Здравейте мами, интересно ми е какво би ви накарало да не искате да имате второ дете. Финансови причини, притеснения как ще се справвяте с две деца, здравословни проблеми... или чисто егоистични подбуди. Признавам, че при мен има известна доза страх, но пък и ми е рано, синът ми още е на 8 месеца.
- Публикувана: 10 авг. 2007, 21:45 ч.
- Последно мнение: 14 авг. 2007, 18:01 ч.
Има ли мами, които не искат второ дете?
Нямам притеснения,просто не съм типа човек които планува 
.Бременоста ми не я очкваквахме,но пък се зарадвахме когато разбрахме,защото ако не се беше случило сигурно още щяхме да отлагаме,за да свършим и още нещо 
.Сега не правя планове,ако стане добре дошло,но не мога да лягам и ставам с мисълта бремена ли съм или не!
.Бременоста ми не я очкваквахме,но пък се зарадвахме когато разбрахме,защото ако не се беше случило сигурно още щяхме да отлагаме,за да свършим и още нещо .Сега не правя планове,ако стане добре дошло,но не мога да лягам и ставам с мисълта бремена ли съм или не!
Аз цял живот искам само едно дете,но откакто забременях се замислям и за второ след време,естествено ще се съобразя с ред причини,финансови,здравословни и други,но ако стане ненадейно не бих направила аборт,ако имам поне минимални условия да си го отгледам.Направо е невероятно как ме е променила бременноста.
Аз съм на моменти - веднага след раждането бях готова за още едно бебе, явно еуфорията от появата на малката ми принцеса още не ме беше пуснала и нещата около отглеждането й ми се виждаха лесни. Сега обаче не съм на това мнение. Колкото повече пораства госпожицата ми, толкова повече мисълта за второ дете ме плаши. Притеснява ме най-вече отговорността, това че всеки нов живот има нужда от огромно количество внимание, отдаденост и грижи. А на този етап това мога да осигуря само на Ени. Все още не съм готова да деля обичта си и отдадеността си към нея. Може би след няколко години, когато малката порасне ще мисля по друг начин. Кой знае...
И аз добреди година виках,че искам само едно дете.Даже хората ми се смееха и ми казваха да не говоря от рано,ама аз се тръшках - "НЕ! Не! Едно ще е!" ... пък сега си мечтая за 3-4 
и то съвсем сериозно.Даже май ще се старая да избегна секциото заради тази причина...но човек никога не знае какво ще му дойде на главата.
IrenaD според мен финансовите причина са сериозни.А ако сте добре обезпечени... всичко останало си идва от самосебе си.Имам позната,която има момиче на 8години и сега мисли за второ само защото мъжа и иска. Иначе нея я е страх от бременността и отговорностите.
и то съвсем сериозно.Даже май ще се старая да избегна секциото заради тази причина...но човек никога не знае какво ще му дойде на главата.IrenaD според мен финансовите причина са сериозни.А ако сте добре обезпечени... всичко останало си идва от самосебе си.Имам позната,която има момиче на 8години и сега мисли за второ само защото мъжа и иска. Иначе нея я е страх от бременността и отговорностите.
Аз много искам трето, ама много
Буболина и аз. 
! Аз много искам трето, ама много
Буболина и аз.
!Четири
На мъжа ми съм му поставила условие - или си оставаме само с това дете или прави още две
Засега е съгласен с второто, ама да видим докога
Определено искам второ дете, притеснява ме факта, че до момента гледам детето си сама почти изцяло и за второ няма да имам сили - поне не на този етап. Алекс беше доста неспокойно бебе, едва сега вече спи по цяла нощ, заиграва се и други приятни за моето око неща 
Затова определено ще изчакаме със второто дете поне 3-4 години, въпреки голямото ми желание да е по-скоро. Не сме говорили със съпруга ми по въпроса, но мисля, че и той ще е на същото мнение.
Затова определено ще изчакаме със второто дете поне 3-4 години, въпреки голямото ми желание да е по-скоро. Не сме говорили със съпруга ми по въпроса, но мисля, че и той ще е на същото мнение. 
.Имам позната,която има момиче на 8години и сега мисли за второ само защото мъжа и иска. Иначе нея я е страх от бременността и отговорностите.[/b]
[/quote]
А според мен, ако само единият иска, особено бащата, това основание ли е? Освен това съм чела, че от психологическа гледна точка е най-добре децата в семейството да са или едно или три. Това е само теория, разбира се. При две състезанието за родителското внимание, както и между тях, ревността са много по-силни. Разбира се, това е само теория, всичко е индивидуално. Няма нища по-хубаво на света от децата. Искрено се възхищавам на майките, които са готови и за трето.
