Много плаче в яслата-какво да правя

Не се притеснявай ще свикне.Моята дъщеря тръгна на 1г и 8мес.и доскоро ми ревеще сутрин като я оставям.И на мен ми се е доплаквало като я слушам да реве ама стисках зъби.От колко време сте на ясла?Как са учителките?

от месец е,учителките са добри,но ми е гадно че той постоянно реве,не само когато го оставям

Ако плаче постоянно и не само при раздялата (докато затворят вратата след него), бих го спряла. Учителките какво ти казват за идеята да спре да ходи на ясла? Те би трябвало да имат по-правилно мнение, базирано на дългогодишен опит.

казват,че бил още бебе и искал майка си,че още не е свикнал,сериозно обмислям да го спра,ще ми се още малко да почакам.А първите дни не плачеше

Ами аз съм детски учител,но такива деца,които да реват постоянно не съм имала е поплакват си ,но аз ги вземам и започваме да си приказваме и те забравят.После към обяд пак се присещат,но им казвам,че мама е на работа и че ще й се обадя и докато се върна те са заспали.Много е важен подхода на учителя.Това е само мое мнение.Но според мен не го спирай.После за детската ще ти е още по-трудно.И пак казвам това си е мое лично мнение.

 chrisa-да нещо както ти го казваш е, разликата е,че на моменти посинявал от плач,неспокоен,не играе .Днес дори казват ,че се превивал все едно,че го боли нещо,а сутринта беше толкова весел нищо му нямаше

А в детски центрове оставяла ли си го? Само там ли реве, или винаги си плаче за теб - независимо дали го оставяш при баби, в детски кътове и т.н.?

Мисля, че ще свикне, ако го предразположат, chrisa е писала за това.

Но пък ако проблема е в това, че не могат да го успокоят, май няма да е лесна тази адаптация   За мен би било много тревожно, ако плаче по цял ден - някак ненормално ми се струва детето цял месец да е в такова състояние и емоционално, и физическо

Аз бих го отписала. Цял месец рев, та и чак до посиняване ми се струва направо като тормоз за детето.
Не съм пращала моята на ясла, но смятам, че ако до няколко дена едно дете не спре да реве значи не му е дошло още времето за социализиране.

и на мен ми е много гадно,че трябва да работя и да си оставям детето така,при баби не е така,дори и с други деца като е играл няма проблем-само там.Не ми се иска да го спра,все се надявам че ще свикне,иначе ако го спра после всичко наново

А вдигал ли ти е температура?

да беше седмица вкъщи преди 10дни-летния вирус,но пък иначе казват,че се храни добре и спи долу-горе добре следобед,мисля да го пробвам пак само до обед известно време,ако пак е така го спирам малко,вече почнах да се чудя дали изобщо някога ще се адаптира

Не смятам, че ако сега го спреш и го пуснеш като малко по голям всичко ще се почне на ново.
Племенницата ми също много плачеше за майка си. Дори и при мен или при баба си ако е. Направо се захласваше и няма успокояване.
Тръгна на градина на две години и осем месеца и сестра ми много се притесняваше и мислеше, че няма да се получи. Да ама стана. Детето беше вече по голямо и много лесно го разсейваха в градината с интересни неща. Твоето е още малко и няма според мене с какво толкова да могат да го разсеят. А и като стане малко по голямо, вече ще бъде израснало тази толкова голяма необходимост да е с тебе и не ми се вярва така тежко да приема раздялата, както сега когато си е още бебе.

Според мене варианта баба, ако ти наистина, ама наистина няма как да не почнеш работа докато детенцето ти стане поне на две и нещо е много по-добър.

На твое място бих го спряла временно ... След 2-3 седмици бих опитала пак, за кратко (1-2 часа). Междувременно ще можеш да проследиш дали има други съпътстващи проблеми - било то никнене на зъбки, било то нещо друго. Обяснението, което персоналът ти дава, май не ти помага и ще трябва и сама да го наблюдваш

Само мога да си представям колко ти е гадно и на теб, и на малкото човече С моят син започнахме да се разделяме много рано. Тогава само на мен ми беше мъчно, той не разбираше какво става. Сигурно, ако по-късно трябваше да свикваме, бих се предала преди него
Дано по-скоро да преустановите този тормоз и за двама ви по най-добрия начин - било то с адаптация, било то с отписване.

благодаря на всички за отговорите,ще направя така както е най- добре за него,като начало ще пробвам да го оставям за по няколко часа

знаеш ли можеби ще е по-добре да го спреш,защото да не се травмира.Ако имаш кой да го гледа,нека да го гледа като порасне да стане поне на 2 пробвай пак

Хайде да се опитаме да погледнем нещата откъм детето.
Представете си, че сте малки, а светът е огромен - все едно пред себе си да имаме хора, високи6-7 метра)
досега до вас е бил един голям човек (мама), който се е грижил за вас винаги - дава ви да ядете, къпе ви, носи ви, утешава ви като плачете...)
имате си единствената много позната обстановка, която ви дава спокойствие - вашият дом, креватче, чашка...

И ИЗВЕДНЪЖ:
още не сте се наспали и ви водят на място, което е непознато, голямо,
има някакви чужди хора, които не разбирате какво ви говорят
и на всичко отгоре ви дават на тези чужди хора и човекът, който е целият ви свят изчезва.
На третия или четвъртия ден разбирате, че всеки ден ще е така.

