Публикувана: 12 авг. 2007, 21:51 ч.
Последно мнение: 26 септ. 2007, 09:27 ч.

Реакции на първото дете към второто

2 692
49
1

# 30 17 авг. 2007, 17:09 ч.

София
Мнения: 1 724

Цитат на: molestosa в пт, 17 авг 2007, 14:16

[

А относно купуването - според мене е голяма грешка ако купиш на единия, да купиш и за другия. При нас не е така и няма обидени. Децата са различни и имат различни нужди. Днес ще купим нещо на единия, но другия няма да се засегне, защото знае, че когато има нужда от нещо - ще го получи. Това го създадохме в тях по настояване на мъжа ми. [/quote]

Въпрос на гледна точка, досега не съм купувала спрямо нуждите, а и за удоволствие, и мое, и на сина ми...

На мен са микупували спрямо нуждите, е, искрено се надявам да не се налага да купувам на децата си само в този случай...
Иначе не мога да бъда убедена, че децата стават абсолютно щастливи от появата на бебе в къщата. Приемането на ново същество е процес...И у нас обикновено постигаме заедно нещата, говорим за тях и за притесненията си, никога не диктувам- допускам, не допускам...Убедена съм , че ревност винаги има, изказана или не. Тя не се разрешава, забранява...Въпросът е наистина да разберем как се чувставт децата ни. Сега давам всичко за сестра си, но когато се роди,не бях толкова щастлива...Отношенията ни се изградиха с годините, и то когато сме преодолявали заедно проблеми...

# 31 17 авг. 2007, 20:37 ч.

Мнения: 505

Цитат на: veleva в пт, 17 авг 2007, 17:09

Цитат на: molestosa в пт, 17 авг 2007, 14:16

[

Въпрос на гледна точка, досега не съм купувала спрямо нуждите, а и за удоволствие, и мое, и на сина ми...

че къде съм писала че купуваме само тоалетна хартия Shocked

# 32 18 авг. 2007, 08:04 ч.

Мнения: 3 886

При мен няма ревност за купуването купувам ядене и на 2 мата.Не м ожеж да купиш на единя примерно зрънчо а на другия да не вземеш сладолед.Никога не съм взимала еднакви обаче.Но и винаги дава на сестраси както и тя на не го Peace

.Редовно хвърля око къде е сестра му и я пази сам без аз да го окарам #2gunfire

Той просто я боготвори .А когато минаваме по магазините Peace

ПО тази логика иска още 1 бебе #Crazy

# 33 18 авг. 2007, 08:16 ч.

София
Мнения: 7 242

molestosa, много добре си го написала Grinning

И аз съм притив да се купува и на двете деца едновремено. Още повече, че те не го очакват. По тази логика, купувам ли нещо за себе си или за баща им, ще трябва да купувам и за тях newsm78

Когато харесаме нещо за каката - взимаме го, когато харесаме за бебето - купуваме го. Може да се случи в един ден, може в различни... Когато слагаха ваксина и на двете, предложих на Цвети да си избере подарък. Тя настоя да вземем нещо и за малката. Разбира се, че се съгласих, защото ми стана приятно, че мисли и за нея. Но обратната ситуация - да купя на малката и каката да използва това като предлог да й се купи и на нея, не сме имали, което много ме радва. Едновременото купуване на по нещо за двете деца води най-вече до егоизъм. Има много други начини да покажеш на едно дете, че е обичано и ценено от това да му купуваш подаръци.
Може би в семейство, където рядко се купува нещо новичко има логика, но не и когато децата са изцяло задоволени и се купува за удоволствие.

