Maxi пощата ти е пълна
- Публикувана: 19 март 2005, 09:44 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2008, 13:49 ч.
Консултация с психолог
Здравейте,на всички. Отдавна не съм писала във форумите ,но сега отново се нуждая от вашата помощ, и се надявам както винаги да ми помогнете за което ви благодаря предварително.
Просто не зная от къде да започна.
Дъщеря ми е на година и седем месеца, родена е преждевременно в 32 г.с,но сравнително бързо навакса всичко и достигна развитието на връстниците си. Проходи на година и един месец и за сега се развива нормално.
Притесненията ми започнаха преди два три месеца ,когато започна да се държи много странно . Ще се опитам да обясня поведението и - в момента в който не и се задоволят прищявките започва да плаче и крещи и се хвърля на земята и започва да прави дъги мостове и да плаче неистово. Аз се опитвам да и отвлека вниманието но не всеки път успявам. Това и поведение започна след престой в детска клиника по повод лечение на пневмония. От тогава започна да е страшно необщителна , раздразнителна и нервна.Постоянно иска да е с мен, да я нося на ръце и не се отделя от мен за секунда.Дори и в тоалетната е с мен , не иска до стои при баща си и при бабите и дядовците си.А всичко това се задълбочи след като започна да посещава детска ясла. Но най тревожното за мен бе това ,че една нощ, без видима причина както спеше се събуди с неистов рев и започна да се извива на дъга и да ме скубе , това поведение не се успокояваше от нищо-храна,вода,играчки,гушкане,и всичко което се сетих в момента.Притесних се много защото не знаех какво може да и е и се обадих на бърза помощ ,и те установиха уши ,но не беше това причинита. Същата ситуация се повтори още три пъти.
Това и поведение ме заведе при преглед при доктор Радославова от клиниката на Чавдаров. При прегледа установи нормален неврологичен статус за момента и назначи консултация с психолог.Притеснявам се страшно много ,започвам да мисля това да не са признаци на аутизъм или хиперактивност ,макар че тя казва че това са сериозни диганози,и при нас по скоро е дестка невроза характерна за тази възраст. Притеснявам се зщато наистина не знам как да реагирам в такъв момент, и да не се задълбочи това поведение. Много ви моля някой ако е имал същи я проблем , да сподели опит с мен,или моля психолозите в този форум за съвет и препоръка.
Доктор Радославова казва ,че посещението на детска ясла на този етап е напълно противопоказно, а в Плевен където живеем ,детския невролог които наблюдава дъщеря ми ,казва напълно задължително е посещението на ясла.Наистина съм много объркана и незная какво да правя. В Плевен ни изписаха медикаментозно лечение и то мисля че не съвсем безобидно. Тиоридазин, но в София казват без лечение за сега.И сега съм на кръстопът.
Благодаря ви предварително, и се надявам да мога да получа отговори съвет
Просто не зная от къде да започна.
Дъщеря ми е на година и седем месеца, родена е преждевременно в 32 г.с,но сравнително бързо навакса всичко и достигна развитието на връстниците си. Проходи на година и един месец и за сега се развива нормално.
Притесненията ми започнаха преди два три месеца ,когато започна да се държи много странно . Ще се опитам да обясня поведението и - в момента в който не и се задоволят прищявките започва да плаче и крещи и се хвърля на земята и започва да прави дъги мостове и да плаче неистово. Аз се опитвам да и отвлека вниманието но не всеки път успявам. Това и поведение започна след престой в детска клиника по повод лечение на пневмония. От тогава започна да е страшно необщителна , раздразнителна и нервна.Постоянно иска да е с мен, да я нося на ръце и не се отделя от мен за секунда.Дори и в тоалетната е с мен , не иска до стои при баща си и при бабите и дядовците си.А всичко това се задълбочи след като започна да посещава детска ясла. Но най тревожното за мен бе това ,че една нощ, без видима причина както спеше се събуди с неистов рев и започна да се извива на дъга и да ме скубе , това поведение не се успокояваше от нищо-храна,вода,играчки,гушкане,и всичко което се сетих в момента.Притесних се много защото не знаех какво може да и е и се обадих на бърза помощ ,и те установиха уши ,но не беше това причинита. Същата ситуация се повтори още три пъти.
Това и поведение ме заведе при преглед при доктор Радославова от клиниката на Чавдаров. При прегледа установи нормален неврологичен статус за момента и назначи консултация с психолог.Притеснявам се страшно много ,започвам да мисля това да не са признаци на аутизъм или хиперактивност ,макар че тя казва че това са сериозни диганози,и при нас по скоро е дестка невроза характерна за тази възраст. Притеснявам се зщато наистина не знам как да реагирам в такъв момент, и да не се задълбочи това поведение. Много ви моля някой ако е имал същи я проблем , да сподели опит с мен,или моля психолозите в този форум за съвет и препоръка.
Доктор Радославова казва ,че посещението на детска ясла на този етап е напълно противопоказно, а в Плевен където живеем ,детския невролог които наблюдава дъщеря ми ,казва напълно задължително е посещението на ясла.Наистина съм много объркана и незная какво да правя. В Плевен ни изписаха медикаментозно лечение и то мисля че не съвсем безобидно. Тиоридазин, но в София казват без лечение за сега.И сега съм на кръстопът.
Благодаря ви предварително, и се надявам да мога да получа отговори съвет
милка ленкова, влязох в темата с идеята да намеря психолог за голямата ми дъщеря и направо се втрещих, като прочетох какво си написала. Малката ми дъщеря след седмица ще стане на 1,7 м. и има много общо в поведението с твоята дъщеря. И тя се тръшка на земята, извива се удря си главата, когато нещо не й се угоди. И тя е много привързана към мен и реве пред вратата, когато съм в тоалетната или банята. И тя имаше няколко нощи в които се будеше с писъци, извиваше ми се в ръцете и ме скубеше и удряше, когато се опитвах да я успокоя, но рева й спираше от раз, като с вълшебна пръчка. Сега спи спокойно, но продължава по няколко пъти на нощ да се промъква в моето легло. Сега си мисля, че е било от кучешките зъби.
С мъжът ми не можем да отидем никъде, пропаднаха ни всички идеи за екскурзии, дори за ресторанти не си мислим. От няколко седмици започнах да я оставям за по час-два. Една вечер даже я оставих на брат ми, гаджето му и голямата ми дъщеря и не само, че не беше плакала, но и бяхя успяли да я приспят. Мисля, че нищо им няма на децата, просто им трябва време.
За детската градина и аз съм на мнение, че са още малки. Ако имаш възможност я спри. Моя приятелка даде дъщеря си на ДЯ на 2г. и имаше големи проблеми - будеше се нощно време с рев и седеше с часове на гърнето. Спря я зя две седмици и после мислеше да я дава за по 1-2 дни в седмицата за да не си изгуби мястото, но детето свикна и сега няма проблеми.
Извинявам се за дългия постинг. Не се притеснявай излишно.
С мъжът ми не можем да отидем никъде, пропаднаха ни всички идеи за екскурзии, дори за ресторанти не си мислим. От няколко седмици започнах да я оставям за по час-два. Една вечер даже я оставих на брат ми, гаджето му и голямата ми дъщеря и не само, че не беше плакала, но и бяхя успяли да я приспят. Мисля, че нищо им няма на децата, просто им трябва време.
За детската градина и аз съм на мнение, че са още малки. Ако имаш възможност я спри. Моя приятелка даде дъщеря си на ДЯ на 2г. и имаше големи проблеми - будеше се нощно време с рев и седеше с часове на гърнето. Спря я зя две седмици и после мислеше да я дава за по 1-2 дни в седмицата за да не си изгуби мястото, но детето свикна и сега няма проблеми.
Извинявам се за дългия постинг. Не се притеснявай излишно.
Разпознах малката си дъщеря в последните два постинга. Това с тръшкането, лягането по земята започна още когато беше на 1г3м. , вече е на 1г.6м. и все още се държи така понякога. В такива моменти просто я оставям да се търкаля докато и мине, защото опитам ли се да я взема, говоря или да и отвлека вниманието става по-зле. Откакто правя така има напредък, все по-рядко се случва. Аз си мисля, че причина за това поведение е най вероятно фаза от развитието им, вече са се осъзнали като личности и се опитват да се налагат по свой си начин, така да се каже : 'И аз съм човек ще правя каквото си искам' и така си извоюват своя малка победа, осъзнавайки безпомощността на родителя.
Болезнената привързаност при нас е към баща и , а не към мен.
Това го отдавам на факта, че тя прекарва по-малко време с него и в момента в който го види се залепва за него от страх да не я остави. в нашия случай 'лечението' на проблема беше да прекарва повече време с него, като времето което са разделени е по-малко за сметка на времето което са заедо. Защото няма как непрекъснато да са заедно след като работи. Така тя знае, че дори да излезе от стаята след малко пак ще се върне. Само че при вас ситуацията е различна и незнам дали ще ви помогне.
За пищенето вечер- случва се, на моменти по-често. На тази възраст децата са като попивателни, много емоционални и на моменти им идва повече отколкото могат да понесат. В някой от случаите и аз си мисля , че е от зъбите но не винаги. забелязах, че в дните когато е видяла да кажем повече хора, събрала е повече впечатления от места където сме ходили, при празници/ знаете каква лудница е / , рожденни дни се случва почти винаги. Стараем се да контролираме тези моменти и когато детето е емоционално изтощено да ги прекратим.
За яслата- малката още не ходи. гледаме се в къщи. Голямата на ясла не е ходила, само на ДГ. С нея ми се е случвало да не иска да ходи, да плаче само докато спомена да тръгваме, почваше да я боли корем като стана по-голяма. При нея беше от една от леличките, тя знаеше кога тази жена е сутрин и се събуждаше със сълзи и безброй уговорки. Леличката беше твърде груба с децата и по-чувствителните имаха такъв проблем. Там ги караха когато легнат да спят да се завиват през глава, а моята и беше неприятно. Все още спи на светната лампа.Казваше, че я страх, сега е по-скоро навик.
Shoshi за твоята приятелка за гърнето- в яслите нали ги слагат по час на гърнетата и ако им се карат когато не са се изпишкали ето ти причина.
За това си мисля, че от най-малки трябва да се оставят да се справят сами - във борбата за някоя играчка с друго дете/ естествено не и да се бият/ ... абе да свикват, защото колкото по-големи стават научени да разчитат на мама и на тати, толкова повече стресови ситуации изживяват когато се сблъскат с децата и персонала било в яслите, градината или училище. и колкото и да ни се иска да ги предпазваме от всичко, май е най-добре да ги оставим ' да си чупят главите сами'.
П.П. Не съм психолог, далеч съм от тази професия, всичко това е въз основа на мои наблюдения.
Болезнената привързаност при нас е към баща и , а не към мен.
Това го отдавам на факта, че тя прекарва по-малко време с него и в момента в който го види се залепва за него от страх да не я остави. в нашия случай 'лечението' на проблема беше да прекарва повече време с него, като времето което са разделени е по-малко за сметка на времето което са заедо. Защото няма как непрекъснато да са заедно след като работи. Така тя знае, че дори да излезе от стаята след малко пак ще се върне. Само че при вас ситуацията е различна и незнам дали ще ви помогне.
За пищенето вечер- случва се, на моменти по-често. На тази възраст децата са като попивателни, много емоционални и на моменти им идва повече отколкото могат да понесат. В някой от случаите и аз си мисля , че е от зъбите но не винаги. забелязах, че в дните когато е видяла да кажем повече хора, събрала е повече впечатления от места където сме ходили, при празници/ знаете каква лудница е / , рожденни дни се случва почти винаги. Стараем се да контролираме тези моменти и когато детето е емоционално изтощено да ги прекратим.
За яслата- малката още не ходи. гледаме се в къщи. Голямата на ясла не е ходила, само на ДГ. С нея ми се е случвало да не иска да ходи, да плаче само докато спомена да тръгваме, почваше да я боли корем като стана по-голяма. При нея беше от една от леличките, тя знаеше кога тази жена е сутрин и се събуждаше със сълзи и безброй уговорки. Леличката беше твърде груба с децата и по-чувствителните имаха такъв проблем. Там ги караха когато легнат да спят да се завиват през глава, а моята и беше неприятно. Все още спи на светната лампа.Казваше, че я страх, сега е по-скоро навик.
Shoshi за твоята приятелка за гърнето- в яслите нали ги слагат по час на гърнетата и ако им се карат когато не са се изпишкали ето ти причина.
За това си мисля, че от най-малки трябва да се оставят да се справят сами - във борбата за някоя играчка с друго дете/ естествено не и да се бият/ ... абе да свикват, защото колкото по-големи стават научени да разчитат на мама и на тати, толкова повече стресови ситуации изживяват когато се сблъскат с децата и персонала било в яслите, градината или училище. и колкото и да ни се иска да ги предпазваме от всичко, май е най-добре да ги оставим ' да си чупят главите сами'.
П.П. Не съм психолог, далеч съм от тази професия, всичко това е въз основа на мои наблюдения.
Mилка,
не съм психолог, но ми се струва, че вероятно през престоя в болницата малката се е уплашила и затова реагира така. Тръшкането и желанието за незабавно угаждане е характерно за двегодишните, и моята дъщеря държи желанията й да се изпълнят на секундата, само че тя се захласва, и аз правя всякакви опити за отклоняване на вниманието, когато това, което иска е невъзможно или опасно за нея. Може би в яслата някое дете да я тормози и затова да е по- раздразнителна.
Не съм лекар, но не смятам, че имате нужда от медикаментозно лечение още повече, че и в София са ви казали така. Стискам палци бързо да се успокои малката ти дъщеричка.
Дъщеря ми, например, е кротка и като е в групичка, забелязвам, че все нея удрят, а тя не се пази. Плаче на сън от около годинката, аз също се притеснявам. Вечер ставам по 100 пъти, преди я галех по главичката и се успокояваше, а сега започна да пие мляко нощем. Така, като се разплаче, давам шишето, пие няколко глътки и се успокоява. Давам й биба, а тя си казва какво иска - нощем в просъница вика: "биба, биба" или "мако, мако". Но спи много неспокойно, мята се и плаче.
Поздрави.
не съм психолог, но ми се струва, че вероятно през престоя в болницата малката се е уплашила и затова реагира така. Тръшкането и желанието за незабавно угаждане е характерно за двегодишните, и моята дъщеря държи желанията й да се изпълнят на секундата, само че тя се захласва, и аз правя всякакви опити за отклоняване на вниманието, когато това, което иска е невъзможно или опасно за нея. Може би в яслата някое дете да я тормози и затова да е по- раздразнителна.
Не съм лекар, но не смятам, че имате нужда от медикаментозно лечение още повече, че и в София са ви казали така. Стискам палци бързо да се успокои малката ти дъщеричка.
Дъщеря ми, например, е кротка и като е в групичка, забелязвам, че все нея удрят, а тя не се пази. Плаче на сън от около годинката, аз също се притеснявам. Вечер ставам по 100 пъти, преди я галех по главичката и се успокояваше, а сега започна да пие мляко нощем. Така, като се разплаче, давам шишето, пие няколко глътки и се успокоява. Давам й биба, а тя си казва какво иска - нощем в просъница вика: "биба, биба" или "мако, мако". Но спи много неспокойно, мята се и плаче.
Поздрави.
Здравите!
Имам син на две години и десет месеца много палав,но и много убщителен с които поиска.
От година и половина си удря главата почти за всичко независимо дали иска нещто или просто гледа някои.Почна да изпада в нещо като нервни кризи.Когато някой го заговори и той не е на (кеф)почва да крещи срещу него,бие се по главата и т.н.За концентрация изобщо не мога да говоря.иска да му чета приказка,а както почна той вече е изхвърчал на някъде.
Моля някои да ми даде съвет какво да правия.Нуждаелисе от психиатър детето.Незнайния какво да правия.
Имам син на две години и десет месеца много палав,но и много убщителен с които поиска.
От година и половина си удря главата почти за всичко независимо дали иска нещто или просто гледа някои.Почна да изпада в нещо като нервни кризи.Когато някой го заговори и той не е на (кеф)почва да крещи срещу него,бие се по главата и т.н.За концентрация изобщо не мога да говоря.иска да му чета приказка,а както почна той вече е изхвърчал на някъде.
Моля някои да ми даде съвет какво да правия.Нуждаелисе от психиатър детето.Незнайния какво да правия.
Можете ли да ми препоръчате някой психолог доказал се в професията си.Ще сам много благодарна. Знаете предполагам колко се спекулира в това отношение още повече че става въпрос за детенце.
Благодаря за бързия отговор.
Благодаря за бързия отговор.
Благодаря много за всичко
Здравейте
Синът ми е първокласник. Имаше страхове преди да тръгне на училище за това, как ще се справя и как ще се раздели със старите си приятели ( в училището нямаше деца от неговата детска градина). Водих го при моя приятелка психоложка, която ми каза, че това са нормални страхове от непознатото и нямам основания за притеснение.
Принципно синът ми е доста чувствителен, приема нещата навътре, дълго ги обмисля, вълнуват го житейски проблеми, с ниско самочувствие е (най-вероятно родителска грешка
) и няма усещането, че се справя добре с нещата.
В училище му харесва. Харесва си учителката и има приятели. Справя се добре с учебния материал - според мен и според учителите. Почти всяка вечер обаче плаче от притеснения за следващия ден - дали не е забравил да подготви нещо, дали домашното му е добре написано, дали ще се справи успешно на следващия ден.... Сутрин преди училище е същото, по пътя натам само за това говорим. Пита мен и всички от семейството, дали също им е било трудно и са се притеснявали в първи клас....