И КАК Е СЕГА САМОЧУВСТВИЕТО?
Що се отнася до мен, ако съм на 1 година - ще се скъсам от рев и няма да искам да се помръдна - единственото, което ще усещам ще бъде, че ме изоставят

Преди известно време и аз бях пуснала подобна тема. Моята дъщеря ходи от април на ясла и не бих казала, че се е адаптирала съвсем. Добре е, че сега плаче само на отиване, а там се успокоява и ме посреща в добро настроение. Въпреки всичко не бих те посъветвала да спираш детето ( а за оставяне за по 1-2 часа да не говорим, защото децата нямат идея от време), защото следващият път ще бъде още по- трудно и за двамата. Щом не ти боледува често( моето дете всяка седмица е болно) този период на адаптация ще отмине по- рано или по- късно.  Стискам палци и на двамата!

Ако е толкова належащо, добре.

Не можех да си представя да ги дам на ясла. Криво-ляво се изхранвахме и без да ходя на работа. Лишавахме себе си от много неща, бяха трудни времена, но си заслужаваше. Човек ако е здрав, има някакъв покрив над главата и нещо на масата, се справя. Но за децата си заслужава.

Децата на 1 година се развиват във всякакъв смисъл с бясна скорост. Затова е много важно кой и колко време се занимава с детето, как и какво му говори. Тази възраст е част от златното време за учене на език, движение, привързаност, та дори и ценности.

Със сълзи ли плаче или просто плаче много силно? Има огромна разлика между децата, които наистина тъгуват от дъното на душата си и други, които протестират срещу това, че са оставени на място, на което не искат да бъдат. За мен е по-притеснително ако детето седи тъжно цял ден на диванчето без да се интересува от игрите и заниманията на другите деца, отколкото ако плаче почти непрекъснато, а в почивките яде, спи или обхожда занималнята с интерес, подръпвайки играчки от ръцете на другите.

И аз бих го отписала.

Въпреки, че децата ми никога не са посещавали детски ясли и/или градини, поставяйки се на твое място, аз бих постъпила така.

Мъничък е! Моята на 1г.6м. я дадох, винаги съм искала да я гледам до 3, но няма как. Животът е .....
Така, според мен трябва да търсиш алтернатива засега, поне докато не минат 2-3 месеца - баба, детегледачка, нещо такова. Знам че е скъпо, но....
Йоана в началото плачеше, но за 4-5 дни спря да реве през деня, а само сутрин. Това  казват учителките е нормалната адаптация. След месец спря да плаче вообщем сутрин като стане ми казва-мамо, айде на ясла и всичко си е ОК.

Учителките казват, че понякога има дечица, дето плачат по цял ден, като твоето слънце, имахме едно такова момченце в нашата група, хем беше по-голямо-на 2г.1м1 Майката го спря за 4-5 месеца и сега като тръгна нямаше проблеми!
Успех!!!!

Аз ти казвам да не го спираш.Със сигурност ще свикне.Аз много се притеснявах за малката,защото много обича деца,но към възрастните е страшно дръпната.Даже към баща си и баба си.Просто си е такава,не дава да я пипат ,да и се радват,много се дразни.Плачеше като я остявях,но вътре с децата играеше и само като се присетише -поплакваше.Аз обаче,правих грешка- оставях я в последният момент,кота няма деца да влизат вече и я подавах директно в ръцете на учителките...След около 2 месеца разбрах,че това е много грешно,тъй като тя не обича чужди възрастни....Един ден като я водих,имаше 2-3 деца,които влизаха,а и вратата беше отворена.Тя видя децата,столчетата и закуската и влезе като 'бързият влак' /От тогава не я подавам на ръце ,влиза сама и даже чао не ми казва..Но си е все същата,не дава на учителките и лелките да я гущкат и т/н,ама те си я знаят.Иначе м,ного ги слуша,ама да не я пипат много,много  Така че ще свикне,само не се разтройвай и не му го показвай

и аз незнам вече,но ще видя как ще  е още 10 дни и ако продължава го спирам за 1-2месеца,притеснява ме също,че като плаче се захласва и на няколко пъти се превивал от плач,не плаче чак нон стоп,но казват ,че когато спре мранка неспокойно.Сигурно не е готов още.а първите дни беше много добре,после беше болен вкъщи и оттогава е така

AMBER4, а мислила ли си да смениш яслата?

Да не би да се притеснява от още нещо, освен твоята липса 
Деца по-агресивни, някоя от госпожите?
Пишеш, че не е плакал първите дни и затова се замислих...

Каквото и да е, дано скоро мине този период - желая ти го от сърце. 

ти,да не си от русе,че има една майка дето я срещам вече 2-3 пъти и тя така казва? че първо тръгнал добре и после бил болен и т.н......съвпадение ли ?

Аз не бих издържала на това.Мисля,че детето много се измъчва.Според мен такова дълго плачене не е нормално.Аз ако бях,бих отписала детето.Само си представям какво изживява детската му душица.Това не е ден-два,а цял месец,много е.
Дъщеря ми тръгна на ясла на 1,9 години и плака точно 2 дена,само сутрин.Дълго време преди да я пусна на ясла си говорехме за това,къде ще ходи,какво ще прави там,изобщо за всичко,свързано с яслата.Много зависи и от учителките.Би могла да опиташ в друга ясла,след някой друг месец.

Моля те, спри детенцето! Ти си знаеш как ти е битието, но детето е най-важното. Явно не може да свикне или поне не в тази ясла. Моето тръгна веднъж на 1г и 5м и веднъж на 1г и 7м, отписах го, но още бера горчивите плодове от този "експеримент". Толкова се стресира, че още си спомня.

Казвате, че щяло да свикне. За свикването - ясно. То и на бой и на глад се свиква, ама после може да се гътнеш.
Децата свикват, защото нямат избор.

Яслите и детските градини са измислени, за да може част от работоспособното население (майките) да ходят и да произвеждат добавена стойност. Били са измислени по време на някоя от войните в Европа, за да може жените да работят във военните заводи, защото мъжете са били на фронта.

Те не са направени да обслужват интересите на децата.

И не искам да чувам нищо за социализацията на децата.

от Русе съм в чародейка.ще го пусна още няколко дни и ако продължава го спирам

RadostinaHZ , според мен лично тонът ти е излишно менторски, особено предвид преитесненията на жената.
Някои просто нямат избор, не им правете живота още по-черен.

А за т.нар. от теб социализация, готова съм да спорим.
Моите собствени деца дръпнаха невероятно много за 2 седмици, налага ми се да работя с малки дечица понякога, разликата в поведението и уменията на отглежданите само вкъщи и тези от градините е огромна.

Според мен е нормална реакция на адаптация.
Един месец не е твърде дълъг период, за да успее да се пребори с нея.

RadostinaHZ , а според мен са направени точно,
за да обслужват интересите на децата, с което помага
и квалификацираният персонал в тях.
Въпрос на личен избор е дали родителите ще си
дадат детето на ясла, или не, но е факт, че дацата,
които посещават този вид детски заведения си изграждат
много по- бързо добър режим, учат се по- бързо на хигиенни навици,
а също и се социализират много по- добре от останалите.

Не искам да навлизам в спорове за и провив яслите и за това отговарям конкретно на AMBER4. Синът ми тръгна на ясла на година и 4 м. Първите две седмици протестираше шумно, че го оставям в яслата, бучеше от 9 сутринта до 12 на обяд, не казвам плачеше, защото сълзи не е имало. Направо се чудя на хората в яслата как го издържаха.  След тези две страшни седмици започна да плаче сутрин, когато го оставям, през останалото време си е играел самичък, хранел се е добре, спял си е добре, но се е проявявал като абсолютен индивидуалист. Около 2 месеца по-късно започна да обръща внимание на другите деца. Сега 4 м. по-късно го определят като "прекрасно дете" - комуникативен, игрив, бъбрив, храни се сам и добре и по-много..... Та истинската адаптация за него продължи повече от 2 месеца.

и моят син трудничко се адаптира, защото тръгна малък
не е ревял нон-стоп, но протестираше като не даваше на лелите да го пипат по никакъв повод- например хранене и смяна на памперс
сега свикна на режима и дори вкъщи си прибира играчките и си сяда на гърнето и др подобни, а плаче само сутрин, и то повече когато аз излизам от нас, а не когато баща му го води на ясла
освен това става все по-общителен към деца
според мен не го спирай, но ако трябва го премести в друга група, може да не сте попаднали на подходяща обстановка

сега го пробвам само до обяд,ако продължава така ще го спра малко,но другите ясли са ми далече.днес е бил пак неспокоен.дори и работа спирам засега

Плаче, само сутрин, когато се разделяте или плаче през целия ден?
Защото моят син плачеше сутрин, когато го оставях в продължение на почти  месеца. И то не просто плачеше, а пищеше, но щом влезеше в стаята и аз се скриех от погледа му млъкваше като с магическа пръчица и цял ден след това не се сещаше за мен - беше спокоен, хранеше се повече от добре, спеше, играеше и като го вземах беше спокоен. Сутрешният му рев беше просто наичн да ми каже, че предпочита да е с мен, отколкото в яслата, но след като веднага се успокояваше и през деня нямашеи следа от тъга за мен беше знак, четам не му е зле.

Ако обаче детето ти е неспокойно през целия ден и плаче за теб - бих те посъветвала да го спеш ако имаш начин.

Като начало опитай се в разговори с детето да го педразположиш за яслата, може и да го успокоиш, кой знае 

плаче често,а през останалото време е неспокоен,не се заиграва,абе нищо просто,лелките казват,че през цялото време го гушкали само

Ситуацията която описваш звучи доста тревожно. Според мен детето си тъгува, без значение дали плаче със сълзи или не. На твое място бих го спряла за 2-3 месеца и после пак. Да поотрасне малко, да разбира по-добре какво му говориш. Трябва много говорене, за това че не го оставяш, че ще научи нови неща, ще играе и т.н. и че мама задължително ще го вземе.
Успех!

Аз пък виня лелите в яслата за рева на децата. Моята тръгна на година и шест месеца, някак си изкара до 3 години, не спирайки да реве. Ама няколко пъти чух лелите как им крещят и им се карат и разбрах защо реве. И до ден днешен като минем покрай яслата, детето се свива от ужас.

Яслата се води като една от най-добрите. Та си представям в другите какво е положението.

Сега малкото го водя в един детски център. Сутрин след като го оставям,  винаги изчаквам отвън, докато спре да плаче.

Ще следя темата с интерес, че и моята дъщеря ще тръгва, живот и здраве на ясла от 3 септември

С риск да предизвикам негативни отзиви ще кажа следното:
Темата е "Много плаче..... какво да правя". Ако авторката беше взела окончателно решение и беше уверена в правилността му, нямаше да се допитва. Явно нещо я безпокои и ако искаше само успокоение можеше да направи заглавие :"кажете ми кога ще свикне".
По-честно е да прочете различни гледни точки, особено ако на искрени. Нейно право е да приеме или отхвърли някои - според възгледите и обстоятелствата. А най-добре е да вярва на инстинктите си - тях поне си ги имаме заложени.

За мен яслата е място, където бих дала детето си само при условие, че в противен случай бихме умрели от глад (буквално)
Зная за случай, в който едно момиче даде детето си на седмична ясла, защото нямаше с какво да го храни (дори и хляб) цяла седмица и нямаше пари да купува лекарства. Това беше много тежък случай и момичето правеше всичко възможно да припечели някой лев и търсеше начини да бъде с детето си колкото е възможно повече време. Сърцето й се късаше.
Съмнявам се в повечето случаи ситуацията в семейството е толкова тежка. За мен ако едно семейство има кола, черна техника и мобилни телефони и  пари за кръчми, значи няма как да умре от глад.
Зная, че съм рязка, но това е. Всеки си прави приоритетите.

Малееее, направо ме сразихте! И нас ни зове датата 3септ., а аз определено не съм готова - аз съм направо в предяслена депресия. Това е доста крайно за умирането от глад. Особено в София има и доста периферни причини, за да пуснеш детето си на ясла, ама не ми се обсъждат сега. Дано да свикнем и двете! И да сме здрави!

За мен яслата е място, където да се грижат за детето ни когато ние, родителите му, трябва да сме на работа. Записах синът ми на ясла на година и 4 м. Няколко поста по-напред описах, че адаптирането му беше трудно. Днес се замислям, ако трябваше сега да реша какво да правя и дали бих направила същото. Да, пак бих постъпила по същия начин. Година и 4 м. бяхме неразделни с детето ми. Не се беше отделял от мен изобщо. Буквално. По тази причина не съм и очаквала да приеме лесно раздялата с мен. На мен също ми беше трудно, но съм сигуна, че ако не се беше случило на година и 4 месеца, същото щеше да бъде на 2 г. или на 3 г. Въпреки, че детето расте, то пак ще е свикнало да бъде само с мен, по простата причина, че в следващите година пак само аз щях да се грижа за него.

Яслите не са затвор, не са наказание. За мен те са необходимост. Не бих казала крайна, защото ако можех да изебра бавачка или ясла бих избрала ясла. И не бих казала, че сме избрали яслата, защото сме стигнали до положението да умрем от глад. Преди умирането от глад има доста дълъг и мъчителен период на изнервяне в цялото семейство, което задължително ще се отрази и на детето, а не бих желала.

AMBER4, ако детето е здраво, ако се храни, ако се успокоява щом лелите го гушкат (значи вече свиква с тях) аз не бих го спряла от ясла. Но знаеш, че каквито и съвети да получиш във форума, ти най-добре познаваш детето си и решението ще е твое. За това на въпроса ти "Много плаче в яслата-какво да правя" отговарям така - наблюдавай го, бъди спокойна когато сте заедно, не му показвай, че ти се притесняваш от яслата. Има деца които свикват по-лесно и други, които свикват много трудно.

отговорила съм по темата, но някои постове направо ме 
нека да не става"за" и "против"  яслата, но предпочитам или аз да си гледам детето, или да е на ясла, варинатите бавачка и баба не ги приемам

Сашо рева 2 м. Лепеше се като Гаврош на прозорците на групата и чувах риданията му чак в колата. След това свикна и всяка сутрин се курдисваше на вратата да излиза на ясла, а вечер звънеше на децата от групата по телефона  'Алооо, Ники Ууудов? (Арнаудов  )

Аз пък предпочитам бавачката(та дори и бабата) да е с детето ми(децата ми), отколкото лелката в яслата, която трябва да се грижи не само за моето, но и за още 30-35 - а 2-3 лелки определено няма как да се справят...

А как поемат ангажимента? - като го изпращат на ясла току що проходило?
Ако се допиташ до педиатър, едва ли би ти препоръчал да пускаш детето си на ясла/градина преди навършването на 3-та година...

И да, в голяма степен съм съгласна с мнението на RadostinaHZ

и аз така се чудех първият месец кое е нормално, с кое ще свикне, защо е така изнервена ... докато не минаха още 1-2 месеца . Дойде лятната ваканция и по необходимост я преместихме в друга ясла. Спрях да се чудя след втората седмица. Детето стана по-спокойно, отиваше с желание на ясла, спряха всички онези прояви които ме притесняваха... после разбрах и си обясних много от проблемите - вече имаше с какво да сравнявам.

Та обмисли и този вариант - нещо в тази група и ясла да карат детето да не се чувства добре и да не е въпрос на свикване с яслата 

Мнението ми изцяло се припокрива с тези на RadostinaHZ  ...

благодаря на всички за съветите синът ми ходи на ясла до обяд за сега,вчера е бил малко по-добре,но аз така или иначе спрях работа засега,още 2 седмици ще го наблудавам докато съм на лекции и след това ще видим,а тези дни ще бъде вкъщи

Може би е твърде малък, за да се заслушва в приказките на учителките.
AMBER4, моето дете тръгна на ясла, когато беше на 1 г и 1 мес. всичко започна абсол'тно безпроблемно. Докато след едно негово боледуване и по-дълъг престой вкъщи започнаха такива целодневни ревове, беше трудно и за двама ни, но благодарение на неговите играчки, които лелите ми позволиха да му нося нещата позатихнаха за около седмица, седмица и половина

Ако детето ми плачеше така, бих го отписала веднага. Явно е малък и нее готов. Аз не мога да си представя да работя спокойно, ако знам, че детето ми страда. Не мога просто да се кача в колата и да си тръгна, както е посочено по-горе, в един от постовете и да знам, че то е залепено за прозореца на яслата и плаче безутешно. Плачът му ще кънти в главата ми цял ден! За мен това би било непосилно.
Моето дете тръгна на ясла/ яслена група в частна детска градина/на 2г.6м. Адаптира се за месец, никога не е плакал така. Плачеше само, като го оставяхме сутрин, но после спираше. В края на месеца спря да плаче изобщо. Но...има едно голямо НО. След 3 месеца престой в градината отключи агресивно поведение. Настъпи рязка промяна в поведението му-от слънчево, обично дете стана избухлив, агресивен, нервен. В къщи не мога да го приспя за следобеден сън, вечер също трудно заспива-преди не сме имали такива проблеми. Това е реакция от детската градина според мен. Децата са толкова крехки, ето до какво доведе при нас промяната. Сега незнам -  ще се успокояваме някак, но няма да е лесно хич.

krasssi1, не си мисли, че ми е било леко! Всеки знае какво му позволява и какво не семейния бюджет!

Често се питам защо на мен ми се падна толкова трудно дете... Моето ходи на ясла вече година и три месеца. Както много други пъти съм писала мед.сестрите са без забележки, дори една си я обича малкия. Но всяка сутрин е рев, и с възрастта съпротивата става все по-яростна... Сутринта съм го обличала буквално 45 минути, защото отказва да се облече, после отказва да отиде до колата, чакам момента да отказва да стане. Сърцето ми се късаше, защото плака, плака и накрая примиренчески се отпусна, прие съдбата си. Страшно тъжна гледка беше, направо отчаян. С върховно нежелание отива и това е.
После като говорих сутринта със сестрата, тя каза, че най-вероятно така ще си бъде и занапред, щом вече година и нещо няма разлика. В яслата пак плака, казват, че час никой не трябва да го закача, плаче само 5-10 мин, но не дава поне час никой да го пипа. Как да го спра, като знам, че след две седмици започва градината?
Направо си е много трудно.

Извинявай, не исках да те засегна. Сигурна съм, че на никой не му е леко да вземе такова решение и да се раздели доброволно с детето си. И аз исках да си остана в къщи, докато навършим 3 г., но ми казаха връщай се на работа или губиш мястото и аз се върнах, какво да правя. Все се питам, ако се бяха обадили по-рано, как ли щях да постъпя....Но при мен е и по-различно-имам баба на разположение, която с готовност помага.

Каспър, и да се тревожиш няма как да промениш положението. Колкото да обличането - и моята така се запъваше и отказваше да се облича, мислейки че така ще си остане у дома, обаче уви! Посред зима и сняг няколко пъти съм я водила до яслата по тениска с къс ръкав и памперс. Там я връчвах на госпожите, заедно с дрехите за обличане. Госпожите направо изпадаха в потрес, но бях толкова ядосана, че не посмяха нищо да ми кажат.
Сега вече ходи на градина и положението е съвсем различно, няма нищо общо с "ясленото" поведение. Трябва просто търпеливо да изчакаш да мине времето.

Единственото, което ми е помагало е някой друг да я води сутрин на ясла. Неизвестно защо тогава въобще не е плакала.

А кой е казал, че бавачката трябва да е непозната? 

Аз също не бих оставила децата си при непозната такава 

А лелката от яслата/градината позната ли е?
И еднакво отношение ли ще има към всички 30-35 деца там?

Непосилно е 2-3 лелки да се грижат нормално (с любов, разбиране, търпение) и да възпитават всички тези деца...
Истината е, че когато децата са толкова много в една група се грижат сами за себе си, ако могат разбира се... 


nkornova, нищо лично 
Просто споделям мнението си.


krasssi1, съжалявам, че детенце е променило поведението си 
А дори е посещавало яслена група в частна детска градина, където отношението към децата е съвсем различно, броя преподаватели и съотношението между тях и дечицата също.

Би ли споделила коя е частната детска градина, може и на ЛС.
А мислила ли си да смениш яслата/градината?
Може би ще се отрази добре на малкото човече? 


Каспър, а твоето момченце не обяснява ли какво го притеснява там?
Или просто обича да е с мама... 

в нашата ясла за 20 деца- по списък, значи обикновенно около 15, се грижат 2 лелки
много мили и човечни, а на моят син като по-малък и ревлив винаги са му обръщали много внимание
наблюдавала съм много баби и бавачки, които гледат познати деца- никога не искам да оставя дете с баба или бавачка, с много редки изключения не ми харесва как ги гледат, особенно бабите, и го приемам само за деца, които боледуват в яслата и градината
това е личното ми мнение и съжалявам че не се въздържах, защото това не е темата тук
иначе искам да кажа че моят син плаче много сутрин когато аз излизам от вкъщи, а после когато баща му го води на ясла не плаче или само леко замрънква докато влезе

За запознаване с какви истини в живота става въпрос?
За тези, че на 1-2 годишно дете му се налага по цял ден да е с още 20 деца наоколо? Майките с 2 и повече деца сигурно са имали случаи, в които изведнъж децата като млъкнат, се разбира колко шумно е било преди малко. А представете си  с 20. Шумът там е убийствен.

Коя е другата истина? Да те карат да ядеш, спиш и друг по час? Да си потискаш емоциите само защото нарушаваш дисциплината?

Още една истина да кажа ли? На тази възраст децата изобщо не обичат да дават играчките си, защото са все още егоцентрични. Това е нормално, а възрастните решават, че дете, което не си дава играчките е лошо.

Мерси, тези "истини" не са за 2-годишно дете. Със същия успех мога да ви предложа да видите истините за възрастни, например в затвора или в голям шивашки цех и да стоите там по цял ден. Знаете ли колко ще ви ощастливят тези истини?

Още истини за живота има ли? От показване на толкова истини децата не могат да си изживеят нормално детството си.
Без извинения.

RadostinaHZ, изказванията ти са невероятно крайни. Не казвам, неверни, но невероятно крайни. Никой никого не кара да записва детето си на сила на ясла. Говорим си за случаи, в които се налага да се ползва ясла по една, две или не знам колко си причини. Моля те не се опитвай да насаждаш чувство на вина, на родители, които нямат материалната сигурност да се грижат сами за децата си до навършване на пълнолетието им!

Извинявам се на авторката на темата за наложилото се разводняване.

съгласна съм с дидди
радостина-иска ми се да поспорим за яслата и градинта, но не е тази подходящата тема 

Според мен всичко е въпрос на адаптация на детето към новата и непозната обстановка.Всичко с времето си.Синът ми не е ходил на ясла , но преживях същият ад миналият юни кагота тръгна на детска градина.Сълзи , рев , ярост към мен и баща му , обиди от рода - " Ти си гадна и лоша мама защото ме оставяш " и " Не ме ли обичаш вече , че не искаш да съм при теб" и така нататък.Госпожите го измъкваха със сила от ръцете ми и го чувах как пищи чак в двора на градината.И това продължи месец и половина.Постепенно разбра ,че няма да стане на неговата / а и нямаше как да стане, защото работата ми не позволява отсъствия по всяко време/ и в крайна сметка свикна.В този момент даже става с желание за градината и бърза да тръгнем за да отиде при приятелите си.Така че , моят съвет е да не избързваш със спирането му от яслата.Мислила ли си дали пък госпожите не са допринесли с нещо за неговото състояние?

Ох, стига с тези глупости ... повечето родители имат възможност да си гледат децата и въпреки това ги дават на ясла ... заради собственото си спокойствие, изтъквайки като причина тъпотията със социализацията...

Сикрет, кои са тези "повечето". Повечето ти близки или повечето семейства в България? Всеки има право на мнение и виждане за нещата. Аз, у нас не бих си затворила детето, да стои вързано за полата ми.

Повечето семейства в България ... незнам защо се приема за нормално това ужасно отношение към децата

сикрет, защото повечето семейства в българия не могат да се издържат с една заплата 
когато не мога да гледам детето лично,предпочитам да го дам на ясла, отколкото на баба и гледачка
яслата е страхотна, като обстановка, храна, отношение, контакт с деца, образован персонал, мед контрол, всичко е съобразено с децата
с баба и гледачка в повечето(не всички) случаи качеството на грижите не е по-добро поне за мен
пак казвам че тази тема не е за и против градините, дайте да си отворим една такава и да си попишем там

Защото тук се налага да работят и двамата родители. Няма нужда да влизам в подробности, но се сещам само за едно семейство, от моите познати, което може да си позволи майка-домакиня.

Хмм, ние изплащаме кредити и не мога да си позволя да си гледам детето (иначе ще трябва да живеем на палатка в държавната гора)

Пратих я на частна ясла когато беше на година и шест месеца. Малката се адаптира сравнително добре, първата седмица рев сутрин, рев вечер и рядко мрънкане през деня. От първия ден започна да се храни и да спи там без проблеми. След 4 месеца постоянно боледуване я спрях.

Баби има (едната далече, другите още по-далече), работят и не могат да помагат.

Намерих детегледачка: първата я отгледа от 3 месечна възраст до година и 6 месеца, втората от година и 10 месеца до сега Доволна съм и от двете, страхотно се справят Е, има неща които не ги правят както мама ги прави, но не можем да бъдем идеалисти все пак

Сори за офф, но следях темата и доста негативни неща се натрупаха по всички линии, а всяка линия си има хубавите и лошите страни

аз не мога да си позволя частна ясла или да плащам на детегледачка

В кръга на най-добрите ми приятели са 4 семейства + нашето, ставаме 5. И петте са с деца до 2.5 г. На всички бабите са на мин. 100 км. разстояние. Всички живеят на квартира. Всички по време на майчинството са използвали обезщетението + предварително заделени пари за препитаването си. Всички деца вече ходят на ясла или предстои да тръгнат от този септември. От всички само 1 семейство може да си позволи детето им да не ходи на ясла, но пък те са и с второ бебенце и на майката и е трудно от към организация и време. Никой не си е дал детето на ясла за собствено удоволствие или спокойствие. Кажи ми, къде тук са "повечето родители, които имат възможност да си гледат децата и въпреки това ги дават на ясла". Не гледай света само от собствената си камбанария. Знам, че има хора, които наистина дават децата си на ясла или градина, защото така им е по-лесно, но не вярвам, те да са преобладаващата част от родителите.

А аз, освен това, не мога да си позволя и да остана в къщи до третия рожден ден на детето ми.

В продължение на 4 месеца давах около 400 лева на месец за антибиотици, лекарства, лекари, изследвания. Отделно ми режеха заплатата заради болничните, отделно където закъсняваха, отделно плащах на яслата. Сега с детегледачка ми излиза доста по-евтино, почти 2 пъти

Съгласна съм, че тонът ми е доста остър, но не съжалявам за това, което казвам като смисъл.
За мен нещата са много прости - въпрос на избор и усещане за компетентност и отговорност.
Далеч съм от мисълта за световната конспирация. Като махна емоциите и започна да преценявам фактите и нагласите на хората, стигам до много не особено приятни заключения.
Например, израстваме с убеждението, че за да вършиш нещо, трябва да си квалифициран. Оттук следва, че единствено имащите дипломи по педагогика разбират от отглеждане и възпитание на деца. Така излиза, че майките се чувстват все по-неуверени в себе си и се втурват с всякакви оправдения към това, което им носи по-голямо обществено признание (професия и свързаните с нея материални и морални облаги). Моля, моля - ние дипломата за майки си я получаваме още с раждането на децата. Все пак сме продукт на еволюцията.
Когато отвсякъде също се набива, че децата свикват с всичко, се научаваме да свикваме с това да ни се свиват сърцата от плача на децата ни. И защо? За да не ни мислят за слаби, безволеви и разглезващи децата си? А и друго си е някой да свали отговорността с думи като "ще свикне, всички свикват, това е временно..." И ако родителите като деца също са израстнали в яслата - какво облекчение само.
А това за парите, заемите и кариерата и социализацията е вече много изтъркано.
Още един въпрос: А какво предпочитат децата? Или тяхното мнение няма значение?
По-скоро жените казват, че с яслата им е по-лесно, иначе ще се побъркат вкъщи.

Радостина, кефиш 

Темата много ме вълнува и мен,защото имам абсолютно същия проблем.Само,че моето детенце е на 2,7 год.И въпреки,че е страшно умно дете и по-голямо плаче страшно много в градината.Не мога да си позволя да остана в къщи(тук няма да давам обяснения-то е ясно защо),но по-скоро ми се иска да чуя мненията на майки,които са имали такива дечица и кога и как са започнали да ходят с желание на градина и са прели с целодневния рев.Мен лично ме заболя устата да обяснявам,че всички майки работят и след работа си вземат децата от градината и ,че там е едно чудесно място и т.н.,но винаги получавам следния отговор:"не искам на детската градина,искам с теб на работа".

Радостина на кой свят живееш, приеми, че хората са различни, разполагат с различни средства за препитание, но пък почти всички имат желание да имат деца. Пак ти казвам, не те упреквам, че говориш неверни неща, съгласна съм че съществуват всички негативи, които си описала, но живота понякога е тежък. За много семейства парите (липсата им) е проблем. За мен също желанието за кариера на майката и евентуалната социализация на децата не е мотив детето а ходи на ясла. С удоволствие бих споделяла ежедневието на детето си до 3 г., но не бих чакала момента да "умрем от глад" и чак тогава да го запиша на ясла (посмъртно).

Радостина, заема ми е ??? лева, хайде скъпа да ми ги даваш тез пари всеки месец. Не всички сме родени със златна лъжица в устата и имаме апартаменти, къщи и така нататък. Кажи речи всичко което сме постигнали досега сме го постигнали сами и никой не ми го е дал.

Да не говорим че в момента съм бременна, лошо ми е, но пак ходя на работа. И пак причините са тези "изтърканите", че няма кой да ми плати кредита, а като не го платя, банката ще ми вземе апартамента.

Да не говорим че детегледачката в момента е с ентеровирус, но гледа дъщеря ми, защото моята отпуска тази година свърши покрай гледането на болно дете, карантини и прочие, в сряда взех болничен за да обиколя лабораториите и болниците в София защото малката има проблеми.

И това всичкото не е от чувство за отговорност или от чувство за безотговорност, защото когато попаднеш на моя хал можеш да правиш такива изказвания.

Сори за ОФФ  

радостина, специално за теб и аз ще кажа че мъжът ми се разболя преди 2 години и се премести на по-лека и нископлатена работа, и след като се мъчихме известно време с неговата заплата и моето майчинство от 180 лв просто нямахме никакъв избор...а и твоите коментари не ми помагат особено, нито на авторката на темата, приеми че хората са различни и че ако ти имаш възможност да си гледаш детето не мисли че всички са като теб

Не се притеснявай.Моя го дадох на 1.3 Г.Месец и половина рева .После свикна и сега отива с песен.Всяко дете е различно.

Сетих се нещо, може би е малко страни от темата, но колкото и просто да звучи сработва и дава добри резултати.

Мисля че следните методи не са добра идея
- да казваш на детето отивайки на ясла, че трябва само малко да изчака и довечера мама ще дойде да си го вземе, само да поспи или само да си поиграе и ето вече ще е дошло време да дойде мама
- да хвалиш дете че е издържало, още повече без майка си... особено във възрастта на зараждане на АЗ-а и развиване на качества като самооценка, самоконтрол и т.н.

