Публикувана: 10 авг. 2007, 22:52 ч.
Последно мнение: 16 авг. 2007, 18:14 ч.

Извисих се над всички останали и измислих следното:

4 850
143
1

# 105 11 авг. 2007, 22:37 ч.

София
Мнения: 1 750

На мен лично ми е по-трудно да приема себе си като отправна точка за собственото си извисяване. Има фактор Его, с който трябва да се боря. Някак сравняването с другите е по-лесно, отколкото да надскочиш себе си, желанията си, човешките си страсти...

Извисена, вътрешно, духовно, се чувствах след едно невероятно преживяване на Седемте рилски езера. За кратко се бях преборила с желанието за всякакви удобства от цивилизования градски живот и се бях отдала на гледката, красотата, музиката и светлите хора, които ме заредиха със страхотна енергия...

А дали не свързваме извисяването със свободата?!

# 106 11 авг. 2007, 23:06 ч.

Мнения: 3 835

Цитат на: Tatalina в сб, 11 авг 2007, 22:37

А дали не свързваме извисяването със свободата?!

Хм, страхотно, да, каквото и да е извисяването, както и да го определяме, ако има въобще определение, май наистина го свързваме със свободата. С някакво освобождение, олекване, да надскочим себе си, егото, дребните житейски проблеми. Но ако човек е толкова високо, толкова над всичко, вероятно ще е свободен, но дали ще му е по-леко?

# 107 11 авг. 2007, 23:27 ч.

Мнения: 2 673

леле, много сложно стана..

Цитат на: teo7777 в сб, 11 авг 2007, 23:06

.... май наистина го свързваме със свободата. С някакво освобождение, олекване, да надскочим себе си, егото, дребните житейски проблеми. Но ако човек е толкова високо, толкова над всичко, вероятно ще е свободен, но дали ще му е по-леко?

именно, когато се спрасява човешки живот или пък се ДАВА човешки живот е такова чувството- извисено над дребните житейски проблеми..Високо над прозаичността на "битовизмите"...тези отиват автоматично в Рецикъл бин.а Mr. Green

# 108 11 авг. 2007, 23:41 ч.

София
Мнения: 1 750

На мен ми беше леко, там горе, в планината. Но беше за кратко, после връхлетяха мисли, желания и т.н. човешки щения.

А ако няма високо и ниско... Това са чисто човешки измерения. Дали и за душата те важат?

упс, май на чат го обърнахме... но темата ми е много на сърце...

# 109 12 авг. 2007, 00:45 ч.

Мнения: 3 835

Цитат на: Tatalina в сб, 11 авг 2007, 23:41

Ти засегна и другата тема, която пуснах, и в която май никой не пише. Изобщо не се учудвам, даже бих се учудила ако някой пишеше вътре. Както каза как'Сийка, според търсенето, и предлагането. ooooh!

Пуснах тема за приземяването, което е повече от логично след извисяването. Вечният кръговрат на живота. Падаме, ставаме и така до края. Hug

# 110 12 авг. 2007, 08:51 ч.

Мнения: 2 724

Май всичко опира до гледната точка.

# 111 12 авг. 2007, 10:22 ч.

София
Мнения: 1 750

Тео, може би ни е по-лесно да се похвалим, отколкото да си признаем поражение и затова в темата за приземяването се пише по-малко. Пък и ежедневието на повечето хора в страната ни е по-близко до "ниското", отколкото до "извисяването" и предпочитаме да си говорим за по-приятни неща, да си помечтаем и да се "извисим" над бита. Аз така си обяснявам нещата.

# 112 12 авг. 2007, 11:34 ч.

Мнения: 2 716

Дотук изброените висоти: свобода, спасяване и даряване на живот, любов, съпоставка с другите, определяне на себе си като отправна точка (пропускам 2/3) звучат толкова самоудовлетворяващо, че чак на нарцисизъм избива.
Мисля си, че когато си нависоко, точно това мерене няма значение. Не е важно.
пп/ отивам да потърся къде да се приземя Tired

Последна редакция: нд, 12 авг 2007, 11:46 от Знаток

# 113 12 авг. 2007, 14:16 ч.

В голямото море...Живот
Мнения: 765

Замислих се над вси4ко написано и се запитах дали някой от нас познава наистина извисен 4овек newsm78

.Аз не......Защо ли......Може би се извисяваме едва след смъртта,и буквално и преносно.......а може би просто из4езваме.......

# 114 12 авг. 2007, 15:32 ч.

Мнения: 2 070

Като кажеш извисяване и се сещам за филма Самсара. За началото му и за всичко останало. В крайна сметка сме хора, не може да сме постоянно извисени или аскетични и надскочили егото си. Затова и разни такива духовни преживявания ни карат да се чувстваме добре и различно. На мен би ми било добре да контактувам с извисен човек, представям си, че такива са Ванга, Дънов, Христос, Буда и всякакви други подобни. Но пък ми се струва скучно да си постоянно такъв.

# 115 12 авг. 2007, 15:33 ч.

Мнения: 2 070

На мен ми е добре да си мисля, че след смъртта си просто се сливаш със всичко наоколо и пак си част от цялото, но този път си навсякъде. Трудно ми е да го формулирам.

# 116 12 авг. 2007, 16:42 ч.

София
Мнения: 1 750

И аз си мисля, че не извисяването е целта на човешкия живот, а опита като цяло. Извисяването е част от този опит. Всъщност никъде не срещнах отговор на въпроса какъв за вас е извисения човек? За мен това не е Ванга, нито хора като нея. За Дънов може би по-върви определението.

# 117 12 авг. 2007, 22:38 ч.

Мнения: 3 835

Цитат на: Tatalina в нд, 12 авг 2007, 16:42

Всъщност никъде не срещнах отговор на въпроса какъв за вас е извисения човек?

Може би, защото извисяването има много лица. Не е задължително това да е един определен човек, личност. Това може да са и мигове, както са написали някой. Но според мен има и хора, които бихме могли да ги наречем извисени.

# 118 12 авг. 2007, 22:40 ч.

Мнения: 3 835

Цитат на: Знаток в нд, 12 авг 2007, 11:34

Мисля си, че когато си нависоко, точно това мерене няма значение. Не е важно.
пп/ отивам да потърся къде да се приземя Tired

Ами то не е необходимо да си толкова нависоко, за да не виждаш смисъл в меренето.

Успя ли с приземяването?

# 119 12 авг. 2007, 22:42 ч.

Мнения: 3 835

Цитат на: Tatalina в нд, 12 авг 2007, 10:22

Абсолютно съм съгласна, и на мен ми е трудно да пиша в темата за приземяването. По-точно, не искам да си спомням тези моменти. Но пък, ако ги нямаше...........?

Препоръчани теми

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Русия 2

Морбили?!

Войната в Украйна 2

Причина:

Причина: