И при ставане още първия ден не се ли припада?
Не се припада... Ставането е постепенно и под контрола на акушерката.
- Публикувана: 13 авг. 2007, 08:58 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2007, 16:43 ч.
Страшно ли е секциото?
Не се припада... Ставането е постепенно и под контрола на акушерката.
Мила, не мога да разбера как ще се подложиш на операция, при положение че не е по лекарско предписание? Още повече че това ще ти е второ раждане!? Няма нищо общо с първото - някъде към пет пъти по-бързо е при повечето жени като време, а болките пък изобщо не могат да се сравнят с първия път, да не говорим че с малко упойка и тва почти го няма, и после - ставаш и си тръгваш. Говоря за общия случай разбира се.
Нямам представа как е след нормално раждане, но за това как ще се възстановиш след секцио голямо значение има твоето общо физическо състояние - дали си качила много килца, дали се движиш много или се залежаваш, дали имаш стегната мускулатура на корема. Честно казано мен контракциите ме боляха много повече, отколкото раната на другия ден след операцията. По-скоро усещането, че ако кихнеш, червата ти ще се изсипят между чаршафите, е доста по-неприятно от самата болка /има следоперативна анестезия, с която не чувстваш болежки/. Втория път, като гърмяно вече куче, знаех, че 24 часа след операцията мога да се движа и, докато останалите момичета в саята /първескини/ се вайкаха и тюхкаха, аз вече гордо крачех по коридора, за да си видя бебето.
Каквото и да решиш, ти пожлавам да е безпроблемно, а бебчето ти да е здраво и щастливо.
Каквото и да решиш, ти пожлавам да е безпроблемно, а бебчето ти да е здраво и щастливо.
В случай, че все още не си родила, да се запиша и аз в полза на секциото. И мене много ме беше страх, най-вече за следоперативния период, но в крайна сметка излезе твърде безпроблемно цялото т.нар. възстановяване. Ходех напред-назад още на втория ден, на третия вече исках да се прибирам и не се отделях от бебето си. Малко по-трудно е изправянето до седнало положение и самото ходене първите ден-два, но съвсем не е нещо нечовешко, нетърпимо и пр. А да, щях да забравя – и смеенето е зор. А аз съм от усмихнатите и за мен това беше най-голямото изпитание. Наистина много зависи от упойките – аз бях с комбинирана: епидурална и спинална. Самата аналгезия притъпява отвсякъде болката. Просто медицината е вече много напред и ни е дала прекрасната възможност да си спестим драмата на нормалното раждане. Радвам се, че се възползвах от нея и препоръчвам на всички бъдещи мами да го направят. Така че, успех, Valenta!
Ами как не ви е страх от факта,че макар да сте обездвижени,си знаете,че стоите с отворен корем 
Мене...много ме е страх...аз ще съм с пълна упойка,ако нещо не се промени де. То верно,че и това не много хубаво-все пак докато излезеш от упойка......Е това ми е най-големия страх!
Мене...много ме е страх...аз ще съм с пълна упойка,ако нещо не се промени де. То верно,че и това не много хубаво-все пак докато излезеш от упойка......Е това ми е най-големия страх!
Родих със секцио по медицински причини и тъй като ми е първо детенце не мога да сравня секцио с нормално раждане. За секциото не ме беше страх, самото раждане мина много добре мъжа ми беше до мен през цялото време и ми държеше ръката, сестрите бяха ужасно мили а анестзеиолога засне цялата процедура а уж не беше позволено. После престоят ми в болницата беше много спокоен и единственото време в което си починах, страшното беше като се прибрахме с мъжа ми сами с бебока в къщи 
Първите дни бях толкова превъзбудена от появата на бебо че не помня болката. Раздвижването е малко гадно но колкото повече се движиш толкова по-бързо се възстановяваш. След около 10 дена не ме болеше вече нищо.
Първите дни бях толкова превъзбудена от появата на бебо че не помня болката. Раздвижването е малко гадно но колкото повече се движиш толкова по-бързо се възстановяваш. След около 10 дена не ме болеше вече нищо. А да, щях да забравя – и смеенето е зор.
Никак даже. При мен по-страшно беше с контракциите преди това и опитите за нормално раждане...Възстановяването зависи до голяма степен от самата теб. Болеше ме първите няколко дни, имах чувството че ако кихна и червата ми, заедно с всичко вътре ще изскочи, но на 7-ия ден като се прибрах ми мина всичко.
Ще сподели ли по-подробно раждането си някоя мама с пълна упойка? И им али такива страхливки големи като мене?
Аз,бях с пълна упойка-всичко мина по план,но само едно ще кажа,че страшно много зависи от оператора.На мен ми беше препоръчан от неонатолог гинеколога,а другото важно е,че преди секциото имах две пълни упойки и знаех,че излизам без проблем от тях!Ако,искаш някоя друга подробност пиши на лични!
Ами как не ви е страх от факта,че макар да сте обездвижени,си знаете,че стоите с отворен корем Мене...много ме е страх...аз ще съм с пълна упойка,ако нещо не се промени де. То верно,че и това не много хубаво-все пак докато излезеш от упойка......Е това ми е най-големия страх!
Мене...много ме е страх...аз ще съм с пълна упойка,ако нещо не се промени де. То верно,че и това не много хубаво-все пак докато излезеш от упойка......Е това ми е най-големия страх!честно казано, когато се озовах на масата, не ме беше страх. преди това съм го мислила и аз като теб. но след като ме мотаха 12 часа в Майчин дом, накрая се молех неистово да ме срежат най-после и когато моментът настъпи, изобщо не размишлявах, а се метнах буквално на масата. всичко става толкова бързо, че нямаш време да се кумиш много.
Аз бях от големите страхливки до деня на плановото ми секцио.Сутринта отидох в болницата след 2 часа да се срещна с детето си.Имах само уговорен гинеколог,но не и анестезиолог/а трябваше/.И тъкмо се започна подготовката за операцията,когато ми казаха,че ще чакам още 1-1,30ч.,защото е дошла по спешност родилка с близначета.Помня,че много бързо се качих на масата и ми сложиха пълната упойка/избрах я поради страха си/,дори в бързината забравих да си сваля лещите/усетих се,когато малко ми залютя на очите от мазането на корема с вид йодов разтвор/.Трудно излязох от упойка/подробности ще спестя/,а момичето преди мен-без проблем.Болката ми стана силна на 2 ден,когато спряха обезболяващите.На 4 ден доведоха бебето ми в стаята .
Смелост ти желая и късмет с упойката.
Смелост ти желая и късмет с упойката
. 