Публикувана: 16 авг. 2007, 22:22 ч.
Последно мнение: 22 авг. 2007, 10:59 ч.

Моите мании по време на бременността и след това

1 757
32
1

Гост

# 15 17 авг. 2007, 00:12 ч.

Мнения: 8 242

Цитат на: siska79 в пт, 17 авг 2007, 00:06

Цитат на: duhi_puhi в пт, 17 авг 2007, 00:04

Що бе, Сисе, и аз Тони не съм го давала на никой. С баща съм ги пращала най-много да хвърлят в боклука или до магазина. Никой не ми го е гледал не за малко, ами за хич. Майка ми е искала 2-3 пъти да го води на разходка - ама пуста ревност не си го давам Mr. Green

Иначе за маниите - не съм имала такива. Аз съм шемет и не изпадам в таквиз крайности Crazy

Духи,има разлика-ти го ревнуваш,а авторката на темата я е страх!

Абе шубе си ме е Simple Smile

Ама, чак маниашко не Wink

Свекърва ми като бяхме в Бургас, го взе за 5 минути да се изфука на комшийката (през 5 метра са им къщите) - и като се скриха от поглед, и като ревнах на мъжо.. В чудо се видя човека Crazy

Искам си бебетооооооооооооо - и сълзи, сополи, цяла програма.
Не, че ще му направи нещо.. Ама на тъй ми дойде отвътре Rolling Eyes

# 16 17 авг. 2007, 00:31 ч.

Bapнa
Мнения: 762

Имах мания единствено за чистене и миене, ама пък много яко ме тресеше, че и до сега на моменти ( като зацикля в чистенето....чак след няколко часа се усещам, че съм прекалила пак Whistling

)

# 17 17 авг. 2007, 00:41 ч.

Мнения: 3 069

Точка 3, 5 и 6 съм ги имала и продължава донякъде.

# 18 17 авг. 2007, 08:43 ч.

Мнения: 668

Да си призная и мен ме тресяха (и още ме тресат) някои от тези страхове
1. Да не пометна или да не стане някаква беля през време на бременността ми.
2. Дали всичко с бебето ще е наред, и особено дали при раждането няма да стане нещо.
3. С дъщеричката първите дни спях на светната нощна лампа за да я проверявам дали само е заспала (много леко дишаше) и се успокоявах като я видех че промръдва, или като я чуех да реве. Първата нощ даже, в която не се събуди нито веднъж, аз се събуждам на сутринта, гледам че е светло, а беба не ме е събудила нощес - изкарах си акъла, отидох до креватчето и о чудо, детенце си спеше спокойно и кротко в кревата, с една блажена физиономия че чак ми стана мило....
Но относно последната мания на Nassi74 - наистина не е лошо да потренираш, аз свикнах отрано моята кукла да я оставям на някого, защото още на 2 рия и месец почнах почасова работа в едно училище, и два дни в седмицата я оставях на майка ми или на баба ми да я гледат за по 2 часа. Не се тревожи, нормално да искаш да е все при теб. Като я дадох първия път на ясла и аз си поревах малко като си тръгнах, защото ми беше много жал че се разделяме, но с времето се привиква, пък се и успокояваш че детето ти има компания на връстници и ще стане по-общително и ще си играе там.

# 19 17 авг. 2007, 08:50 ч.

Мнения: 4 451

И за детето е добре да разнообразява обстановката, да се вижда с други хора, ама и аз така си ревнувам децата. Embarassed

# 20 17 авг. 2007, 10:57 ч.

София
Мнения: 2 734

И мен много ме беше страх да не прокървя докато бременна.Може би защото се бях наслушала на разни страшни истории за извънматочни и спонтанни аборти,че все ми се въртяха разни такива мисли...За това дали бебето ще е здраво просто не мислех.Бях си създала една вътрешна убеденост,че всичко е наред и нищо не ме разколебаваше.Дали ще ми го сменят в болницата изобщо не ми е минавало през ума.Спомням си,че тъкмо бях родила,разперена на магарето,всичко ми се мержелее пред очите и ми показаха двете гривни,с огромно старание на размътения си мозък ги сравних дали са еднакви номерата и въпросът приключи.
А иначе за дишането аз също се притеснявах.На момемнти когато беше много тиха съм се вслушвала толкова старателно да чуя дишане или нещо да промърка.Даже съм си слагала леко ръката на коремчето й да видя дали се повдига.
Основната ми мания е,понеже вратата ни е с топка да не се случи някой ден аз да остана отвън без ключ,а бебето вътре и да не мога да вляза.Ей,само мисълта за това ме кара да настръхвам!
Иначе и аз хич не обичам да си давам бебето на други хора.Ей сега ни предстои гости при свекитата и пак ще стискам зъби всеки път като я понесат нанякъде.Даже и количката не обичам някой друг да тика.Ами това е...

