Сподели с нас

  • 1 842
  • 43
  •   1
Отговори
# 30
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Не гласувах.
Изпълнявам капризи в зависимост от моето и на детето настроение например. И от още хиляди неща. Открила съм собсвения си подход към детето си и за момента ме задоволява- щом реша, че нещо трябва да се откаже, отказва се.
Така че- задоволявам капризи според зависи  Laughing

1:1 и аз така. Не мога да дам 1 единствен категоричен отговор.
Естествено, гледам разумното задоволяване да е водещото. А не простите прищевки.

# 31
  • София
  • Мнения: 6 999
Задоволявам в определени вече твърди и установени и от двете ни рамки:

1 книжка при ходене в Мол-а и 1 топче. Всичко останало е договорка и аз решавам дали кога и колко в крайна сметка. Тя много рядко, да не кажа почти никога не проявява каприза и прекомерни желания. Пакетче с дъвка или бонбони не го смятам за лиготия.

За сметка на това си наваксва с баща си  ooooh! ooooh! ooooh! 5 пакета с дъвки, 2 с бонбони, книжка /там и той се научи да е 1/, най-голямата пухена играчка в магазина /или най-скъпата - от сега има нюх детето/ + жален поглед ако не стана това, което тя е решила. На всичкото отгоре лакомствата се разпечатват и оставят, играчките са интересни само 5 мин... Понякога имам чувството, че просто се пробва до къде може да стигне...и още не му е намерила края май.

# 32
  • Мнения: 27 524
Гласувах с избирателно, но се случва често. Защото когато откажа не се тръшка и не плаче, което пък ме натъжава и се старая да му угаждам, но знае границите. Ако се усетя, че прекалява, бих променила тактиката. Но първо - още е малък, и второ - понякога родителя не си дава добра и точна преценка за разумната граница, но това е нормално, де  Grinning

# 33
  • Мнения: 550
За сега изпълнявам всичките му прищевки( с малки изключения) ,иначе става една истерия... smile3514 smile3515

# 34
  • София
  • Мнения: 62 595
Жалко, че няма отговор "почти винаги". Би паснал идеално за нас.

Ще си позволя малка питанка - приемаме ли желание и каприз за идентични?

И поне за мен желания и капризи са две различни неща, защото влагаме положително и негативно отношение към думите. В много случаи си личи кога детето капризничи и кога наистина желае нещо.
От друга страна решението дали е каприз е субективно и може да зависи от моментното настроение и на майката, и на детето. Може да има още варианти.

Много рядко се налага да отказвам, защото обикновено желанията им са постижими и интересни. Много рядко капризничат и това по-скоро е било свързано с някакво неудовлетворение от нещо друго.  Дори и сега като са на училище не участват в надпреварата за дрехи, мобилни телефони и други подобни. Все пак ние сме семейство, а не фирма.

# 35
  • Мнения: 4 496
Малкия си знае шоколадовото яйце,когато ходим в Пикадили.Пазарим в неделя,продукти за една седмица.През тази седмица си знае сока на барчето,пастичка...ОТказвам му влизането в магазини за играчки,но никога не отказвам КНИЖКА.Била тя за оцветяване или за Мечо Пух...

# 36
  • София
  • Мнения: 13 206
Всички деца малко или много проявяват каприза-за играчки, за сладки неща и т.н.Редно ли е и до каква възраст да задоволяваме всяко тяхно желание?

Зависи какво разбираш под каприз...
Аз не купувам Зрънчо и близалки и трябва мноооого да е напечено, за да го направя. Иначе купувам неща за ядене почти винаги когато имам пари преценени, че са за това. Играчки... избирателно купувам. Ако нещо е по-различно го купувам, но като цяло рядко купувам играчки. А всяко желание не задоволявам и не го смятам за правилно. Както на мен не ми задоволяват околните всички желания, така и аз...  Grinning

# 37
  • Мнения: 5 183
Книги не отказвам, но това не озна4ава 4е на мига грабвам всяка, която поиска. Пак е избирателно.
Игра4ки не купувам на импулс НИКОГА.
Рядко отказвам нещо за ядене, както и шоколадово яйце Киндер Сюрприз, дъвки, сладолед (дори през зимата). Е, стига да не е то4но преди обяд/ве4еря.

# 38
  • Мнения: 8 999
Избирателно. Според моето настроение и дебелината на портфейла ми. Аз страдам от синдром на неизживяно детство /просто по това време нямаше нищо по магазините - ни играчки, ни лакомства/, та затова понякога покупките са свързани със задоволяване на моя прищявка /например кукленската къщичка, робот с дистанционно/. Неща за ядене не отказвам. Никога не са изяли цял пакет зрънчо - щипват по една-две шепички и се насищат /нито ще им навреди чак толкова, нито ще наруши финансовия баланс на семейството, за 20 стотинки не си струва да водя тежки преговори/.

# 39
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Избирателно!

# 40
  • София
  • Мнения: 26
Избирателно. Всичко е относително - ситуацията, конкретното желание, възможностите на мама.

# 41
  • Мнения: 542
При повод, което значи, че играчка, лакомство или игра(платено удоволствие като въртележка или друго) се позволява като първо се обяснява, че е заслужено, защото са били много послушни и са зарадвали всички, около себе си. Затова и те заслужават радост. Когато сме отишли специално на забавления или когато има предварителна уговорка да се купи нещо определено. Ако молбата е отправена много учтиво: "Мамо, моля те, може ли да ми купиш ...?" и въпросното нещо е до 5лв и има някаква смислена забава с него, (а не просто да бръмчи или светка) - също. Но ако се е случвало да се карам за неща, които са "стари" бели и е ясно, че са "лошо поведение" им отказвам точно с този мотив.
 LaughingРазбира се, всяко правило си има изключения, но общо взето се старая да спазвам правила, за да могат и те да ги спазват... Wink

# 42
  • Мнения: 10 758
Когато реша, че е някоя глупост, давам да се разбере, че няма да е на тяхното.Прищевките са прищевки, ама трябва да знаят стойността на парите.

# 43
  • Мнения: 6 315
Когато реша, че е някоя глупост, давам да се разбере, че няма да е на тяхното.Прищевките са прищевки, ама трябва да знаят стойността на парите.
И аз така Simple Smile.

Общи условия

Активация на акаунт