# 34 24 септ. 2007, 15:53 ч.

Здравей, аз имам две момченца на 6 години и на 6 месеца. Като се роди бебока,много ме беше страх от ревността.Странно,но не се появи такава. Но аз и до днес чувствам вина, че обръщам по-малко внимание на баткото! В началото ми беше много тежко, но сега почвам да осъзнавам, че може и да е за добро. Прекалено внимание обръщах на баткото! При това твоята е по-лесна имаш "момчето на мама" и "момичето на мама". А аз като кажа на бебока "момчето на мама" и големият пита "не бях ли аз момчето на мама?" Simple Smile

# 35 24 септ. 2007, 16:50 ч.

Мнения: 63

И аз в началото се притеснявах да не се появи ревност, но повече вярвах, че и двете ще спечелят от това да не са сами (аз съм едно дете и, не се оплаквам, но ми се искаше детето ми да си има братче/сестриче). И при нас не е имало ревност (засега), или поне не силно изразена. Много се обичат и се надявам така да продължи Simple Smile

Мисля, че децата са различни, но помогна и това, че успях да не се фокусирам върху притесненията си и решението ми да правя каквото зависи от мен да избегнем силна ревност.
Успех Simple Smile

# 36 24 септ. 2007, 22:48 ч.

Пазарджик/Лондон
Мнения: 2 419

Привет

Аз съм от майките, които седат на пейката, докато каката наблюдава малката Cry

Знам,че трудно се намира оправдание за това, но често каката гледа малката, докато сготвя , изгладя, изпера.Работя на дневни и нощни дежурства и ми е много трудно, тъй като когато се върна от работа, вкъщи отново ме чака такава.Почти не ми остава време за децата и се чувствам много виновна Cry

Това може би трябва да се включи към друга тема, но ако някой се сеща как мога да работя, да върша домакинската работа ,да гледам малката, да помагам в уроците на голямата и да бъда добра съпруга едновременно/отпочинала и свежа, не изнервена от работа и недоспиване/,нека ми пише на лични Hug

# 37 25 септ. 2007, 09:19 ч.

Мнения: 24 467

Ами и аз работя, на пълен работен ден, имам голямо дете ученик и малко, на година и половина /още няма и толкова/, домакинската ми работа не ми я върши прислужничка, нито имам баба, която да готви и чисти в къщи. Трудно ми е, изнемогвам, но бащата се включва активно. Не мога да кажа, че "помага", тъй като работата просто се върши и от двама ни. Когато събота и неделя си върша домашната работа /тогава чистя, през седмицата нямам време/ той извежда бебето, а големият сяда и пише под моя надзор, докато беля картофите, напр. или чете на глас урока и въпросите към него, отговаря, коригирам където считам, че е налице грешка и т.н. Нямаме свободно време. Това- фитнес, ТВ, кафета и гости е голямо изключение и когато си "почиваме", напр. пътуваме до някъде, децата са си с нас в комплект. Хич не се и старая да изглеждам някаква си. Имам спирачки за физическа разправия с хлапетата /това също е правило в къщи/, за обидни квалификации и цупорене. Колкото мога- толкова. Няма смисъл да пиша на лични, не съм единствената такав. Всеки се старае колкото е възможно. Най- важно от всичко обаче е подреждането на приоритетите, а такива в къщи са визираните по- горе и този, който соча в заключението си.
Имаме пропуски, разбира си, но не нарушавам основното правило- и двете деца са деца и всяко има право на детство. НИКОГА големият не е имал ангажимента да се грижи за малкия си брат.

# 38 25 септ. 2007, 09:42 ч.

Мнения: 2 622

Моите са с малка разлика и тази година започна да се усеща предимството й...Миналата година ми беше адски трудно откъм време,чувства и емоции.Бебето само спеше и ядеше и каката така й не проумяваше кое му е хубавото да имаш сестричка Mr. Green

Но сега вече нещата са коренно различни Peace

Малката учавства активно във всички семейни мероприятия,вече не пращаме само каката при баба,или гостуват и двете,или никоя не ходи Simple Smile

Лятото градините не работеха и двечките си бяха в къщи,сякаш именно тогава се засили връзката им.Заедно играят,заедно си лягат,заедно ме гушкат...много са милички...Сутрин малката изпраща кака на градина със сълзи,а следобяд е луда радост като се видят.
За купуването -ако е за ядене купувам и на двете,другите покупки са според нуждите на детето в момента.
Дори и да е имало ревност,вече я няма.Голямата щерка разбра какво е преимуществото да имаш винаги компания и другарче в игрите Laughing

Не съм изисквала голямата да "гледа"малката,защото първо не е нейна работа,и второ тя самата все още има нужда от гледане,пък и когато са двете винаги се занивамават със нещо ЗАЕДНО,така че един вид сами се гледат.

# 39 25 септ. 2007, 09:50 ч.

Мнения: 500

Ще следя темата,че нали и ние правим опити за второ....

# 40 25 септ. 2007, 10:36 ч.

София
Мнения: 1 783

Не сме правили нищо специално, просто се държахме естествено. Обяснихме му, че ще имаме бебе, че първо ще е малко и ще плаче,че мама ще трябва да се занимава повече с него. Не сме коментирали колко, докога и защо ще продължава да бъде обичан, децата ги усещат с антенките тия неща и многото приказки не винаги са полезни, по- скоро могат да го наведат на мисли в погрешна посока. Няколко месеца преди раждането купихме двуетажно легло, подредихме горното за баткото, долното обяснихме, че ще чака бебето. Той лично сложи някои от не съвсем любимите си неща Mr. Green

, като подарък на долното легло. Когато дойдоха да ни изпишат с таткото и му показахмве вързопа, той се наведе на бебето и каза само "О, бебе, бебе колко те обичам!" и оттогава досега освен проблеми за играчки от време на време, други драми не сме имали.
Пожелавам много щастливи мигове с дечицата bouquet

# 41 25 септ. 2007, 10:38 ч.

Мнения: 967

Тепърва ще видим как ще е при нас като дойде второто, но едно време когато се роди брат ми нито за миг не съм ревнувала от бебето. Според мен тайната е в това, по-голямото дете да се грижи за малкото заедно с мама, а не докато майката отделя време на бебето голямото дете да се чувства изолирано. Спомням си как навремето с мама кърмехме бебето (обърнете внимание на мн.ч.) - т.е. тя го кърмеше, но и аз се гушках с тях двамата докато траеше процеса, помня как пак заедно къпехме бебето - на мен се падаше страшно отговорната задача да къпя крачетата Laughing

, заедно го разхождахме и т.н., а като бебето спи е ред майката да обърне внимание на интересите на по-голямото дете. Трябва майката да успее да накара и двете деца да се чувстват специални, обичани и обгрижени - на мен винги са ми повтаряли, че са много горди с мен с това че съм толкова порастнала, толкова самотятелна, толкова умна, красива и т.н. и колко много разчитат на мен, за да успеем заедно да взъпитаме и отгледаме и братчето ми да стане като мен. Не съм ревнувала, даже съм се гордяла, че съм по-голямата и съм била пример за брат ми в много отношения. Той пък като по-малък е бил по-глезен, по-обгрижван в други направления, така че и двамата сме се чувствали добре без никой да ревнува от другия.

# 42 25 септ. 2007, 10:43 ч.

София
Мнения: 1 783

И аз много помагах на мама, когато се роди брат ми, 4години и половина ни е разликата. Тя ми възлагаше доста реални отговорности, защото баща ми пътуваше с месеци и тя се оправяше с нас съвсем сама.
Никога не съм ревнувала от брат си, даже като поотраснахме не сме се много карали и никога не сме се били. Това последното го пиша, защото много мои приятели и ил тупанчеха, или биваха тупанчени от братя и сестри.

# 43 25 септ. 2007, 10:45 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: Im_im в вт, 25 сеп 2007, 10:43

А има и такива, които редовно са "тупани" заради братята или сестрите си /защо не я/го гледа, бе; заради тебе е паднал/а; защо я/го закачаш, като е по- малък/а; ти ще отстъпваш, като по- голям/а и т.н.- манталитети всякакви/ и това го помнят цял живот.

# 44 25 септ. 2007, 11:10 ч.

София
Мнения: 1 783

А такива родители направо ме #Cussing out

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: