Не смятам етническият произход за срамен факт , не се извинявам за нищо и нямам неразрешени вътрешни конфликти. Написах това понеже майка ми се разведе с баща ми преди 32 год, когато бях на 6 и знам какво е да си различен и другите да те възприемат като такъв. Говоря по принцип, казваме на детето когато е по малко защото искаме да знае цялата истина .Когато тръгне на училище където децата се обиждат наричат се цигани без да са такива как ще се почувства то. При момичетата злобата е по голяма и това го открих още сега в градината , при сина ми просто нямаше такива отношения.Затова написах 20 год. защото детето вече е голямо и ще може само да се самоопредели от какъв етнос се чувства и иска да бъде. Синът ми е на 12 год и имам наблюдения върху нещата в училище .Така трябва да се отнасяме с нашите деца ,че те да се чувстват сигурни у дома. Постояно със сина ми водим малки грубо казано битки срямо пренебрежение на деца и някой учители, спрямо това че се мисли за дебел втълпено му от някой и спирането му да яде и др. от този род. Затова не смятам, че трябва да говоря с тях за етноса им на този етап, стига им това че ще трябва да се борят с това че са осиновени и с глупостта на някой хора по този въпрос. Това е лично мое мнение и не задължавам никой с него.
- Публикувана: 10 авг. 2007, 09:39 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2007, 15:37 ч.
Етническия произход
Разбира се, надявам се, че никой не приема личните позиции на другия като задължаване!
Понеже пита, дали наистина смятаме да кажем и аз ти отговорих така, както смятам за редно да сторя. Дали ще е леко е друг въпрос.
Най-често не е и нямам предвид само конкретната ситуация, а по принцип изборите пред, които често се изправяме в живота.
Имаше една хубава приказка: Ако се чудиш, кой е правилния път, избери по-трудния. Обикновено, този е правилния.
Понеже пита, дали наистина смятаме да кажем и аз ти отговорих така, както смятам за редно да сторя. Дали ще е леко е друг въпрос.
Най-често не е и нямам предвид само конкретната ситуация, а по принцип изборите пред, които често се изправяме в живота.
Имаше една хубава приказка: Ако се чудиш, кой е правилния път, избери по-трудния. Обикновено, този е правилния.
Преди години се грижех за едно циганче, момиче, съседче, живееше в картонена барака-дупка с майка си и още шест братя и сестри, огромна мръсотия, липса на храна, дрехи, обувки. Майката ровеше из кофите да ги изхранва, бащата - в затвора.
На 7 годинки тръгна на училище по специална програма. Идваше при мен да учим заедно, хранех го и му давах дребни подаръчета.
Добра душичка, отзивчиво, любвеовилно, доверчиво.
По нищо не се различаваше от дъщеря ми, която тогава учеше в НУУК Горна Баня, училището за талантливи деца.
По нищо. Честна дума. Сърцето му беше добро. Беше като пластелин, гъвкаво, поддаващо.
На втората година го спряха от училище, започна и то да рови пак по кофите, какво стана после - не знам.
Когато чета в този форум подобни теми винаги си спомням за него.
Вярвам, че средата определя човека.
Не бих осиновила ромче съзнателно, защото ме е страх от хората, от лошите думи, които ще чуя и то ще чуе.
Но бих излъгала без да ми мигне окото, ако е ромче бих отричала, отричала, та ако ще да е черно като въглен.
Но, Фоксче, ти вече си харесала Исак, това е твоят късмет в живота, твоето щастие.
Видях те на снимките, изглеждаш много-много уплашена.
Отдавна се каня да ти пиша.
Не се страхувай, Фоксче, какво толкова страшно има?
Не знам дали вече си оповестила, но ако не си - лъжи, Фоксче, на парчета да те режат, лъжи.
Българче е и това е.
Защото тук хората сме толерантни, но навън не са.
Ще те наранят, както и него.
А как горко плаче наранено дете и как се къса майчиното сърце...
Ако вече си оповестила, вдигни глава и затвори уста. Никога не коментирай. Не падай до лошите хора.
