Майка ми или жена ми

Brix, дано стои до като порасне моя син форума, твоите постове ще са му настолното четиво и " няма не искам", аз майка ли съм или лукова глава. 

Мога да кажа, че съм една много щастлива жена, майката на мъжа ми се е осрала сама и той сам се отрича от нея, или по правилно да кажа, че тя се е отрекла и не му се е налагало да избира между мен и мама, но пък за сметка на това се надявам да имам мамино синче. Да ми пука един ден за жена му ли? Че каква ми е на мен тя, на мен ми пука само за него.   

запазена ма®ка, мила с тебе една свекърва ли делим? 

  мислех, че е невъзможно да има друга като нея!

Радвам се, когато ме сравнява с нея. Защото моя мъж смята, че съм по-добра от нея и в готвенето и във всичко. Никога не съм я виждала да се старае за каквото и да е. А децата си така спартански ги е гледала.....Да не влизам в подробности.

Добре, аз съм съгласна донякъде с теб, обаче нищо не може да оправдае това, че някой майки дори и когато синовете им станат на по 30-40 години се държат с тях все едно са на 3-4 год.. Аз пак ти казвам, че разликата от това да обичаш и да обгрижваш някого е много голяма от това да го обсебваш и ръководиш все едно е кола с дистанционно управление! Проблема с повечето свекърви се поражда в момента в който техните синчета решат да се оженят. Аз с моята свекърва се разбирах точно до този момент и след това се запознах с друга жена! Повечето проблеми тръгват от тяхната ревност и от факта, че те НИКОГА не могат да разберат, че техните момчета, са вече мъже! Мога да ти разказвам толкова много неща и съм сигурна, че в повечето дори и да не искаш да признаеш ще откриеш и собсвената си майка! Моята свекърва не е запозната с човешко отношение... Ще ти кажа, че дори и майка ми и баща ми са плакали от нея! Инече ако имаше възможност да пише тук, едва ли би си спестила приказките за мен, тя дори и пред сина си не го направи, та тук ли! Да започнем със стандартните лигла, неблагодарница, обича да драматизира... Е, едно хубаво нещо в мен поне е отчела, това, че съм родила момче (много е важно това, да не се губи семката и фамилията), ама със смачкани уши, като на майка си (демек аз)!
Не само, че съм се опитвала да разбера мъжа си, а и самата нея! Е, не можах! То сигурно трябва човек да е със свръх нечовешки способности за да знае как да се нагоди с хора, за които никога няма угодия! Аз, повярвай, не съм вярвала, че някога ще мога да кажа лоша дума за тази жена, ама тя много бързо ми доказа обратното! За да си човек с някой, трябва да видиш и човешкото в него! Аз имам син, който никога няма да разбере, защо расте без баща си. Да съм жива и здрава да посрещна някой ден снаха, тогава на нея ще кажа, защо сина ми е отраснал само с мен. Няма да позволя сина ми да се разкъсва между мен и нея. Не бих пречинила на нея (бъдещата ми снаха) това, което ми е било на мен преди месеци, защото само този, който не го е изпитал, не знае какво е! И ако утре ми се наложи пак бих накарала да избира между мен и майка си, докато има мъже п....и, ще има и такива жени като мен!

Да - крайно време е вие, жени, да се научите да прислужвате на маминото детенце така, както го е правила мама. И да слушате цял живот как хубаво е готвела мама и как всяка вечер го е завивала и целувала за лека нощ и му е бърсала дупенцето всеки път, когато се наака. И е крайно време да престанете с вашите претенции за внимание, секс, пари и за каквото там все мрънкате.

Да не описваш моята свекърва.ДА!Тя е.Боже,а аз си мислех,че само моя мъж е с непрерязана пъпна връв.

Xa-xa-xa!!!
"Достоен заместник" - няма да ми мигне окото за него, ако и за миг се усъмня, че гледа на мен като  на заместник на майка си!!!
Да ме сравнява с когото си иска, но майката ... "по презумция и подазбиране е жертва на детето си" /цитат/ ... и никога съзнателно няма да допусна да стана жертва на когото и да било, освен на собственото си дете/деца.
Няма нужда от свръх геройства, в името на спокойствието и  "разбирането" според представите за един мъж.
Има и други по-приемливи варианти в живота от това, да ставаш излишна жертва в името на "детето" на друга жена, която на всичко отгоре не си прави дори труда поне да симулира уважение към съпругата на сина си.
Една жена е не по-малко ч-о-в-е-к и има право на щастие точно толкова, колкото и един мъж!!!
Универсален алгоритъм за отношенията не може да има, защото всеки по различен начин възприема  понятия лично щастие и майчина любов.
Известна част от егоцентричните мъже  отъждествяват неправилно двете понятия и търсят щастието в жертвоготовността на майката и нейния заместител, вместо самите те да създават щастливи мигове за уважаваните и обичани жени.
Добре, че не всички мъже са егоисти.
Надявам се да няма много засегнати от четящите темата.  
 

  АБСОЛЮТНО ВЯРНО! Чела съм го и в научни статии.

За едно качество съм сигурна че съм напред: доста по-млада съм от нея 
И за още едно - готвя по-хубави спагети. Знам го от самия него

Милата lusila, колко много се е заблудила....
me 2, скъпа.... 

Аз пък не разбирам защо трябва да съпоставям жена ми с майка ми. В крайна сметка аз съм я избрал(жената). От друга страна - мисля че е много важно един мъж (или съотв. жена) да не допуска родителите си да се месят във взаимоотношенията между двамата. В повечето случаи проблемите започват когато за пръв път допуснеш намеса, и когато поне малко се усеща че не подкрепяш другия.
Аз например винаги съм държал да държим настрана и двете страни. Тъщата напр. имаше мераци да купува апартамент наблизо и казала на жена ми да иде да провери на един строеж - еми  казах на жена ми че апартаменти няма, или ако има нашият апартамент се обявява за продажба незабавно!
Иначе не виждам нищо лошо да ми се ядат мамини манджи - тя си ги готви по собствен начин, жена ми също готви от време на време вкусни манджи, но различно. Какво от това - това не значи че не мога без мамините манджи я.

Искам да благодаря на свекърва ми, че ме прие като дъщеря. Че и повече от това. Моето мнение чува повече от на сина си. Но и на  сина й не се налага да избира. Аз не съм конфликтна , тя също. А на него му казах, че ако иска да съм като майка му- да ходи там или и аз ще искам да е като баща ми. Което никак не го устройва защото си пада малко инертен, а баща ми е организиран и докато си  помисли вече  е свършил дадена работа. Колкото се чува мнението на техните, толкова и аз си заговорнича с моите. Така че май е политика м/у снаха и свекърва. Абе да не ми се налага. А иначе имам двама сина на 16 и 8. Ами като споделят с мене всичко, щото на таткото не му се слуша, не му се занимава, едва го изтиквам да излязат някъде по мъжки(риба, футбол и т.н). Така че като пораснат кой ще търсят- мака си. Дано да бъда от добрите свекърви.