За мъжете и раждането...
Аз моя не го ща с мен. Едно, адски изнервящо е да гледаш любим 4овек да се мъ4и, второ (присъствала съм съм на много раждания и нормални и оперативни) гледките не са за мъже и най-ве4е - когато съм уплашена и изнервена за задравето си (или здравето на близък) и реша 4е лекарите не вършат каквото трябва по4вам да съскам или дори да им крещя, вярно в пове4ето сл. с основание, но за толкова години мъж ми не ме е 4увал да повишавам тон и не искам да си развалям имиджа.
Вси4ко това хубаво, моя не искаше да идва и без това, т.е. нямахме разли4ия...но...покрай тежката бременност, десетките УЗта, тър4ане до болницата с кървене или контракции и про4ие, той някакси свикна да е около мен и онзи ден ме пита на него какво ще му трябва за болницата...Аз се опулих...Моята поети4на половинка, която си изкарва хляба с приказки, не може да забие и един пирон и ти4а да му слагам лепен4ица като се пореже при бръснене да присъства на дълга и кървава процедура, която като нищо може да завърши с операция...Ужас! Оба4е се е запънал като магаре на мост...и не знам как да го откажа...
Мъже!