Майка ми или жена ми

Аз съм една мъжка майка и ще ти кажа (напиша) моето мнение по този въпрос. Първо, няма да се заричам, че то никога не се знае, но на този етап си мисля, че  това момиче, което ще ми дойде някога за снаха и нея майка я е раждала, не я е намерила на улицата, за да може някой да я  обижда и мачка. Моята свеки и тя е тормозена от свекърва, но това не и попречи да мачка и мен, въпреки всичко. Смея да твърдя, че съм била човек с нея и не един и два пъти съм и помагала, а тя все търсеше косур. Бих желала щастието на сина си само и която и да доведе, стига той да се чуства щастлив с нея ще я приема. По-добре да прехапа уста и да замълча, отколкото да се чуда от къде да захвана снахата и да и почерна живота. Каквото и да е между тях, там да си е, мен не ме интересува. Всичко си има някакви рамки, които трябва да се спазват. След като е решил да създаде семейство, аз мога само да го подкрепа. Каквато и да е, след като той е с нея, значи тя е най-добрата!

Инече моя мъж предпочете лъжите на майка си и от 4 месеца е там. Да са живи и здрави, нека да си се гледат! Тя е щастлива! Какво повече от това да иска сина и! Ние с детето ще се оправиме ще е трудно, но и при нас ще изгрее слънце!
БРАВО на всички тези мъже, които застават зад съпругите и децата си! Моят мъж никога не бе зад мен, дори когато тя открито ме обиждаше пред него.... Обичайте и се грижете за семейства си, показвайте им колко са важни за вас! И да се карате и да се обиждате или пък каквото и да е то, няма по хубаво нещо от това просто да сте заедно!

Brix, не знам защо си мисля, че мъже, които мислят като теб , трябва да стоят при МАМА и не трябва да се женят Познавам няколко такива. Жал ми е за тях! Един интелигентен и разумен мъж може да направи баланс между двете. Мое мнение 

Brix, скоро не бях чел толкова добре написана глупост. Ти си моят идол - когато порастна, ще бъда като теб.

Brix,подозирам те в патологичен Едипов комплекс.А спиш ли с мама в едно легло,за да те завива с одеалцето?Да не ти настине гръбчето,не нещо друго.Ти какво си помисли?

 Тежко и горко на мъж поставен пред такъв избор. Майката ако е истинска майка няма да постави сина си пред дилема и леко ще се отдръпне. Съпругата ако е умна с такт и добронамереност ще се старае да  не му създава напрежение в отношенията с родителите му. Конфликти има винаги между хората,но важно е човек да умее да прощава. Живота е кратък ,защо да си го вгорчаваме за дреболии. Само ,че трябва много време да стигнем до тази истина.

Моят мъж (съпруг и баща на детето) си избра мама. Отиде да живее със Семейството си - както ги нарича родителите и сестра му.
Ми Евала - поне е някъв избор 

пс: Всъщност никога не е бил пред дилема. Той е категоричен: МАМА.

Сигурно ние жените сме лошите, защото искаме  от мъжете ни да поемат някаква отговорност към семеиството си (жена и дете ), да отделят повече време на нас, да не се срещат с други жени и т. н., а майките са добите, защото ги интересува само синчето им папкало ли е, спинкало ли е добре, има ли чисти дрешки, студенко ли му е... При МАМА е по-лесно. Един безотговорен, разглезен и слабохарактерен мъж вижда така нещата.
Но ИМА и друг тип мъже (като моя ) - . Поздравявам ги 

Това е ужасно! Стискам ти палци, нещата да се развият в твоя полза и да излезеш то тази ситуация победител.

 

Ей, ти да не си някой мамин синковец.

Brix, за какво трябва да съм благодарна на свекърва си? За това, че е създала съпруга ми ли? А трябва ли да съм и благодарна за това, че не го потърси докато беше останал без работа и тя 6 месеца не го потърси? Ама после и беше много важно, аз колко пари харча от заплатата му!!! За какво да съм и благодарна! За това, че когато сина ми и ходи на гости аз му пращам храна от вкъщи, защото там не му се поднася дори парче хляб! За всичко това ли да съм благодарна! Аз също имам майка и баща, но когато се омъжих, те останаха на заден план вече бях създала свое семейство. И не веднъж съм защитавала съпруга си, дори и тогава, когато дори и той е знаел, че не е прав. Правила съм го, защото е мой съпруг, моето семейство, защото е най-близкия човек. Когато обаче не виждам да ми се отговори по същия начин тогава много ясно, че ще постава така въпроса. Моя съпруг никога не е бил спрян да се вижда с майка си, но когато тя не спря да се 'сръжава" с мен и да ревнува синчето си от мен, как трябва да реагирам. Да снижа глава и да ме мачкат ли! Даже дори много и мълчах, та и затова съм на този хал сега! Когато аз имам нужда от мъжа си, а той бяга при мама, защото "мама е вдигнала кръвно", "има много сняг, трябва да отида да купя хляб на мама, че тя не може да излезне" и какво ли не, е просто няма как да преглътна! Моят мъж предпочета години да си мълчи и да се прави на глух и сляп само и само за да не се опъне на майка си! Предпочете майка си.... Знаеш ли, няма смисъл да продължавам! Аз дори и не я мраза моята свекърва. Нищо не изпитвам към нея, от както разбрах, че и омразата е интимно чуство! Не я вина, че обича сина си, само че има разлика между обич и обсебване! Между обич и чуство за собственост! Не беше щаствлива от факта, че сина създава семейство, а сега дали ще е по щастлива от факта, че единствения и внук ще живее без баща! Ето заради такива неща, поставям въпроса "или-или", ако не иска - прав му път, значи някъде сме се разминали в разбиранията си!