Публикувана: 14 авг. 2007, 10:38 ч.
Последно мнение: 24 дек. 2007, 00:35 ч.

Това е твоят живот. Тук, сега и завинаги.

20 427
506
1

# 30 14 авг. 2007, 11:56 ч.

София
Мнения: 1 176

Максималисти излизате. Думите са само обвивката...
Не е важно колко ще прочетат, а колко ще се усмихнат ... сега.
Да не можеш да опишеш точно, не е като да не ти се случва...

# 31 14 авг. 2007, 11:56 ч.

Мнения: 899

Всякакви елементи са добре дошли, еster Hug

И нека никой не се възпира от писане, скрупулите тук са забранени.

# 32 14 авг. 2007, 12:01 ч.

Мнения: X

След 1/2 час - среща с любима приятелка през обедната почивка.
Once in a lifetime.
Обичам така. Ма много обичам.
Стига ми за този месец.
А утре - имен ден. Безброй обаждания, виртуални прегръдки, сълзи и споделеност.

# 33 14 авг. 2007, 12:04 ч.

Мнения: 765

Не пуша от 10 дни , но продължавам да кашлям , а гадната пневмония още си седи , всеки ден системи и инжекции , но това е дребна работа , това е повърхността . Май съм много уморена . Точно сега , точно в момента чакам нещо да се промени и затова е така - промяната изисква жертви . Моят живот е неповторимо луд и интензивен . Смятам да остарея малко .
Имам всичко , което поисках , готова съм да сменя посоката на желанията в живота ми и ще го направя скоро . Живота ми е пътуване , слава Богу не се застоявам много на едно място , сменям посоки и всичко сменям . Харесва ми .

# 34 14 авг. 2007, 12:21 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

И си задавам въпроса защо съм щастлива...
Сигурно заради ръчичките, които ме прегръщат сутрин. Или заради врабците, които се щурат под масата, докато пия кафе. Или пък заради това, че шляпам с детето в локвите пред гаража, а баща и пръска вода колкото по колата, толкова по нас. А съседите гледат, повдигайки вежда...
Сигурно е за това...Никога не можеш да си сигурен.

# 35 14 авг. 2007, 12:24 ч.

Мнения: 4 068

Животът ми е......пълен. Животът ми е усмивка, любов, щастие, желанието на дъщеря ми да стъпи на луната с розови чорапки, мъжкото рамо до мен и моето желание да ги правя щастливи. Точно в момента живота ми е на кръстопът и имам повод за доста нерви, но с присъщия за мен оптимизъм просто махвам с ръка и продължавам напред. Животът ми е пълен с мечти и със стремежи. Правя всичко възможно да ги осъществявам една по една, но осъществената веднага заменямам с нова, защото без мечти не се живее. Животът ми е и вчера и днес и утре и аз си го обичам такъв какъвто е.

# 36 14 авг. 2007, 12:25 ч.

Мнения: 3 091

Мисля си, че в този момент имам всичко!
съпруг, който ме обича,
мечтаното момиченце,
работа, която ми доставя удоволствие!

Имам и приятели, на които мога всичко да споделя.

Какво повече мога да искам?

# 37 14 авг. 2007, 12:29 ч.

Мнения: 1 282

Днес животът ми е по- горчив и от кафето....За утре незнам....

# 38 14 авг. 2007, 12:34 ч.

Мнения: 9 990

Елементарно хората свързват често щастието си със заобикалящите го.Един поглед, една дума, идилия вечер, малки ръчички, боси крачета.И работата, да.Удовлетворяваща.Една част от пъзела липсва ли-ставаш сляп за останалото.Имаше една тема навремето за това-дали спим с децата си.Някой беше написал, че обожава мириса на памперс сутрин.Та и аз сега това обожавам.Мириса на децата притъпява до някъде липсващите части от пъзела да прецакат цялата картина.Животът ми не е изцяло пълен заради това, че не мога да се насладя максимално на онези-дребните неща.Но денят ми днес е такъв-ухаещ на памперс, пюрета, размазан сладолед.А утре си е за утре, и утре е ден-тази фраза си я повтарям вечер.