Фоксче, Исак като порастне ще те обича и ще ти е безкрайно благодарен.
А какво повече ти трябва?
На 7 годинки тръгна на училище по специална програма. Идваше при мен да учим заедно, хранех го и му давах дребни подаръчета.
Добра душичка, отзивчиво, любвеовилно, доверчиво.
По нищо не се различаваше от дъщеря ми, която тогава учеше в НУУК Горна Баня, училището за талантливи деца.
По нищо. Честна дума. Сърцето му беше добро. Беше като пластелин, гъвкаво, поддаващо.
На втората година го спряха от училище, започна и то да рови пак по кофите, какво стана после - не знам.
Когато чета в този форум подобни теми винаги си спомням за него.
Вярвам, че средата определя човека.
Не бих осиновила ромче съзнателно, защото ме е страх от хората, от лошите думи, които ще чуя и то ще чуе.
Но бих излъгала без да ми мигне окото, ако е ромче бих отричала, отричала, та ако ще да е черно като въглен.
Но, Фоксче, ти вече си харесала Исак, това е твоят късмет в живота, твоето щастие.
Видях те на снимките, изглеждаш много-много уплашена.
Отдавна се каня да ти пиша.
Не се страхувай, Фоксче, какво толкова страшно има?
Не знам дали вече си оповестила, но ако не си - лъжи, Фоксче, на парчета да те режат, лъжи.
Българче е и това е.
Защото тук хората сме толерантни, но навън не са.
Ще те наранят, както и него.
А как горко плаче наранено дете и как се къса майчиното сърце...
Ако вече си оповестила, вдигни глава и затвори уста. Никога не коментирай. Не падай до лошите хора.
Фоксче, Исак като порастне ще те обича и ще ти е безкрайно благодарен.
А какво повече ти трябва?
Само не разбрах къде точно посочихте дете от какъв произход искате? Нас не ни питаха по време на проучването, после като четохме доклада и там не е споменато. Трябвало ли е изрично да посочим, че нямаме претенции за произход или като не е упоменато се подразбира? Вие къде посочихте?
Мила Vanski, мястото на уточняването е на гърба на заявлението за желанието ви да станете пълни осиновители на детенце, пи другите уточнения (за това дали сте готови да осиновите дете със здравословни проблеми, на каква възраст бихте желали да е то и пр.).
Успех
Lali, извини ме, че отново аз ще се намеся, а ти говориш на Фокси...няма да съм многословна, както обикновено.
Но ме впечатли това, което пише под ника ти: Аз вярвам в чудеса..., а после всичко изписано за лъжата...
Хората тук са толкова толерантни, колкото и тези навън. Не са специална селекция.
Надявам се покрай истината, да науча дъщеря си и на още нещо - да не се дава така лесно, да лети високо над дребнавото и повърхностното. Да бъде горда!
Но ме впечатли това, което пише под ника ти: Аз вярвам в чудеса..., а после всичко изписано за лъжата...
Хората тук са толкова толерантни, колкото и тези навън. Не са специална селекция.
Надявам се покрай истината, да науча дъщеря си и на още нещо - да не се дава така лесно, да лети високо над дребнавото и повърхностното. Да бъде горда!
За детето си ще лъжа и окото няма да ми мигне.
Когато порастне и може да се брани само, ще ме разбере и ще ми прости лъжите.
Защото са от обич.
Малко е твоето, още е под крилото ти.
Не всички хора са толерантни.
Предпочитам да нося тежестта на лъжата пред смръднята на подпалени криле.
Мен и момичета като мен в чата са ни наричали "яловици", и то потребители с много мнения в бг-мамма.
Ама било на шега! Като стана скандал.
Баси шегата.
Горда съм, много горда, първа скандалджийка съм по форумите, всички мислят, че съм силна, не се давам изобщо, камо ли лесно.
Като вървя по Раковска, носът ми е високо вдигнат, вятърът вее косите ми, стъпвам уверено и важно, гордо...