Аз нямам финансови притеснения, имах лека бременост и детето ми, да чукна на дърво е много добро. Може би ще помисля за второ след 2-3 години
[/quote]
А според мен, ако само единият иска, особено бащата
, това основание ли е? Освен това съм чела, че от психологическа гледна точка е най-добре децата в семейството да са или едно или три. Това е само теория, разбира се. При две състезанието за родителското внимание, както и между тях, ревността са много по-силни. Разбира се, това е само теория, всичко е индивидуално. Няма нища по-хубаво на света от децата. Искрено се възхищавам на майките, които са готови и за трето. Аз нямам финансови притеснения, имах лека бременост и детето ми, да чукна на дърво е много добро. Може би ще помисля за второ след 2-3 години
Когато отидох да раждам дъщеря си бях убедена,че никога няма да се реша на второ.Сега съм бременна и второто е създадено с много любов и изключително желано дете.Може би на различните етапи от живота човек мисли различно.Определено съм за второ дете,за да растат заедно да се научат да споделят,а не самото дете да живее в свят на възрастни,където всичко е само и единствено за него.
Исках преди, но вече не.
Не искам, от чисто егоистични подбуди - аз съм едно дете и е прекрасно , да не си делиш нещата с никой.
Да имаш собствена стая и всичко да е за теб.
Толкова ми е добре с едно дете, две баби и една прабаба на 10 мин. път от нас, който го гледат а аз имам цялото свободно време на света. Мога да уча ако искам, или да не уча ако не искам, мога да работя и да не работя.
Живота ми е прекрасен, не бих го усложнила с още деца.
Не искам, от чисто егоистични подбуди - аз съм едно дете и е прекрасно
, да не си делиш нещата с никой.Да имаш собствена стая и всичко да е за теб.
Толкова ми е добре с едно дете, две баби и една прабаба на 10 мин. път от нас, който го гледат а аз имам цялото свободно време на света. Мога да уча ако искам, или да не уча ако не искам, мога да работя и да не работя.
Живота ми е прекрасен, не бих го усложнила с още деца.
Аз много искам трето, ама много
Буболина и аз.
!Четири
Пет!
Аз много искам трето, ама много
Буболина и аз.
!Четири
Пет!
Луди жаби 
И аз добреди година виках,че искам само едно дете.
Ами аз май не искам второ... с детето живота ми се обърна на 180 градуса, наложи се да променя много неща, да се откажа от някои планове, да прекъсна или отложа разни работи, да сменя държавата, социалният ми живот за момента е на ниво почти 0... Не съжалявам, знам че си е струвало, имам най-прекрасното дете на света, но за второ трудно ще се навия, може би от страх че пак ще настанат такива катаклизми в живота ми. Но пък знае ли човек какво ще му дойде до главата
Аз искам второ.........трето не съм сигурна. Катаклизмите така и така са настанали и стария живот няма да се върне. Аз съм израсла с брат и просто не знам едно дете какво ще прави самичко когато порасне и няма накой на близка до неговата възраст, с когото да споделя. А и незнам защо си мисля, че едно дете, когато е само рзвива известна доза егоизъм, независимо от желаноята на родителите му.
.Живот и здраве след време ще решим, но мисля,че съм повече 
Аз много искам трето, ама много
Иначе по темата може би финансовата част. При нас това не е проблем затова се надявам на 3-ки
Аз съм на моменти - веднага след раждането бях готова за още едно бебе, явно еуфорията от появата на малката ми принцеса още не ме беше пуснала и нещата около отглеждането й ми се виждаха лесни. Сега обаче не съм на това мнение. Колкото повече пораства госпожицата ми, толкова повече мисълта за второ дете ме плаши. Притеснява ме най-вече отговорността, това че всеки нов живот има нужда от огромно количество внимание, отдаденост и грижи. А на този етап това мога да осигуря само на Ени. Все още не съм готова да деля обичта си и отдадеността си към нея. Може би след няколко години, когато малката порасне ще мисля по друг начин. Кой знае...
Ангелина, и с принцове не е хич лесно
Аз имам син на 8 год. и исках поне още едно дете , но с минаване на времето не се решаваме и все си казваме че не е дошъл момента. А и улисани в битието не мога да си представя че ще дундуркан бебе. 
Толкова ми се струва далечно Затова мили майчета не чакайте като мен а искате ли го направете , после е още по трудно :
Толкова ми се струва далечно Затова мили майчета не чакайте като мен а искате ли го направете , после е още по трудно : 
Началото на бременността ми беше адски трудно,имах доста сериозни проблеми и имаше моменти,когато съм си казвала:не мога да издържа.Виждаше ми се неизпълнима мечта дори завършека на сегашната ми бременност,какво остава да си мисля за втора.
Но сега ми се въртят съвсем други мисли в главата-със сигурност няма да е само едно дете.Невероятно е колко бързо се забравят чисто физическите изпитания
Но сега ми се въртят съвсем други мисли в главата-със сигурност няма да е само едно дете.Невероятно е колко бързо се забравят чисто физическите изпитания
След раждането на дъщеря ми бях убедена, че няма да си причиня такова нещо втори път, просто би било чиста проба мазохизъм, си мислех аз. После ужаса от раждането попремина и се позабравиха гадните усещания.
