Когато една майка се съмнява, че детето и е н

  • 20 255
  • 90
  •   1
Отговори
# 45
  • Шотландия
  • Мнения: 2 855
Моят братовчед, който сега е на 19 год. от миналата година взе много да отслабва, абе същите работи както ги описва и gabiplus . Само че отскоро състоянието много му се влоши и аз , която до преди си мислех , че е от тревата , която пуши слабее взех да се питам дали не е минал на нещо твърдо. Казваше ми ,че не е , даже вече не пушил треви, но много не му вярвах. С баща му не са в добри отношения, даже му беше посегнал, но това е друга тема. Та от тогава той започна да изпада в някви кризи ли и аз незнам-постояно имаше някви тиковес очите, устата. Абе като го погледнеш все едно виждаш едно тяло без живот в него, никаква искрица. Започнах да говоря с него, а той на мен доста споделя и ми каза, че вече нищо не употребява. Даже искал да си изчисти тялото от тея отрови. Сподели  ми, че е взимал някви амфети.  Сега е затворен в себе си, не излиза, много е странен. Даже като го видя и ако се е облякал някво недобре знам , че е в няква криза, а почне ли да се облича по-добре се вижда, че има живот в него. Незнам и аз вече какво му е.     
За съжаление, приятелят ти просто  е сменил наркотика... "Амфети" са амфетамини -  синтетични наркотици - виж тук например:
http://library.thinkquest.org/04oct/00365/bg/drugs2.htm
Бог да пази и да закриля, дето се казва  ooooh!

# 46
  • София
  • Мнения: 62 595
Чета, чета, и пак работата опира до това, че няма кой да каже на майката.
Естествено, че на нея не й се вярва - и аз да съм, няма да поискам да повярвам.
Но щом споделя с приятелката си, значи нещо подозира. Има нужда от приятелката си не само защото очаква успокоение - всъщност иска подкрепа, някой друг да каже на глас това, която тя вече подозира.
За себе си мисля, че ако приятелката ми има подобни притеснения, бих й казала какво мисля - това е моята представа за приятелството. Не ме е страх, че ще ме обвини или разсърди. Бих предпочела да ми е сърдита известно време, отколкото да намерят сина й някъде умрял от свърхдоза.
Ако приятелството ни е истинско, заслужава си.
Приятелките не са само за кафенетата и пазаруване - нали приятел в нужда се познава?

# 47
  • пяната на дните
  • Мнения: 686
Когато бях на същата възраст вероятно от страни съм изглеждала горе - долу по същия начин. Родителите ми почти директно ме попитаха дали не вземам наркотици и това беше причината да престана изобщо да споделям с тях, много груба обида е било за мен тогава.  Не твърдя, че младежа не се друса, просто на 16 години е възможно човек да се измени до неузнаваемост, да се съсредоточи в душата си, да забрави за телесните си нужди и външния си вид, да се разбунтува срещу значимостта им. Възможно е да иска да е точно обратното на това, което е бил до вчера, когато е възприемал родителските ценности като свои. Пубертет се казва, понякога е труден за преживяване, някои не го преживяват. И любов. И болезнена чувствителност за незабележими за другите работи. Слабо място, тънко перде. Прекрасен момент за започване с наркотиците. Не зная какво да се прави - да не се губи връзката, много обич, независимо от всичко, говорене. Трудно ще да е...

# 48
Като начало трябва да приеме , че проблем има, а не да се самозалъгва, че всичко ще се оправи от само себе си.След това да се успокои, да запази самообладание и да започне да търси начини за решаването на проблема.Има психолози, наркокоуни и т.н. В библиотеката има доста книги по въпроса, може да потърси и там за повече информация и идеи какво може да се направи

# 49
  • Мнения: 3 423
Самата аз не посмях да и кажа в очите: "Според мен той е наркоман", защото не искам да я заболи от тази моя обективна откровеност.
Тя ми каза, че незнае какво да прави, къде да го заведе, как и кой може да и помогне...
Аз също незнам.
Какво трябва да направи една майка, която е изпаднала в това положение? Към кого да се обърне? Как да накара детето си да съдейства в името на собственото си бъдеще?
Много ми е мъчно, че всичко това се случва. Как да им помогна, как??!!
Боли ме, като чета подобни постове!!!!
Казали са ти вече, майката трябва да се
убеди, че детето има проблем и да бъде
потърсена помощ. Има метадонови програми,
има комуни (в България и в чужбина). Смяна на
средата е наложителна - друг град, друга държава.
Моля те, накарай майката да не се предава! Моля те!

# 50
  • Мнения: 2 952
  Не е достатъчно, от любов  се правят и грешки, трябва й насока.Проблема не е само на детето , а на цялото семейство и всички трябва да се "лекуват".Трябва да се научат на ново поведение, да правят неща,които хич не приличат на любов , но са за добро.....
  Мой приятел 15  години се бори с това , беше в  комуна , незная колко успя  да се пребори.Майка му беше здрава , голяма , силна жена, но накрая тя  си замина първа от тревоги  мисля, незнам ....Лоша работа е това ....но да се  затварят очите не е лек ....нама как...Желая успех....

# 51
  • Мнения: 843
Няма какво да се чуди майката. Мисля, че не е забелязала в началото проблемите и сега момчето е  на по-сериозни неща, не на трева. Много на хероин ми мяза...Дано не съм права Praynig
 Ох това е един от най-големите ми страхове. И случаите за които говорите тук са достатъчно красноречиви. Борбата наистина е трудна и неравностойна, но трябва да се проведе!!