А сълзата за нероденото ми дете, търкулнала се от окото ми?
Ами хората мислят, че е прашинка от вятъра...
Но като остана сама ме боли, много ме боли, страдам си тихично в ъгъла и от това, че никой не разбира, че съм нещастна, не ми става по-леко.
И понякога си мисля, ако мама ме беше възпитала да съм ревла нямаше ли да ми е по-лесно?
Дарзамен, нищо лично към теб, говоря по принцип.
П.П. И вярвам в чудесата, все още...
И вярвам, че нищо лошо няма да ми се случи, на мен, на детето ми... на всички добри хора.
Когато порастне и може да се брани само, ще ме разбере и ще ми прости лъжите.
Защото са от обич.
Малко е твоето, още е под крилото ти.
Не всички хора са толерантни.
Предпочитам да нося тежестта на лъжата пред смръднята на подпалени криле.
Мен и момичета като мен в чата са ни наричали "яловици", и то потребители с много мнения в бг-мамма.
Ама било на шега! Като стана скандал.
Баси шегата.
Горда съм, много горда, първа скандалджийка съм по форумите, всички мислят, че съм силна, не се давам изобщо, камо ли лесно.
Като вървя по Раковска, носът ми е високо вдигнат, вятърът вее косите ми, стъпвам уверено и важно, гордо...
А сълзата за нероденото ми дете, търкулнала се от окото ми?
Ами хората мислят, че е прашинка от вятъра...
Но като остана сама ме боли, много ме боли, страдам си тихично в ъгъла и от това, че никой не разбира, че съм нещастна, не ми става по-леко.
И понякога си мисля, ако мама ме беше възпитала да съм ревла нямаше ли да ми е по-лесно?
Дарзамен, нищо лично към теб, говоря по принцип.
П.П. И вярвам в чудесата, все още...
И вярвам, че нищо лошо няма да ми се случи, на мен, на детето ми... на всички добри хора.
не мога да приема това с лъжата. просто не мога и толкова.
всички сме уплашени, само че ако се плашим, децата ни няма да се гордеят после с нас. по логиката на това, да излъжеш за етническия произход, трябва да излъжеш и за осиновяването.
не съм съгласна. моето дете поне на вид не е цигане, но и да беше нямаше да лъжа.
как да излъже д-ива, когато детето очевидно не е с български етнически произход, на фоксче доколкото знам исакчо е мургавичък също. тези които могат да лъжат, а. тези които не могат, защото на децата им личи-да се оправят сами.
не става така. хората може и да са лоши, но има и добри. а ние сме тези, които трябва да се борим, да покажем на всички, че нашите деца са наши и сме горди и щастливи, че ги имаме.
осиновените деца винаги са се смятали тук за деца втора категория, ако ще биологичната майка принцеса да е.
осиновен е синоним на проблемен, на обременен и още куп идиотии. боря се срещу клишетата в мисленето и не желая да се съглася с тази пораженческа психика. наша е властта да променим света, на всеки един от нас. в този свят ще живеят и децата на нашите деца, какъв пример ще им дадем за родители-малодушие ли.
и мен ме съветваха да си трая за осиновяването. това също е нещо, за което едно дете в българия не го галят по главичката. няма да си трая и толкова. промяната в мисленето на един народ зависи от самия него. с моя пример променям мисленето на още много хора, те от своя страна допринасят за други хора и така...........
преклонена глава сабя не я сече...........една от най-отвратителните български поговорки. робска поговорка. от народ с робска психика.
с траене не се оправя живота. с траене една държава стига дотам, докъдето е стигнала нашата, всеки да си плете само собствената кошница.
така мисля аз.
в собственото ми семейство има расист. водя борба с него. и ще водя борба с всеки, който е расист. страхът и лъжата ни правят изнудваеми. когато нямаме какво да крием сме силни.
всички сме уплашени, само че ако се плашим, децата ни няма да се гордеят после с нас. по логиката на това, да излъжеш за етническия произход, трябва да излъжеш и за осиновяването.