Въобще да оставаш у детето впечатление че яслата е необходимо зло, което то няма как ама ще се наложи да изтърпи, че мама ще го чака и мисли за него цял ден или че то трябва да чака и мисли за мама... и неща в този дух

Като добри идеи от това което знам и от моят опит са
- още със ставането да заговорите за приятните в яслата неща (приятели, играчки, лелки и т.н.)
- отивайки към яслата да ‘завиждам’ – да обяснявам как и мама иска на ясла но няма да я вземат
- всяка вечер да ми разказва как е прекарала деня си, и след това нещата които са я впечатлили да ги възпроизвеждаме в игри и песни. Държа да знам какви неща учат за да мога и аз да ги използвам.
Например в момента хит е ‘Надува се балона’ – ето миналата седмица се събуди кисела (не спа от сополи цяла нощ), но щом припомних че ще надуват балона и се приготви за ясла за отрицателно време

Аз искам да попитам къде са таковците в такъв случай? Само мамаваси е казала за него нещо. Ритка, къде е мъжът ти? Те също носят отговорност и ако жената има по-добра кариера или заплата те могат да се грижат прекрасно за децата си. Или поне да си взимат отпуска /имат 6 месеца неплатена по закон/ в критични ситуации.
Абсолютно съм съгласна с Радостина. Земята ще изровя, но такова мъчение няма да позволя ако имаме какво да ядем и да сме на топло.

Тук и си скъсва дупето от работа. В момента той има отпуска и той гледа детето като е болно, защото моята свърши. Писала съм размера на кредита така че е ясно че трябва да работим и двамата за да можем да го плащаме, една заплата не стига. Така че неплатени отпуски, болнични и други подобни не ни устройват 

От съображение че това все пак е лична информация, заменям размерана кредита с ???. Който го е видял видял, който ме е разбрал, разбрал. Повече не ми се обяснява 

извинявай, но ти първо писа, че го гледа болната детегледачка, а на теб ти е лошо. Моят въпрос е към всички- къде са татковците и как те реагират на тези драми.
Когато трябваше да взимаме решение какво да правим, мъжът ми без колебание каза, че ако трябва той ще излезе в майчинство и неплатена отпуска с ясното съзнание, че после нямаше да може да се върне на местоработата си. Намерихме друго решение, но сега пак сме на кръстопът и той е готов на ВСИЧКО само детето да е добре.

margarithen, нашият такто е там където и аз - на работа. Ако можехме да се справяме с една заплата, било то моята или неговата, е без значение, единият от нас щеше да е в къщи и да гледа детето. Подчертавам дебело: за мен повечето семейства не могат да си позволят да живеят с една заплата и едно майчинство и за това се налага майката да се върне на работа. У нас решението детето ни да ходи на ясла не е нито лично мое, нито лично на съпруга ми. Заедно сме обмислили и плюсовете и минусите, заедно го водим на ясла, заедно го вземаме, заедно сме вечер, заедно ни е тъжно, заедно ни е весело.


AMBER4, как са при вас нещата, има ли промяна в поведението на детенцето?

Според мен детето не трябва да бъде оставено да страда,ако се вижда,че детското заведение не му понася.На мен от септември ми предстои изпитанието ясла и "треска ме тресе" от месеци,но сега доста по-силно
Имам възможност да си позволя още една година вкъщи,но съм много изнервена,гледам си детето без помощ от баби,само таткото късно вечер помага.Дъщеря ми е много контактно дете на 2 г.,избрала съм хубава частна ясла и искрено се надявам тя да се чувства добре там
Ако нещата не потръгнат добре ще търся друг вариант,не бих могла и за секунда да помисля,че детето ми се измъчва.
Мъчно ми е за мамите,които нямат избор-не ги нападайте с обвинения и безчувствени изказвания
Трябва да се подкрепяме и помагаме,достатъчно се самообвиняваме за доста неща  

от 2 дни сме вкъщи от понеделник наново,но последния ден беше малко по-добре

Амбер, дано потръгнат нещата при вас 

Тук нещо се промъкна идеята, че съм от галениците на съдбата (родена със сребърна лъжица в устата). Да, ама не.
И двамата със съпруга ми не сме от София, нямаме кой да ни помага. Той ни изхранва (да е жив и здрав), но това не означава, че сме богати - просто не сме бедни. Каквото сме постигнали е с труд и без родителите да ни дават жилище, кола или да ни изплащат заемите. Минали сме през много "детски болести" на брака.
Децата са с 1 година разлика - така че номера с бременността и желанието за повръщане при миризмата на наакано бебе ми е до болка позната.
Извеждането на разходка или отиването до детската кухня си беше цяло изпитание. И то през деня сама.
Точно когато децата бяха малки сме изпитали най-големите си финансови и жилищни трудности. Имах добра работа, но реших, че децата са ми по-важни.
Много хора ме смятаха за луда и мазохистка да остана толкова години вкъщи с децата.
Макар и с трудности, тези години се оказват най-плодотворните за семейството ни и за мен в частност - научих английски, завърших висшето си образование и сега съм записала магистратура на същия този английски.
Така, че не съм висяла по кафенетата да клюкарствам или вкъщи да гледам сапунки. Цялата домакинска работа съм си я вършила сама (и сега също)

Нямах намерение да ви занимавам с биографията си, но препочитам да е ясно коя съм. Добра-лоша, това е.
Затова, заставам зад всяка дума, която съм написала.

Обича да е с мама. Все пак като е с мен, замествам количество с качество, играем, смеем се, въобще купон голям... То всеки иска да е нонстоп купон.
Отделно свекърва ми ме "успокои", че мъжът ми е плакал до първи клас. Как не можа да вземе нещо от мен това дете.

Напълно разбира и подкрепям Радостина. И моята история е подобна на нейната, така че приказки за безчувственост и обвинение видиш ли от позицията на хора никога не минали през трудности не ги приемам