Реакции на първото дете към второто

..бих се съсредоточила в-у МНОГОТО ПЛюСове да им сестра,вместо да прекавам време и да хабя енергия по темата "какво се промени и как ни е мьчно"; децата са много силни радари за нашите емоции,от вас зависи как ще приеме сестра си ,сега и насетне..разбира се че има промени,но са за добро,не обратно..думи като ревност в нашия дом не допускам,не вярвам на това явление,намирам го за провокирано от възрастните като оправдание на не -добра организация на мисли,време,енергия и нерви с 2 и повече деца..
**
за купуването на неща в този контекст съм абсол.против,мое мнение..
*
има доста идеи по нета за организиране на време с 2 деца,винаги има начин..

Първо честито бебче! Да ви е живо и здраво и да ви донесе много щастливи мигове 

При нас няма ревност, нито страх, нито съмнения от страна на каката. Причината според мен е, както е писала вече anette1104, че децата усещат нашите чувства. А аз съм уверена, че съм направила най-доброто за Цвети, раждайки й сестра и съм страшно доволна и горда от този факт. Мисля, че действам заразително . Освен това, колкото и да ми е трудно, изнервящо, пък и страшничко понякога, позволянам на каката да контактува спокойно с бебето - да го пипа, целува, да му прави муцунки, да го вози в количката, да му дава бибата, да присъства и участва доколкото може във всяко хранене, преобличане, къпане, да избира нещата, които купуваме за него, дрешките, които облича... Честно казано е доста изнервящо и често ми иде да й се скарам, да й кажа да ме остави на мира, да не закача бебето, но стискам зъби . Освен това и режимът й не е променен драстично - прекарва, както и преди по 2-3 дни при бабите, които са изцяло на нейно разположиние, излизаме и се разхождаме на същите места, както преди, все така се вижда с приятелчетата си, тази събота и неделя оставихме бебето на таткото и си излязохме "по женски", вечер пак си четем приказки, а бебо лежи да нас.... Когато сме заедно, сме като залепени и трити - аз, Цвети и бебека Освен това не се възхищавам много, много от бебето пред нея, а оставям това на нея. например казвам "какво ни е маймунче", а тя се сърди и отговаря "това е най-хубавото бебе на света". Когато купувам нещо на бебето, не купувам за нея - тя се радва на покупките за Теди повече, отколкото на тези за нея. Карам ли й се за нещо, много внимавам да не споменавам бебето и тя да реши, че е заради него.
Та така... Много съм щастлива от начина, по-който каката приема малката. Обаче все пак се притеснявам дали след време няма да се появи ревност? Може би засега за Цвети бебето не е конкуренция, не й пречи, но после? Затова искам да попитам другите мами с две деца и по-дълаг "стаж". Кога и дали се появи ревност и конкуренция м/у децата ви с голяма разлика във възрастта и кое мислите, че я е провокирало?

Според мен е грешно да се опитваш да създаваш забавления за баткото, които дефакто го отдалечават от теб и бебето. Поне според мен е по-добре вместо да ходи на кино, пазар, плуване и т.н. да си е с вас. може би именно това го притеснява и подсъзнателно го тълкува като опит да го отдалечиш от себе си, за да си сама с бебето.

и  у нас е така;правим всичко заедно,Ния плува-ние гоним Стеф по ръба на басейна; Стеф рови в пясъчник,тя чете на пейката..така се учат и на уважение към интересите на другия според мен,имаме схема кой кога решава какво да правим( за Стеф очевидно ние измисляме) и така..

veleva,
Честито попълнение на семейството. Да е здрава и весела девойката ви.
А що се отнася до баткото ... Ами до сега той е бил № 1, а сега малката е заела мястото му.
Той е уплашен, преживява, търси си мястото.
Давай му задачи, за да се чувства значим: да я пази за малко, докато ти се къпеш, например, да й донесе водата, да й я даде, да я повози с количката, да я пази на балкона, или в стаята, докато спи .... Все ще се намери нещо за него.
И винаги, когато можеш, непрекъснато, с повод или без повод не забравяй да му кажеш, колко много ги обичаш - и него и малката. Че те са твоят живот.
Прегръщай го, целувай го, показвай му, че го обичаш, изслушвай го винаги, каквото и да ти струва това. Не го отхвърляй нито за миг от себе си.
Мога още много да пиша, ама мисля, че това стига.

Абе то и на мен ми е криво понякога, че таткото влиза в басейна с Мартин, докато аз само седя отвън на сянка с бебето, но се успокоявам с мисълта, че след година ще беснеем всички заедно.

И при нас има голяма разлика между децата ни. Виждам, че понякога дъщеря ми чрез бебето се опитва да привлича вниманието ми. Забелязвам го и търся начини да запълня липсата, но все не успявам. Донякъде се чувствам гузна  за това. Също и за променения ни живот.
Опитвам се да се преборя с моето чувство на вина, защото дъщеря ми усеща.  Опитвам с нещата, които  Radostin4eto е описала. 
И не забравяй,  като им се радваш да целуваш първо по-голямото.
Нещата ще си дойдат на мястото постепенно.

Ето това е основния проблем. Децата усещат нагласата ни и я умножават.

   Защо? Защо чувство за вина? Защо не чувство на радост, на удовлетвореност, на пълнота........?
Ами нали по този начин децата ни няма да бъдат сами утре, когато нас ни няма? Нали това е най-близкото нещо, с което те могат да усетят и разберат, че не са единствени от вида си и има други като тях? С нужди, с потребности, с искания. И те рано или късно ще се наложи да съобразяват и да удовлетворяват? Нали това малко човече може да бъде най-близкото им, най-точното за тях същество? Най-добрият им приятел! Както и те за него.

Мислите ни трябва да са други - мисли на радост, мисли на щастие, мисли на разбирателство и любов.  Любовта ни към децата е пълноценна и различна. Това е - различна, защото и те са различни. Ако го разберат, няма да има проблеми. Само трябва да я чувстват непрекъснато. А ние да им я даваме непрекъснато. 

Копирам ви едно стихотворение. То е за двете майки, но защо не и за двете деца?
Има много мъдрост в него. Само трябва да я осмислим.

Наследството на едно осиновено дете


Имало две жени, непознати една за друга.
Едната не си спомняш, другата наричаш мама.
Два живота са се слели, за да те има.
Едната била твоята пътеводна звезда.
   Другата станала твоето слънце.
Първата те дарила с живот,
   Втората те научила как да го живееш.
Първата ти вдъхнала нуждата от обич,
   Втората била готова да ти я даде.
Едната ти дала националност, другата ти дала име.
Едната ти дала талант, другата ти дала цел.
Едната те надарила с чувства,
   Другата успокоявала страховете ти.
Едната видяла първата ти сладка усмивка,
   Другата бършела сълзите ти.
Едната търсела за тебе дом, какъвто не можела да ти предложи.
Другата се молела за дете и надеждите й били възнаградени.
 А сега през сълзи ти ми задаваш
Прастария въпрос, на който досега никой не е отговорил.
Наследственост или среда: чии продукт си ти?
Ничий миличко, ничий.
   Това са просто два различни вида любов.

Неизвестен  автор

само положителни: целува, прегръща, "помага": къпе, полива във банята, иска да я храни, давал е и онбони спрях го на време2 пъти дава си играчките пазия, никой да не пипне количката в същото вреем я показва

велева,
ами погледни го от друга плоскост.
Синът ти ще задълбочи връзката с баща си. Ще си има своите мъжки забавления.

А колкото до ревност, аз лично не я видях изявена при моите деца, но явно е имало. Благодарна съм  на дъщеря си, че така добре прие брат си и не се е съзтезавала с него за обич и внимание.
От друга страна, знаеш че малкото бебе и дете се нуждаят от повече помощ и майката започва да му го отдава безрезервно.
Да, но при нас синът е по-малкия и се опасявам, че аз го превръщам в мамино синче. Докато щерката винаги е била по-привързана към баща си и следователно там връзката се задълбочава съвсем.
И понеже си мисля, че е добре майката и дъщерята да са в по-тесни връзки (както съм аз с майка ми), а синчето с баща си, твоя вариант е по-удачен и не виждам нищо притеснително за теб и за 1-вото ти дете.

Късмет.

Най-важно за мен специално е да се усещат децата сигурни в нас. Появи ли се и малко съмнение в сигурността на чувствата ни, тогава може да има проблем. А за това може да повлияят и родителите.
Не се измъчвай и не се чувствай виновна, защото децата ще го усетят.
Също и няма смисъл прекалено да се стараете да му обръщате внимание, защото и това ще усети и може да се усъмни във фалш. Оставете се на радостните мигове и на течението, но без притеснения и заучени методи, тогава всичко полека ще се нареди.
Сега си леко изморена и притеснена покрай бебето, предполагам затова са тези нотки на угризения. С времето ще си влезете всички в ритъм и ще включвате и малкото в екскурзии, почивки и разни всякакви развлечения.

