от 2 дни сме вкъщи от понеделник наново,но последния ден беше малко по-добре
- Публикувана: 17 авг. 2007, 14:30 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2007, 10:20 ч.
Много плаче в яслата-какво да правя
Тук нещо се промъкна идеята, че съм от галениците на съдбата (родена със сребърна лъжица в устата). Да, ама не.
И двамата със съпруга ми не сме от София, нямаме кой да ни помага. Той ни изхранва (да е жив и здрав), но това не означава, че сме богати - просто не сме бедни. Каквото сме постигнали е с труд и без родителите да ни дават жилище, кола или да ни изплащат заемите. Минали сме през много "детски болести" на брака.
Децата са с 1 година разлика - така че номера с бременността и желанието за повръщане при миризмата на наакано бебе ми е до болка позната.
Извеждането на разходка или отиването до детската кухня си беше цяло изпитание. И то през деня сама.
Точно когато децата бяха малки сме изпитали най-големите си финансови и жилищни трудности. Имах добра работа, но реших, че децата са ми по-важни.
Много хора ме смятаха за луда и мазохистка да остана толкова години вкъщи с децата.
Макар и с трудности, тези години се оказват най-плодотворните за семейството ни и за мен в частност - научих английски, завърших висшето си образование и сега съм записала магистратура на същия този английски.
Така, че не съм висяла по кафенетата да клюкарствам или вкъщи да гледам сапунки. Цялата домакинска работа съм си я вършила сама (и сега също)
Нямах намерение да ви занимавам с биографията си, но препочитам да е ясно коя съм. Добра-лоша, това е.
Затова, заставам зад всяка дума, която съм написала.
И двамата със съпруга ми не сме от София, нямаме кой да ни помага. Той ни изхранва (да е жив и здрав), но това не означава, че сме богати - просто не сме бедни. Каквото сме постигнали е с труд и без родителите да ни дават жилище, кола или да ни изплащат заемите. Минали сме през много "детски болести" на брака.
Децата са с 1 година разлика - така че номера с бременността и желанието за повръщане при миризмата на наакано бебе ми е до болка позната.
Извеждането на разходка или отиването до детската кухня си беше цяло изпитание. И то през деня сама.
Точно когато децата бяха малки сме изпитали най-големите си финансови и жилищни трудности. Имах добра работа, но реших, че децата са ми по-важни.
Много хора ме смятаха за луда и мазохистка да остана толкова години вкъщи с децата.
Макар и с трудности, тези години се оказват най-плодотворните за семейството ни и за мен в частност - научих английски, завърших висшето си образование и сега съм записала магистратура на същия този английски.
Така, че не съм висяла по кафенетата да клюкарствам или вкъщи да гледам сапунки. Цялата домакинска работа съм си я вършила сама (и сега също)
Нямах намерение да ви занимавам с биографията си, но препочитам да е ясно коя съм. Добра-лоша, това е.
Затова, заставам зад всяка дума, която съм написала.
Каспър, а твоето момченце не обяснява ли какво го притеснява там?
Или просто обича да е с мама...
Обича да е с мама. Все пак като е с мен, замествам количество с качество, играем, смеем се, въобще купон голям... То всеки иска да е нонстоп купон.
Отделно свекърва ми ме "успокои", че мъжът ми е плакал до първи клас. Как не можа да вземе нещо от мен това дете.
Така е, момичета, но хората са различни.
Примерно аз съм искала детето ми да ходи на ясла, не защото не съм можела да си позволя да го гледам, да имам бавачка и баба, а защото съм искала да ходи на ясла. Сега го отчитам като грешка, макар и още да се чудя. Грешка, защото не съм искала да се чувства някакво различно и специално в негативния смисъл на думата. Искала съм да свиква на ред и режим, контакти и социален живот. Може би много съм искала от него. Той си е болезнено привързан към мен от ден първи, както и към баща си. Във всяка една ситуация, където и да сме, условие номер едно е единия от нас да е до него и тогава може да играе, гледа, яде и тн т. Той дори не обича сам да гледа детско, а да си говорим и коментираме филмчето.
Филмът Количките съм го гледала може би 150 пъти, сега съм на вълна Цар Лъв. Просто той е свикнал на толкова внимание и игри с мен и баща му, че нищо в яслата не го устройва. Как се моля в градината да е различно. 
Примерно аз съм искала детето ми да ходи на ясла, не защото не съм можела да си позволя да го гледам, да имам бавачка и баба, а защото съм искала да ходи на ясла. Сега го отчитам като грешка, макар и още да се чудя. Грешка, защото не съм искала да се чувства някакво различно и специално в негативния смисъл на думата. Искала съм да свиква на ред и режим, контакти и социален живот. Може би много съм искала от него. Той си е болезнено привързан към мен от ден първи, както и към баща си. Във всяка една ситуация, където и да сме, условие номер едно е единия от нас да е до него и тогава може да играе, гледа, яде и тн т. Той дори не обича сам да гледа детско, а да си говорим и коментираме филмчето.
Филмът Количките съм го гледала може би 150 пъти, сега съм на вълна Цар Лъв. Просто той е свикнал на толкова внимание и игри с мен и баща му, че нищо в яслата не го устройва. Как се моля в градината да е различно.
Едно малко голямо извинение - ако съм обидила някого, било е без да искам.
Зная, че всяко семейство е с различна история, трудности и радости.
С риск да се повторя - аз самата за малко не се завъртях в същата въртележка, но това се отнасяше за детската градина.
Обаче като започнах да уча статистиса (полезна наука, между другото) ми просветна, че модата означава, че по-голямата част от хората постъпват по определен начин. НО (тук е хватката) това не означава, че най-разпространеното е най-полезното и вярното. Не можете да си представите колко добре се почувствах от това си малко откритие. Това ми показа, че е напълно възможно да съм на път да се подведа защото "всички правят така" и щом нещо отвътре ме човърка, значи има значение.
Така че, не искам да обвинявам и да притискам никого за детските заведения. Старая се да кажа, че като става въпрос за нашите деца е хубаво да се отдръпваме от обичайните нагласи и да решим сами кое е по-важно за децата и за нас.
Какво бихме казали ние на децата си при тяхна реплика "Всички правят така"? Е? Най-вероятно отговорът ще е от сорта "Ако всички решат да скочат от прозореца и ти ли ще скочиш?"
Тогава защо ние сме готови "да скочим от прозореца"? Защото така е прието? Защото ще ни мислят за мързеливи или неудачници? Толкова ли е лошо финансовото ни състояние?....
Зная, че всяко семейство е с различна история, трудности и радости.
С риск да се повторя - аз самата за малко не се завъртях в същата въртележка, но това се отнасяше за детската градина.
Обаче като започнах да уча статистиса (полезна наука, между другото) ми просветна, че модата означава, че по-голямата част от хората постъпват по определен начин. НО (тук е хватката) това не означава, че най-разпространеното е най-полезното и вярното. Не можете да си представите колко добре се почувствах от това си малко откритие. Това ми показа, че е напълно възможно да съм на път да се подведа защото "всички правят така" и щом нещо отвътре ме човърка, значи има значение.
Така че, не искам да обвинявам и да притискам никого за детските заведения. Старая се да кажа, че като става въпрос за нашите деца е хубаво да се отдръпваме от обичайните нагласи и да решим сами кое е по-важно за децата и за нас.
Какво бихме казали ние на децата си при тяхна реплика "Всички правят така"? Е? Най-вероятно отговорът ще е от сорта "Ако всички решат да скочат от прозореца и ти ли ще скочиш?"
Тогава защо ние сме готови "да скочим от прозореца"? Защото така е прието? Защото ще ни мислят за мързеливи или неудачници? Толкова ли е лошо финансовото ни състояние?....
...
1.Написаното от Радостинчето е напълно вярно - децата ги дресират в градината, дресираните "педагожки" на свой ред дресират поверените им деца. Дресираните родители дресират децата си да бъдат послушни, защото госпожите не харесват деца със собствено мнение - с тях човек трябва да говори, много по-лесно е да водиш стадото с послушните овце. Срещат се и недресирани госпожи, обичащи децата, които ценят наистина (не само на думи) индивидуалността на децата...
2.Градината обаче има едно неоспоримо предимство пред домашното отглеждане - подготвя детето за справяне в училище....
3.Децата ви имат нужда от увереност. Не им се карайте, а ги хвалете колко са смели, добри и т.н. - все има за какво да ги похвалите. Можете да ги похвалите как са издържали целия ден без вас в градината и това ги прави много силни.
4.Другият начин е чрез бой...
5.Но винаги намирайте време за разговор и игра с детето си. Това е по-важно отколкото детето да яде готвено на вечеря.
6.Това е моето мнение на майка с ученик и дете в детска градина.
Аз се научих да слушам децата си. А вие?
1.Написаното от Радостинчето е напълно вярно - децата ги дресират в градината, дресираните "педагожки" на свой ред дресират поверените им деца. Дресираните родители дресират децата си да бъдат послушни, защото госпожите не харесват деца със собствено мнение - с тях човек трябва да говори, много по-лесно е да водиш стадото с послушните овце. Срещат се и недресирани госпожи, обичащи децата, които ценят наистина (не само на думи) индивидуалността на децата...
2.Градината обаче има едно неоспоримо предимство пред домашното отглеждане - подготвя детето за справяне в училище....
3.Децата ви имат нужда от увереност. Не им се карайте, а ги хвалете колко са смели, добри и т.н. - все има за какво да ги похвалите. Можете да ги похвалите как са издържали целия ден без вас в градината и това ги прави много силни.
4.Другият начин е чрез бой...
5.Но винаги намирайте време за разговор и игра с детето си. Това е по-важно отколкото детето да яде готвено на вечеря.
6.Това е моето мнение на майка с ученик и дете в детска градина.
Аз се научих да слушам децата си. А вие?
Номерирах изказванията ви ,за да се открояват и моите отговори :
1.Непослушанието от страна на детето никак не подчертава индивидуалността му,а неговото възпитание .Когато това възпитание не пречи никому и не застрашава живота,както
собствения,така и чуждия - нека е непослушно детето.Но ,родители,слушайте какво ви говорят
учителките,защото едно е детето само вкъщи ,друго - сред други връстници
Едно е да се занимаваш с едно ,а друго - с много.Ще кажете ,че това им е работата на госпожите...А семейното възпитание
2. Детската градина не само подготвя малчуганите за училище - там те се довъзпитават и
социализират.
3.Затова си много права и ...ето тук е връзката семейство-ДГ - много нужна за отглеждане на децата.
4.Не оправя нещата - още повече обостря противоречията...
5.Абсолютно верно - децата жадуват и за вашето внимание...
6.
на вас ! Това е най-важното .Доста често децата прибягватдо крайности , търсейки точно това внимание от страна на родителите си .
Мили родители , желая ви успех в отглеждането на бъдещето ни
По повод рева ,който е почти непрекъснат-е и аз имам същия проблем.Но противно на майките ,които те съветват да се откажеш ще кажа ,че трябва да изчакаш още време.Ако искаш заедно ще чакаме и ще се подържаме.Моят син е на година и десет м. и вече цял месец реве през цялото време .На ден го оставям за по 2-3ч.Сестрите в яслата са ми казвали ,че са имали периоди на адаптация 6м.,но пък после за градината ще бъде по лесно.Я си представи след това да го преживяваш същото отново.Много ми е съвестно не съм безсърдечна,но нямя кой да ми помага даже и за час ,затова съм се вкопчила в яслата.Много искам да свикне,но противно на това плаче още като тръгваме от вкъщи-и така до като отида да го взема.Внашата ясла за сега няма друго такова дете и направо завиждам на майките ,които на 4,5 -ия ден вече ги оставят за цял ден.Единствено се притеснявам да не навредя на крехката му психика,защото откакто е на ясла почна и вкъщи да се държи нервно.Но сега покрай почивните дни пак има настроение,значи е насъбрал от там.Кураж ,ще почакаме още малко.
Преди да се откажете поговорете и с възпитателите/сетри,учителки/,защото има дечица,които
реват докато родителите им са там ,а след това и хабер си нямат за тях.Лошото е ,че някои
родители си мислят,че това продължава през целия ден,защото вечерта се повтаря същото -
при някои по-чувствителни деца.
Наистина периодът на адаптация е различен , но за целта децата трябва да се подготвят и от
страна на родителите ,а не както при някои да се сплашват ,че ако не слушат ще ги заведат
на едно място дето ще се грижат други хора за тях.Ами то се стресира предварително.
Вярвам , че тези хора са малцина,иначе ще настане ад в тези заведения.
реват докато родителите им са там ,а след това и хабер си нямат за тях.Лошото е ,че някои
родители си мислят,че това продължава през целия ден,защото вечерта се повтаря същото -
при някои по-чувствителни деца.
Наистина периодът на адаптация е различен , но за целта децата трябва да се подготвят и от
страна на родителите ,а не както при някои да се сплашват ,че ако не слушат ще ги заведат
на едно място дето ще се грижат други хора за тях.Ами то се стресира предварително.
Вярвам , че тези хора са малцина,иначе ще настане ад в тези заведения.
искам да се похваля вече нямаме проблеми с яслата,не плаче,а не вярвах че ще дойде такъв момент
