Моите мании по време на бременността и след това

Нямах и нямам мании

Живея спокойно!

Ооо, и аз си имам своите мании или страхове. Докато бях бременна най-много се страхувах дали ще се роди здраво детенце. По време на секциото, след като извадиха бебето, първото нещо беше да попитам здраво ли е.
И аз съм преживяла страха от това да не ми дадат друго бебе вместо моето. До такава степен този страх беше ме обсебил, че в болницата направих голям смях. Родих в една малка частна клиника. Бяхме само 3 родилки. Тази, която беше родила нормално, разхождаше бебето си в коридора с количката (самите легълца бяха с колелца). Моето го разхождаше една акушерка. Другата родилка идваше да ме види как съм и като изръси "Моето и твоето бебе толкова си приличат, че все ги бъркам. Вече на два пъти взимам твоята количка." На мен само това ми трябваше. Дойде акушерката да върне малката. Сложи легълцето и до моето. А аз още не можех да ставам и само я гледам. Гледам, гледам и си викам " Абе моето бебе не беше толкова грозно. И имаше повече коса." И викнах акушерката. Тя пристигна "на пожар". Аз започнах да и обяснявам, че това не е моето бебе. Жената ме гледа умно, пък накрая каза "А на кой е?" И аз разпалено започвам да обяснявам, че е на онази жена там и т.н. Акушерката ме изслуша, пък после взе да се смее "Онази жена там има момченце, а ти момиченце. Май не си много доволна, че си родила пак момиче и искаш да си тръгнеш с чуждото".   Попита ме дали искам да я съблече и да ми покаже "доказателството". И аз твърдо убедена в правотата си, поисках. Е, поне мирясах. Онова грозничкото си беше моето бебе. Успокоих се и реших, че всъщност не съм виждала по-красиво бебе.

с изключение на мания 2 всички останали не са ми чужди .Явно е нормално 

Не си направих тест за бременност,защото ме беше страх от отрицателния резултат. 
През цялата бременност се страхувах ,когато слизах по стълби да не падна.
Не мога да кажа обаче ,че това са ми били мании. Просто страх.
А относно тези след раждането мисля,че всяка майка се страхува дали детето ще е нормално,дали ще се задави,задуши, нормално е. Все пак това е най милото и най свидното ти.

И аз имах и имам подобни страхове, ако може така да се каже, или по-скоро притеснения, които са нормални за една майка/напр. 3,4,5,6/, но чак мании........

 Интересно и аз изпитвах същите мании като теб, и някои дори продължавам да изпитвам

Без да ти се смея или подигравам,защо не потърсиш помощ?Не мисля,че тази последната мания,която сподели е безобидна!

Мила, давай го по-спокойно! Всеки  се страхува за детето си , но ти наистина май се вманиачаваш!

Що бе, Сисе, и аз Тони не съм го давала на никой. С баща съм ги пращала най-много да хвърлят в боклука или до магазина. Никой не ми го е гледал не за малко, ами за хич. Майка ми е искала 2-3 пъти да го води на разходка - ама пуста ревност не си го давам 
Иначе за маниите - не съм имала такива. Аз съм шемет и не изпадам в таквиз крайности 

Сигурна съм,че много го обичаш и те е страх за него,но помисли и за самото дете!Не бъди егоист!

Духи,има разлика-ти го ревнуваш,а авторката на темата я е страх!

Абе шубе си ме е Ама, чак маниашко не 
Свекърва ми като бяхме в Бургас, го взе за 5 минути да се изфука на комшийката (през 5 метра са им къщите) - и като се скриха от поглед, и като ревнах на мъжо.. В чудо се видя човека  Искам си бебетооооооооооооо - и сълзи, сополи, цяла програма.
Не, че ще му направи нещо.. Ама на тъй ми дойде отвътре 

Имах мания единствено за чистене и миене, ама пък много яко ме тресеше, че и до сега на моменти ( като зацикля в чистенето....чак след няколко часа се усещам, че съм прекалила пак  )

Точка 3, 5 и 6 съм ги имала и продължава донякъде.

Да си призная и мен ме тресяха (и още ме тресат) някои от тези страхове
1. Да не пометна или да не стане някаква беля през време на бременността ми.
2. Дали всичко с бебето ще е наред, и особено дали при раждането няма да стане нещо.
3. С дъщеричката първите дни спях на светната нощна лампа за да я проверявам дали само е заспала (много леко дишаше) и се успокоявах като я видех че промръдва, или като я чуех да реве. Първата нощ даже, в която не се събуди нито веднъж, аз се събуждам на сутринта, гледам че е светло, а беба не ме е събудила нощес - изкарах си акъла, отидох до креватчето и о чудо, детенце си спеше спокойно и кротко в кревата, с една блажена физиономия че чак ми стана мило....
Но относно последната мания на Nassi74 - наистина не е лошо да потренираш, аз свикнах отрано моята кукла да я оставям на някого, защото още на 2 рия и месец почнах почасова работа в едно училище, и два дни в седмицата я оставях на майка ми или на баба ми да я гледат за по 2 часа. Не се тревожи, нормално да искаш да е все при теб. Като я дадох първия път на ясла и аз си поревах малко като си тръгнах, защото ми беше много жал че се разделяме, но с времето се привиква, пък се и успокояваш че детето ти има компания на връстници и ще стане по-общително и ще си играе там.

И за детето е добре да разнообразява обстановката, да се вижда с други хора, ама и аз така си ревнувам децата.

И мен много ме беше страх да не прокървя докато бременна.Може би защото се бях наслушала на разни страшни истории за извънматочни и спонтанни аборти,че все ми се въртяха разни такива мисли...За това дали бебето ще е здраво просто не мислех.Бях си създала една вътрешна убеденост,че всичко е наред и нищо не ме разколебаваше.Дали ще ми го сменят в болницата изобщо не ми е минавало през ума.Спомням си,че тъкмо бях родила,разперена на магарето,всичко ми се мержелее пред очите и ми показаха двете гривни,с огромно старание на размътения си мозък ги сравних дали са еднакви номерата и въпросът приключи.
А иначе за дишането аз също се притеснявах.На момемнти когато беше много тиха съм се вслушвала толкова старателно да чуя дишане или нещо да промърка.Даже съм си слагала леко ръката на коремчето й да видя дали се повдига.
Основната ми мания е,понеже вратата ни е с топка да не се случи някой ден аз да остана отвън без ключ,а бебето вътре и да не мога да вляза.Ей,само мисълта за това ме кара да настръхвам!
Иначе и аз хич не обичам да си давам бебето на други хора.Ей сега ни предстои гости при свекитата и пак ще стискам зъби всеки път като я понесат нанякъде.Даже и количката не обичам някой друг да тика.Ами това е...

Аз съм ги имала всичките изброени, но по-скоро като страхове, не чак мании. И с тази бременност също, но са по-слаби. Това с дишането....дъщеря ми вече е на 7 години, но все още, когато минавам покрай стаята й, докато спи, надничам да проверя дали диша...
Виж, това последното с неоставянето на никой, не е добре нито за теб, нито за детето. Приветсвам решението ти да почнеш със сухите тренировки . Успех !

И аз засега нямам никакви мании, и се надявам да не се появят такива. )

Моето бебче не се е родило още, но имам някои страхове, които явно са нормални, както чета по горе. Но най-големия ми страх е дали бебето ще е добре и...дали ще прилича на баща си Не се смейте, това е породено от факта, че свекито не вярва, че бебето е на сина й, а то просто няма на кого да бъде, ама...ей тъй...страхувам се  
А иначе си имам страх един, който винаги ще имам и той е да не падна като вървя надолу по стълбите и всеки път си мисля ако случайно падна, как да си предпазя корема...
И аз съм с две ръце за сухите тренировки Не е добре децата толкова да се привързват към майките си. Аз бях така...най-малкото децата ми се смееха. Успех

Щом изпитваш толкова голям ужас, не те съветвам да го даваш на ясла, ами изчакай да стане поне на 3 и да тръгне на детска!!!!
Поначало смятам яслите за краен вариант, ако нямаш друг изход, иначе е добре детето да си остане при майката до три години.
А и подготвена ли си за факта, че не само на теб, но и на детенце ще му трябва период на адаптация, че ще плаче...

Потърси професионална помощ, ако чувстваш, че не можеш сама да са справиш, има различни техники, които да ти помогнат да преодолееш проблема си.
Дано не ме изядат майките във форума, че го наричам "проблем", но е точно това твоето състояние и е важно да го осмислиш като такъв.

Междувременно опитвай се да го оставяш за малко на хора, на които имаш доверие, наистина по 10 минути в началото, ако е необходимо. Че и за пет даже, ако не ти стигат силите за повече.

Нямах и нямам мании 

Най-големият ми страх е да не се разболее. Знам, че всички деца се разболяват, но вярвайте ми нощем не мога да спя и се чудя как ще понеса първата болес, дано не е скоро  Синът ми е почти на 9 месеца.

Мен пък ме е страх като се роди и го къпат там под чешмата да не ми го изпусне акушерката!
Като гледам как ги подмятат направо косите ми настръхват!

Почти всички мании които са изброени важат и за мене. А в момента на дневен ред е да не я изпускам дори и за мъничко с очи. откакто е проходила постоянно ходя след нея. Не знам нормално ли е дори за секунди не я оставям в стаята самичка. Ако някой звънне на вратата я взимам на ръце и отварям.  Не знам дали с всеки е така в този период. Моля да разкаже. Струва ми се, че може нещо да лапне или да се удари, въпреки че горе долу е обезопасено. 

Nassi74 сори, че използвам темата ти

Докато бях бремена страховете главно са ми били да не пометна (имах напреъсната онтракции). Към края на бременността почва а ме хваща страх от престоящото раждане, та дори и от срещата с бебето. Молех се всеки ден само детенце да е добре, да не му липсва нещо. След като родих, първия месец го проверявам по няколко пъти през ноща дали диша. След това се успокоих и мина тази мания. И до ден днешен обаче си остава страха да не падне, да не се одари лошо и някакви такива.

Нямам мании. Страхове, естествено, ме съпътстват дори когато спя. Няма родител, който да не се притеснява за детето си. Единственото, което прилича на мания, но аз си я поддържам с удоволствие, е да купувам за децата ужасно много дрехи.

Като изключим №2 - и аз съм в клуба