Най-вдъхновяващата реплика,която сте чули от близки, по повод това,че кърмите?

Ау, това е супер реплика... крада я!

Ами няма някаква особено вдъхновяваща реплика , тъй като ние си се кърмим у дома, обаче повечето хова, които знаят че детенце все още е почти само на кърма казват "Браво" и да продължаваме доколкото можем...и аз не смятам да се отказвам скоро, а бебка още по- малко , за последното съм много щастлива, понеже кака и беше "трудно кърмаче"- устискахме само 8 месеца

Това наистина е страхотно! За съжаление рядко се намират такива доктори!

Писала съм го и друг път - на сватбата на братовчедка ми миналото лято по покана на майката кърмих двумесечната дъщеричка на братовчед ми и една от приятелките на булката гледаше с такова възхищение и преклонение, каквото не съм виждала никога дотогава. Тя просто каза, че това е най-красивото нещо, което е виждала. Всички знаеха, че това не е моето дете - явно и този факт придаваше допълнително очарование, защото ни гледаха с невероятно умиление.
Иначе съм получавала много насърчителни и приятни коментари, особено от баби и дори от някои лекари, например от гинеколога, при който ходя напоследък и който щеше да падне от стола от изумление, че кърмя 2-годишно дете, но веднага ме похвали, че щом господ ми е дал , няма по-добро за детето от това Получавала съм и обратните, де - унг-лекарката, при което ходих зимата заради много възпален синузит, като ми изписваше антибиотик и разбра, че кърмя и дъщеря ми е на 2г, попита искрено изумена - и защо тогава? Аз просто й се усмихнах и казах, че кърменето ни е приятно и на двете - и тя ми върна усмивката без повече коментари.

Искам да добавя още една. Раждах в МД - Варна. Бях единствената, която отказва добавката и малчо беше само на кърма (е, коластра тогава). Когато за пореден път отказах добавка, акушерката ми каза: "Прекрасна майка си миличка". Такива думи, особено в началото на майчинството, са много вдъхновяващи.  После същата акушерка ме похвали и на група стажантки.

Сега като се замисля, там получих добра подкрепа за кърменето. На втория ден, когато още нямах кърма, а само коластра и се чудех дали му стига на бебчо, друга акушерка каза твърдо: "Стига му" и така ме успокои. Пак там, но в друга смяна, ми казаха, че правя много добре, че си го кърмя детенцето, защото от това смесено хранене, бебенцата получавали страшни колики още от 2-рия ден.

Е, не мога да се оплача - получих насърчаване и подкрепа 

Винаги съм знаела, че ще кърмя - така и стана. Имала съм много не вдъхновяващи реплики, но тях ще ги подмина с усмивка /пък и не за тях става  въпрос тук, нали?!/. Най-силна подкрепа получих от приятелките ми, които също кърмят, нито за секунда не ме оставиха да се поколебая....., а за реплика не се сещам, но имам страхотна случка в морската градина. Публикувала съм я в друга тема, за това само ще я пейстна и тук /наблегнете на втората случка/:

А и днес разбрах, че луди хора колкото щеш - чакайте да почна с историята по отдалеко - значи аз по принцип си кърмя навън /да уточня, че това в периода, когато Петър сучеше/, но тъй като Пешката е голям любопитко и много се разсейва си търся тихи и спокойни местенца в морската градина, къде минават по-малко хора, че да си се нахрани детето добре, иначе се заблейхосва и не суче..... та миналата седмица си цоцкаме ние в една беседка и хоп тъкмо на мама гладника се е зажмоцал стабилно и пристигат две майки с колички и с две сладурчести току що прохождащи дечица /сещайте са, че до тук ни беше кърменето/. Аз разбира се се поядосах малко - най-вече на майките, че не проявиха никакъв усет. Да речем, че не  могат да предположат, че Петър се разсейва, ама е близко до акъла, че може най-малко на мен да ми е непирятно, както и да е морската градина не е само моя.....
Е днес обаче беше върха на айсберга /вече сме във фазата на проблемното сукане/- аз пак си кърмя в същата беседка. В морската градина е празно, жив човек нема, че то при тия градуси щеше да е ненормално да има /мен не ме бройте, аз отдавна не съм добре/ и тъкмо след дълго дърпане и рев синковеца най-накрая засмука и хоп изневиделица се появява един симпатичен младеж с колело, спира на пресечката за беседката и идва право към мен, паркира колелото /вижда, че кърмя/, приближава се, наднича и ухилено и аплодиращо казва: "Браво, браво, на колко месеца е бебчето? Ей, че то в днешно време всички дават изкуствено, а вие похвално кърмите и на колко часа суче? Браво, браво /въпросите се нижат един след друг"
На мен ми изкочиха очите    и зациклих......кат на ди джей грамофонната плоча......пре-пре-пре-чите ми дъ кърмя......Успях да го разкарам някак си, но и той успя да разкаре Петър от цицата.....ей направо ми идеше да го пречукам от бой тоя 
Божке, че те ония мадами миналата седмица били цвете пред този.......
Бе както казах по-горе луди всякакви.....

Тогава наистина бях бясна за липсата на усет у хората, обаче след това голям смях падна. И сега с усмивка си разказваме из нас за любопитния / че и начетен относно кърменето/ младеж с колелото, дето не се знае точно к`во зяпаше.
А иначе получавам много похвали и окуражаващи изречения най-вече от бабите във входа и по-възрастните приятелки и комшийки на майка ми. Повечето млади хора за съжаление, когато научат, че Петър е на почти 9 месеца /ше речеш, че е първокласник/ и още го кърмя, реагират доста неадекватно.

Чух най-вдъхновяващата реплика за кърменето от съпруга си....Бяхме на гости, взехме бебка с нас и и дойде време за кърмене, домакините ме настаниха в тяхната спалня, за да имам уединение - аз съм малко срамежлива кърмачка - и по навик съпругът ми дойде да види дали сме се настанили добре. Спомням си че вече се кърмехме около 5 минути, той влезе и застана на вратата мълчалив, после каза: "Каква красива гледка сте! Като извор на живота!".

Повдигам

Като Бу "повдига" - аз да се изкажа - не много по темата, но ....

Майка ми и Анито вземат малкото от ясла ... и тя по някое време започнала да мрънка "мляко, мляко", на което голямата ми дъщеря отсекла - "тихо сега, млякото е на работа, след малко ще си дойде!".
Като ми го разказаха много смешно ми стана .... и едно такова странно - Ани много се гордее с това, че малката цока и държи да запознае почти всички с този факт 

Всяка вечер откакто се "разделихме", с Каби си правим късноследобедно-вечерна разходка. И така, като стане тъмно и невъзможно в градинката, тръгваме по "Витошка" да зяпаме витрините и да сваляме готини какички.  Както си се шматкахме вчера по т.нар. "булевард на модата" (хех!), срещнахме една възрастна жена, която продава кокичета, а до нея паркирана количка със спящо бебе.  Тази баба съм я виждала преди много години пак с бебе и с клошарски вид. Винаги ми е било тъжно за нея.

Купих кокичета и жената започна да се закача с Каби. Говорихме си надълго-нашироко, тя ми разказа на кратко историята си и започна да ме разпитва кой гледа Калоян докато съм на работа, как се справям със всички ангажименти и т.н. Спомена ми за седмична ясла, в която детето живее от понеделник до петък. Казах й, че никога няма да си оставя детето така, а тя ме погледна озадачено. "Защо, каза, ще ти бъде много по-лесно", "Не търся лесното, отговорих, търся най-доброто за трима ни. Ние не сме свикнали да се разделяме, а и още кърмя!" Жената сякаш чу кодова дума.  Излезе зад кашона с кокичетата и каза: "Мило момиче, аз кърмих голямата си дъщеря до 3 год. Бях млада и голяма мераклийка. Чудесно е, че има майки като теб, които се стараят за децата си от най-ранна възраст!"

Много се развълнувах от тези думи. Никога не съм делила майките на кърмещи и некърмещи, на мързеливи и работливи и т.н.  Но колкото повече време минава, толкова по-малко хора около мен подкрепят кърменето и затова вече рядко споделям, че все още Каби суче. Това е и една от причините да не пропускам среща на ЛЛЛ - чувствам се в свои води и най-вече нормална.

Благодаря на тези, които имаха нерви да ме изчетат!   

Репликата, която така да се каже най-ми се е набила в съзнанието, беше на един мой колега - човек на около 40 и няколко години. Заведох Иво на работата ми да се запознаят колежките с него, той беше на около 3 месеца тогава. Заговорихме се за кърменето, казах, че Иво е смао на кърма без вода и никакви други добавки и смятам да го кърмя, докато сам реши да се отбие, а колегата  се възхити и каза "Браво, така е най-правилното". Аз се нахилих гордо (все пак такъв комплимент и то от мъж), а на учудените ми колежки той обясни, че жена му е кърмила и двете им деца по над година и половина.

направо се разплаках докато четох, много мило ми стана
най-вдъхновяващото и всъщност единственото окуражаващо нещо, което са ми казали беше едно искрено "браво!" от лекаря, който ме изражда след като отидох за профилактичен преглед няколко месеца след това 
всички около мен се чудят, че се занимавам с кърмене, а не съм тръснала досега тая досадна тежест бебето заедно с няколко шишета на бабите да го гледат
приятелките ми казват "еми щом имаш кърма  "
еми коя родилка пък няма кърма    , казвам
още като родих и се прибрахме от болницата вкъщи свекър ми каза, че дори и да съм имала кърма, то най-вероятно тя не е хранителна, а свекърва ми втория месец ми каза "от другия месец ТРЯБВА да дохранваш!" 
интересно в каменната, бронзовата и т.н. ера дали са дохранвали 
и досега всяка седмица звъни и като разбере, че още сме изцяло на кърма пита  "стига ли й?? "

всъщност като се замисля - това е най-вдъхновяващото ме нещо - като чуя "стига ли й???" и се нахъсвам да продължавам още и още 

Мислех, че преди време съм се разписвала в тази тема, но се оказа, че само съм я чела.

@@@@
Може би трябва първо да спомена аптекарката до нас. Значи като родих баткото, изписват ни, аз хем с плоски зърна и бебето не може да засуче, хем с препълнени и нищо непускащи гърди. Опитвах и да цедя - почти нищо не изцеждах, а ще се пръсна. И реших докато реша тоз' проблем да давам АМ и пратих мъжа ми и свекъра до аптеката. Но тя една съвсем малка квартална, в блока, и няма АМ и жената им казала: Да не дава АМ, да му дава често да суче на бебето и всичко ще се нормализира. И така кърмих почти 2г. без и веднъж да купя АМ (случваше се да са ни подарявали и става много вкусен течен шоколад  ).

@@@
Пак с големия, беше на 3-4 м. като отидохме до Пазарджик и го заведохме на село да го види бабата на мъжа ми. И тъй като всеки ме питаше вече дали давам пюрета, а той дори вода не пиеше (това става август месец) и баба и тя ме пита какво яде (а тя е свекървата на свекърва ми и май доста й тежеше думата). И аз: Амии, той още е само на кърма. И тя (изненадващо за мен): Браво, само така, после цял живот ще има да яде манджи.

@@@
Като започнах работа (малко след първия му рожден ден) колежките ми се възхищаваха как успявам и работа, и семейство, и малко дете, че и да кърмя. Ми честно казано хич не ми е тежеше кърменето, но ми ставаше хубаво като го казват.

@@@
Може би и мъжа ми трябва да включа. Аз каквото прочета все му споделям и обяснявам. Много често не си дава много вид, че ме слуша внимателно и с интерес. Веднъж един негов приятел ни е на гости (несемеен) и съвсем искрено нещо попита за хранене на бебето (просто се интересуваше) и моя мъж като взе да му обяснява за изключителното кърмене първите месеци, за късното захранване, как стомахчето не е узряло за друга храна и т.н. Аз бях шокирана, но и много мило ми стана.

@@@
Пак за баткото - на 11 м. въведох жълтък и се обрина (само по бузките). Но тъкмо беше проходил и реших, че нещо ги е замърсил, но си викам айде все пак да го види лекарката. Отиваме - тя не е на работа, друга я замества (за пръв път се виждаме). И аз, така и така обяснявам, проходи.
Тя: "А, това е хранителна алергия; какво ново е ял наскоро?"
Аз: "Жълтък въведох".
Тя: "А да е ял нещо шоколад, шок. вафла?".
Аз:  "Ама аз сега едва жълтък му давам, какви вафли, той шоколад не яде!"
Тя: "Ами тогава плодово мляко, от тези Данончетата да сте давали?"
Аз пак: "Ами не, той такива неща не яде".
Тя: "А прясно мляко?"
Аз: "Не и прясно мляко не му давам".
При което тя вече съвсем учудена и озадачена: "Ами какво мляко пие тогава?"
Отговарям й: "Суче."
Тя както беше изумена си смени изражението и "Ааа, браво, браво!"
Та, похвали ме накрая, но аз честно казано останах изумена, че дори лекар се учудва, че дете, т.е. още бебе на 11 месеца, все още суче.

Ихаа, колко нещо съм изписала и то все случки с баткото. Като се замисля сега с малкия  - никой нищо не ми казва (от бликите), може би ми свикнаха, че съм си такава и не ми се чудят особено. Само някое: Е, браво, ама то ти си имаш кърма. Дори от едни приятели бях обявена едва ли не за фанатичка и тежък случай, че искам като родя да давам на баткото пак да суче (но беше забравил вече ).

Може би единствено майка ми, която продължава да ми разнася славата  из колежките и съседките си (някои от тях и те си имат вече внучета) как Емко 6 месеца е бил само на кърма, как и Дани сега, че и много добре качва. Чак и веднъж от Ямбол ми звъняха да давам съвети на едно младо майче, родила първото си дете месец след мен. Което е донякъде жалко - да се наложи да звъни от Ямбол до София на дъщерята на съседката на свекърва си, да пита за кърменето. Но хайде да не помрачавам хубавата тема. 

Ние още нямаме голям стаж,но от миналия месец започват познати да се учудват,че още се кърмим и че имам кърма.Не съм чула досега нещо ,което може толкова да ме умили,но сме в очакване на "репликата".Стандартните са ни ги казвали вече("браво,продължаваи докато можеш") ,но пък в тях не е имало някакво по-специално вложено чувство и затова не са ме впечатлили особено.

 Браво за страхотната тема    . Аз се чуствах доста несигурна в началото, но този форум много ми помогна,  да не кажа че  изцяло на това се дължи факта, че още се кърмим. А около мен само дядо ми ме подкрепяше за кърменето, дори нашия татко и до сега пита: ти защо толкова държиш да я кърмиш? , въпреки всички мои обяснения. Но си признавам че ми действа окуражаващо като чета и вашите разкази