- Публикувана: 22 авг. 2007, 13:07 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2007, 19:33 ч.
Сподели с нас
, и като не можем да й помогнем й угаждахме. Тя вече е голямо гивезе и сега се превъзпитаваме. Ще видим до къде ще стигнем. 
Задоволявам всички желания на дъщеря ми в рамките на предварително зададени параметри:
едно филмче на ден; едно сладко нещо на ден; в парка - до 3 атракциона един след друг и т.н. и т.н. Нямам проблеми и истерии. След като получи "дажбата си", казва : "Мамо, аз сега разглеждам и избирам за следващия път."
Разбира се, има дни, в които параметрите се разширяват или стесняват, респективно за особени заслуги или бели.
едно филмче на ден; едно сладко нещо на ден; в парка - до 3 атракциона един след друг и т.н. и т.н. Нямам проблеми и истерии. След като получи "дажбата си", казва : "Мамо, аз сега разглеждам и избирам за следващия път."
Разбира се, има дни, в които параметрите се разширяват или стесняват, респективно за особени заслуги или бели.
И аз не намирам "моя" отговор. Задоволявам желанията, които смятам за разумни. Мнооого рядко правя компромиси, когато видя, че наистина много иска нещо, което аз не одобрявам, но пък няма да й навреди. Понякога отказвам и разумни желания с възпитателна цел. Нека знае, че не може да има всичко, че парите /по-точно това, което седи зад тях/ трябва да се уважават.
Изпълнявам почти всичките му желания.
Винаги му угаждам, но и при дете на 1 г. е невъзможно да му обясниш, че не може това или онова. Всичко, само да няма тръшкане и рев. Мир да има. 
В рамките на разумното. Ако например иска чипс, а е време да яде, скривам чипса, разсейвам го с нещо да го забрави и сядаме да ядем. Засега разсейването и залъгването действа, ама да видим докога... 
В рамките на разумното. Ако например иска чипс, а е време да яде, скривам чипса, разсейвам го с нещо да го забрави и сядаме да ядем. Засега разсейването и залъгването действа, ама да видим докога... 
Не гласувах.
Изпълнявам капризи в зависимост от моето и на детето настроение например. И от още хиляди неща. Открила съм собсвения си подход към детето си и за момента ме задоволява- щом реша, че нещо трябва да се откаже, отказва се. Обяснявам; напоследък все повече разбира, но ако не е в настроение или не ме е разбрала, следва тръшкане. Което пък преминава за 30 секунди.
Така че- задоволявам капризи според зависи
Изпълнявам капризи в зависимост от моето и на детето настроение например. И от още хиляди неща. Открила съм собсвения си подход към детето си и за момента ме задоволява- щом реша, че нещо трябва да се откаже, отказва се. Обяснявам; напоследък все повече разбира, но ако не е в настроение или не ме е разбрала, следва тръшкане. Което пък преминава за 30 секунди.
Така че- задоволявам капризи според зависи
Обикновено като поиска нещо за ядене винаги и го купувам, но да отбележа, че тя не е фен на шоколадите и това рядко се случва да поиска. Засега като видим някоя играчка на витрината и успявам да отбия номера - казвам, че ще и я взема друг път или за подарък по някакъв повод. Книжки също купувам почти винаги когато си хареса някоя.
Отговорът ми се доближава до този на МАМА Z.
Имат си лимит.
Примерно 1 лев на ден. Каквото искаш в рамките на 1 лев.
И при нас има излизане от нормата. Като награди, когато има повод, честване, свободен ден.
Много рано децата ми научиха изречението "нямам пари" и се примиряват.
Имат си лимит.
Примерно 1 лев на ден. Каквото искаш в рамките на 1 лев.
И при нас има излизане от нормата. Като награди, когато има повод, честване, свободен ден.
Много рано децата ми научиха изречението "нямам пари" и се примиряват.
Гласувах с "избирателно". Опитвам се да преценявам кои желания са приемливи и кои не. Надявам се така да възпитам и у него чувство за мярка. Винаги изтъквам аргументи, когато му отказвам, за да разбере защо желанието му е неприемливо и при какви условия бих го задоволила. Ако е направил нещо мноо хубаво съм склонна като награда да го поглезя повече, както и ако ми е скъсал нервите няма да получи нищо. Ако напоследък често са му кушувани сладкиши му отказвам при поредното искане с аргумент, че е получил сутринта, и вчера и т.н., но ако в последните дни не си е искал нищо му купувам с готовност - горе долу н този принцип действам.
