Давам, съдбата ще си "свърши работата" ако парите се събират с користни цели.
Давай, давай....
- Публикувана: 21 авг. 2007, 23:55 ч.
- Последно мнение: 22 авг. 2007, 18:49 ч.
Давате ли пари?
Давай, давай....
Само смс-и. Но и за парите, събирани по този начин не съм сигурна, че отиват по предназначение. Вярно е, че моето левче, добавено до левчетата на всички останали българи, ще направи милиони и ще помогне на когото трябва, но все ми се струва, че моето левче остава самотно - хората дават, но въпросът е кой взима.
пращам СМС-и. въпреки, че за мен Българската Коледа е едно голямо, масово и всенародно изнудване. как така в тая шибана държава се намират пари за какви ли не дивотии, онези 240 идиота в Парламента обикалят света за щяло и нещяло и пръскат безумни пари, а за операции на деца не се намират?! има някакъв идиотски проект - електронно правителство, или нещо такова. за тази простотия, която никой не можа да обясни КАКВО всъщност е и ще бъде, са отделени милиони лева. за животоспасяващи операции на деца - няма...
Давам, съдбата ще си "свърши работата" ако парите се събират с користни цели.
Давай, давай....
Е, давам де
Не давам пари на просяци и всякакви от този "бранШ"...Толкова са много,4е само за тях на ден трябва да заделям в левия си джоб поне едно 200 лв. 
Що се отнася,до реални помоЩи за операции,бих помогнала,но ако е реално...а не тези,които се разкарват с една и сьЩа папка по улиците от години,заприли4ала на парцал от "молби"...Жалко,4е се злоупотребява с тези неЩа
Що се отнася,до реални помоЩи за операции,бих помогнала,но ако е реално...а не тези,които се разкарват с една и сьЩа папка по улиците от години,заприли4ала на парцал от "молби"...Жалко,4е се злоупотребява с тези неЩа
На децата, които са просят пари за ядене, купувам сандвич, кифла, каквото има. Предпочитам да е нахранено, отколкото да му вземат парите зад ъгъла.
На възрастни жени също давам.
И на БЧК като ми позвънят на вратата давам.
И смс-и пращам.
На тези с папките учтиво отказвам. И по сметки не превеждам. Затруднява ме.
На възрастни жени също давам.
И на БЧК като ми позвънят на вратата давам.
И смс-и пращам.
На тези с папките учтиво отказвам. И по сметки не превеждам. Затруднява ме.
Смс-и за болни дечица пращам. И за българската коледа пращам. И за наводненията преди няколко години пак пращах. Но после видях, че на едни за построени големи къщи, добре обзаведени, с модерна бяла техника, а други още живеят във фургони...Сега за тези от Цар Калоян няма да пращам, да им праща Доган.
Веднъж в една бирария някаква жена показваше снимки на болно момче и събираше по 2 лв. за трансплантация в чужбина. Застана до мен на масата и не искаше да си тръгне докато не й дам. Казах й, че 2 лв. нищо не са, искам да преведа повече, но да ми даде банкова сметка на момчето. Оправданието й беше, че нямала химикал да я запише. Каза, че ще иде да намери и не се върна ... Вече човек не може да различи кои са шарлалтани и кои хора наистина се нуждаят от помощ...
На музиканти по улиците давам, възхищавам им се на хората. Но на такива дето само седят и просят - не.
Веднъж едни циганета на светофар видяха, че имам шоколад в колата и го поискаха - дадох им го. На другия ден на същия светофар ми поискаха пари, като им отказах започнаха да ме кълнат и да ми плюят по колата. Толкова гадно се почувствах, че ми идеше да сляза и да им налепя шамарите. Дори не ги възприемам, като деца...толкова са ми противни вече. Знам, че не са виновни те, но все пак...
Веднъж в една бирария някаква жена показваше снимки на болно момче и събираше по 2 лв. за трансплантация в чужбина. Застана до мен на масата и не искаше да си тръгне докато не й дам. Казах й, че 2 лв. нищо не са, искам да преведа повече, но да ми даде банкова сметка на момчето. Оправданието й беше, че нямала химикал да я запише. Каза, че ще иде да намери и не се върна ... Вече човек не може да различи кои са шарлалтани и кои хора наистина се нуждаят от помощ...
На музиканти по улиците давам, възхищавам им се на хората. Но на такива дето само седят и просят - не.
Веднъж едни циганета на светофар видяха, че имам шоколад в колата и го поискаха - дадох им го. На другия ден на същия светофар ми поискаха пари, като им отказах започнаха да ме кълнат и да ми плюят по колата. Толкова гадно се почувствах, че ми идеше да сляза и да им налепя шамарите. Дори не ги възприемам, като деца...толкова са ми противни вече. Знам, че не са виновни те, но все пак...
На улицата пари не давам. Близо до нас дърти натруфени циганки пускат една тълпа дрипави дечица на работа. Знам един дядо, който има два огромни апартамента в центъра на града, а проси. Децата му са в чужбина, пращат му пари. Апартаментите ги е дал под наем за офиси. В дружески разговор един просяк пред ЦУМ (без крака) ме уведоми колко заработвал на час. Да се съдера от работа, няма да го настигна. Е, как да давам пари?
П.П. В организирани акции в полза на деца от домовете или болни деца участвам.
П.П. В организирани акции в полза на деца от домовете или болни деца участвам.
Препоръчани теми