# 39 14 авг. 2007, 12:41 ч.

Мнения: 750

Нощ, тишина, болка изгаряща. А отвъд нея, в цялото ми съзнание, се разтила любов. Усещане за него, знание за нас. Хармония. Сега е хармония и чувственост. И мирис и топлина на малкото ми момиче до мен. Пия от всичко на един дъх. И съм цяла.

# 40 14 авг. 2007, 12:56 ч.

Мнения: 2 254

Тук и сега(в момента,в който пиша)...объркан.Но не и завинаги...но не и завинаги!

# 41 14 авг. 2007, 13:02 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Извинявам се, че използвам запис, но съм на работа, не мога да пиша, а темата е изкл. интригуваща. Ще се вкл. довечера от вкъщи.
Продължавайте да пишете дотогава. Grinning

# 42 14 авг. 2007, 13:34 ч.

Мнения: 3 268

Виждам,че темата е вдъхновила поетично момичетата и това е прекрасно.Аз обаче ще отговоря,както Де Ваня.И в други теми съм писала,че живея в дадения момент и за мен по-хубав от него няма да има.На попрището жизнено в средата,човек не си прави грандиозни планове за бъдещето,защото то е малко замъглено.Много съм щастлива,сега,днес,в този миг.Имам хубави и здрави деца,аз и мъжът ми сме заедно от 20 години,но тръпката и обичта още я има между нас и дано е така още поне няколко години.Родителите са ми живи и здрави,близките ми също.Благодаря на Бог всяка нощ преди да заспя,че е така.Наистина заспивам с думите"Благодаря ти,Боже".Нямам време за църква,но надявам се той да ме чува.

# 43 14 авг. 2007, 14:00 ч.

Мнения: 3 782

ако трябва да опиша животът си в този момент, толкова много неща ми липсват, толкова веща не искам да са както са в момента. Толкова ме е страх. От какво ли? От всичко, страх ме е да противореча, страх ме е да кажа на нашите,че животът,който водя не ми харесва...
Не ме е страх обаче само от едно нещо - от това,което предтои. Не ме е страх не за друго, а защото имам Него! Защото го Обичам,защото той е смисълът ми.
Искам да имаме дом, да съзадем семейство, да бъдем щастливи.
Искам да се разхождам по улицата с широка усмивка на лицето.Искам да не спирам да Обичам. Искам да продължавам да съм истинска!
Искам да успея с това,което се занимавам. Искам да пътувам, да обиколя Света,Света на любовта,на непринудените емоции,Да Бъда Себе СИ!
Сега в този момент съм пред компютъра, на работа, в къщи, сълзите ми почти тръгват да текат. Боже от къде да започна,за да променя този живот?!
Май стана тъжно, аз по принцип съм весела.
Дано след година,ако има такава тема, това което съм искала да го напиша като вече ИМАМ!
Много хубава тема! Peace

# 44 14 авг. 2007, 14:10 ч.

Остров Приятелство
Мнения: 648

Цитат на: Umbra в вт, 14 авг 2007, 11:01

Моят живот днес е сутрешно кафе и цигара, тишина и облаци, в които търся. Еднократно пропадане, неувереност, комплекси, които все още не са се разсънили.

И после, постепенно, започвам да си обличам една по една духовните дрехи - панаталоните с увереността по джобовете, блузата със самочувствието, отрезвяващите сандали. Ставам комплект от себе си и все се питам - кое точно съм? Онова преди кафето или другото, след него?

Моят живот днес е търсене и намиране, всяка минута. Хаос вътре, а на лицето уравновесено спокойствие.

И едни ръце, протегнати към мен, над мен, в моите, дето ме държат да не кривна в канавката на ежедневието.

Много точно казано!Чувствата са ни еднакви, търсенето на себе си - коя съм.... тази преди кафето или след кафето........
Единственото нещо което истински пълни душата ми е прекрасният ми син и неговият смях.Не бих могла да си представя, че ще изпусна някоя негова усмивка, радост, вик, подскок, дума, звездите в очите му.....просто не мога да си представя!

Препоръчани теми

Войната в Украйна 2

ХАМАС нападна Израел

Често срещани правописни грешки

Политиката в България - Тема 5

Причина:

Причина: