Аз много искам трето, ама много 
Иначе по темата може би финансовата част. При нас това не е проблем затова се надявам на 3-ки
- Публикувана: 10 авг. 2007, 21:45 ч.
- Последно мнение: 14 авг. 2007, 18:01 ч.
Има ли мами, които не искат второ дете?
И аз и аз
Иначе по темата може би финансовата част. При нас това не е проблем затова се надявам на 3-ки
Аз съм на моменти - веднага след раждането бях готова за още едно бебе, явно еуфорията от появата на малката ми принцеса още не ме беше пуснала и нещата около отглеждането й ми се виждаха лесни. Сега обаче не съм на това мнение. Колкото повече пораства госпожицата ми, толкова повече мисълта за второ дете ме плаши. Притеснява ме най-вече отговорността, това че всеки нов живот има нужда от огромно количество внимание, отдаденост и грижи. А на този етап това мога да осигуря само на Ени. Все още не съм готова да деля обичта си и отдадеността си към нея. Може би след няколко години, когато малката порасне ще мисля по друг начин. Кой знае...
Ангелина, и с принцове не е хич лесно
Аз имам син на 8 год. и исках поне още едно дете , но с минаване на времето не се решаваме и все си казваме че не е дошъл момента. А и улисани в битието не мога да си представя че ще дундуркан бебе. 
Толкова ми се струва далечно Затова мили майчета не чакайте като мен а искате ли го направете , после е още по трудно : 
Толкова ми се струва далечно Затова мили майчета не чакайте като мен а искате ли го направете , после е още по трудно : 
Началото на бременността ми беше адски трудно,имах доста сериозни проблеми и имаше моменти,когато съм си казвала:не мога да издържа.Виждаше ми се неизпълнима мечта дори завършека на сегашната ми бременност,какво остава да си мисля за втора.
Но сега ми се въртят съвсем други мисли в главата-със сигурност няма да е само едно дете.Невероятно е колко бързо се забравят чисто физическите изпитания
Но сега ми се въртят съвсем други мисли в главата-със сигурност няма да е само едно дете.Невероятно е колко бързо се забравят чисто физическите изпитания
След раждането на дъщеря ми бях убедена, че няма да си причиня такова нещо втори път, просто би било чиста проба мазохизъм, си мислех аз. После ужаса от раждането попремина и се позабравиха гадните усещания.
После като гледах дъщеря ми мислех, че не искам второ, искам си живота, мой, да правя каквото си искам, където си искам да ходя и да нямам куп отговорности, за които никой не ми плаща
След като дъщеря ми стана на пет години, вече взех да се позамислям, че може би някога и ще се навия....Просто колкото повече расте детето, толкова по-лесно става да го гледаш, става все по-самостоятелно и по-самостоятелно (поне моя опит е такъв). Но пред околните продължавах да твърдя, че не ще и да чуя за второ дете
Е, предадох се, най-накрая, и честно да си призная - с удоволствие
Минават ми подли мисли и за трето....
Сигурно остарявам
После като гледах дъщеря ми мислех, че не искам второ, искам си живота, мой, да правя каквото си искам, където си искам да ходя и да нямам куп отговорности, за които никой не ми плаща
След като дъщеря ми стана на пет години, вече взех да се позамислям, че може би някога и ще се навия....Просто колкото повече расте детето, толкова по-лесно става да го гледаш, става все по-самостоятелно и по-самостоятелно (поне моя опит е такъв). Но пред околните продължавах да твърдя, че не ще и да чуя за второ дете Е, предадох се, най-накрая, и честно да си призная - с удоволствие
Минават ми подли мисли и за трето....
Сигурно остарявам