После като гледах дъщеря ми мислех, че не искам второ, искам си живота, мой, да правя каквото си искам, където си искам да ходя и да нямам куп отговорности, за които никой не ми плаща След като дъщеря ми стана на пет години, вече взех да се позамислям, че може би някога и ще се навия....Просто колкото повече расте детето, толкова по-лесно става да го гледаш, става все по-самостоятелно и по-самостоятелно (поне моя опит е такъв). Но пред околните продължавах да твърдя, че не ще и да чуя за второ дете
Е, предадох се, най-накрая, и честно да си призная - с удоволствие
Минават ми подли мисли и за трето....
Сигурно остарявам
После като гледах дъщеря ми мислех, че не искам второ, искам си живота, мой, да правя каквото си искам, където си искам да ходя и да нямам куп отговорности, за които никой не ми плаща
След като дъщеря ми стана на пет години, вече взех да се позамислям, че може би някога и ще се навия....Просто колкото повече расте детето, толкова по-лесно става да го гледаш, става все по-самостоятелно и по-самостоятелно (поне моя опит е такъв). Но пред околните продължавах да твърдя, че не ще и да чуя за второ дете Е, предадох се, най-накрая, и честно да си призная - с удоволствие
Минават ми подли мисли и за трето....
Сигурно остарявам
Аз съм на моменти - веднага след раждането бях готова за още едно бебе ...
И при мен беше така, но колкото повече време минава, толкова повече се чудя дали някога пак ще се навия. Искам второ дете, но бременността ме плаши ужасно
Изобщо не съм сигурна,че искам второ.Ако изобщо се навия,ще бъде когато Боби тръгне първи клас.Или стане авария .
Не ме притеснява бременност,раждане,оправихме се докато бях по майчинство и с не много средства.Просто психически няма да издържа.Една средродилна депресия за сега ми стига.
.Не ме притеснява бременност,раждане,оправихме се докато бях по майчинство и с не много средства.Просто психически няма да издържа.Една средродилна депресия за сега ми стига.
Винаги съм искала 3 деца....но засега имам само 2чки. Никога не е стоял пред мен въпроса за 1 или 2, а за 2 или 3. Не бих оставила детето си само, независимо от това че гаранция че ще се обичат няма. Всички които познавам и са сами деца малко или много съжаляват че нямат брат/сестра.
веднага след раждането и на двете започнах да работя от къщи и си ги гледах сама, но това не ме спря.
Сега бих искала още едно, но нещо нервите ми няма да издържат на този етап. Може би след година-две живот и здраве...ако не, и така е добре...
веднага след раждането и на двете започнах да работя от къщи и си ги гледах сама, но това не ме спря.
Сега бих искала още едно, но нещо нервите ми няма да издържат на този етап. Може би след година-две живот и здраве...ако не, и така е добре...
На този етап определено не желая второ дете и то най-вече поради факта, че колкото повече чета във форума - толкова повече се убеждавам, че за да мога да родя и отгледам живо и здраво дете, явно трябва да завърша медицина 
иначе си е направо хазарт!!! 
Не мога да предвидя всички рискове от здравен характер, а явно на лекарите в България не може да се разчита /като се започне от акушер-гениколози, мине през личните, че не дай си Боже и някои тесни специалисти 
/. И разбира се - парите!!! Няма спор, че едно дете се гледа по-лесно от две!!! 
иначе си е направо хазарт!!! Не мога да предвидя всички рискове от здравен характер, а явно на лекарите в България не може да се разчита /като се започне от акушер-гениколози, мине през личните, че не дай си Боже и някои тесни специалисти /. И разбира се - парите!!! Няма спор, че едно дете се гледа по-лесно от две!!! 
Винаги съм искала поне 2 деца. Като се роди синът ми и започнаха коликите се чудех какви са тези луди, дето раждат второ, че и трето бебе Мисля все пак да му направим една сестричка някой ден...
Мисля все пак да му направим една сестричка някой ден... Все едно го е писал мъжа ми!!!
Не съм съгласна, че нормалното било, като си се докоснал от щастието да имаш дете, задължително трябва да искаш второ. Аз съм се докоснала и до щаститето да се омъжа, ама не искам да се омъжвам пак....
И аз в началото исках вторто, трето.....да са цял отбор. Обаче сега, не благодаря. Много обичам детето си, но от друга страна аз съм доста дейна личност. Това, от което ме е страх, е че покрай работата ми няма да мога да отделям достатъчно време на две деца. НА едно - да. Но на две....вече няма как да стане. А не искам някое от децата ми да се чувства пренебрегнато, защото днес съм обърнала повече време на другото. Така че, с едно си ми е добре.
Ако бях от жените, които могат да си стоят вкъщи, може би щях и 15 да имам. Обаче, като не мога....предпочитам едно.
И аз в началото исках вторто, трето.....да са цял отбор. Обаче сега, не благодаря. Много обичам детето си, но от друга страна аз съм доста дейна личност. Това, от което ме е страх, е че покрай работата ми няма да мога да отделям достатъчно време на две деца. НА едно - да. Но на две....вече няма как да стане. А не искам някое от децата ми да се чувства пренебрегнато, защото днес съм обърнала повече време на другото. Така че, с едно си ми е добре.
Ако бях от жените, които могат да си стоят вкъщи, може би щях и 15 да имам. Обаче, като не мога....предпочитам едно.