ГОЛЯМОТО ЧАКАНЕ

  • 3 756
  • 31
  •   1
Отговори
  • Мнения: 598
Замисляли и сте се колко време от живота ни минава в чакане и тръпнене: чакане да отидеш преминеш от яслата в детката градина, да дойде първия учебен ден, да постъпиш в гимназия, да влезеш в университет, да се ожениш,да видиш 2те чертички на теста за бременност, да чуеш сърчице, да минат 3те най-критични месеци, да дойде времето за раждане, да чуеш първия плач на рожбата си, да я гушнеш и целунеш, да минат 3те месеца на колики и плач, да пробият зъбчетата....
Или пък чакането пред автобусната спирка, на летището, в магазина...
Все чакаме и чакаме...ВМЕСТО ДА ЖИВЕЕМ, сега, да, точно сега в този момент-ТУК И СЕГА...
....
Просто малко мисли,които ми се въртят от известно време в главата и исках да споделя с Вас и да кажа:
Наслаждавайте се на всеки миг от живота и вярвайте, че нещата се случват тогава,когато е дошъл момента за тях Hug
Погледнете днес любимия човек до Вас и му дайте една усмивка-тя не струва нищо , а дава толкова много!

Обичайте живота и се радвайте на него с най-близките си хора! Heart Eyes

# 1
  • Мнения: 1 983
Ами предвид това, че аз съм супер припрян и нетърпелив човек, напоследък започнах да се променям.  Peace
Опитвам се да живея тук и сега, осъзнах че мислейки и чакайки, губя хубавите моменти около мен. Hug

# 2
  • В къщурката на хълма на феите
  • Мнения: 10 982
аз пък съм точно обратното - колкото повече чакам толкова повече се научавам да го ценя и избягвам 90% от грешките .. всяка монета има две страни и обикновено аз гледам от по-странната Mr. Green

# 3
  • София
  • Мнения: 1 197
прекрасна и много вярна мисъл Алчо!!! Hug Praynig Peace Praynig Hug
винаги съм приканвала към това, макар на моменти на самата мен да ми е било трудно, но си заслужава! и когато се пребориш за нещо и то е факт и погледнеш назад осъзнаваш, че това е бил най - точния и подходящ за него момент Peace

# 4
  • Мнения: 1 092

Вярно е написаното. За мен важи в пълна сила.

# 5
  • Стара Загора
  • Мнения: 5 559
Аз също съм много припряна - искам нещата да стават тук и сега. Но с времето , с годините  виждам ,че не всичко може да се случи веднага . Научих се на търпение  или поне на мен ми се струва така. Wink

# 6
  • сред маслини и портокалов цвят
  • Мнения: 1 268
С напредване на ЕГН-то и под влияние на някои случки, случили ми се междувременно, се научих нищо да не чакам. Живея си живота, радвам се на сина си и на съпруга си. След няколко месеца, ако е рекъл Господ ще се радвам и на дъщеря.
Животът е много кратък, само си го усложняваме с глупостти.
Е, чакането по спирки, учреждения и летища не мога да го избегна, но гледам да го запълня с приятни мисли и наблюдения на света наоколо.  Simple Smile

# 7
  • Мнения: 9 990
кое?
аз не съм чакала нищо от гореизброеното... Thinking

# 8
  • Мнения: X
Майка на едномесечно дете е нормално да мисли така. Разбирам я.  Wink

# 9
  • Мнения: 776
За мен част от очарованието е в самото очакване, в копнежа по нещото, което чакам да се случи.
 Rolling Eyes

# 10
  • Мнения: 62
Е...извинявам се, ама как предлагаш да си живееш пълноценно живота, докато чакаш автобус например? Да се подхилкваш??
Какво изобщо значи чакане?? Животът не спира, няма да те чака теб. Ако страшно силно искаш бебе например и нямаш, няма хич да ти мине през акъла да насочиш тва желание към нещо друго и то да ти донесе същата радост. Просто няма как. Ще си искаш бебето и тва е. Бебе може да се замени с всяко страстно желание. И не се нарича чакане, а усилия за постигането му.

Трогателно тъпа тема.

Цитат
Или пък чакането пред автобусната спирка, на летището, в магазина...
Все чакаме и чакаме...ВМЕСТО ДА ЖИВЕЕМ, сега, да, точно сега в този момент-ТУК И СЕГА...

Ама да, разбира се, как обичам тъпи женски клишенца- ТУК И СЕГА! Защо чакаме автобус, вместо да ЖИВЕЕМ?! Къде си била през целия ми живот....!

И, наистина ли си чакала от яслата да те преметнат в градината? Мм?

Последна редакция: вт, 23 ное 2010, 14:35 от Dave Lombardo

# 11
  • Мнения: 62
Едно е да кажеш импулсивно, че животът е прекрасен, съвсем друго е да напишеш:

Или пък чакането пред автобусната спирка, на летището, в магазина...
Все чакаме и чакаме...ВМЕСТО ДА ЖИВЕЕМ, сега, да, точно сега в този момент-ТУК И СЕГА...
 ooooh! ooooh! ooooh!

Отново - защо чакаме транспорт, вместо да живеем тук и сега?! пардон, ТУК И СЕГА?!?  hahaha

и яслата, разбира се! иху, най-сетне съм в градината!

# 12
  • Мнения: 482
Аз също съм мислила по тая тема. Наистина често си поставяме някакви малки цели и живеем в очакване на тяхното постигане. Може би истината е, че животът  не е цел, а пътешествие. И е хубаво някой да ни го припомня от време на време!  bouquet

# 13
  • Мнения: 81
Първият пост е възможно да се съкрати до две думи - carpe diem.
Съгласен с Ломбардо, макар и да е малко краен.

# 14
  • София
  • Мнения: 38 704
Ако съм аз хич няма да чакам на спирката, а ще тръгна пеша.
Обаче точно сега очаквам с ужасно нетърпение да родя, за да мога да ходя дълго пеша.
И да се почувствам пак в тялото си.
И да видя бебето, разбира се. Mr. Green
И освен да чакам, вече почти нищо друго не мога да правя.

Общи условия

Активация на акаунт