Играчки почти не купувам, а и той не си иска - свикнал е че играчките несе купуват от мама и тате, а от гости - толкова много играчки подаръци получава, чена практика не се е налагало до сега почти нищо да купувам без повод.
Книжки обаче купувам винаги, когато пожелае и се радвам, че ги харесва.
С лакомствата е опитвам да балансирам някак - хем да не го ограничавам съвсем, хем да не прекаляваме.
Играчки почти не купувам, а и той не си иска - свикнал е че играчките несе купуват от мама и тате, а от гости - толкова много играчки подаръци получава, чена практика не се е налагало до сега почти нищо да купувам без повод.
Книжки обаче купувам винаги, когато пожелае и се радвам, че ги харесва.
С лакомствата е опитвам да балансирам някак - хем да не го ограничавам съвсем, хем да не прекаляваме.
Калоян е още малък и е силно казано ако използвам думата "каприз", за да нарека желанието му за нещо. По-скоро е любопитство на този етап. Ако е насочено към нещо неподходящо, позволявам му да задоволи любопитството си, но се опитвам да му покажа, че не бива повече да се занимава или да пипа дадено нещо.
Лакомствата са част от нахранването, не от възпитанието, затова не съм имала проблеми със сладки неща.Като малки им купувах всичко, което пожелаят, сега не изваждам веднага 120 лева за CD или mp4, а ги купувам в рамките на месечния бюджет. Сега на морето за сефте обичайните глупости, първите дни бяха изненадани /аз също, че не се тръшкат/, след две седмици бяха забравили капризите си.
"Избирателно". Но и той не злоупотребява в интерес на истината. Обикновено пита-Може ли?, ако отговоря с не, винаги обяснявам защо и много добре си се разбираме. Златно момче си имам аз
Същото е и при нас!
Съвсем не винаги, но и не само по повод. Единственото нещо, което купувам винаги, щом поиска, са книги.
Не гласувах.
Изпълнявам капризи в зависимост от моето и на детето настроение например. И от още хиляди неща. Открила съм собсвения си подход към детето си и за момента ме задоволява- щом реша, че нещо трябва да се откаже, отказва се.
Така че- задоволявам капризи според зависи
Изпълнявам капризи в зависимост от моето и на детето настроение например. И от още хиляди неща. Открила съм собсвения си подход към детето си и за момента ме задоволява- щом реша, че нещо трябва да се откаже, отказва се.
Така че- задоволявам капризи според зависи
1:1 и аз така. Не мога да дам 1 единствен категоричен отговор.
Естествено, гледам разумното задоволяване да е водещото. А не простите прищевки.
Задоволявам в определени вече твърди и установени и от двете ни рамки:
1 книжка при ходене в Мол-а и 1 топче. Всичко останало е договорка и аз решавам дали кога и колко в крайна сметка. Тя много рядко, да не кажа почти никога не проявява каприза и прекомерни желания. Пакетче с дъвка или бонбони не го смятам за лиготия.
За сметка на това си наваксва с баща си
5 пакета с дъвки, 2 с бонбони, книжка /там и той се научи да е 1/, най-голямата пухена играчка в магазина /или най-скъпата - от сега има нюх детето/ + жален поглед ако не стана това, което тя е решила. На всичкото отгоре лакомствата се разпечатват и оставят, играчките са интересни само 5 мин... Понякога имам чувството, че просто се пробва до къде може да стигне...и още не му е намерила края май.
1 книжка при ходене в Мол-а и 1 топче. Всичко останало е договорка и аз решавам дали кога и колко в крайна сметка. Тя много рядко, да не кажа почти никога не проявява каприза и прекомерни желания. Пакетче с дъвка или бонбони не го смятам за лиготия.
За сметка на това си наваксва с баща си
5 пакета с дъвки, 2 с бонбони, книжка /там и той се научи да е 1/, най-голямата пухена играчка в магазина /или най-скъпата - от сега има нюх детето/ + жален поглед ако не стана това, което тя е решила. На всичкото отгоре лакомствата се разпечатват и оставят, играчките са интересни само 5 мин... Понякога имам чувството, че просто се пробва до къде може да стигне...и още не му е намерила края май.
Гласувах с избирателно, но се случва често. Защото когато откажа не се тръшка и не плаче, което пък ме натъжава и се старая да му угаждам, но знае границите. Ако се усетя, че прекалява, бих променила тактиката. Но първо - още е малък, и второ - понякога родителя не си дава добра и точна преценка за разумната граница, но това е нормално, де
Жалко, че няма отговор "почти винаги". Би паснал идеално за нас.