# 21 17 авг. 2007, 11:02 ч.

Мнения: 1 155

Цитат на: siska79 в чт, 16 авг 2007, 22:32

Нямах и нямам мании

Живея спокойно!

# 22 17 авг. 2007, 12:04 ч.

Мнения: 620

Аз съм ги имала всичките изброени, но по-скоро като страхове, не чак мании. И с тази бременност също, но са по-слаби. Това с дишането....дъщеря ми вече е на 7 години, но все още, когато минавам покрай стаята й, докато спи, надничам да проверя дали диша...
Виж, това последното с неоставянето на никой, не е добре нито за теб, нито за детето. Приветсвам решението ти да почнеш със сухите тренировки Simple Smile

. Успех !

# 23 17 авг. 2007, 12:26 ч.

Мнения: 22 436

И аз засега нямам никакви мании, и се надявам да не се появят такива. )

# 24 17 авг. 2007, 12:27 ч.

Мнения: 2 100

Моето бебче не се е родило още, но имам някои страхове, които явно са нормални, както чета по горе. Но най-големия ми страх е дали бебето ще е добре и...дали ще прилича на баща си Embarassed

Не се смейте, това е породено от факта, че свекито не вярва, че бебето е на сина й, а то просто няма на кого да бъде, ама...ей тъй...страхувам се Sad

А иначе си имам страх един, който винаги ще имам и той е да не падна като вървя надолу по стълбите и всеки път си мисля ако случайно падна, как да си предпазя корема...
И аз съм с две ръце за сухите тренировки Peace

Не е добре децата толкова да се привързват към майките си. Аз бях така...най-малкото децата ми се смееха. Успех

# 25 17 авг. 2007, 13:34 ч.

Мнения: 193

Цитат на: Nassi74 в чт, 16 авг 2007, 23:52

А заради това имам голям проблем,налага ми се да го дам на ясла като стане на 2г.и от сега няма никаква идея как ще стане,след като ме е страх да го оставя дори на мъжа ми.Моля не ми се смейте.Изпитвам истински ужас,ако детето ми не е до мен.(Май ще трябва да хващам нещо надомно). Sad

Щом изпитваш толкова голям ужас, не те съветвам да го даваш на ясла, ами изчакай да стане поне на 3 и да тръгне на детска!!!!
Поначало смятам яслите за краен вариант, ако нямаш друг изход, иначе е добре детето да си остане при майката до три години.
А и подготвена ли си за факта, че не само на теб, но и на детенце ще му трябва период на адаптация, че ще плаче...

Потърси професионална помощ, ако чувстваш, че не можеш сама да са справиш, има различни техники, които да ти помогнат да преодолееш проблема си.
Дано не ме изядат майките във форума, че го наричам "проблем", но е точно това твоето състояние и е важно да го осмислиш като такъв.

Междувременно опитвай се да го оставяш за малко на хора, на които имаш доверие, наистина по 10 минути в началото, ако е необходимо. Че и за пет даже, ако не ти стигат силите за повече.

# 26 17 авг. 2007, 15:10 ч.

в Надежда-та
Мнения: 4 983

Нямах и нямам мании Laughing

# 27 17 авг. 2007, 17:28 ч.

Мнения: 193

Най-големият ми страх е да не се разболее. Знам, че всички деца се разболяват, но вярвайте ми нощем не мога да спя и се чудя как ще понеса първата болес, дано не е скоро Cry

Синът ми е почти на 9 месеца.

# 28 17 авг. 2007, 18:27 ч.

Мнения: 276

Мен пък ме е страх като се роди и го къпат там под чешмата да не ми го изпусне акушерката!
Като гледам как ги подмятат направо косите ми настръхват!

# 29 21 авг. 2007, 23:58 ч.

Мнения: 87

Почти всички мании които са изброени важат и за мене. А в момента на дневен ред е да не я изпускам дори и за мъничко с очи. откакто е проходила постоянно ходя след нея. Не знам нормално ли е дори за секунди не я оставям в стаята самичка. Ако някой звънне на вратата я взимам на ръце и отварям. Не знам дали с всеки е така в този период. Моля да разкаже. Струва ми се, че може нещо да лапне или да се удари, въпреки че горе долу е обезопасено. Confused

Nassi74 сори, че използвам темата ти Simple Smile

Препоръчани теми

Първи (ранни) признаци за бременност / Част 2

223
Бъдещи майки

БХС - съмнения за Даун

Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 84

408
Бъдещи майки

Подготовка за малкия човек - тема 25

629
Бъдещи майки

Причина:

Причина: