварителен лимит не слагам нито като пари, нито като бройка. Ако нещо е неразумно скъпо, от малки им казвам, че е скъпо, но ако си заслужава го обещавам за рожден ден или Коледа, което е по-скоро. Като питат баби и лели какво да купят - ние сме намислили. Когато преценя, че сме изхарчили достатъчно пари за забавления казвам, че сме изхарчили много - на големия и в конкретни числа, че пак ще излезем и пак ще дойдем и т.н.
Храна по принцип навън не купувам от будки, маси и сергии. Изключение е сладоледа и напитките. Естествено тук не включвам хранене навън на маса, а всички глупости от сорта на солети, царевица и прочие. Каквото искат за похапване - влизаме в магазина и си го отнасяме в къщи. Поне веднъж седмично и децата се хранят с нас навън, така че не търпят излишни лишения.
Някъде към първи клас големият ми син започва да разпитва за цените и заплатите. Постепенно му обяснявам кое колко струва, за да има представа поне от порядъците. Позволявала съм си за скъпи неща да му кажа, че струват примерно 100 лева, а има хора които работят за 200 цял месец, да прецени дали си заслужава. Кои пита той, аз обяснявам кои професии. Може и да е малко назидателно, но ми се ще вече да усеща по-детайлно живота.
Така или иначе знам, че в училище те си говорят за покупки на играчки и най-вече комп игри и ГСМ-и. Говорят си и за колите, които имат. Фукат се един на друг. Това вече не мога да променя, но поне го отчитам.
Имаше период докато големият беше малък - ядосвах се като видя купищата играчки и остатъци от такива. После пердето ми падна и започнах редовно да разчиствам - парчетата на боклука, другите върху кофата.
Червеят на съмнението и мен ме гризе, скоро като имам син-пубертет, ще мога да споделя първоначалните резултати от методите си.

аз съм от купуващите всеки ден х2 било играчки , било лакомства не смятам за нередно, а и не искам да ги лишавам-аз самата съм израснала в лишение и за това сега имам възможност да угаждам на децата си

Засега "нещо"-то е шоколадово яйце,но малкия го карам да си го заслужи-да си прибере играчките,да си сложи чинията в съдомиялната или да си сгъне дрехите.Уж действа,но да видим за колко време...

Всеки иска да угажда на децата си. В много случаи отказвам не заради липсата на средства или за да ги лиша от нещо, а заради принципно положение.  Няма смисъл от безкрайно и безцелно купуване, само за да си мислим, че така задоволяваме децата, по този начин по-скоро им се прави лоша услуга.
На девер ми голямото момченце е така - знае, че всичко което поиска ще му се купи на момента. Вследствие на това няма интерес към нищо повече от 5 минути и на Коледа не се зарадва на нито един подарък.

е, то това е ясно 

BiBa, не става дума за угаждане, а по-скоро за възпитаване. Всички искаме децата ни да са радостни.

Ами как  казвам - купуваме само едно, ти си избери кое. Честно казано работи, не мога да се оплача.

За мен морето/почивката/екскурзията е време специално. Там при нас важи желязното правило за едно забавление на ден (без деня на пристигане и заминаване) - играчка, лакомство, батут, водно колело, рисувана гипсова фигурка или каквото там си избере до определена стойност. Ако стойността е много висока - равнява се на две или три забавления, ако е прекалено висока - резачка . Обикновено ходим за 5-6 дена, та тънко минавам...
Иначе в ежедневието по-често казвам "не" и подкрепям с аргументи. Но и момата знае от опит, че от тръшкане полза няма.

А я се сетете как е било едно време когато вие сте били деца? ЗАщото аз подаръци виждах само на Нова година и на рожденният ми ден.
Шоколад също само на Нова година, евт. на Велик ден ако някоя баба ми подари байкалче.
Сладките "лакомства" в къщи бяха кремчета, кекс или пък палчинки.

А сега нашите деца...

Това ме докарва до лудост в момента и мен. Надявам се да е период и да отмине, защото не става въпрос за конкретно желание /тогава мога да мотивирам отказа все пак/ а за НЕЩО 
Иначе за ежедневното харчене на пари на кафето нямам проблеми - дори по-често се налага аз да го питам иска ли нещо.

Точно в момента сме на морето и Ирина се захласва по шаренийките на търговската уличка всеки ден. Старая се да спазвам точно правилото за едната бройка на ден и слава богу не всеки ден  . Освен това май все още минава номера с това не е хубаво, баща й обяснява, "някой неща са боклуци и щом мама и тате кажат, че не става значи не става". За лакомствата реагирам според случая-иска пуканки-обяснявам, че лепнат по зъбките и не стават за деца, ако иска нещо сладко-напомням, че вече е яла сладолед.  За сега не се тръшкала трагично, поне не тук. На 2г и 9м е. Честно казано доста натоварващо  се оказва минаването по въпросната улица, защото иска да види и да пипне всяко боклуче. Успях да я науча, че не се пипа, а само се гледа, защото чичкото/лелката ще се скарат 

Когато се разхождаме и минаваме покрай магазини с играчки или места с изкушения за Ели,казвам,че може само да разглежда,без да пипа.Вчера се върнахме от морето,където бяхме почти 1 месец.Там определено имаше много изкушения,но това правило много ми помагаше,както и ако реша,че нещо не е особено качествено или пък,че вече е получила подарък,казвам,че нямам пари и тя почти винаги проявяваше разбиране.Често аз и правя подаръци,било то плюшена играчка или книжка,по-рядко оставям, тя да иска.Понякога,когато прекали с думата "искам " и казвам директно-"Да не съм чула повече думата искам..." и тя милата продължава само да разглежда.Не казвам,че не се е случвало да се тръшка за нещо,но като,че ли става все по-рядко.Веднъж така се тръшна за едно конче-играчка,което видя в зоопарка,че не знам как успях да запазя спокойствие.Но бях категорична в решението си,защото имаше вече подобно в къщи.Понякога само заради това,че искам да усети и разбере,че не може само да се иска и получава и отказвам,но пак измислям причина и оправдание за решението ми. Поставям я и пред избор-или това или другото.Последния път исках да и взема две играчки,а тя по навик посочи само едната.Успех!!!

Когато се разхождаме и минаваме покрай магазини с играчки или места с изкушения за Ели,казвам,че може само да разглежда,без да пипа(не,че не ги пипа).Вчера се върнахме от морето,където бяхме почти 1 месец.Там определено имаше много изкушения,но това правило много ми помагаше,както и ако реша,че нещо не е особено качествено или пък,че вече е получила подарък,казвам,че нямам пари и тя почти винаги проявяваше разбиране.Често аз и правя подаръци,било то плюшена играчка или книжка,по-рядко оставям, тя да иска.Понякога,когато прекали с думата "искам " и казвам директно-"Да не съм чула повече думата искам..." и тя милата продължава само да разглежда.Не казвам,че не се е случвало да се тръшка за нещо,но като,че ли става все по-рядко.Веднъж така се тръшна за едно конче-играчка,което видя в зоопарка,че не знам как успях да запазя спокойствие.Но бях категорична в решението си,защото имаше вече подобно в къщи.Понякога само заради това,че искам да усети и разбере,че не може само да се иска и получава и отказвам,но пак измислям причина и оправдание за решението ми. Поставям я и пред избор-или това или другото.Последния път исках да и взема две играчки,а тя по навик посочи само едната.Успех!!!

Познат синдром. Всеки път като отивам до магазина започва да мрънка да му купя нещо (сладки неща), като се прибирам отнякъде е същата работа. От вратата се почва "Какво ми носиш?". Като дойде някой в нас на гости се задава същия въпрос. Чак ме дразни понякога.

Когато бях малка и питах така винаги ми отговаряха: "Пъстра лъжа в кошничка". Аз винаги си представях някаква кошничка с цветенца, пълна с нещо, но не знаех с какво. Сега вече знам.