Ще си позволя малка питанка - приемаме ли желание и каприз за идентични?
И поне за мен желания и капризи са две различни неща, защото влагаме положително и негативно отношение към думите. В много случаи си личи кога детето капризничи и кога наистина желае нещо.
От друга страна решението дали е каприз е субективно и може да зависи от моментното настроение и на майката, и на детето. Може да има още варианти.
Много рядко се налага да отказвам, защото обикновено желанията им са постижими и интересни. Много рядко капризничат и това по-скоро е било свързано с някакво неудовлетворение от нещо друго. Дори и сега като са на училище не участват в надпреварата за дрехи, мобилни телефони и други подобни. Все пак ние сме семейство, а не фирма.
Ще си позволя малка питанка - приемаме ли желание и каприз за идентични?
И поне за мен желания и капризи са две различни неща, защото влагаме положително и негативно отношение към думите. В много случаи си личи кога детето капризничи и кога наистина желае нещо.
От друга страна решението дали е каприз е субективно и може да зависи от моментното настроение и на майката, и на детето. Може да има още варианти.
Много рядко се налага да отказвам, защото обикновено желанията им са постижими и интересни. Много рядко капризничат и това по-скоро е било свързано с някакво неудовлетворение от нещо друго. Дори и сега като са на училище не участват в надпреварата за дрехи, мобилни телефони и други подобни. Все пак ние сме семейство, а не фирма.
Всички деца малко или много проявяват каприза-за играчки, за сладки неща и т.н.Редно ли е и до каква възраст да задоволяваме всяко тяхно желание?
Зависи какво разбираш под каприз...
Аз не купувам Зрънчо и близалки и трябва мноооого да е напечено, за да го направя. Иначе купувам неща за ядене почти винаги когато имам пари преценени, че са за това. Играчки... избирателно купувам. Ако нещо е по-различно го купувам, но като цяло рядко купувам играчки. А всяко желание не задоволявам и не го смятам за правилно. Както на мен не ми задоволяват околните всички желания, така и аз...
Книги не отказвам, но това не озна4ава 4е на мига грабвам всяка, която поиска. Пак е избирателно.
Игра4ки не купувам на импулс НИКОГА.
Рядко отказвам нещо за ядене, както и шоколадово яйце Киндер Сюрприз, дъвки, сладолед (дори през зимата). Е, стига да не е то4но преди обяд/ве4еря.
Игра4ки не купувам на импулс НИКОГА.
Рядко отказвам нещо за ядене, както и шоколадово яйце Киндер Сюрприз, дъвки, сладолед (дори през зимата). Е, стига да не е то4но преди обяд/ве4еря.
Избирателно. Според моето настроение и дебелината на портфейла ми. Аз страдам от синдром на неизживяно детство /просто по това време нямаше нищо по магазините - ни играчки, ни лакомства/, та затова понякога покупките са свързани със задоволяване на моя прищявка /например кукленската къщичка, робот с дистанционно/. Неща за ядене не отказвам. Никога не са изяли цял пакет зрънчо - щипват по една-две шепички и се насищат /нито ще им навреди чак толкова, нито ще наруши финансовия баланс на семейството, за 20 стотинки не си струва да водя тежки преговори/.
При повод, което значи, че играчка, лакомство или игра(платено удоволствие като въртележка или друго) се позволява като първо се обяснява, че е заслужено, защото са били много послушни и са зарадвали всички, около себе си. Затова и те заслужават радост. Когато сме отишли специално на забавления или когато има предварителна уговорка да се купи нещо определено. Ако молбата е отправена много учтиво: "Мамо, моля те, може ли да ми купиш ...?" и въпросното нещо е до 5лв и има някаква смислена забава с него, (а не просто да бръмчи или светка) - също. Но ако се е случвало да се карам за неща, които са "стари" бели и е ясно, че са "лошо поведение" им отказвам точно с този мотив.
Разбира се, всяко правило си има изключения, но общо взето се старая да спазвам правила, за да могат и те да ги спазват...
Разбира се, всяко правило си има изключения, но общо взето се старая да спазвам правила, за да могат и те да ги спазват... Когато реша, че е някоя глупост, давам да се разбере, че няма да е на тяхното.Прищевките са прищевки, ама трябва да знаят стойността на парите.
.