Дикси, много съжалявам Hug

       Четейки толкова добри постинги, смятах да напиша точно това  Ангелина,
   Добавям: ДА РЕАГИРАТ ВЕДНАГА-   много хора по- горе написаха какво и как.   
   От здраво стискане на очите и неразбиране на проблема,  /  никой не му се ще да вярва , че се е случило, че е факт/   моят племенник се понесе по нанадолнището. Имаше и отчаяни битки с проблема , но май късно започнати битки. За втори път е в следствен арест за дребни кражби.   Стиснахме очите групом при първото изчезване на телевизор.., НО после компютър, после дрехи..Неадекватни реакции на родителите ми / те го гледаха/   и неги обвинявам...  чак не ми се говори.
      Не ме е срам да го споделя... стига да помогне.
   
      има начини,  по- горе са написали,    добре е да приемат нещата и да  реагират БЪРЗО  . адско ходене по мъките е,

       Ще стискам палци да се окаже просто тежък махмурлук и тиййн диващини...
        Авторът,  Напиши цялата дума в заглавието ..  НАРКОМАН.../ ако се побере/ .. нека се прочете от повече хора има ценни мнения!

# 52
  • Мнения: 326
Наркоман... хммм. Истината е, че синът на твоята приятелка трябва да се изплаши до смърт. До смърт от смъртта на близък наркоман например.
Синът на мой близък така се ужаси от нелепата смърт на гаджето си, предозирало хероина, че вече втора година е много тъжен, ... но чист. Sad

# 53
  • Мнения: 843
Наркоман... хммм. Истината е, че синът на твоята приятелка трябва да се изплаши до смърт. До смърт от смъртта на близък наркоман например.
Синът на мой близък така се ужаси от нелепата смърт на гаджето си, предозирало хероина, че вече втора година е много тъжен, ... но чист. Sad
    Не помага... по- скоро  може да  го усили... зависи от типа характер на детето , по- горе написах.  Не помогна... повлече го това.
    А се беше отказал.  2 години.... чист. И отново.

# 54
  • Мнения: 3 423
Да ви кажа, преди години си дойдох
за малко в България и направо ми се
обърнаха червата от гледката - почти
постоянно виждах занесени хлапета с
болен вид. Струва ми се, че никак не
са малко жертвите на дрогата. Някога
имаше една Сиси Графинята и толкова.
Знаеше се за художествената гимназия
и за френската. Сега човек трябва да си
отваря очите не на четири, а на двайсет.
И, ако бъде хванат проблемът, веднага да
се реагира, да не се губи никакво време!
Съжалявам за всички загубени души, за които
писахте или не писахте, познавате или не.

# 55
  • Мнения: 2 353
  Има ли някакво развитие на нещата? Не може да се генерализира относно действията на родителите, всеки човек е различен и се нуждае от различен тип подход. При едни става с крути мерки, при други те задълбочават нещата...сложна работа е човешката душа. Но в крайна сметка дори не е сигурно дали е наркоман. Говорихте ли пак?

# 56
  • Мнения: 1 761
Приятелката ти има голям проблем.Колкото и да не ти се иска да я нараниш, по-добре ясно и кажи какво става с детето и.Защото е наистина много трудно да повярваш,че имаш син наркоман.Но това е първото, което трябва да направи, ако иска да му помогне- да си признае,че има проблем и то много сериозен.
В Бг има вече доста комуни и организации, които се занимават с лечение- не само на децата, но и на родителите,защото това е общ проблем.
За съжаление лекаря, който помогна на сина на ноя приятелка почина преди няколко години.Но предполагам,че има и други, които могат да помогнат.Не помня адреса точно, но на "Пиротска"има един такъв център за наркозависими, където може да поучиш помощ.Ако се обади за съвет в клиниката в Суходол също ще я насочат.Не бива да губи време,а веднага да потърси помощ от специалисти.

Това,за бащата и изгубената връзка между него и детето може да е основа за промяната в поведението на детето.Изгубената връзка не е оправдание за бездействието на бащата.Той трябва също да участва активно в програмата за спасяване на сина си.

# 57
  • Мнения: 1 568
Ох страшно е това,но по-хората ходи!
 Praynig
Записвам се да следя темата,ако чуя нещо ще пиша!  bouquet

# 58
  • Мнения: 2 936
ужасно е всичко...прочетох темата и настръхнах...но всичко това е действителност...
един много добър приятел на брат ми си замина.. Cry ...живееше и работеше в София сам...на никой не му се вярваше че е такъв,но там явно е попаднал в тази среда...

родителите разбират последни,трябва да има някой който да ги изправи директно към проблема...за да няма след това фатални последствия...и ти си приятелката която трябва да го направи...споделянето значи искане на помощ от твоя страна...

# 59
  • Пловдив
  • Мнения: 2 102
Да ви кажа, преди години си дойдох
за малко в България и направо ми се
обърнаха червата от гледката - почти
постоянно виждах занесени хлапета с
болен вид...
Ако не си си идвала последно време ти предстои да се изненадаш още по неприятно. През последните години наркоманията направо ни заля.
Живея в не лош район на Пловдив. "Не лош" в смисъл цените на жилищата са високи, минава за широк център. От година, две всичко се промени. Градинките са пълни със спринцовки. Да видиш наркомани, надрусани до безпомощност е ежедневие. За последния месец чух за 3 случая на кражби от наркомани. Собственика на аптеката до нас ми е казвал че на ден във всичките му 4 аптеки продават по 2000 спринцовки. Не зная какво е решението. Очаквам нещата още повече да се влошат, виждайки как полицията си затваря очите. На практика никой не се занимава с този проблем.

Общи условия

Активация на акаунт