Сватбарски гафове.

Ей, страшна тема, бравос!
Блонди, довърши ме с твоята история 

Да се включа и аз

Сватба Номер 1
В деня преди сватбата с мъжа ми се изпокарахме като кучета, та като дойдоха да ме взимат не си говорехме... Дава ми кумата букета, а розите взеха да падат една след друга. Забучкам 2, една падне, ужас... две се счупиха през дръжките. Майка ми вика - Няма страшно ся ша ги оправим и ги увъртя с тиксо  .
Отиваме пред гражданското (на витошка) а там - 20 коли народ, няма място къде да сляза аз, та ни спират почти на аптека и аз опъвам пеша, ама подтичвам, щот няма време. Преди да сляза обяснявам на оня тиквеник шофьора в колко и къде да ни чака след това. Влизаме вътре, и наще взеха да се суетят, шампанското било в джипа, не, в микробуса, не в баба ми, е в крайна сметка се оказа, че сме го забравили, както и червеното вино за църквата, за сметка на това обаче кума ми стиска една бутилка ракия засукана със здравец. Дадоха ни служебно шампанско де, щото честичко им се случвало, та имали за такива случаи... Както и да е излизаме от гражданското, мъж ми ме разнася на ръце, цигани с тъпани, фотоапарати щракат, по едно време се оглеждаме няма никой, само ние с мъжа ми и кумовете, а колата я нямааааа. Запалихме по цигара и зачакахме, е да ама не, няма и няма, обаждам му се аз на оня драйвъра той вика човека, как бе, чакам ви пред църквата.... ква църква бе??? Обаждам се на баща ми и викам идвай да ни вземеш, а той, ааааа, не мога, тука съм си намерил много добро място за паркиране... Тръгваме пеша (църквата е света Неделя Слава Богу) аз буча, обувките ми стягат, роклята ми се мандахерца, то едни обръчи, едни чудесии ... ужас
Влизаме в църкватаааа, там жега, ужас, и понеже сме с връзки сме по дългата процедура 60 минути. Слагат ни тия корони, (сигурно са по 5 кг) на главите а аз едни фризури с 1000 фиби. Е от тая корона всичките фиби ми се забиха в главата, текат ми сълзи от болка, хората мислят, че съм се умилила от тържествената служба 
Накрая отиваме в ресторанта, във фоайето ни инструктират как да влезем и какво да правим, в този миг влита шефа ми, порядъчно закъснял и започва да целува кума и да му честити - ми отде да знае човека - гледа черно костюмче и решил, че той е младоженеца... Следва речта на кума. От една седмица я зубри, невероятно слово, много прочувствено, уж го беше научил, амаааа. Та става кума и започва драги гости, добре дошли на това мило тържество и гипс Стои и мълчи като пън... Кумата му подсказва, той не зацепва от притеснение... е и без реч минахме, сега я имам в оригинал, написана...
Дойде време да чупим питката, вдигам аз ръцете, ама роклята без презрамки - аз без сутиенче и хоп циците отвън 
Един от гостите се напи като прасе и заспа с лице в манджата, оператора се качи на един бар стол, за да снима по-добре хорото, което се оказа грешка, защото падна барабар със стола и камерата... Май го заболя, незнам...


Сватба Номер 2
Решаваме, че ще е в много тесен кръг и заминаваме да се веним в Банско - кумове - същите от първата ми сватба - станали са вече щатни. Аз бременна в 6 месец, кумата току що родила.
Та събираме се в центъра на Банско, пием по кафе и тръгваме към общината. Качваме се горе, а на мен нещо ми липсва, ама не мога да зецепя кво е. Викат ни да влизаме и на мен ми просветва - букета съм си забравила в кафенето. Викам на мъж ми - без букет няма да се женя  и той милия хуква да го търси. Връща се след 10 мин, потен като змей, вода тече отвсякъде, че как не, 9 юли е... В Банско има традиция кумовета да слагат халките, та слага кумата на мъжа ми халката, тръгва кума ми да слага моята, ама нъцки, халките са поръчани преди да се забременим и няма никакъв шанс да ми стане 6 месеца и 30 кг по-късно. Натика я де... Едва дочаках края на мероприятието, пръста ми беше посинял, ще се пръсне, но успях да я махна...
После в ресторанта беше истински гърч, щото музикантите разбраха, че сме се оженили и взеха да ни свирят на ушенце, е да, ама на бебето не му понася тая музика и като се замята, едни салта едни чудесии - корема ми се мести... Сигурно затова сега е такъв танцьор

Блондиииии, не е истинааааа, сълзи ми потекоха от смях! Евала за адекватните реакции 

Като прочетох за гнидите се сетих, че забравих да напиша. Преди сватбата /първата/ съм отишла в салон да ми потъмнят перманентно миглите /не ми понася спирала/, че поне малко да се виждат, и както си стоя със затворени очи с някакви памучета изведнъж страшно ми залютя на очите.Стисках колкото можах, но като закапаха едни сълзи като отприщен бент.Но аз упорита казали сами да не си отварям очите и така...По едно време една женица писна и козметичката се хвана за главата като ме видя... Целите ми бузи наситено черни и размазани, а очите кървясали /на следващия ден съм булка/. Започват да ме трият с какво ли не, обаче боята устойчива, не помръдва... Козметичката се пищиса и в тоз момент една женица вика, аз знам как ще оправим нещата, дайте пепелника. Натопи един памук в сред угарките и кат взе да жули, ма изчисти боята  На другия ден "бех"
направо "бела и цървена".
А за ритането на менчето, явно много добре ми се беше нагодило /сватба 2/, такова воле му бих, че по фотографката и най-любопитните близкостоящи сухо място не остана 

Е аз кво да се оплаквам, като Блонди взе първото място по каръщина  При мен само дето младоженеца закъсня и си изпуснахме часа в съвета...Сменял летните гуми на колата със зимни, точно този ден...Но и със закъснение ни ожениха де...После ми се обели носа и ми се откри една дупка в грима, но всички бяха достатъчно пияни да не забележат...

Блонди,не се обиждай,но никак не ми стана смешно.Натъжих се като го прочетох. Все пак сватбеният ден би трябвало да е един от най-прекрасните моменти в живота ни,а ти какво си преживяла само.
 

Ох, страхотни сте   

С вас едва ли мога да се конкурирам, но все пак...

Мъжът ми е от Минск. Сватбата бе в София. Един негов приятел с гаджето си специално дойде на море у нас, за да го комбинират със събитието ни. В деня на сватбата пристигнаха  рейс от Сл.бряг. Стигнали до Биллата на Красно село, но ритуалната зала (на гърба й) така и не намерили  . Звъннаха ми от уличен телефон точно, когато мъж ми влизаше в стаята ми след дълъг откуп и повече не чухме нищо от тях. Прибраха си се в Беларус без да се видим и дори чуем 

По време на откупа (за мое щастие го видях чак на записа), баба ми (чистокръвна шопкиня) в луд възсторг, че най-накрая жени 30-годишната си внучка, с всичка сила изкрещяла "ИХУУУУУУУУУ" в ушите на нищо неподозиращите белоруски сватове, който чашите си изпуснаха от уплах 


На път за ритуалната зала ми се обади гневен и ругаещ DJ, който деликатно бях сиктиросала с уговорката, че ще се "чуем пак". Той не разбрал намека и се занесъл в ресторанта, където налетял на наетите от нас негови колеги 

Част от гостите ми (вярващи евреи) се наложи да изпуснат разписването, защото сватбата бе в Шабат и трябваше пеш да отидат до ресторанта  в другия край на града. Добре, че се отказах от идеята за ресторант на Копитото на Витоша .....

При нас нямаше кой знае какви гафове.
От предварителната подготовка - бях си поръчала рокля в екрю с дантела в малко по-тъмно екрю и когато ме викнаха за проба изведнъж се оказа, че дантелата е кафява.  Питам защо и ми отговарят - ами сигурно такава са имали ... Категорично отказах да се омъжа в този вид и тогава момичето от магазина ръчно подмени всяка една дантелка по роклята, чантата и воала ми с дантелите от друга рокля от същия модел.

Сутринта на сватбата трудно смогвахме с разписанието и така, когато дойдоха шаферките ми, аз бях гола и си намъквах бюстието.  Поне докато дойде младоженеца, се оправих. Той донесе такава люта ракия (52 градуса), че тези, които ме вардиха, се изпозадавиха.

Проявих се с хвърлянето на букета - прехвърли всички и отиде чак под масата на ди джея, но неомъжените ми гостенки се метнаха чевръсто да го гонят. 

На моя абитурентски бал -беше далечната 98г - момчетата от един съседен на нашия клас поздравиха момичета от нашия клас с Курви сбогом , пред учителите- нямам думи просто- има го и записано на касета и като го гледам и сега си умирам от смях - И сега специален поздрав за момичетата от V.б курс с песента Курви Сбогом от момчетата от Vа курс"- това го казва диджея

 На тържествената церемония трябваше да изпием до дъно шампанското от сватбените ни чаши. Само че майка ми ги беше украсила със захар,залепена по тях с лимонов сок. Е, моята уста беше нацепана от студа и пищях от болка (всичко е записано) около 5 мин.

На сватбата на кумците ни мъжът ми го попитаха "Какво е виното, куме?!" На което той чинно и искрено отговори "Студено!"

блонди,ти ме довърши! на глас съм чела твоята история!!

 

Дано и други освен него са снимали.

Аз все още не мога да простя на братовчед ми, че ме продаде за цели 14лв. Свекър ми и девер ми извадили долари и човека като видял зеленоте се смилил над тях. Но не забелязал, че банкнотите били от по 1 долар....
Но това не е нищо. Сватбата, на която бяхме кумове беше интересна.
Отиваме да взимаме булката - лек дъждец. Отиваме в ритуалната - затворена. Хорицата разбрали, че подписването е в 7,30 вечерта вместо в 17,30. Добре, че фотографа имаше телефона на дамата, която ги бракува - женицата спокойно си сръбваше водка в едно кафене. Отиваме в църквата. Едва влезли и навън руква пороен дъжд. Докато траеше ритуала на 3 пъти валя и спира.
Отиваме в ресторанта. Сватбата на открито край басейна ( все пак е 23 юли). Покривки сменяни 3 пъти, салатите и приборите - и те по веднъж. Само нашта маса с мокрите покривки, че нямало време да украсяват. Добре, че не валя повече.
По някое време гръмна бушон някакъв - половин час без музика, осветление и т.н. Романтика...
Но беше весела сватба.

Това ме подсети - на сватбата на наши приятели точно влизаме в ресторанта, минава "официалната част" по посрещането и DJ-ят пита "Какво е виното, куме?", при което кумът развърта чашата, като че ще дегустира, помирисва, пийва и отговаря "Виното е прекрасно"  В този момент някой го рита да се осъзнае какво трябва да каже, а кумът невъзмутимо се обръща с думите "Какво, бе?"

Имах нестандартна сватба и избегнах много гафове и неудобства благодарение на това . Като цяло  сватбата мина идеално  , не мислех за нищо , бях изчислила времето перфектно ( и не само времето  )  и пак не мина без гафове -кума ми  ме изнерви зверски - забравил си личната карта - установи го чак в кметството , после се оказа ,че си е забравил и кръщелното - естествено разбра го чак като му го поискаха в църквата  , но това е нищо в сравнение с вашите истории  .