- Публикувана: 16 авг. 2007, 08:06 ч.
- Последно мнение: 21 авг. 2007, 01:20 ч.
Една тъжна АНКЕТА
Наистина, едно специално дете, учи на много неща. Моята Мария ме научи да бъда по-толерантна, по-търпелива, не толкова уязвима, да се радвам на всеки миг от живота, да "виждам" наистина важните и истински неща, да бъда щастлива и от най-малкото, да се радвам дори на цъфналото в двора ни цвете, да не бъда дребнава... Благодаря ти, моя малка Мария! 
Понякога си мисля, че Господ е решил, че трябва да науча всичко това, да осъзная много неща и за това я има моята болка.
Понякога си мисля, че Господ е решил, че трябва да науча всичко това, да осъзная много неща и за това я има моята болка.
Не можах да гласувам, тъй като нито го посещавам редовно, нито важи за мен някое от другите предположения. И в двата тежки форума влизам и чета понякога, плача и страдам с майките и се чудя откъде намират сили да продължават. Много, много рядко пиша там, даже май почти никога, просто защото чувствам, че не мога да дам реална подкрепа и адекватно мнение.
Не мисля, че тези два форума е редно да подлежат на обсъждане и чуденки кой, защо и кога
Не мисля, че тези два форума е редно да подлежат на обсъждане и чуденки кой, защо и кога
При мен са нужни 2 опции за отговор.
Посещавам го от време на време, но ми става толкова тежко и мъчно,че честно казано предпочитам да не се товаря.Но след време пак отивам,само чета,не пиша.
Посещавам го от време на време, но ми става толкова тежко и мъчно,че честно казано предпочитам да не се товаря.Но след време пак отивам,само чета,не пиша.
Не гласувах, защото моя отговор е - посещавам го , но рядко. Мисля, че там наистина има много силни хора, от които можем да научим много
Чета и пиша редовно там, защото детето ми е с увреждане. С много от майките там положихме основите на този подфорум и са ми много близки и скъпи. С тях съм споделяли неща, които и на близките си не съм споделяла и те са ми давали много подкрепа и сили.
Макар и да се предполага, че съм претръпнала много пъти чета и плача. Затова разбирам хората, които четейки там се разстройват. Хубаво е обаче, там да пишат и родители нямащи болни дечица за да може да обменяме идеи как да научим децата си да живеят заедно.
Макар и да се предполага, че съм претръпнала много пъти чета и плача. Затова разбирам хората, които четейки там се разстройват. Хубаво е обаче, там да пишат и родители нямащи болни дечица за да може да обменяме идеи как да научим децата си да живеят заедно.
а какво значение имат отговорите? Никой няма да ти отговори, че не го интересува. Никой няма да отговори, че иска да живее в свой измислен свят и да е далеч от проблемите на другите.
Мисля че анкетата може да накара човек да бъде честен със себе си и аз си дадох сметка за съжаление че донякъде от суеверие, но повече точно заради проблемите на другите и така отговорих, но тъй като го посещавах понякога преди да забременея (четях), смятам че това е временно състояние, което отдавам на бременността. Просто в момента моите собствени проблеми ми се струват непосилни.
Също мисля че не мога да пиша там, защото не мога да им кажа нищо, което те не знаят, а и не искам да ги засегна по някакъв начин.
влизам и чета че и съм писала. само тъпак според мен може да пише че се натоварвал като чете там 
Аз също влизам, чета, че съм и писала..., че и съм го преживяла в живота си. И не съм тъпак! Второто и третото си висше завърших в живота си "след това" и се върнах в много ранно начало - трябваше да се уча да ходя отново "на стари години"...
Постарай се да се въздържаш от крайни, негативни оценки и квалификации! Не генерализирай! Много наподобява отхвърлянето на хората с увреждания от териториите за "другите"... Все си е нетолерантност към различието (в случая към различната от:"Влизам, чета и пиша..."позиция)!
Да споделиш, че нечия тежка съдба те натоварва може и да означава, че имаш капацитет да си откровен дори емпатичен (емпатия - способността да изживееш като собствени преживяванията на другите). Да не би увреждането, ограниченията, които то налага и грижите по тях да не са тежки и натоварващи!?
Няма отговор, който аз ще дам. Много съм чувствителна, веднъж влязох и се разплаках, стана ми много тъжно. Не мога да си обясня, защо има толкова много нещастие по света и защо скапаните престъпници се разхождат здрави и прави, а едни толкова невинни душици трябва да страдат......
Посещавам всички подфоруми. Но, точно в този, не съм писала. Няма какво да споделя. Тъпо е да се изказвам, при положение, че имам две здрави деца. Дори е някак вулгарно. А, за съжаление, не съм лекар и не мога да помогна със съвет.
