Децата са толкова адаптивни! Те са по-адаптивни от нас, възрастните. Ще свикнат с новия си начин на живот, някои деца по-бързо, други по-бавно. За тези двамата аз изобщо не се притеснявам - считам, че ще се справят добре-те са любопитни, любознателни, вечно в движение, контактни деца. Не са свити, срамежливи и боязливи. За тях яслата ще е предизвикателство, но нравът им ще ги спаси - с тази изследователска природа, ще им бъде интересно там / по-различна обстановка и правила, повече деца, повече играчки /А и са много чаровни - дори и недоспала, зле платена лелка би им се усмихнала! 
Inomi, и аз съм от кандидат ревлите. Темичката ме заинтересува, защото и аз ще давам двама юнака-на мама на ясла от септември и ми се реве от сега.
Явно си е мой проблем, че съм такава душа-камбана.
, но аз съм някакси по-корава и знаех,че ще свикне,защото много обича децата.Тя плака ококо 3 месеца,докато я давам сутрин само,но после цял ден си играеше без проблеми. И после установих,че съм правила грешка, в смисъл,че аз я давах направо в ръцете на сестрите,а тя и до ден днешен не дава на други хора да я пипат,прегръщат и т.н..Така ,че един ден като отвориха вратата и видя децата, просто я пуснах и тя даже чао не ми каза 
. Говорих й за там като за едно много приятно място за забавления и тя от първия ден го прие като такова. Не е имало нито един ден, в който да е отказала да ходи там или да е плакала(вече повече от 6 месеца), така и на мен ми беше по-лесно и аз свикнах бързо 
