Сватбарски гафове.

Макар че в самия ден всичко ми се струваше повече от трагично, сега се сещам само за това:
Реших поне веднъж в живота си да се докарам с маникюр и си сложих ноктопластика. С голям зор я опазих цели 2 дни, докато в самия ден не хванах прахосмукачката да чистя и си отлепих нокътя на тоя пръст, който трябваше да играе важна роля - на който се слага пръстена. Май си пресрещнах ръката на спалнята. Майка ми изпадна в истерия, защото тъкмо спорехме как аз не смятам да си мятам чул на главата, було де, а само ще го ползвам за шал. Та нокътя съвсем я довърши и кумата хукна да я успокоява. Аз бясна и с пулсиращ от болка пръст звъннах на свеки да носи някакво лепило и се занесох в съседите - добри хора. Съседа полицай - много добър човек и добра ракия прави. "Успокои" ме набързо с една чашка домашна на гладно, има няма в 10 часа. Върнах се довърших чистенето, ходих на прическа, дойде свеки с поксипол и пак драма. Никой не ще да ме лепи. Кумата я гримират, майка ми и треперят ръцете, свеки и тя не ще. Да не говорим, че драмата - ще сложиш було, няма да сложиш пак се разгоря с пълна сила. Сетихте се сигурно кой лепи нокът. Айде пай в съседите, съседа добър човек - полицай, залепи нокътя от раз, даде ми инструкции как после да го отлепям, че тоя поксипол здраво лепял, черпи ме още ммм две ракии малки  . Върнах се щастлива и омаяна, с нокът и изобщо не усетих как ме нападна майка ми и ми забучи с някакви фиби булото в бронираната с тонове лак и пяна коса.

Забравеното шампанско, 10 минутната суетня в църквата в търсене на свидетелството за брак /седящо в чантата на майка ми, която активно го търсеше/ не ги броя хич

 
           
О не, момичета, смилете се над мен!
Направо ми се схвана ченето от смях.......

в ритуалната зала. по време на церемонията, фотографът прави знаци на мъжа ми да ме настъпи и му казва "настъпи я" /пък аз блея и не чувам  /. мъжо, обаче чува "целуни я". и ме целува. фотографът пак - настъпия. мъжо пак целува. и така още веднъж, докато се усети. доста по-нататък в речта длъжностното лице каза "можете да целунете булката"  

От тази тема разбрах,че много хора имат дарбата да пишат хумористично.

Мойта сватба нямаше изцепки, но се сетих за сватбата на брат ми. Ние сме от Хасково, той се жени във Варна всички наши сватбари спяха в един хотел на Дружба ще пропусна малките изцепки и как майка ми беше толкова сащисана, че ни приемаше, ни предаваше.
Отиваме да вземем булката, а на вратата едни хлапетийки искат "откуп". Майка ми беше пъхнала в джоба на брат ми всякакъв вид банкноти, обаче нашия бърка и вади по инерция 2 лв. и едното му вика: "Хм, за 2лв. си вземи булка от Хасково  !
Аз си бях направила ноктопластика и като ми се завъртя тоя ми ти цифров апарат из ръцете и го изпуснах от терасата, та стана на сол, а за снимки да не говоря...
Но най-голямата изцепка беше като се прибирахме към Хасково ( е тогава не ми беше до смях). Прибираме се на 7 декември и както беше хубаво времето някъде след Обзор почва да вали сняг. По един баир буса закъса и един услужлив чичко предложи да дръпне буса със снегорина си... Снегорина на макс, чичкото си подскача на седалката; буса отзаде като шейна на ляво - на дясно, шофьорът на буса ще пробие клаксона да бибка на онзи от снегорина да спре; онзи надува и продължава; една приятелка на майка изпада в истерия и започва да вика, един приятел на брат ми й вика "Млъкни или ще ти бия два шамара поне да знам що викаш!"... Спря оня със снегорина и решихме да постоим малко да охладим страстите. Настигнаха ни още 3 коли сватбари дето позакъсняха и те спряха, и който мине, замине решава, че пътя е доста заледен и спира и стана една опашка... Спря една жена и взе да вика: "Тука ще зимувам, но не продължавам!" Тръгнаха да я убеждават мъжете, че не е толкоз опасно и т.н. Качихме се пак да се прибираме, а онази майкината дружка вика: "Не аз няма да вляза вътре." Настанихме я в една друга кола и хайййде. Спираме по едно време на една бензиностанция, ама вече в куп и потегляме. По едно време единия шофьор от едната кола звъни и пита: "А бе вие що минахте през Бургас?" (през Бургас доста се заобикаля), а ние: "Къв Бургас ние сме вече на Петолъчката." Той карал след буса, ама не видял, че е хванал от бензиностанцията след друг бус. Айде и там 1 час докато да ни настигнат "бургазлии" (подарихме му после на човека карта и компас, че по-лесно да се ориентира). И така се прибрахме посреднощ към 2-3 ч.

незнам смешно ли ще бъде за вас но за мен си беше откровенно трагично та чак се замислих дали пък да не я спираме тая сватба докато е време.
та на въпроса:
редя си значи аз за  случая един ягуар който трябва да бъде взет в деня на сватбата отшофьора от майната си нищо момчето си работи като шофьор не се притеснявам и за минута и така докато се обажда бъдещият ми мъж половин час преди подписването и жизнерадостно ми съобщава че колата се е самозаключила пред тяхната кооперация а ключовете са на волана и тепърва ще ходи шофьора до шоурума за да вземе другия комплект ключове и да съм благодарна че тяхната кола била извън двора че колите на всички останали сватбари са заклещени в двора......... тук аз започвам да пия успокоителни......... минава се извесно време и разбирам че най-накрая процесията е тръгнала но за мое щастие от небето започва да се сипе яко дъжд толкова як че колата неможа да спре пред входа а на съседния ъгъл, излизам си аз бясна от входа и и отпред ме посреща една огромна локва, това вече неможе да ме спре след като съм решила дилемата сватба или не запрятам роклята та гащите ми да лъснат и тичам през дъжда. такова шоу напарвих и на сватбарите от 2 други сватби чакащи наши милости да се вяснат защото един от нашите гости се беше запънал в ритуална зала и недаваше и дума да се издума нечия друга сватба да мине преди нас в ритуалната когато водещата взе да реди: взимам теб за жена и т.н. ......... замълчава в очакване младоженеца да се подсети че е негов ред да повтаря........ нашия блее, след катого подсетиха че е негов ред той успя да каже ама това аз ли трябва да го кажа? не бе да се киприш сме те турили тука. това че щях да припадна в църквата не го броя но пък отчето какви очи отвори когато излоках цялото вино .... то било и за двама ни ама кой ти казва. другите гафове съм ги почти забравила като това че на университета правим ляв завой от към забраненото пред ченгетата и нас не ни спират но след нааааааааааааас добре дошли на 3-4 коли от гостите айде като сте на сватба та по 50 лв. за здравето на младоженците........ в ресторанта всичко си мина почти безпроблемно е и аз метнах менчето от залата та чак в градината ама то след това напрежение ми е простено

Сватбата на братовчед ми - декември месец. Студ по русенски.  Тогава бе разрешено сватбите да са в частни ритуални домове и тази е в първия такъв. Залата малка, гостите повечко, студено и един флейтист и арфист развалят въздуха. Започва церемонията. Водещия пита:

- Ти Даниела, съгласна ли си да вземеш Милен за свой законен съпруг?
Булката мига на парцали и вика - Казвам се Надежда!
Водещия веднага се коригира със същия въпрос. После се обръща към младоженеца:
- Ти Милен, съгласен ли си да вземеш Даниела?
Булката пак се обажда - Казвам се Надежда!
Водещия много се смути! Вади луксозната химикалка да се разпишат, ама пусто от студа не пише. Народа започна да се пребърква, ние отзад не разбираме какво става и почваме да пляскаме ... Накрая водещия казва "Обявявам Милен и .... " и запецна. Булката съвсем кротко и съпричастно:  "Надежда"!

  Силве,,...нахилих се по нощите.

     От всеки втори постинг  ТУК разбирам , че има невероятни дами  с поглед към смешното, което е  невероятно и добро:-)))
   Добре разказани истории.  Смешно разказани.. и истински.  Няма да зачеквам правописа,  защото не съм безгрешна  и не хвърлям камък. )) не, че нямам забележки.,  но понеже се смея,  няма да   посочвам... поради .. горното.

    Хващам се, че цитирам сакътлъците   , ей така , на... отново да се усмихна.

Блонди, Никси....добре се посмях, момичета!

Сестра ми се казва Десислава. по времето на нейната сватба имаше 20-толевки с образа на царица Десислава.

Зет ми идват да я вземат. Ние с приятели и рода искаме пари. Младоженеца вика "Как се казва булката?" /с цел като му кажат името, да каже "Ами тогава ето една банкнота с името и!"/, но един гръмогласен приятел виква "Ти де си тръгнал бре, като не знаеш името на булката си!?" 

В църквата моята свещ се оказа счупена и аз през цялото време я крепях да не падне и да подпали роклята. На всички снимки там съм с поглед вторачен в свещта все едно правя магии 
В ритуалната зала целунах младоженеца преди да кажат:"Може да целунете булката". Най-тъпо се получи в ресторанта, когато диджеят покани младото семейство на първия си танц, точно когато мъжът ми беше отишъл да посреща едни негови закъснели приятели и аз увиснах, като ..... Когато дойде време за сваляне на жартиера се оказа, че такъв не съм си сложила  Не са кой знае какви гафове, но едва ли ще ги забравя 
Блонди направо онемях от твоята история 

Моята сватба си беше малка комедийка. А може и трагедийка, защото гримьорката ми закъсня цели 40 минути, при точен разчет на времето до секундата...
Фризьор, маникюр в салона и вкъщи чакам и гримьорката... Идва тя, започва едно бавно клепане, клепане, а клаксоните и цялата тайфа коли - младоженец, кумове, сватбари бибиткат. Звъня на бъдещия младоженец да спират, където и да са /аз все пак ги чуват някъде/ и да стоят там, докато не ме довършат... Накрая изгоних гримьорката, дооправих се сама /уви беше се поувлякла/ и нахлузвайки корсета, те вече цъфнали на врата ме "откупват" с парички в обувката. Нахлузвайки корсета през 2 минути идваха потните ми приятелки, удържайки със сетни сили набезите да питат стигат ли парите и дали съм готова, а аз с единия крак в жартиера викам "Още!!!" /е не съм готова!/ ... В последствие се оказа, че както и да съм навървила връзката на корсета, не е точно така и с леля ми и майка ми, айде наново... Напъхах се в роклята, тъкмо навреме, когато кумът ми / ?!?/ нахлу в стаята... Не знам защо той, може би защото тежеше с около 20кг повече от младоженеца, беше поел офанзивата..
Както и да е, последва всичко нормално, като изключим, че мераците на сватбарите да карат до и след нас, не позволиха на оператора с камерата дори да доближи колата ни.
Следва малко смях в ритуалната зала, когато дойде момента с настъпването и цяла тумба се разпищя зад мен "Настъпи го! Настъпи го!" /нещо, за което уж бях подготвена предварително/, а аз блейката, докато се усетя и вече мъжа ми стовари крака си под огромната ми пола на точното място, а аз се разпищях и разскачах, като заклан петел.. ..
Другото смешно беше влизането в ресторанта: тишина, мълчание, всички гости строени около бялото платно на пода, слаба светлина, свещи, тържествен момент, отпред ни чака водещия на програмата, ние пристъпваме, тиха музика и изведнъж от сакото на младоженеца се разнася гръмко "КУ-КУУ, КУ-КУУ..." /така му свиреше телефона на един колега, като кукувица/...  Смях, сконфузност.. че сме ку-ку, ку-ку сме и двамата, ама нямаше нужда  ...
Ритам менчето, но с як замах! - момче искам все пак, настървила се бях и за малко да центрирам собствената ми майка и камерата - някак се разбягаха и прехвърча помежду им.
След това последва малък гаф - единия сватбар от зор да ни прегръща и целува, незнайно как с едно залитане остави половината салон без осветление , а човека си беше и електротехник инженер по професия. Но пък разпалиха свещи, романтика.
А после малък "бой" за микрофона между майка ми и баща ми... дори на сватбата ми не можаха да прикрият желанието си да се наложат един на друг и надприказват.

На сватбата на брат ми , аз на около 9 години - шаферка .
В църквата по време на ритуала седя зад булката и държа шлейфа й . Отегчавам се до смърт ( документирано е как се оглеждам и блея в пространството ) . Булката тръгва да обикаля масата , но аз си стоя  и държа шлейфа ... е и тя не стигна далече - три крачки и се закова на място . А брат ми спокойно си продължи без нея . 
След ритуалната зала - брат ми вдига на ръце булката и я понася към колата . Бащата  на брат ми в желанието да се изтъкне , бе поръчал 10 мерцедеса ( бели )  и естествено брат ми мина няколко докато нацели техния .
На самата сватба бяха три роди - на булката , от страна на майка ми и от страна на бащата на брат ми .
В края на сватбата баща ми ( настоящия съпруг на майка ми ) , заедно с бащата на брат ми ( съответно бившия на мамето ) прегърнати се размотаваха из ресторанта и си говореха мило - майка ми естествено леко избесняла на баща ми , не му говори поне седмица .
Самата сватба бе в ресторант Хавана на Витошка ( вече го няма ) и имаше над 150 човека - гледката на разноликата тълпа бе просто смехотворна - едната рода имаща се за нещо по така  ( нагласени , изрусени жени с перли и рокли с голи гърбове и господа със шапки , и т.н. ) , другата рода с басмените роклички и баби с елеченца  ( булката да кажем не е точно от град  ) и родата на майка ми .

Има и още , но ми е жал да разправям , защото си спомням колко усилия хвърли майка ми да организира всичко и как накрая беше пред нервна криза .
Само ще спомена , че имаше демонстрация кой повече дава , обир на едни от гостите , две бивши на брат ми - едната ронеща сълзи през цялата сватба , а другата пияна го издебна в тоалетните ( отърва се ) ... и моя милост в невероятно неудобна рокля с миниатюрни камъчета по нея , които с кеф късах и хвърлях - беше копие на роклята на булката , а аз отказвах да нося нещо еднакво с нея . 

Много се посмях и аз 
Не си спомням много гафове на моята сватба,но след като гледахме сватбата на един момент имаше гаф.Аз бременна в 7месец доста едра, посрещам младоженеца ухилена до уши и изглеждаша като олигофрен.......... И той с думите;"-Здравей красавице"  
Като го гледаме това и аз се заливам от смях,а той:"Ми какво да ти кажа!?  "

Леле, Блонди, лудница просто!