Напоследък се улавям, че всяко мое трето изречение започва с "А пък във форума ..." Хубаво, че и мъжа ми си има форум, та не ме взема на подбив. Кво такова форумско поколение сме ... 
- Публикувана: 16 авг. 2007, 10:44 ч.
- Последно мнение: 16 авг. 2007, 22:36 ч.
Форумът и Аз -пристарстяване, бягство, себеизява, забавление...
Хихихи, Окоча, как се хилих на постонга ти с емотиконите.... 
Сещам се преди време, няколко дни преди форумска среща една потребителка (не помня коя
) разказваше как сънувала, че форума бил в гората (нямало компютри) и всички сме ходели там да пишем на една голяяяма черна дъска постингите си 
Много се смях, но и на мен се е случвало да сънувам разни форумски небивалици
Сещам се преди време, няколко дни преди форумска среща една потребителка (не помня коя
) разказваше как сънувала, че форума бил в гората (нямало компютри) и всички сме ходели там да пишем на една голяяяма черна дъска постингите си Много се смях, но и на мен се е случвало да сънувам разни форумски небивалици
Докато разговарям в реалния живот, на ум използвам емотикони 
Абсолютно. А ако говоря с някой съфорумец наживо, казвам коя имотикона би била най-подходяща в определена ситуация или част от разговора. Обсъждали сме или сме си "подавали" изимитирани емотикони
ИНаче сънувам съфорумци също. Последно Ню..Къде е тая жена, да и разкажа за съня бре..
след като във форумите пишат предимно реални хора , нормално е той да е така важен, както и реалното общуване. Нямам причина да вярвам повече на непозната майка в някоя градинка, отколкото на тук пишещите. А постоянно ни се натяква някакво бягство от реалността, липса на личен живот...дръжки, бих казала аз. Навремето като се учих да играя табла, цяла нощ сънувах еци и шеш-беш.
, нормално е той да е така важен, както и реалното общуване. Нямам причина да вярвам повече на непозната майка в някоя градинка, отколкото на тук пишещите. А постоянно ни се натяква някакво бягство от реалността, липса на личен живот...дръжки, бих казала аз. Навремето като се учих да играя табла, цяла нощ сънувах еци и шеш-беш. 
Преди няколко години се "разболях" по този форум.С нечовешки мъки спрях да пиша,но и ми помогнаха едно-две люти скарвания за едното нищо 
.2-3 години,след това,само четях,каквото ме интересуваше,защото тук човек може да прочете всичко,за всички и най-вече,мнения от едния полюс,до другия 
.Помагаше ми да си създавам обективно мнение за какво ли не(най-вече за отглеждането на детето ми,а и за това,да събера смелост за второ! )
Наскоро се регистрирах наново,защото ме зачесаха отново ръцете да пиша,покрай "първолашките терзания" на големия ми син...и сега резулататът пак се очертава същият:все по-често и все по-задълго се задържам тук...Добре ,че съпругът ми пътува много... ,че иначе...горкия... 
.2-3 години,след това,само четях,каквото ме интересуваше,защото тук човек може да прочете всичко,за всички и най-вече,мнения от едния полюс,до другия .Помагаше ми да си създавам обективно мнение за какво ли не(най-вече за отглеждането на детето ми,а и за това,да събера смелост за второ! )Наскоро се регистрирах наново,защото ме зачесаха отново ръцете да пиша,покрай "първолашките терзания" на големия ми син
...и сега резулататът пак се очертава същият:все по-често и все по-задълго се задържам тук...Добре ,че съпругът ми пътува много... ,че иначе...горкия... 
Сигурно защото повече чета отколкото пиша, но
много често в разговор се сещам за някой от тук
и ми иде де кажа: "Пък на една маца от форума
и се случило..."
много често в разговор се сещам за някой от тук
и ми иде де кажа: "Пък на една маца от форума
и се случило..."
Форма на комуникативен оргазъм във виртуален публичен дом.
Еееееее, много добре казано
Моля, помогнете!
Случвало ли ви се е да се събуждате с ник-ове от форума в съзнанието си? Случвало ли ви се е да тръгвате да излизате и да не можете да се "отлепите" от темата - "само едно последно"/Хлъц, пардон, без едно мога, ама само с едно.../? Случвало ли ви се е...
Как се отразява на семейството? ХЕЛП
Случвало ли ви се е да се събуждате с ник-ове от форума в съзнанието си? Случвало ли ви се е да тръгвате да излизате и да не можете да се "отлепите" от темата - "само едно последно"/Хлъц, пардон, без едно мога, ама само с едно.../? Случвало ли ви се е...
Как се отразява на семейството? ХЕЛПДа,
но 'що ми се струва, че можеш да си отговориш и самостоятелно на въпросите
