Търпение, момичета. Работя. 
- Публикувана: 10 авг. 2007, 17:21 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2008, 14:14 ч.
искам да даря хонорарите си
Lali, когато си готова пиши как.
Винаги може да се организира набиране на средства чрез смс. Въпросът е имено в контрола и в последствие в разпределението. Всяка клиника ще се бори за своите пациенти и така ще се решава кой ще печели и кой не. Ако се наберат много пари, естествено ще се намерят механизми и подкупи кой ще ги вземе (от специалистите). Ако се съберат малко пари, идеята ще потъне в забрава. Песимист съм, но съм се напатила. Който има идея как да го организираме добре, аз също подкрепиам идеята.
Винаги може да се организира набиране на средства чрез смс. Въпросът е имено в контрола и в последствие в разпределението. Всяка клиника ще се бори за своите пациенти и така ще се решава кой ще печели и кой не. Ако се наберат много пари, естествено ще се намерят механизми и подкупи кой ще ги вземе (от специалистите). Ако се съберат малко пари, идеята ще потъне в забрава. Песимист съм, но съм се напатила. Който има идея как да го организираме добре, аз също подкрепиам идеята.
Lessyy, "браво" и "много благородно" и "поклон" са много слаби думи, за да покажат възхищението ми. Едно сърце е голямо, не когато от много отдели малко за някого, а когато дава и малкото, което има, за да помогне.
Нямам думи! Постъпката ти е...
Lali, а твоята идея е наистина блестяща! Дано може да се реализира скоро!
Успех на всички!
Нямам думи! Постъпката ти е...
Lali, а твоята идея е наистина блестяща! Дано може да се реализира скоро!
Успех на всички!
Още веднъж искам да благодаря на всички за подкрепата!
Получих много писма. Сред тях има хора борили се по 15 години, други са все още в началото. От историите, които прочетох, съм убедена, че всички те искат да имат дете с цялото си сърце, но нямат възможност да продължат по-напред по финансови причини. Казала съм си, че ще събирам истории около месец. След което, най-вероятно на принципа на случайността ще избера няколко семейства за колкото са се събрали пари. Може би другата седмица ще знам колко са точно събраните средства.
Обмислям възможност да събера, вас и семействата, които ми писаха на нещо като парти, но не знам дали ще намеря спонсори. Ако успея да го организирам, може на него да се съберат още средства и да се помогне на още семейства. Трябва да намеря място където да се съберем и да поканя гости, които биха били така добри също да дарят средства. Семействата, които ще бъдат подпомогнати, ще си изберат клиника, на която да бъдат преведени парите. Всички документи, доказващи историята им ще бъдат проверени, за да се гарантира обективност и справедливост на процеса.
Понякога ми се иска всички семейства, които имат проблеми със забременяването до мислехме по друг начин. Колко пари се хвърлят за гадни експеримети, хормони, инжекции, растящи фуликули, изследвания, АГ прегледи, извлечени яйцеклетки, депресии, замразени ембриони, трансфери, аборти и пак отначало.... и какво ли още не... А България е пълна с домове за сираци, в които има прекрасни деца. Наистина прекрасни, видяла съм ги с очите си. Тях пък някой е довел насила на този свят и е захвърлил като ненужна вещ. Ние хвърляме пари по клиники, а те дават всичко за нечие внимание, един шоколад и... не дай си боже някога да кажат "мама"... Някога да бъдат обичани...
Много ме е яд, че 80% от нас са възпитани да държат на гените си, вместо на човешкото щастие.
Много ме е яд!
Но по силно от човешката ценностна система няма и като ти е втълпено от дете че трябва да родиш свое дете, не може да вървиш срещу това. Не ме винете за тези думи, само помислете каква ужасна несправедливост, нали?
Толкова пари се хвърлят, ин витро клиниките никнат като гъби, гълтат парите ни които сме изкарвали с труд... А там някъде в някой дом, едно дете всяка нощ заспива с мечтата за свои мама и татко...
Може да е всеки един от нас.
Аз много мисля за това...
Поздрави и лек уикенд,
Людмила
Получих много писма. Сред тях има хора борили се по 15 години, други са все още в началото. От историите, които прочетох, съм убедена, че всички те искат да имат дете с цялото си сърце, но нямат възможност да продължат по-напред по финансови причини. Казала съм си, че ще събирам истории около месец. След което, най-вероятно на принципа на случайността ще избера няколко семейства за колкото са се събрали пари. Може би другата седмица ще знам колко са точно събраните средства.
Обмислям възможност да събера, вас и семействата, които ми писаха на нещо като парти, но не знам дали ще намеря спонсори. Ако успея да го организирам, може на него да се съберат още средства и да се помогне на още семейства. Трябва да намеря място където да се съберем и да поканя гости, които биха били така добри също да дарят средства. Семействата, които ще бъдат подпомогнати, ще си изберат клиника, на която да бъдат преведени парите. Всички документи, доказващи историята им ще бъдат проверени, за да се гарантира обективност и справедливост на процеса.
Понякога ми се иска всички семейства, които имат проблеми със забременяването до мислехме по друг начин. Колко пари се хвърлят за гадни експеримети, хормони, инжекции, растящи фуликули, изследвания, АГ прегледи, извлечени яйцеклетки, депресии, замразени ембриони, трансфери, аборти и пак отначало.... и какво ли още не... А България е пълна с домове за сираци, в които има прекрасни деца. Наистина прекрасни, видяла съм ги с очите си. Тях пък някой е довел насила на този свят и е захвърлил като ненужна вещ. Ние хвърляме пари по клиники, а те дават всичко за нечие внимание, един шоколад и... не дай си боже някога да кажат "мама"... Някога да бъдат обичани...
Много ме е яд, че 80% от нас са възпитани да държат на гените си, вместо на човешкото щастие.
Много ме е яд!
Но по силно от човешката ценностна система няма и като ти е втълпено от дете че трябва да родиш свое дете, не може да вървиш срещу това. Не ме винете за тези думи, само помислете каква ужасна несправедливост, нали?
Толкова пари се хвърлят, ин витро клиниките никнат като гъби, гълтат парите ни които сме изкарвали с труд... А там някъде в някой дом, едно дете всяка нощ заспива с мечтата за свои мама и татко...
Може да е всеки един от нас.
Аз много мисля за това...
Поздрави и лек уикенд,
Людмила
Но по силно от човешката ценностна система няма и като ти е втълпено от дете че трябва да родиш свое дете, не може да вървиш срещу това.
Не си съвсем права, Леси. Мен никой не ме е възпитавал по този начин, дори напротив, като казах на майка ми, че не мога да забременея, та махна с ръка и каза: "Винаги може да си осиновите. Аз да не мислиш, че щях да ви обичам по-малко, ако бяхте осиновени?" Но това не прави по-слабо желанието ми да родя, нито изтрива болката. Аз сериозно обмислям възможността да осиновя дете, но искам това да стане, защото сме решили да дарим едно прекрасно изоставено същество с любов и семейство, а не защото съм била принудена от обстоятелствата. В момента, когато се почувствам готова да осиновя, ще осиновя, но не го приемам като заместител на раждането, а като нещо отделно. В душата ми има място за повече от едно дете, но в момента желанието да усетя сърчице под моето и ритници вътре в корема е незадушимо. С удоволствие бих си заменила гените с нечии по-добри, просто искам да усетя живота в самата мен!
. С удоволствие бих си заменила гените с нечии по-добри, просто искам да усетя живота в самата мен!
И аз така.Все още не мога да се примиря с мисълта,че ще бъда лишена от това най-страхотно чувство!