е, UPS-i нли има...няма да я окъсаме откъм компютри...пак ще преживеем, не бойте се 
- Публикувана: 12 авг. 2007, 00:39 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2007, 18:43 ч.
Какво правихте когато....
Играехме с наште на "Не се сърди, човече", дама и подобни, наште играеха табла понякога. Беше много забавно всъщност 
Аз си спомням с умиление за тези моменти, както и когато висях по километрични опашки за какво ли не. Години по-късно разказвах на наште, че ми е било всъщност супер весело в годините на "прехода", те споделиха, че на тях изобщо не им е било толкова забавно - чудели са се дали ще имат какво да сложат на масата на следващия ден. От този период имаме и панелката - понеже наште я бяха зели с някъв заем, в един момент се оказа, че баща ми може с една заплата да изплати оставащата част, дето иначе трябваше да се влачи 15 год. примерно
Аз си спомням с умиление за тези моменти, както и когато висях по километрични опашки за какво ли не. Години по-късно разказвах на наште, че ми е било всъщност супер весело в годините на "прехода", те споделиха, че на тях изобщо не им е било толкова забавно - чудели са се дали ще имат какво да сложат на масата на следващия ден. От този период имаме и панелката - понеже наште я бяха зели с някъв заем, в един момент се оказа, че баща ми може с една заплата да изплати оставащата част, дето иначе трябваше да се влачи 15 год. примерно 
Тогава бях малка и с баща ми играехме на морски шах - онази игра с кораби, лодки, подводници, дето трябва да целиш квадратчетата на противника. Или "Не се сърди, човече". Или просто седяхме около масата и нашите ме дебнеха да не направя пожар, докато си печах зрънчо, солети и т.н. на свещта.
Живеехме (нашите все още си живеят там) на 14 етаж в 21 етажен блок. Редовно слушахме някой закъсал в асансьора да тропа известно време, след което или успяваше да излезе, или просто се примиряваше с факта, че ще е затворен 2 часа на тъмно.
Моите спомени от този период са хубави, защото ги свързвам с единственото време в живота ми, прекарано пълноценно с родителите ми.
Живеехме (нашите все още си живеят там) на 14 етаж в 21 етажен блок. Редовно слушахме някой закъсал в асансьора да тропа известно време, след което или успяваше да излезе, или просто се примиряваше с факта, че ще е затворен 2 часа на тъмно.
Моите спомени от този период са хубави, защото ги свързвам с единственото време в живота ми, прекарано пълноценно с родителите ми.
ауууууууууу, да не би да върнаха стария режим. пък аз да не съм разбрала 
ми тва беше подготовка за прехода. тогаз без ток, ся без много неща
съсдаваха ни навици хората..........
аз призовавам да се борим за романтика Како Сийке, за либоф и разбирателство.
дали ако се комбинира режима на тока с режим на водата и понамирисваме, няма да станем още по-задружни.
ае, че оспамих темата
ми тва беше подготовка за прехода. тогаз без ток, ся без много неща
съсдаваха ни навици хората..........аз призовавам да се борим за романтика Како Сийке, за либоф и разбирателство.
дали ако се комбинира режима на тока с режим на водата и понамирисваме, няма да станем още по-задружни.
ае, че оспамих темата
Ние с режима на водата се разминахме - нашият блок беше някакъв гъзарски (така и не знам точно заради коя видна личност) и не ни спираха водата по време на режима. Голям купон. Но с режим на тока не се разминахме.
Какво ли ще стане, ако сега ни спират тока за 3 часа вечер?
точно снощи претоварихме нещо системите вкъщи и тока угасна!
аз подскочих от радост, вярвай ми. бях вече запалила барбекюто, и една свещ и като загасна тоя ток стана толкова хубаво!
наистина, спирането на тока означава пълноценно прекарано време със семейството. жалко звучи, но е така.
Ти защо питаш, подготвяш се теоретично отсега за зимата ли?
Питам си аз,ей така!4е докато пушех на терасата....си мислех за дядо(лека му пръст)...за това 4е нямам много спомени за него но един ще остане толкова ярък...!
Тогава...с режима на тока,лежахме си по леглата...,аз,сестра ми баба и дядо..той ни разказваше такива истории,4е не смемех да мигна или да мръдна за да не пропусна нещо...И на края на историята каза,,И сегааааа....ще по4укам на стената три пъти и тока ще дойде.Знаете ли 4е мога да правя магии!''
По4ука три пъти на стената....и тока дойде!Слу4айност разбира се!
Но ние си вярвахме....,4е дадо,прави 4удеса!!Едни такива нещица си мислех снощи....Та реших да попитам,при вас как!
И винаги се радвах когато тока спреше,4аках този момент с нетърпение!Защото тогава татко не можеше да се рови4ка в гаража,баба нямаше как да щъка на двора да наглежда животните
а мама оставяше домашната работа и вси4ки се събирахме в една стая....Беше толкова хубаво!Толкова топло и уютно у дома!Но ако сега трябва да го преживея пак....с моите деца...Няма да ми е забавно!
Но тогава....тогава ми беше!Детска му работа!
Явно не съм единствената, която пази хубави спомени от онова време.
Сега ако ми се случи, ще изпадна в паника, че ще ми се развалят всичките пюрета, правени с толкова труд и любов и всичките замразени нещица в камерата. И сигурно щом дойде токът, ще съм първа жичка да проверявам цените на UPS-ите
Сега ако ми се случи, ще изпадна в паника, че ще ми се развалят всичките пюрета, правени с толкова труд и любов и всичките замразени нещица в камерата. И сигурно щом дойде токът, ще съм първа жичка да проверявам цените на UPS-ите
Уютно беше. Ядяхме семки, говорехме си, аз рисувах свещта, идваха ни съседи на гости на лафче.
Когато трябваше да се гледа важен мач се излизаше из махалата и се включваше малко телевизорче към акумулатора на някоя кола или там нещото, което прави ток, може да бъркам думата. Беше яко, събираха се деца и родители.
На мен ми беше гадно, че не мога да си гледам детското понякога. Когато беше от огромна важност отивах у някоя съседка от близките блокове - живеем в центъра и околните блокове спадат към него /без нашия/ и на част от тях не се спираше тока, нали там са ОББ и други институции...
Когато трябваше да се гледа важен мач се излизаше из махалата и се включваше малко телевизорче към акумулатора на някоя кола или там нещото, което прави ток, може да бъркам думата. Беше яко, събираха се деца и родители.
На мен ми беше гадно, че не мога да си гледам детското понякога. Когато беше от огромна важност отивах у някоя съседка от близките блокове - живеем в центъра и околните блокове спадат към него /без нашия/ и на част от тях не се спираше тока, нали там са ОББ и други институции...
В топло семейни разговори....,в детски игри в които дори родителите се вклю4ваха...,в мъл4ание тихо приседнали до баба 4иито куки тракаха в тишината изплитайки поредната ви нова дрешка...!
Ей по всичките тия начини. За мен това остана хубав спомен, въпреки всичко
Явно всички имаме спомени от това време, които ни докарват до умиление. Ние със сестра ми до това време вече си бяхме научили уроците и се търкаляхме на леглото в кухнята, и се закачахме, или седяхме с вдигнати крака на стената и пеехме песни. А нашите седяха на кухненската маса и водеха задушевни разговори на свещи. В други дни, татко, лека му пръст, ни учеше да играем табла или всички играехме "не се сърди човече".
Явно спомените на всички ни са хубави , току виж Партията ни уредила нови такива през тази зима!
И моите са такива, свързани със спокойствие и задушевна атмосфера - безкрайни разговори около газената лампа, игри, майтапи, най-вече всички сме заедно...
Но... преди седмица, когато отново беше 40градуса+, явно системата не издържа на напора на климатиците и една вечер, точно докато къпехме детето, токът спря. Изпаднах в ужас, казвам ви! Едно, че детето се изплаши и ревна, друго, че се сетих, че нямам свещи вкъщи. Изрових една останала от Коледа, та скърпихме положението, пък и той дойде токът след около десетина минути. Обаче си беше шок, забравили сме ги тези екстри...
, току виж Партията ни уредила нови такива през тази зима!И моите са такива, свързани със спокойствие и задушевна атмосфера - безкрайни разговори около газената лампа, игри, майтапи, най-вече всички сме заедно...
Но... преди седмица, когато отново беше 40градуса+, явно системата не издържа на напора на климатиците и една вечер, точно докато къпехме детето, токът спря. Изпаднах в ужас, казвам ви! Едно, че детето се изплаши и ревна, друго, че се сетих, че нямам свещи вкъщи. Изрових една останала от Коледа, та скърпихме положението, пък и той дойде токът след около десетина минути. Обаче си беше шок, забравили сме ги тези екстри...
Ако нямахме за учене(сега се чудя от къде пък тоз мерак да чета под газената лампа) си говорехме с мама и татко. По-скоро татко ни разказваше разни неща и си разсъждавахме после, а мама плетеше и ни слушаше. Понякога играехме на Не се сърди човече, шах.
Спомените са ми - топло, уютно, задушевно, всички заедно...хубаво.
Спомените са ми - топло, уютно, задушевно, всички заедно...хубаво.
Препоръчани теми