Знам, че всеки първокласник изживява по различен начин трудностите. Мислите ли, че трябва да се обърна към специалист или бих могла да се справя и сама?
Много дълго стана. Благодаря предварително за отговорите!
Синът ми е първокласник. Имаше страхове преди да тръгне на училище за това, как ще се справя и как ще се раздели със старите си приятели ( в училището нямаше деца от неговата детска градина). Водих го при моя приятелка психоложка, която ми каза, че това са нормални страхове от непознатото и нямам основания за притеснение.
Принципно синът ми е доста чувствителен, приема нещата навътре, дълго ги обмисля, вълнуват го житейски проблеми, с ниско самочувствие е (най-вероятно родителска грешка
) и няма усещането, че се справя добре с нещата.В училище му харесва. Харесва си учителката и има приятели. Справя се добре с учебния материал - според мен и според учителите. Почти всяка вечер обаче плаче от притеснения за следващия ден - дали не е забравил да подготви нещо, дали домашното му е добре написано, дали ще се справи успешно на следващия ден.... Сутрин преди училище е същото, по пътя натам само за това говорим. Пита мен и всички от семейството, дали също им е било трудно и са се притеснявали в първи клас....
Знам, че всеки първокласник изживява по различен начин трудностите. Мислите ли, че трябва да се обърна към специалист или бих могла да се справя и сама?
Много дълго стана. Благодаря предварително за отговорите!
Здравейте радвам се че мога да се обърна за помощ към някой.Синът ми е второкласник и отскоро започна много да ни лъже-крие оценки ,забележки.След много разговори и караници вчера е изтрил забележка от бележника.Вече незнам какво да правя,как да постъпя.Помогнете ми със съвет -благодаря предварително.
I nie imame sushtia problem kato Milka Lenkova i posledvashtite pisma. Dushteria mi e na dve godini i ima sushtoto povedenie - trusha se i plache do posiniavane dokato ne postigne svoeto . Taka si prichini i zapek, sled kato zapochna da se stiska i da otkazva da aka vupreki che niama zdravoslovni problemi. I tia se budi poniakoga noshtem i plache neuteshimo. Skube se jestoko kogato i se spi. Mnogo sa problemite, koito me pritesniavat i tvurdo sum reshila da se konsultiram sus specialist, no na znam s kogo? Koia e klinikata na d-r Chavdarov, za koiato se spomenava vuv foruma? Molia vi koito moje da mi preporucha specialist ot Sofia , da mi prati koordinati na zhristova@abv.bg.
Аз също искам да попитам за дъщеря си на 5,8 г. с Ген. разстройство в развитието е. Въпросът ми е: Как да постъпвам, когато се сърди и хвърля плюшените си играчки по земята или разни други предмети, а също така посяга да удари, дори да сме в магазин и тя е кисела, нацупи се, понякога не мога да я разбера защо е сърдита и удря непознати хора, минаващи покрай нас.
Как да реагирам аз - да й се скарам или да започна да я успокоявам, а може би има и още нещо, за което не знам.
За това се обръщам към Вас да ме посъветвате, кое е правилно от моя страна в поведението си спрямо нейното.
Благодаря ВИ!
Как да реагирам аз - да й се скарам или да започна да я успокоявам, а може би има и още нещо, за което не знам.
За това се обръщам към Вас да ме посъветвате, кое е правилно от моя страна в поведението си спрямо нейното.
Благодаря ВИ!
В такива случаи психолозите препоръчват неглижиране на нежеланото поведение-т.е. по никакъв начин да не се реагира, все едно детето не е направило нищо, пълна липса на внимание от ваша страна. Това обаче се прави само ако в ситуации, в които детето е постъпило по приемлив начин, е хвалено и поощрявано.
Росонери, не познавам Гери, но работя с деца от аутистичния спектър и при тях добре действа едно от основните положения на програмата АВА, което е горе-долу като посоченото по-горе. Ако имаш сили в такава ситуация да не реагираш /знам че е страшно трудно,особено на обществено място/ и изпълниш останалите изисквания на програмата, може и при вас да се получи. Любознателна е споменавала, че прилага АВА, може би е опитвала този начин и може да сподели.
Росонери, не познавам Гери, но работя с деца от аутистичния спектър и при тях добре действа едно от основните положения на програмата АВА, което е горе-долу като посоченото по-горе. Ако имаш сили в такава ситуация да не реагираш /знам че е страшно трудно,особено на обществено място/ и изпълниш останалите изисквания на програмата, може и при вас да се получи. Любознателна е споменавала, че прилага АВА, може би е опитвала този начин и може да сподели.
X
Реклама