не съм съгласна. моето дете поне на вид не е цигане, но и да беше нямаше да лъжа.
как да излъже д-ива, когато детето очевидно не е с български етнически произход, на фоксче доколкото знам исакчо е мургавичък също. тези които могат да лъжат, а. тези които не могат, защото на децата им личи-да се оправят сами.
не става така. хората може и да са лоши, но има и добри. а ние сме тези, които трябва да се борим, да покажем на всички, че нашите деца са наши и сме горди и щастливи, че ги имаме.
осиновените деца винаги са се смятали тук за деца втора категория, ако ще биологичната майка принцеса да е.
осиновен е синоним на проблемен, на обременен и още куп идиотии. боря се срещу клишетата в мисленето и не желая да се съглася с тази пораженческа психика. наша е властта да променим света, на всеки един от нас. в този свят ще живеят и децата на нашите деца, какъв пример ще им дадем за родители-малодушие ли.
и мен ме съветваха да си трая за осиновяването. това също е нещо, за което едно дете в българия не го галят по главичката. няма да си трая и толкова. промяната в мисленето на един народ зависи от самия него. с моя пример променям мисленето на още много хора, те от своя страна допринасят за други хора и така...........
преклонена глава сабя не я сече...........една от най-отвратителните български поговорки. робска поговорка. от народ с робска психика.
с траене не се оправя живота. с траене една държава стига дотам, докъдето е стигнала нашата, всеки да си плете само собствената кошница.
така мисля аз.
в собственото ми семейство има расист. водя борба с него. и ще водя борба с всеки, който е расист. страхът и лъжата ни правят изнудваеми. когато нямаме какво да крием сме силни.
Човек или е етнически толерантен или не е. Или е рус или е чернокос, или е слаб или дебел. Това не пречи да се познаваме и да се поздравяваме.
Всеки има право на свое виждане по въпроса за етноса на детето си.
Но веднъж станало мое дете, то е българче, християнче и част от нашето семейство.
Докато мога да приема някои особености на циганския етнос /ромското ми звучи като кубинска напитка/, които евентуално биха наложили по-голяма необходимост от предварителна подготовка и обяснения по-отдалече, то не виждам необходимостта при турски произход да се прави някаква предварителна подготовка. Да не говорим, че за мен етническо самоопределяне на база религия в държава, в която религиозността не е толкова силно застъпена, си е направо странно самоопределяне. При положение, че у дома религията не е настолна тема за разговор, а се изчерпва с кръщането и празнуване на Цветница, не виждам какво би могло да ме накара зорлем да промивам мозъка на детето си поне в ранна възраст.
Това не значи да крия - просто за мен той е българче, родено в България, от майка родена в България с родители по линия на БМ, родени в България.
Ако бях осиновила циганче, /всъщност не е късно - догодина една черноока принцеса/ щях да си направя труда да се запозная по-обстойно с народопсихологията им, защото в крайна сметка циганите са си държава в държавата /казвам цигани, защото за мен това е точната дума, останалото са измислени псевдо нерасистки умотворения/ Самата аз имам много приятелки циганки и не бих могла да кажа нищо лошо за тях.
Всеки има право на свое виждане по въпроса за етноса на детето си.
Но веднъж станало мое дете, то е българче, християнче и част от нашето семейство.
Докато мога да приема някои особености на циганския етнос /ромското ми звучи като кубинска напитка/, които евентуално биха наложили по-голяма необходимост от предварителна подготовка и обяснения по-отдалече, то не виждам необходимостта при турски произход да се прави някаква предварителна подготовка. Да не говорим, че за мен етническо самоопределяне на база религия в държава, в която религиозността не е толкова силно застъпена, си е направо странно самоопределяне. При положение, че у дома религията не е настолна тема за разговор, а се изчерпва с кръщането и празнуване на Цветница, не виждам какво би могло да ме накара зорлем да промивам мозъка на детето си поне в ранна възраст.
Това не значи да крия - просто за мен той е българче, родено в България, от майка родена в България с родители по линия на БМ, родени в България.
Ако бях осиновила циганче, /всъщност не е късно - догодина една черноока принцеса/ щях да си направя труда да се запозная по-обстойно с народопсихологията им, защото в крайна сметка циганите са си държава в държавата /казвам цигани, защото за мен това е точната дума, останалото са измислени псевдо нерасистки умотворения/ Самата аз имам много приятелки циганки и не бих могла да кажа нищо лошо за тях.
Въпросът с етническия произход е на същото ниво както въпроса със здравословните заболявания на детето или родители наркомани, алкохолици, с психически отклонения. Осиновителите имат право да предявят претенции, според мен. И не защото това е вид търговия, а за да бъде успешно осиновяването. Защото не може да бъде успешно едно осиновяване, ако някой после цял живот ще се терзае, че детето му е с такъв или онакъв произход, че има някакво си заболяване, че просто е различно. Няма да има честност в отношенията. Няма да са пълноценни родители после. А хората сме различни - за едни здравословните проблеми или неясният произход не е проблем, за други е. Определянето на очакванията на бъдещите осиновители не означава, че те не са готови за това.
Фуси, според мен няма от какво да се срамуваш - по-добре да откажеш на време и по този начин да дадеш шанс на това дете да бъде осиновено от такива родители, които са готови да приемат произхода му, отколкото после цял живот в лъжа. Според мен правилно си постъпила.
Иначе с невероятния разказ на Дефи си припомних моето детство и моити игри с циганчетата от квартала.
Децата са деца, важното е ние да ги приемаме, за да могат и другите да ги приемат.
Фуси, според мен няма от какво да се срамуваш - по-добре да откажеш на време и по този начин да дадеш шанс на това дете да бъде осиновено от такива родители, които са готови да приемат произхода му, отколкото после цял живот в лъжа. Според мен правилно си постъпила.
Иначе с невероятния разказ на Дефи си припомних моето детство и моити игри с циганчетата от квартала.
Децата са деца, важното е ние да ги приемаме, за да могат и другите да ги приемат.
Лали, имам чувството, че говорим за различни неща.
Ти говориш постоянно за другите. Да не казваме на другите, да не си признаваме пред другите, другите не са толерантни и т.н. „Другите” не са част от живота ни, ние не дължим на „другите” нищо. Te не ни дължат нищо.
Аз говоря за истината, която детето ми има правото да знае, не за „другите”.
На кого, то ще реши, че иска да сподели, си е негова работа.
Както аз не разказвам моята си история на всеки срещнат.
П.П. Относно „яловиците”…ми, тука си сред свои. Кои повече, кои по-малко, по-голямата част от нас са такива, поне в това отношение няма да срещнеш нетолерантност. Защото, хората сме устроени така. Лесно толерираме това, от което ни боли нас самите.
Мамо_Галя, разбира се, че децата ни са българчета, това е националността им, етноса е друго нещо.
Понеже винаги съм изхождала от позицията, как бих се чувствала аз в същата ситуация, и понеже знам колко ме е боляло от лъжите в живота ми, па макар и, че съм чувала не веднъж като оправдание, термина "бяла лъжа" - истината е, че съм предпочитала да ме заболи от истината, но да имам правото на избор. Когато този избор ми е бивал отнет, заради "добри" намерения, съм се чувствала като всичко друго, но не и като личност.
На мястото на детето ми, бих искала да знам. "Бяли лъжи" в моята къща няма.
Всеки човек има история. Ние знаем нашата от разказите на близките ни за нея. Ядосваме се, че често не можем да стигне по-далеч от n-то коляно в семейството. Колкото и да си говорим, голяма част от идентичността ни се базира на тази история.
Нашите деца имат само историята, която ние ще им поднесем. Зависят от нашите възгледи и решения. Затова, когато пораснат, много от тях тръгват да търсят корените си. Усещането да си дошъл "от никъде" е болезнено. Всички имаме нужда да се идентифицираме. Любовта тук няма нищо общо.
Ти говориш постоянно за другите. Да не казваме на другите, да не си признаваме пред другите, другите не са толерантни и т.н. „Другите” не са част от живота ни, ние не дължим на „другите” нищо. Te не ни дължат нищо.
Аз говоря за истината, която детето ми има правото да знае, не за „другите”.
На кого, то ще реши, че иска да сподели, си е негова работа.
Както аз не разказвам моята си история на всеки срещнат.
П.П. Относно „яловиците”…ми, тука си сред свои. Кои повече, кои по-малко, по-голямата част от нас са такива, поне в това отношение няма да срещнеш нетолерантност. Защото, хората сме устроени така. Лесно толерираме това, от което ни боли нас самите.
Мамо_Галя, разбира се, че децата ни са българчета, това е националността им, етноса е друго нещо.
Понеже винаги съм изхождала от позицията, как бих се чувствала аз в същата ситуация, и понеже знам колко ме е боляло от лъжите в живота ми, па макар и, че съм чувала не веднъж като оправдание, термина "бяла лъжа" - истината е, че съм предпочитала да ме заболи от истината, но да имам правото на избор. Когато този избор ми е бивал отнет, заради "добри" намерения, съм се чувствала като всичко друго, но не и като личност.
На мястото на детето ми, бих искала да знам. "Бяли лъжи" в моята къща няма.
Всеки човек има история. Ние знаем нашата от разказите на близките ни за нея. Ядосваме се, че често не можем да стигне по-далеч от n-то коляно в семейството. Колкото и да си говорим, голяма част от идентичността ни се базира на тази история.
Нашите деца имат само историята, която ние ще им поднесем. Зависят от нашите възгледи и решения. Затова, когато пораснат, много от тях тръгват да търсят корените си. Усещането да си дошъл "от никъде" е болезнено. Всички имаме нужда да се идентифицираме. Любовта тук няма нищо общо.
Дар за мен, казах че ще спра да пиша и наистина ще го направя 
Малкото, което искам да добавя и което е лично - да, страх ме е, но не поради етническия му произход или поради възрастта му или поради някаква друга причина - страх ме е, че когато дойде времето няма да бъда добра майка. Тежко ми е, няма да лъжа - тежко е да виждаш детето си по 2 часа всяка събота и неделя, да виждаш как то застава пред вратата на дома и сочи навън, а ти да си абсолютно безсилен да го изведеш или да му обясниш, защо трябва да стои там - чувствам вина, огромна вина, че му причинявам това.
Иначе по темата - детето ми ще знае истината за себе си, кога и как ще му я кажа и по какъв начин ще го подготвя...
мисля по този въпрос и ще измисля - когато го опозная достатъчно добре.
Малкото, което искам да добавя и което е лично - да, страх ме е, но не поради етническия му произход или поради възрастта му или поради някаква друга причина - страх ме е, че когато дойде времето няма да бъда добра майка. Тежко ми е, няма да лъжа - тежко е да виждаш детето си по 2 часа всяка събота и неделя, да виждаш как то застава пред вратата на дома и сочи навън, а ти да си абсолютно безсилен да го изведеш или да му обясниш, защо трябва да стои там - чувствам вина, огромна вина, че му причинявам това.
Иначе по темата - детето ми ще знае истината за себе си, кога и как ще му я кажа и по какъв начин ще го подготвя...
мисля по този въпрос и ще измисля - когато го опозная достатъчно добре.
Фокси, ти посмей да спреш! Имам супер "наказание", ти посмей...
Извън темата, вярвам ти напълно, че сърцето ти се къса. И ми е ясно, че не е метафора.
За добрата майка...мила, малко са онези, които се смятат за такива дълбоко в себе си. Когато аз минах през подобни терзания миналата година (синът му ни беше докарал до лудост), мъжът до мен ми каза: Само добрата майка се пита дали ще може да бъде такава.
Е, все още се питам дали съм добра.
Извън темата, вярвам ти напълно, че сърцето ти се къса. И ми е ясно, че не е метафора.
За добрата майка...мила, малко са онези, които се смятат за такива дълбоко в себе си. Когато аз минах през подобни терзания миналата година (синът му ни беше докарал до лудост), мъжът до мен ми каза: Само добрата майка се пита дали ще може да бъде такава.
Е, все още се питам дали съм добра.
Не, че съм осиновявала все още, но.... Аз също бих заявила, да не е от ромски произход, наречете ме расистка, но ме притеснява генетичната информация. 
Спокойно бих осиновила, мулатче, китайче и всякакъв друг етнос, но... циганче.... имала съм приятелки циганки и съм се отнасяла към тях с уважение, не са били лоши хора, но.... имам предразсъдъци, освен това ме притеснява злобата на хората особено към ромите. А да не говорим, че медиите ни набиват в очите ромите като... мързеливи, крадливи и понеже са малцинство всеки гледа да осигури техните права, а българите да се спасяват. Едва ли не те живеят на наш гръб. Което леко дразни и настройва хората срещу тях. А да не споменаваме техните протести, че каквото и да се направи за тях все не им е достатъчно. Възхищавам ви се за това, че с чисто сърце сте осиновили ромче..., и ме е срам от себе си, че не бих имала тази смелост. Да се изправя срещу хорските предразсъдъци, да се съмняват постоянно в детето ми, че ги краде, понеже е ромче.... или да го гледат като половин човек или изобщо да не го третират като такъв.
Спокойно бих осиновила, мулатче, китайче и всякакъв друг етнос, но... циганче.... имала съм приятелки циганки и съм се отнасяла към тях с уважение, не са били лоши хора, но.... имам предразсъдъци, освен това ме притеснява злобата на хората особено към ромите. А да не говорим, че медиите ни набиват в очите ромите като... мързеливи, крадливи и понеже са малцинство всеки гледа да осигури техните права, а българите да се спасяват. Едва ли не те живеят на наш гръб. Което леко дразни и настройва хората срещу тях. А да не споменаваме техните протести, че каквото и да се направи за тях все не им е достатъчно. Възхищавам ви се за това, че с чисто сърце сте осиновили ромче..., и ме е срам от себе си, че не бих имала тази смелост. Да се изправя срещу хорските предразсъдъци, да се съмняват постоянно в детето ми, че ги краде, понеже е ромче.... или да го гледат като половин човек или изобщо да не го третират като такъв.
А да не говорим, че медиите ни набиват в очите ромите като... мързеливи, крадливи и понеже са малцинство всеки гледа да осигури техните права, а българите да се спасяват. Едва ли не те живеят на наш гръб. Което леко дразни и настройва хората срещу тях. А да не споменаваме техните протести, че каквото и да се направи за тях все не им е достатъчно.
Искам да разкажа една случка от дома. Може и да няма много общо с темата, ама... не ми излиза от ъкъла. Значи - ние с Исак се разхождаме на двора, а около двора циганки метат улицата. Той по принцип много обича да гледа какво става навън и когато види някой, който работи спира и почва да го изучава, какво точно прави. Та спряхме ние и гледаме жената, как мете. Принципно повечето хора обръщат поглед и гледат на другата страна, докато ни задминават (не знам защо), но тази циганка спря да мете и му махна. Той, много щастлив, че са му обърнали внимание й се усмихна и също й махна. Тогава жената ме попита "Твое ли е?", а в очите й се четеше мъка (тук вече може и да си въобразявам, но мисля, че и тя е оставила дете в някой дом - поне така разбиращо ме погледна), аз й отговорих "Не още, но скоро ще стане наш.". Мисля, че тя разбра, за какво става дума, защото ни пожела по-скоро да стане наш.
Не знам, каква е поуката, но случката не ми излиза от ума. Тази жена спокойно можеше да извърне погле от Исак и изобщо не беше длъжна да му махне, но го направи, а много българи просто го отминават, все едно е невидим, а той стои, казва "чичо" или "леля" и се надява някой да го види.
Препоръчани теми