Искам да имам второ,но момчето ми е такъв егоист-на 7 е,че си мисля ако имам второ,ще го хвърли през балкона!

Благодаря на всички ви за мненията, някак инстинктивно  знам това, което пишат повечето майки, вътрешно трудно се оттърсвам от абсолютната обвързаност с баткото.

Много отрезвяващо ми подейства това:

Абсолютно съм съгласна, че децата улавят всичко неизказано, трудно ми е да се дисциплинирам и да не мисля за годините с баткото.Имали сме проблеми и от здравословен характер, и много, мног хубави мигове, някак толкова дълбоко съм преживяла всичко, че ми е трудно да се дистанцирам...Водех го на занимания sands play, практика, измислена от психолози за разтоварванеч чрез игри с пясък, мисля, че сега е моето време да поровя в пясъка, за да дам изражение на всичко, което не може да се опише с думи.

Лекси, Дани също много ми помага, и то с удоволствие. Все пак той е момче, не мисля, че може да прекарва непрекъснато времето с нас с беба,винаги, когато поиска участва в отглеждането/или когато го помоля/, но определено не мисля, че може по цял дена да го прави, затова търсим и странични занимания, а все пак е и ваканция.


Надявам се с бащата са оформят свой отбор /досега определено в отбора бяхме аз и баткото. Колкото до връзката майка- син мисля, че не си съвсем права. Нашата определено  е много силна. Може да е индивидуално, не знам...

При мен ситуацията е по-различна, защото децата ми са с малка разлика. Баткото беше на 10 месеца когато забременях и на 1г6 м когато родих. Нямаше кой знае колко време да свикне да е сам и въпреки това в момента е завършен егоист.
В началото проявяваше не токова ревност, колкото обърканост, защото се наложи да разчитам повече на баба му и дядо му. Когато бебока стана на 2-3 месеца и заприлича на човек, баткото стана най-грижовното дете - даваше му играчки, носеше му памперсите и си играеше с него - живата кукла беше невероятна. Страхотната идилия продължи докато малкия започна да пълзи. В този момент изведнъж баткото осъзна, че хлапето му нарушава личното пространство и започна да ревнува.
След като се роди малкия и аз страдах от грешната мисъл, че баткото е онеправдан, заради липсата ми на време, да му обръщам внимание. Зарязвах цялата домакинска работа и оставех ли малкия започвах да гушкам голямия. Опитвах се по-всякакъв начин да компенсирам по-малкото време което му отделях. Това обаче явно доведе голямото ми дете до мисълта, че трябва да го компенсираме, че търпи брат си.
Нямам намерение да давам съвети, защото ясно личи, че аз не съм се справила със ситуацията, но дано моя опит ти помогне да погледнеш по-напред във времето и прецениш плюсовете и минусите на сегашното си поведение към баткото.

..в моя опит бебе до 7м изисква много по-малко грижи от по-голямото дете..влачихме го къде ли не с нас бебока,точно за да не доминира това "разпределяне",неминуемо е,но много се пазя да не ни стане навик..
И аз съм за схемата- време само с 1 или с другия поне 1 път на седмица,но ти не пишеш че излизате само 2та,може би и това е вариант също(може да се остави кърмаче на татко,пробвано е,оцеляват и 2та )
*
не съм съгласна с Шани за момичета-майки,татковци-бащи;всяка подобна връзка е уникална,аз работя ежеминутно и с 2те ни деца по темата,лесно няма,и подходът е различен,но се старая  уж..

Най-главното,което правех,е да ги включвам в дейностите,свързани с бебето-подаване на сапунче,памперс,кърпички,и т.н.Забелязах,че и двамата се чувстват все по-важни и по-големи.И започнаха даже да се държат като батковци.И на всеки разказват,че сестра им е тяхната принцеса,а те са нейните рицари...

Много зависи от разликата между децата и от спецификите на по- голямото детенце.
Нашият батко беше на шест години и тъкмо завършваше подготвителната група в ДГ, когато се роди малкото му братче. Разбира се, че беше подготвен. Беше му интересно и забавно, като на повечето други деца. Аз много се притеснявах именно от отношението му към бебето, това ми беше дори проблем № 1. Вече година и три месеца забелязвам с успокоение пълно отсъствие на ревност, дори искрена братска привъзрзаност между двамата. Малкото коте обожава батко си, още със ставането от креватчето си го търси и пита "Коко, Коко". Големият, ако си е в къщи винаги се ослушва дали Жожо не се е събудил и ако е на кеф се лигавят съвместно /гонят се, хилят се, големият говори глупости от името на малкия и т.н./.
това, което при баткото се отрази изключително положително е първо, че не беше вече много малък и разбираше за какво става въпрос. Второ- моментът беше изключително подходящ- започна да играе сам навън, сам- имам предвид с други деца, а не съпровождан от възрастен. През септември започна и училище, което определено му хареса и му беше интересно до края на първи клас. Вниманието му беше ангажирано активно, имахме много теми за разговор, които касаеха лично него във връзка с новото му положение и контакти.
Никога не съм акцентирала върху това, колко е хубаво да имаш брат. Постоянното повтаряне на нещо, което детето само трябва да усети и то на възраст, когато е доста осъзнато, може да доведе до отрицателни последици и то да се замисли защо ли толкова много държа на това. Гледам нещата да следват естествения си ход, а не да пришпорвам децата или да им налагам усещания, преди да са узрели за тях.
Също така при мен правило № 1 е да не му правя забележка във връзка с бебо и да не го карам да се ангажира с обслужването му. Ако той иска да играе с него- да, няма проблеми, но не и да ме замества в обслужващата дейност. От опит знам /близки, които имат по- малки братя или сестри/, как с откровена неприязън често повтарят неща от типа: "Майка ми все ме караше да играя с нея/ него.", "На всякъде го/я влачех с мен.", "Все нея/него защитаваха." и т.н. Това ми е "обица"- всяко от децата ми си е дете, независимо от възрастта и има своето право на детство.

в никакъв случай не желая да омаловажавам връзката майка-син. Искам да съм близка и с 2-мата.
И понеже моят модел е: аз съм по-близка с майка ми, а брат ми с баща ни, го намирам за по-правилен. А пък от где се е пръкнал лафът за маминото синче... вие ще кажете


много си/са прави. Но обстоятелствата на моменти изискват съвсем друго.

При нас също разликата във възрастта е голяма.Честно казано доста се притеснявах по време на бременността за реакцията на каката като се появи бебето.Тя го очакваше с голямо нетърпение също като нас ,но въпреки всичко нямах и представа как точно ще реагира когато бебето стане факт .Първото разочарование с което тя се сблъска бе , че няма да е сестричка а братче ,но бързо се пренастрои на новата вълна - "тъкмо няма да ми взима играчките" беше коментара и.Сега от тази си позиция мога да споделя че ревност не е имало,тя буквално трепери над братчето си , а и той толкова много и се радва...Изключително много ми помага и ме отменя във всичко което е по силите и.Пожелавам и на вас само положителни емоции

  Разликата на моите момчета е 5 години.Не казвам,че мога винаги да се разделям на две,за да давам и на двамата по равно.Компенсирам някак.Като спи малкия,имаме с баткото наши си забавления,четем книжки,уча го да пише и смята,все неща,които с малкия,когато е буден са невъзможни.Когато кърмех малкия,никога не гонех батко му,говорехме си,дори сме си пяли и чели нещо...на бебо даже му харесваше.Включвах го с разни дребни помощи в къпането,храненето,разхождането,обличането на малкия и съм гледала да го правя забавно и за него-шегували сме се...смели сме се на бебешките глупости...и пр. Смятам,че близките отношения с татко му са много полезни.Но,когато можеш,отделяй му време само за него,а когато малката е будна,прави нещата паралелно.Аз се очудих колко много,всъщност,баткото ми помагаше и даже сам започна да иска и да знае какво и как да прави-наистина ме смайва.Не му се карах,ако превъзбуден от нещо в градината или играта навън,той влети в стаята,където приспивам малкият и поиска бурна целувка от мен и него или пък успокоение за нещо.Внимателно и почти през смях,му обяснявах,че все пак и бебо трябва да спи,за да може да порасне здрав и спокоен и да си играят заедно,но първо му обръщах нужното внимание.Никога не съм му се карала,че е искал да му обърна специално внимание.Така или иначе,в началото ,твърде малкото бебе,не се влияе толкова от това,какво става около него.Честно казано,не правех световна война от това,че бебешкият режим може да се размести с 20 минути,защото баткото ни е "попречил" да го приспим навреме.Истината е,че съм се опитвала да продължавам да му показвам,че всичко,което е свързано с него,е за мен не по-малко важно от преди раждането на бебето.С това,и с търпение и внимателно обясняване(книжките по въпроса помагат),той бързо(нямаше и два месеца)свикна да се съобразява с бебо.Сега е на 7 ,малкият -на 2 години ,и играят много хубаво заедно.Не се притеснявам и грам от това,че може нещо да му направи,като е толкова по-малък или пък да е груб с него.Не!Дори той сам казва понякога:Мамо,малчо плаче,много те моля,обърни му внимание,че ми е мъчно.Но,ако малкият му пречи нещо сега,гледам да не му натрапвам да играе с него или пък да го товаря с големи отговорности-какво като е по-голям.Той също е дете,не е длъжен да поема отговорност за друг.Тя идва с времето и спокойните,любящи отношения.Мисля,че така е при нас.Пожелавам го от сърце   .
  И поздравявам авторката за това,че обръща внимание на тези въпроси.Това е добро начало.Успех!

absol. съм съгласна с тези твърдения, първото беше и една от мотивациите ми за малка разлика м-у нашите деца..
трудно е с 2 шапки понякога,но пък си заслужава всеки миг

Разликата при моите деца е 10год. и макар някои да поспорят с мен мисля, че това е една от най хубавите разлики.
Не се размина и при нас ревността, но тя беше само първия месец, като каката искаше постоянно да бъде близо до мен да ме гушка, целува и непременно да спи в спалнята при нас. Но  след като премина този период и видя, че я обичаме така като и преди да се появи бебето ревност повече не е имало. Прекалено е грижовна и отговорна и винаги мога да разчитам на нея, но без да я насилвам, тъй като все пак и тя има свое детство. Двете много се обичат и просто не могот една без друга. 
Мисля , че независимо на каква възраст е първото дете при появата на второто винаги съществува макар и минимална ревност, тъй като до този момент то е било само и всичкото внимание и любов на родителите,  бабите и дядовците е било за него и в един момент дори и подготвено то установява, че вече не е център на внимание и, че има едно друго малко човече което му отнема  първото място- естествено че ще ревнува, та това е едно нормално човешко чувство.
Желая ти успех, обичай децата си и  се наслаждавай на тяхната усмивка.

Разликата с моят асестра е 9 години, но не смятам, че разликата определя отношението между децата /към малкото дете.
Доколко родителите ще натрапват грижата за малкото или деликатно ще оставят границата на по-голямото дете за инициатива, зависи само от възрастните. И при едногодишна разлика голямото дете все пак е по- голямо. Не бих се водила при определяне на разликата във възрастта от такъвм фактор. Ако майката и бащата искат, винаги могат да избегнат конфуза с превръщането на голямото дете в "третия родител".

За жалост, обаче, това е много често срещано явление. Когато излезем в градинките и поредната майка е извела двете си дечица- едното, да речем средно с по 4-5 години по голямо от бебето, ми става жал за голямото- почти винаги картинката е една и съща- мамата седи на пейката, а двете деца- в пясъчника и голямото постоянно следи да не би малкото да си напълни очите с пясък, дали някой не му е взел играчката, дали иска нещо и т.н. Това не е работа нито за 4-5 годишно дете, нито за 10 годишно такова, независимо от пола му. Да не говорим, че по- големите деца, като моят голям син, напр., не изпитва желание да излиза с нас на разходки, предпочита да си играе с неговите приятели, поради което не го и натискам. Не знам как бих се чувствала като 7-8 годишна кака на бебе, което трябва да гледам и бавя, вместо аз самата да играя.
Още по- лошото е, (е чувствата на неприязън към цялата ситуация се натрупват у по- голямото и то не смее, тъй като е възпитавано, че това е нещо нередно, да се оплаче, да се опълчи срещу подобен род тирания /за мен това си е точно такова нещо/ и проблемите се осъзнават на една значително по- голяма възраст, като неминуемо водят до конфликти между самите деца, независимо от конкретните поводи.

Права си  Judy   
Но това касае не само отношението на децата едно към друго, а и отношенията между възрастните и децата.

  И на мен не ми харесва това. Нито сега в градинките, нито когато трябваше да се грижа за по-малката си сестра.  Добре, че моите са с малка разлика и никой за никой не се налага да се грижи.  Иначе кой знае? Можеше и аз да съм сред тези майки по градинките.
  Толкова е трудно човек да се види отстрани!!!

моите деца са с малка раzлика, в момента големият иzраzява ревноста си, чреz агресия, постоянно напада малкия си брат, окупира играчките, хапе. понякога си исля, че щеше да е по_добре да имат по_голяма раzлика.
струва ми се, че е неиzбежно първите деца да не минат преz тоzи период на несигурност. когато се появи новия член на семейството, съвсем естествено те се чувстват zастрашени, още повече, че вниманието на родителите в първите месеци е насочено предимно в грижи zа новороденото. един психолог бе сравнил ситуацията в която иzпада първородното дете по следния начин, " представете си, че съпругът ви довежда вкъщи друга жена и ви каzва, от днес нататък тя ще живее с нас  "
според мен няма нужда от компенсации и подаръци, нужно е време zа да свикне и много обич.

Аз бях искрена с дъщеря си. Обяснявах й, че съжалявам, че не можем да си прекарваме времето по "женски", но това след няколко месеца ще свърши. Казвах й, че за да порасне по-бързо бебето, то трябва да се храни дълго. Давах й разни задачки (да рисува, моделира, пише, смята...), докато кърмех. Задължително привечер излизахме само двете да се поразходим и да си поговорим за нейния и моя ден, за това, което ни предстои в бъдеще. Също така я включвах в обгрижването и забавлението на бебето. Гушках я и постоянно й обяснявах колко много държа на нея.
Не е проявявала агресия, дори напротив - обожава брат си. Вече в продължение на часове се занимават двамата без да се сещат за мен.
Всяка промяна води до объркване и несигурност - просто с времето нещата се нареждат.

Мисля, че си напълно права, опотивам се да следвам същата линия на поведение, дано да успея като теб...

Като майка на 3 деца съм абсолютно съгласна с това мнение. То е и мое. Учим децата да се уважават и да са съпричастни един към друг. Големите ми помагат много с бебето, но не защото ги карам, а защото искат.
А относно купуването - според мене е голяма грешка ако купиш на единия, да купиш и за другия.  При нас не е така и няма обидени.  Децата са различни и имат различни нужди.  Днес ще купим нещо на единия, но другия няма да се засегне, защото знае, че когато има нужда от нещо - ще го получи. Това го създадохме в тях по настояване на мъжа ми. Моите родители бяха на обратния принцип - ако купят на мене, ще има и за сестра ми....ужас 
Накрая просто не мога да не повторя това - децата са много силни радари за нашите емоции,от вас зависи как ще приеме сестра си ,сега и насетне.. Абсолютно вярно!

А относно купуването - според мене е голяма грешка ако купиш на единия, да купиш и за другия.  При нас не е така и няма обидени.  Децата са различни и имат различни нужди.  Днес ще купим нещо на единия, но другия няма да се засегне, защото знае, че когато има нужда от нещо - ще го получи. Това го създадохме в тях по настояване на мъжа ми. [/quote]

Въпрос на гледна точка, досега не съм купувала спрямо нуждите, а и за удоволствие, и мое, и на сина ми...

На мен са микупували спрямо нуждите, е, искрено се надявам да не се налага да купувам на децата си само в този случай...
Иначе не мога да бъда убедена, че децата стават абсолютно щастливи от появата на бебе в къщата. Приемането на ново същество е процес...И у нас обикновено постигаме заедно нещата, говорим за тях и за притесненията си,  никога не диктувам- допускам, не допускам...Убедена съм , че ревност винаги има, изказана или не. Тя не се разрешава, забранява...Въпросът е наистина да разберем как се чувставт децата ни. Сега давам всичко за сестра си, но когато се роди,не бях толкова щастлива...Отношенията ни се изградиха с годините,  и то когато сме преодолявали заедно проблеми...

 
че къде съм писала че купуваме само тоалетна хартия

При мен  няма ревност за купуването купувам ядене и на 2 мата.Не м ожеж да купиш на единя примерно зрънчо а на другия   да не вземеш сладолед.Никога не съм взимала еднакви обаче.Но и винаги дава на сестраси както и тя на не го .Редовно хвърля око къде е сестра му и я пази сам без аз да го окарам Той просто я боготвори .А когато  минаваме по магазините   ПО тази  логика иска още 1 бебе

molestosa, много добре си го написала   И аз съм притив да се купува и на двете деца едновремено. Още повече, че те не го очакват. По тази логика, купувам ли нещо за себе си или за баща им, ще трябва да купувам и за тях Когато харесаме нещо за каката - взимаме го, когато харесаме за бебето - купуваме го. Може да се случи в един ден, може в различни... Когато слагаха ваксина и на двете, предложих на Цвети да си избере подарък. Тя настоя да вземем нещо и за малката. Разбира се, че се съгласих, защото ми стана приятно, че мисли и за нея. Но обратната ситуация - да купя на малката и каката да използва това като предлог да й се купи и на нея, не сме имали, което много ме радва. Едновременото купуване на по нещо за двете деца води най-вече до егоизъм. Има много други начини да покажеш на едно дете, че е обичано и ценено от това да му купуваш подаръци.
Може би в семейство, където рядко се купува нещо новичко има логика, но не и когато децата са изцяло задоволени и се купува за удоволствие.

И аз в началото се притеснявах да не се появи ревност, но повече вярвах, че и двете ще спечелят от това да не са сами (аз съм едно дете и, не се оплаквам, но ми се искаше детето ми да си има братче/сестриче). И при нас не е имало ревност (засега), или поне не силно изразена. Много се обичат и се надявам така да продължи
Мисля, че децата са различни, но помогна и това, че успях да не се фокусирам върху притесненията си и решението ми да правя каквото зависи от мен да избегнем силна ревност.
Успех

Привет Аз съм от майките, които седат на пейката, докато каката наблюдава малката Знам,че трудно се намира оправдание за това, но често каката гледа малката, докато сготвя , изгладя, изпера.Работя на дневни и нощни дежурства и ми е много трудно, тъй като когато се върна от работа, вкъщи отново ме чака такава.Почти не ми остава време за децата и се чувствам много виновна Това може би трябва да се включи към друга тема, но ако някой се сеща как мога да работя, да върша домакинската работа ,да гледам малката, да помагам в уроците на голямата и да бъда добра съпруга едновременно/отпочинала и свежа, не изнервена от работа и недоспиване/,нека ми пише на лични

Ами и аз работя, на пълен работен ден, имам голямо дете ученик и малко, на година и половина /още няма и толкова/, домакинската ми работа не ми я върши прислужничка, нито имам баба, която да готви и чисти в къщи. Трудно ми е, изнемогвам, но бащата се включва активно. Не мога да кажа, че "помага", тъй като работата просто се върши и от двама ни. Когато събота и неделя си върша домашната работа /тогава чистя, през седмицата нямам време/ той извежда бебето, а големият сяда и пише под моя надзор, докато беля картофите, напр. или чете на глас урока и въпросите към него, отговаря, коригирам където считам, че е налице грешка и т.н. Нямаме свободно време. Това- фитнес, ТВ, кафета и гости е голямо изключение и когато си "почиваме", напр. пътуваме до някъде, децата са си с нас в комплект. Хич не се и старая да изглеждам някаква си. Имам спирачки за физическа разправия с хлапетата /това също е правило в къщи/, за обидни квалификации и цупорене. Колкото мога- толкова. Няма смисъл да пиша на лични, не съм единствената такав. Всеки се старае колкото е възможно. Най- важно от всичко обаче е подреждането на приоритетите, а такива в къщи са визираните по- горе и този, който соча в заключението си.
Имаме пропуски, разбира си, но не нарушавам основното правило- и двете деца са деца и всяко има право на детство. НИКОГА големият не е имал ангажимента да се грижи за малкия си брат.

Моите са с малка разлика и тази година започна да се усеща предимството й...Миналата година ми беше адски трудно откъм време,чувства и емоции.Бебето само спеше и ядеше и каката така й не проумяваше кое му е хубавото да имаш сестричка Но сега вече нещата са коренно различни Малката учавства активно във всички семейни мероприятия,вече не пращаме само каката при баба,или гостуват и двете,или никоя не ходи Лятото градините не работеха и двечките си бяха в къщи,сякаш именно тогава се засили връзката им.Заедно играят,заедно си лягат,заедно ме гушкат...много са милички...Сутрин малката изпраща кака на градина със сълзи,а следобяд е луда радост като се видят.
За купуването -ако е за ядене купувам и на двете,другите покупки са според нуждите на детето в момента.
Дори и да е имало ревност,вече я няма.Голямата щерка разбра какво е преимуществото да имаш винаги компания и другарче в игрите
Не съм изисквала голямата да "гледа"малката,защото първо не е нейна работа,и второ тя самата все още има нужда от гледане,пък и когато са двете винаги се занивамават със нещо ЗАЕДНО,така че един вид сами се гледат.

Ще следя темата,че нали и ние правим опити за второ....

Не сме правили нищо специално, просто се държахме естествено. Обяснихме му, че ще имаме бебе, че първо ще е малко и ще плаче,че мама ще трябва да се занимава повече с него. Не сме коментирали колко, докога и защо ще продължава да бъде обичан, децата ги усещат с антенките тия неща и многото приказки не винаги са полезни, по- скоро могат да го наведат на мисли в погрешна посока. Няколко месеца преди раждането купихме двуетажно легло, подредихме горното за баткото, долното обяснихме, че ще чака бебето. Той лично сложи някои от не съвсем любимите си неща  , като подарък на долното легло. Когато дойдоха да ни изпишат с таткото и му показахмве вързопа, той се наведе на бебето и каза само "О, бебе, бебе колко те обичам!" и оттогава досега освен проблеми за играчки от време на време, други драми не сме имали.
Пожелавам много щастливи мигове с дечицата   

Тепърва ще видим как ще е при нас като дойде второто, но едно време когато се роди брат ми нито за миг не съм ревнувала от бебето. Според мен тайната е в това, по-голямото дете да се грижи за малкото заедно с мама, а не докато майката отделя време на бебето голямото дете да се чувства изолирано. Спомням си как навремето с мама кърмехме бебето (обърнете внимание на мн.ч.) - т.е. тя го кърмеше, но и аз се гушках с тях двамата докато траеше процеса, помня как пак заедно къпехме бебето - на мен се падаше страшно отговорната задача да къпя крачетата  , заедно го разхождахме и т.н., а като бебето спи е ред майката да обърне внимание на интересите на по-голямото дете. Трябва майката да успее да накара и двете деца да се чувстват специални, обичани и обгрижени - на мен винги са ми повтаряли, че са много горди с мен с това че съм толкова порастнала, толкова самотятелна, толкова умна, красива и т.н. и колко много разчитат на мен, за да успеем заедно да взъпитаме и отгледаме и братчето ми да стане като мен. Не съм ревнувала, даже съм се гордяла, че съм по-голямата и съм била пример за брат ми в много отношения. Той пък като по-малък е бил по-глезен, по-обгрижван в други направления, така че и двамата сме се чувствали добре без никой да ревнува от другия.

И аз много помагах на мама, когато се роди брат ми, 4години и половина ни е разликата. Тя ми възлагаше доста реални отговорности, защото баща ми пътуваше с месеци и тя се оправяше с нас съвсем сама.
Никога не съм ревнувала от брат си, даже като поотраснахме не сме се много карали и никога не сме се били. Това последното го пиша, защото много мои приятели и ил тупанчеха, или биваха тупанчени от братя и сестри.

А има и такива, които редовно са "тупани" заради братята или сестрите си /защо не я/го гледа, бе; заради тебе е паднал/а; защо я/го закачаш, като е по- малък/а; ти ще отстъпваш, като по- голям/а и т.н.- манталитети всякакви/ и това го помнят цял живот.

А такива родители направо ме 

Мисля, че в темата сме се събрали загрижени родители, има ли смисъл да обсъждаме такива случай изобщо?

Има смисъл, тъй като кои сме в темата или въобще във форума никой не знае. След като има родители, които намират за нормално да ударят детето си за разсипана чаша с вода, то има и такива, които ползват и тази толкова разпространена метода на самоотглеждане на децата в семейството или рода.
Това, с "тупането" съм го поставила не случайно в кавички. Имам предвид не толкова термин, използван от друг участник, колкото символ на реакция от страна на родителя към едно от децата /физическа, словестна, мимическа и т.н./, на което е поставил задължението да се грижи за другото /останалите/.
Едно е по- голямото дете да играе и да се забавлява при наличие свое желание за това с по- малкото, съвсем друго е насажданото много често от страна на самите родители задължение за това.

Ами да си призная и аз карам 6-годишния си син да наглежда 5 месечното си братче 
Така успявам да сготвя и изчистя! за сега го прави с удоволствие! Пък и ако ми откаже не го насилвам. Знам, че не негово задължение, но не виждам лошо по-голямото дете да помага, както за чистенето, така и за гледането на бебето! Баткото ми е безценна помощ!

Много го обича, гушка го и му дава любимите си играчки /за малко/ .
Бързо свикна да казва "нашата стая", вместо "моята стая".
Сега малкия се мъчи да проходи и баткото непрекъснато повтаря, че като проходи ще тича по него и ще вика "бате, чакай ме"
Боже, ако знае колко е прав.
Има невероятна връзка помежду им, дано винаги така се разбират.
Ревност до сега не съм забелязала.

Аз пък моля баткото да ми помага да изчистя и той е много горд с това.

И аз моля големият да хвърля кофата, да чисти масата, да си оправя леглото, но с братчето не го моля да се занимава. Само ако сам се сети и поиска това. разбира се, че го иска и му е приятно, но става въпрос за игри, да смени памперса, напр., няма да му достави удоволствие, нито пък да го гледа, докато по Тв дават любимия му филм. Никога не го карам да разтребва детската стая, когато там са пръснати играчки на бебо, мисля, че ще го приеме също като обслужване на брат си, а това се старая да избягвам по всякакъв повод.
Винаги акцентирам, че когато бебо порастне ще хвърлят кофата и ще пазаруват на смени и мисля да го направя след 3-4 години.